Светоотеческото учение за църковния календар
Докато в предишните
глави говорихме повече с думи на обикновени хора, то тук трябва да дадем думата
само на светите Отци (Макар да привеждаме цитати и
от духовници и архиереи, които не са причислени към сонма на светците, чрез техните
думи ние излагаме всъщност светоотеческото учение, което те, съгласно приемствеността
в св.Църква са приели и запазили). В Посланието на Източните патриарси за
Православната вяра четем: "... Дух Свети учи Църквата чрез светите Отци и
Учители на Вселенската Църква, защото, както цялото Писание, според общото
признание, е слово на Духа Свети, не за туй, че Той го е направо изрекъл, но е
говорил в него чрез Апостолите и Пророците, така и Църквата се научава от
Живоначалния Дух, но не инак, а чрез посредството на светите Отци и Учители (чиито
правила са признати от светите Вселенски събори, което ние не ще престанем да
повтаряме): ето защо ние не само сме убедени, но и несъмнено изповядваме като
здрава истина, че Вселенската Църква не може да погрешава или да се заблуждава и
да изрича лъжа, вместо истина, защото Дух Свети, Който винаги действува чрез
вярно служещите Отци и Учители на Църквата, я предпазва от всяка заблуда"
(член 12).
Св. цар Константин, стремейки се да запази св.Църква от такава
заблуда, написал на епископите, които не са могли да присъствуват на Първия
вселенски събор: "Като познах ... колко е велика благодатта на Божествената
сила, аз си поставих за цел - особено да се грижа за това ... да запазя едната
вяра ... Тук беше разсъждавано за деня на светата Пасха, и по общото
мнение, беше признато за правилно това, тя да се празнува от всички и навсякъде
в един ден ... Трябва да присъединим и това, че в такова важно дело и при
извършване на такова тържествено богослужение, е неприлично да се показва несъгласие.
Спасителят ни е оставил един ден на нашето избавление ... Нека вашето благоразумие
и святост размисли, колко непохвално и непристойно е в едни и същи дни едни
християни да постят, други да се радват и тържествуват... ".
За Първия вселенски събор свидетелствува историкът от IV век Евсевий
Памфил: "Всичко, което са определили светите Отци на Първия вселенски събор
в Никея, колкото във вярата, толкова и относно празнуването на Пасха, е било
установено не иначе, но по волята на самия Бог ... Неприлично е за нас да
извършваме празнуването на Пасха заедно с враговете на Бога" (Евсевий, Църковна история, глава 20.) .
За Първия вселенски събор св.Йоан Златоуст казва: "Повече от триста
отци ... са постановили относно празнуването на християнската Пасха ... християните
да го извършват всички заедно и съгласно ... могли ли са тези мъже, които не
са изменили вярата в тези тежки времена, да лицемерят в назначаване дните на
поста и на Пасхата? ... Ако Христос се намира посред двама или трима, колко
повече Той се е намирал, всичко е определил и всичко е постановявал, там, където
са били повече от триста" (Трето слово против юдеите).
"Поради това, който иска да бъде истински син на Православната
Църква, нека укроти непокорството на своя разум към църковните закони и във
всичко да се подчини на своята Майка Църквата" (Беседа върху Първо послание
към коринтяните).
Теодор Валсамон, патриарх Антиохийски, (†1203г): "Спазвай
каноническите постановления, където и да било и както и да са били изказани те,
и не казвай, че между тях има противоречия, понеже във всички тях говори
Всесветият Дух" (Творения на светителя).
А св. Кирил Александрийски, пак за Първия вселенски събор, казва:
"Аз старателно изследвах, какво е определил Никейският събор, именно за 14-тия
ден на първия месец на всички години, в продължение на 19-годишния цикъл, за
да не се заблуждават, празнувайки заедно с юдеите и с еретиците четиринадесятници,
в 14-тия ден на лунния месец, и е било постановено на всички събори, освен на
Гангърския и Кесарийския, никоя църква и никоя държава да не вършат нищо противно
на това, което е отредено относно Пасха на Никейския събор" (Окръжно пасхално
послание).
Най-авторитетният канонист Матей Властар, живял в XIV в., по въпроса
за Пасха казва: "Тези ограничения (четирите изисквания за Пасха, б.а.) да се
спазват еднакво от мъдри и от прости, и християните от цялата вселена да празнуват
Пасха в едно и също време, нямайки при това никаква необходимост от особени
астрономически изчисления, тъй като отците са съставили канон и са го предали
на Църквата, спазвайки казаните ограничения" (Синтагма, с.386).
Съвременникът на григорианската реформа, Александрийският патриарх
Силвестър, казва: "Римското календарно нововъведение е причинило много злини.
Защото то е произвело вълнения в Църквата, смущение сред народите, надсмиване
над Отците, презрение у децата и заблуждение, близко до юдейството. Римляните
казват, че работата не опира до вярата, следователно нововъведението е безопасно.
О, жестокосърдечни човешки синове! ... Малкото не е малко, според Василий Велики,
когато то причинява велика вреда. А малко нещо ли е да се размири Църквата,
да се превъзнасят пред Отците и да презират Божествените повеления? Защото Сам
Бог заповядва: не престъпвай вечните предели, които положиха твоите Отци" (Александрийски
том, 1584г).
Преподобни Серафим Саровски (†1833г): "Каквото е приела и
прегърнала светата Църква, всичко за християнското сърце трябва да бъде скъпо.
Каквото е приела Църквата на Седемте Вселенски събора - изпълнявай. Горко
на този, който една дума прибави или отнеме" (От книгата на С. Нилус "Близ
грядущий антихрист").
Светител Теофан Затворник (†1894г): "Ние вярваме в Едната
Църква. Нима има сто истини? Една е истината. Нима има сто пътя? Един е пътят. Нима
има сто богове? Един е Бог, една е вярата, едно е кръщението. Затова истинската
Църква трябва да бъде една. Православната истинска Църква е нашата Църква. Бог
ни дава на нас осезателно свидетелство за видимите от всички дарове на чудотворство,
прозорливост, нетленни мощи, изключителни явления. Всичко това ние виждаме в
наши дни ... какво още да искаме? Лъжците Бог не ги поощрява ... Господ е с
нас и Неговият Дух обитава в нашата Църква ... А как да се спасим? В Христовата
Църква. Нека живее християнинът както повелява Църквата, и ще се спаси. Вярвай
във всичко, което повелява светата Църква и приемай благодатни сили чрез Тайнствата,
и ги възгрявай чрез участието във всички други свещенодействия и чрез изпълняване
на всички други постановления на св.Църква" (Письма о Христианской жизни).
Той казва също: "Пазете се, заради Бога, от тези разлагащи учения.
Пробен камък нека ви бъде светото учение от древност проповядвано от Църквата.
Всичко, което е несъгласно с това учение, отхвърляйте като зло, макар то да
се прикрива под каквато и да било благовидна форма" (от Прощалното слово към
Владимирското паство)".
Св.Йоан Кронщадски (†1908г): "Гледайки на древните свещени
писания, установления и обреди, представи си колко векове те са съществували, колко
поколения, приемствено живели през различни векове, са надживели, колко са били
почитани през всички векове. Затова бой се да гледаш на тях с очите на днешните
хора, които заради своя неразумен "прогрес" дръзко отхвърлят много от древните
светини на Писанието и Преданието" (Богопознание и самопознание, с.75.).
Архиепископ Инокентий Пекински: "Напразно ние ще се стараем да
убедим упорствуващите новостилци. Ако бихме привели дори и още по-солидни възражения
против тяхната реформа, те така или иначе не биха обърнали внимание на словата
на правдата. Така и трябва да бъде, защото те само външно са надянали на себе
си маската на любов и ревност за благото на Църквата, а в действителност те
се ръководят от съвсем други, далеч не религиозни цели, като изпълняват заповедите
на тези, които вече много векове подриват устоите на Христовата Църква. Не е
важно за тях въвеждането на григорианския, а отменянето на нашия православен
календар и да се въведе чрез това разложение и смут в средата на вярващите,
да се създаде разкол и да се угаси братската любов. Те отлично знаят, че са
свети и премъдри Божествените канони и че те с необорима стена ограждат св.
Църква от тленния дух на този свят, от тези, които са приели печата на антихриста;
затова и полагат те всички усилия, за да отменят каноните, понеже след това
св. Църква ще остане без кормило и ще бъде направена играчка на ветровете на
този свят. Неуморно и упорито враговете Христови са подривали устоите на Неговата
св. Църква, за да поставят на нейно място друга църква, светилище на самообожествилото
се човечество, храм масонски, капище на сатаната"(Из "Открито писмо до всички
верни чада на Христовата Църква").
Архиепископ Серафим (Соболев): "Извършването на календарната
реформа от папа Григорий XIII се дължало ... най-вече на тяхното (на католиците)
неверие в светата Църква и по-точно, на неверието им в това, че в нея живее
и действува Светият Дух - Изворът на всяка истина. Ако римокатолическата църква
би имала тази вяра, то тя, в лицето на папата и на своите учени пасхалисти,
не би започнала да подхвърля на изменение каноническите правила, положени в
основата на нашата православна Пасхалия, чрез която Светият Дух е изразил една
истина, не подлежаща на изменение" (Доклад, изнесен пред Съвещанието на
автокефалните православни църкви, Москва, 1948 г.).
Йеромонах Серафим (Роуз): "Православното учение на светите Отци
не принадлежи на някакъв период от време, на "древността" или "съвременността".
То се е предавало чрез непрекъснатата верига на приемствеността от времената
Апостолски до ден днешен и никога не се е случвало, отново да се преоткрива
"забравено" православно учение. Даже когато много православни християни са го
пренебрегвали (колко е присъщо това за нашето време), то истинските негови пазители
продължавали да го препредават на онези, които очаквали да го получат. В миналото
е имало епохи на великите Отци, като например зашеметяващата епоха на IV век,
но е имало и периоди, когато са преставали да разбират светите Отци. Но от времето
на основаването на Църквата Христова на Земята, не е имало и един миг, когато
светоотеческото предание да не е ръководило Църквата" (Доклад "Светите Отци
- истинският път към християнството").
Тук поместваме само част от мненията на някои Божии угодници и
не си поставяме за цел да напишем много, а само да посочим някои от тях през
различни времена, и вероятно има и по-силни изказвания от тези. Във всички цитати,
изразяващи това светоотеческо учение, се чувствува пълно единомислие, като че
ли те са написани от един човек. Независимо от разликата в епохите, това единомислено
пазене каноните на св. Църква свидетелствува за неизменната вярност на Божиите
угодници от различните времена към едната и неизменна Христова Църква. Тази
вярност към църковното учение се явява като една своеобразна духовна щафета,
която се предава от поколение на поколение. Тя е достигнала до нас чрез скъпоценната
кръв на безбройните мъченици и изповедници. Сега това учение е в нашите ръце.
Ние го държим и сме отговорни за това пред паметта на нашите предшественици,
и сме задължени към идните поколения. Този факт не ни кара ние да се чувствуваме
като светци в собствените си очи. Ние се страхуваме за това най-скъпоценно съкровище,
което ни е поверено. Проблемът е, че то е свято и божествено, а ръцете, с които
го държим, са човешки и грешни. Ние сме объркани, защото трябва да бъдем като
Божиите угодници, а не можем, но светият Апостол ни подканя: "Помнете вашите
наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека
на техния живот, подражавайте на вярата им ... Не се увличайте от разни и чужди
учения" (Евр.13:7-9).
Да ни сподоби и нас Господ да подражаваме на вярата на светите
наши Отци и да държим и ние здраво техните предания. Амин.
Предишна
Начална страница
Съдържание
Следваща
