Ние знаем и вярваме, че богослужението в св. Църква има божествен произход. То води началото си от Спасителя, като е запазило приемственост със старозаветното. Днешната св.Литургия води началото си от св. ап. Яков, пръв епископ на Йерусалим, който е бил научен на нея от своя Брат по плът - Господ Иисус Христос. Постепенно в развитието на св. Църква са възниквали подробности и особености в богослужението, които по подобие на светите канони впоследствие са били вписани в т.нар. книга Типикон (Устав). Там е спазена тяхната последователност и всяко вмешателство в реда на църковните празници ще доведе до груба намеса в нея. Така например, Благовещение (25 март ст.ст.) е свързано с Рождество на св. Йоан Предтеча, според както сочи Евангелието (Лук.1:36). Шест месеца по-късно е Рождество Христово. На осмия ден след това - Обрезание Господне (Лук.1:21), на 40-я ден след Рождество е празникът Сретение Господне (Лук.1:22). Богородичните, както и празниците на св.Йоан Предтеча, и други празници, също имат своя последователност, указана в св. Евангелие и в Св. Предание.
    Може би тъкмо от такова разместване ни е предпазвала и предупредила светата Майка - Църквата, като в много от тропарите и кондаците на големи празници употребява думата "днес" (" ... "(кондак на Р.Хр.), (тропар на Благовещение), " ..." (тр. на Въведение Богородично), " ..." (кондак на Рожд. на св.Йоан Предтеча) и т.н. Думата "днес" исторически изглежда неправилна, но нейното значение всъщност е много по-дълбоко, и то подчертава изрично неизменяемостта на празника в който и да било друг ден, освен посочения.
    "Новоюлиянският" календар, обаче, не спира само до тук, да измести неподвижните празници с 13 дни, а той постига много по-страшна цел - да ги разбърка изцяло, и това осъществява по следния начин. Съставителите на григорианския календар се стремят да отстранят разликата от 11 мин. и 14 сек. между юлиянската и тропическата година (Дължината на тропическата година е 365 дни 5 часа, 48 мин. и 46 сек., а на юлиянската - 365 дни и 6 часа, т.е. тя е по-дълга от тропическата с 11 мин. и 14 сек.) . На практика, те считат за невисокосна годината на всяко столетие, чието число на стотиците не се дели на 4 без остатък (напр. 900, 1800, 1900 и т. н.). Така от 4 последователни кръгли години на столетия, те считат само една високосна. Затова твърдят, че приблизително на всеки 128 г. юлиянската изостава от григорианската с около едно денонощие. Дори да допуснем, че тяхната теория за точност беше вярна, според нея тази разлика би трябвало последователно да се отчита през вековете, но тъй като натрупването не е отчитано досега, те го въведоха най-грубо и изведнъж, без да си дават сметка за последствията. Ако те бяха последователни в своя принцип, би следвало празниците, въведени в св. Църква от XIX в., да бъдат коригирани с 1 ден. Празниците от XVIII в. би трябвало да се преместят само с 2 дни, и т.н. И ако непременно трябваше да бъдат въведени такива поправки, то това при всички случаи щеше да бъде направено досега от светите Отци. Виждаме, обаче че те нищо такова не са направили. И всъщност, като поставят себе си над светите Отци, присвоявайки си техния авторитет и права, григорианските реформатори вършат и дръзко своеволие, въвеждайки това, което светите Отци не са счели за необходимо да бъде въведено.
    Например, празникът на св. патриарх Евтимий Търновски (20.I. ст.ст./2.II н.ст.) би трябвало да се коригира само с 4 дни, а не с 13, понеже светецът е починал през 1401/1402 г. Св. Серафим Саровски (†2.I.1833 г. ст.ст.) би трябвало да бъде празнуван от новостилците не на 2.I (н.ст.), а на 14.I (н.ст.)(при 12-дневна корекция през XIX век). Празникът на св.Йоан Дамаскин (†4 декември 790 г. ст.ст.) трябваше да бъде преместен с 9 дни, и вместо на 4.XII (н.ст.) трябваше да бъде на 8.XII (н.ст.) и т.н. Само тези, които са от първия период, трябваше да се празнуват с 13 дни напред. Тази корекция не беше направена за църковния календар, но тя не беше пропусната да се направи за рождения ден на Ленин. В книгите на "новите" календарни хронолози, по този повод четем: "През миналия век разликата в дните е била само 12 дни, затова рождения ден на В.И.Ленин, 10.IV.1870 г. по стария стил, съответствува на 22.IV по новия стил" (Селешников, С.И. История на календара и хронология, С., 1985, с.174.). И ако тази корекция се прави и за нецърковни цели, второстепенни за григорианския календар, то колко повече е наложително да я правят тези, които го въвеждат за църковни цели, главния мотив на папа Григорий XIII?
    Тази груба неточност е пренесена даже в семинарските учебници по Пасхалия (Чайковский, И. Учебникъ по Пасхалия, СИ, София, 1936, с.18.), където е написано:
    Интересно е противоречието и непоследователността, които откриваме. Тук явно личат грубо и неточно определените периоди за корекция. И ако добрият ученик се постарае да намери тези поправки в календарчето, той няма да ги намери. Ако иска да ги провери, ще установи, че те не са верни, а ако приложи неверно написаните, той ще трябва да си състави ново календарче и ще достигне до извод, че цялото богослужение, на което го учат, не е правилно. И какъв изход остава на добрия ученик, освен да достигне до неверие към вярата? Затова някои разумни ученици, разбирайки лъжливата игра на новия календар, водеща до неверие и превръщаща празниците в условна безсмислица, се придържат твърдо към правилното учение за календара.
    Още по-сложна става задачата на григорианските реформатори по отношение на старозаветните празници, преизчисляването на които, с цел техния критерий за "точност" (например, кога "точно" да се празнува паметта на св. пророк Илия, както и на всички пророци), ще оставим на самите нейни любители.
    Щом от IV до XX векове корекцията на григорианския календар спрямо юлиянския последователно нараства от 1 до 13 дни, то би трябвало аналогично, в обратна посока на вековете, да се въведе някаква отрицателна корекция, понеже равноденствието би се измествало назад, считано по юлиянския календар. Така например Рождество Христово (25.XII ст.ст./7.I н.ст.) новостилците би трябвало да го празнуват не на 25.XII н.ст., а на 23.XII н.ст., защото при двудневна поправка в обратна посока, във времето I в. пр.Хр.- I в. сл.Хр., 25.XII по юл.календар би съответствувало на 23.XII по григорианския.
    За целта, ако бяха строго последователни в стремежа си за хронологическа точност, би следвало те да съставят съвсем нов месецослов, в който датите на църковните празници не биха имали нищо общо с нашия църковен Месецослов, както и със сегашния техен; трябваше да си изработят нови Минеи и други богослужебни книги, което теоретически и практически би ги довело до пълно объркване и безизходица. Но след като веднъж са започнали работата, би трябвало да я доведат докрай. Имаме предвид това, че след като държат на "корекция" от 11 минути и 14 секунди, колко повече би трябвало да направят такава в богослужебните книги, която е с цели дни, почти две седмици. Но понеже е напълно невъзможно да си съставят нови "коригирани" богослужебни книги, те се ползуват от църковните, като само изместват дните на всички празници с 13 напред. Това за тях, разбира се, е най-лесното, но то не е решение на задачата им за хронологическа "точност", която те сами са си поставили.
    И така, поставената цел за "свръхточност" не е осъществена чрез преместването на празниците с 13 дни напред. Нещо повече - то доведе практически до най-крайна неточност, понеже от една страна е грубо нарушение на църковния календар, а от друга - новите дати не отговарят на реалността на събитията през вековете, нито според църковния, нито според самия техен календар. Тук явно прозира истинската цел на този "поправен юлиянски" календар: да играе роля на троянски кон в богослужебния ред на Църквата, прикривайки се зад маската на добронамереност.
    Църковният календар представлява не само изолирано и откъснато, чисто човешко, изобретение, подлагано на човешки корекции (както постъпват, като вършат това, григорианските реформатори), но той е доказал своя боговдъхновен произход (който пояснихме по-горе) чрез събития, потвърждаващи неговата правота. Доказателствата, които приведохме дотук са човешки, но нека приведем и някои божествени доказателства за неговата правота. Например, всяка година в навечерието на Пасха (изчислявана по православния църковен календар) в Йерусалим на Гроба Господен слиза свръхестествен Божествен огън, който сам запалва свещите единствено на православния патриарх (и това става в присъствието на полиция, при взети мерки срещу фалшификация, пред погледа на римокатолици, протестанти, монофизити, мюсюлмани и пр.), което е божествено, а не човешко събитие, неразривно свързано с църковния календар, и хора от цял свят се стичат всяка година за да видят тази жива връзка между земната и небесната Църква според истинския църковен календар.
    В тази връзка архимандрит Сергий (Язаджиев) съобщава: "През август 1971г. се връщахме заедно с Николай (сега - йеромонах Теофан) от почивка и лечение в Наречен. Минавайки през Пловдив, отбихме се в зданието на Зографското подворие, да се поклоним в параклиса на св. цар Борис, който тогава се обслужваше от Зографския схимонах Серафим. При разговор с него узнахме, че неотдавна (1969-70г) под натиск от ССЦ в Женева, в Йерусалимската патриаршия (както по същото време в Българската патриаршия, в Македонската и др., понеже тогава натискът за въвеждане на новия календар е бил повсеместен) бил въведен в употреба "новоюлиянския" календар. Същата година на Велика събота, когато още от дълбока древност слиза свещеният Огън на Гроба Господен, този път Огънят не се появил! Потресен от това, Йерусалимският патриарх Бенедикт веднага се разпоредил да се възстанови дотогавашния старостилен календар в диоцеза на Патриаршията. На следната година свещеният Огън отново слязъл над Гроба Господен на Велика събота, както и до днес". Това е потвърждение на истинската вяра, и когато православните празнуват Пасха във времето, в което се разкрива символа на първия и незалязващия осми ден, и възпоменават страданията и смъртта, слизането в ада и Възкресението, според Господните думи: "Това правете за Мой спомен" (Лук. 22:19), и почитат Пасхата в неделния ден след пълнолунието след равноденствието, то Господ дарува явяването на благодатния Огън на Гроба Господен (Наум, архим. Благодатный огонь над Гробом Господним, М., 1991, с.39). Така Господ показва на дело необходимостта от правилно спазване в живота на Своите Божествени истини. Светата Църква е запечатала в богослужението и това събитие (Пасхата) с думите "днес","сега" и "този ден": , . От тук ясно се вижда, че и Св. Писание, и каноничните изисквания, и самото богослужение показват, че този ден не може да бъде никакъв друг, освен определения от св. Църква.
    В писмо от Пасхазин, епископ Лилибетански (Сицилия) (По-късно легат на IV Вселенски събор през 451 г) до св. Лъв Велики, се казва следното за Пасхата през 444 г.: "Подир продължително изучаване и обсъждане, намерихме за правилно онова, което е писано на ваше блаженство от предстоятеля на Александрийската църква. Тъй като римското изчисление, което се завършва в кръг, от който въпросната година (444) ще бъде 63-та под ред ... ни кара да се съмняваме, поради това, че според него денят на Пасхата е 26 март, а пък в действителност истинската Пасха е на 23 април, то ние, двоумейки се в тази неопределеност, се обърнахме към еврейското изчисление, което се пренебрегва от римляните и затова те често изпадат в заблуда ... Прочее, нека не ни плаши отсрочването, за да не би като го избягваме да изпаднем в заблудата, както се случи по времето на вашия предшественик Зосима ... Тогава, прочее, като отклонили Пасхата да не бъде празнувана на 22 април, отпразнували я на 25 март ... И се появила твърде тежка заблуда, дотолкова, че тази истина била доказана чрез едно тайнство, което се извършва чрез дара на Св. Дух... Чудото на това тайнство е следното: В стръмните планини и сред гъсти гори има едно твърде скромно имение, наречено Мелтинас. Там е построена с прост труд една малка църква. В тамошната кръщелня (баптистерий) през свещената пасхална нощ, по време на кръщаването, при все че няма никакви тръби и водопроводи, нито изобщо наблизо вода, купелът се напълва от само себе си, и след като малцината присъствуващи бъдат осветени (т.е. кръстени), водата, както е дошла, така се оттегля. Тогава, прочее, както казахме, при блажения папа Зосима, когато сред западните се била явила вече заблудата (т.е. грешката при изчисляване деня на Пасхата), през пасхалната нощ, след изчитането на обичайните четива (паримиите), макар че презвитерът по обичая се осведомил за часа на кръщението, обаче тъй като водата не се явявала до сутринта, то ония, които трябвало да бъдат кръстени, разотишли се неосветени (т.е. некръстени). Но, за да съкратя разказа си, ще кажа, че през нощта срещу Пасхата, на 22 април, купелът се напълнил с вода в съответния час. Чрез това очевидно чудо било доказано, че грешката била на страната на западните" ( MPL, t.58, col. 606-609) .
    Подобен пример е небесното знамение, станало в Атина през нощта срещу 14/27.IX.1925 г. (Кръстовден), когато в малка църква извън града се събрали за всенощно бдение на "забранения" празник Кръстовден, над 2000 души, притеснявани от полиция. Към полунощ, на небето над храма засиял величествен и ярък Кръст, от чиято светлина бледнеели звездите. Това небесно потвърждение затвърдило в душите на падналите на колене, вярата в правотата на истинския църковен календар. Подобни събития в историята на Православната Църква има и други.
    В живота на Божиите угодници също срещаме подобни съвпадения. Например, името на светител Теофан Затворник означава "Богоявлен" и неговата кончина на имения му ден - празникът Богоявление, е може би като знак на Божествено признание за неговия богоугоден живот. Подобен пример е животът на архиепископ Серафим Соболев, който той всецяло е посветил на борба срещу модернизми и нововъведения в Православието. В последните си дни той сам предсказва своята кончина и се удостоява да почине в деня на тържеството на Православието (Неделя Православна).
    Такива видими връзки между календара и събитията някой може да нарече случайни, но за вярващите случайни събития няма.
    От църковна гледна точка, между подвижния и неподвижния цикъл на календара трябва да има връзка, за да се получи хармонично вместване на единия в другия. Или, казано с други думи, фазите на луната и фазите на слънцето трябва така да са свързани, че да се повтарят през известен период, което е напълно постигнато чрез съчетаването на лунния и юлиянския календар. Това, обаче, не може да се получи, ако се вземе "новоюлиянския" (или григорианския) календар. Затова новостилците използуват стария стил (т.е. църковния) в пасхалния цикъл, в който той се съчетава с лунния календар, понеже новия календар е невъзможно да бъде стройно съчетан с лунните фази. Това, че те употребяват неправомерно църковния календар, на пръв поглед е незабележимо, но е факт. По такъв начин те не са принципни в реформата си, тъй като за едно се ползуват от новия календар, а за друго - от църковния, от което може да се заключи, че тя практически е негодна за осъществяване на поставената от тях цел, а от друга страна - внася излишно и вредно утежняване на календарните изчисления чрез това изкуствено "слепване" на двата коренно различни помежду си календара в новостилното богослужение, без да има евангелска и научна връзка между тях, така, както изкуствено са ги свързали те, а само грубо и механично са ги събрали. Никъде в света няма подобна несъобразност: да се използуват за една и съща цел два различни календара заедно. Не може да се водят изчисления, например, едновременно по египетски и китайски календар, или които и да било разнородни календари.
    Но ако новостилците бяха въвели новия календар и за подвижните празници така буквално, както го въведоха за неподвижните, те биха изпаднали освен в противоречие с църковните канони и в друга една нелогичност, именно ако бяха сменили с 13 дни и Пасхата, тя щеше да се пада винаги в понеделник, което е невъзможно нито от богослужебна, нито от канонична гледна точка.
    Традиция в св.Църква е във всеки монастир и съборен храм да има човек, който да се грижи и да отговаря за реда на богослужението. Този човек се нарича "устaвчик". Неговата основна грижа е да взема предвид всички изисквания на църковния Устав, за да се получи правилно богослужение. Задачата му се е счита за изключително отговорна, защото правилността на богослужението представлява критерий за богоугоден живот и затова грешките в богослужението в св.Църква се считат за тежък грях, за който се налагат и тежки епитимии.
    Но вредната намеса на новия стил в това отношение е недопустимо груба. Св.Църква е предвидила съотношението или съвпадането на неподвижните празници с подвижните (Съотношение, т.е. строго установена връзка, има между празниците от неподвижния и тези от подвижния кръг) , както и съответните пости, свързани с тях. За всички тези случаи на съвпадение тя е установила свой точен богослужебен порядък и указание за съответен пост, но разрушавайки определените граници на допустима зависимост между подвижния и неподвижния кръг, практически новостилците унищожават най-важната богослужебна книга - Типик (Устав на св. Църква). Като пример за гореказаното ще споменем, че в новия календар празникът Благовещение никога не може да се случи през Страстната седмица, както и да има съвпадение на Благовещение с Великден, за което св. Църква от древност е въвела термина Кирио-Пасха (фиг.11). Същото важи и за много други празници.
    Особено страшно нарушение по отношение на Устава има към Петровия пост. Св. Църква е определила, този пост да бъде с продължителност от 8 до 42 дни. С въвеждането на новия стил този пост се съкращава, или се премахва. В богослужебната книга Номоканон (или Законоправилник), обаче, четем за неспазващите поста: "Ако някой от подвизаващите се монаси, освен по болест, се възгордее и разорява установените пости за общо спазване от Църквата, при положение, че той има нормален разум, да бъде анатема" (правило 219).


Фиг.11. Това е едно от указанията в Типикона, което се нарушава с въвеждането на новия стил.
    Някои твърдят, че нарушаването на Типикона не представлява тежък грях, защото в него уж нямало отстъпление от догматите, но нали църковният Устав е най-важната и неотменна част на св. Църква и потъпкването му е всъщност рушене на Църквата. По този начин се стига и до нарушаване на догматите, върху които тя е установена и тя представлява, според думите на св.Йоан Златоуст, "Дом на премъдрост", в който, подобно както в човешкото тяло, ако заболее един член, то и цялото тяло страда. А на тези, които не искат да слушат св.Църква, отговор дава Сам Господ със страшните думи: "Ако и Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар" (Мат.18:17).
    Подобен пример, както с календара, в историята имаме с троянския кон, когато никой не предполагал, че един дървен кон може да разруши непревзимаемата крепост. Така и "безобидната" календарна реформа руши Църквата.
    Враговете Христови сега направиха нов дървен кон - новия календар, и с отчаяни усилия се стараят да го внесат навсякъде в Църквата. Но докато троянският кон стана причината за гибелта на жителите на Троя, този нов дървен троянски кон причинява духовна смърт на цялата Земя, като погазва църковните канони и така разрушава вярата в душите на хората. Спасителят ни съветва да не се страхуваме от тези, които убиват тялото, а от убийците на душата. Така, като имаме поука от историята с троянския кон, нека не допускаме този несравнимо по-страшен дървен кон, който е опасен и за тялото, и за душите, зад портите на светата Църква.



Предишна         Начална страница         Съдържание         Следваща