Някои от мислите в тази глава са заимствувани от
Проповед на Свет. Серафим (Соболев)
за Рождество Христово, от книгата му Проповеди ( София 1944 г. с. 54 )
   
На съвременната наука
не са известни астрономическите предпоставки
за звездата, появила се между старата и новата ера. Древните езически влъхви
и звездочетци, обаче, очакваха с трепет нейната поява и се готвеха за това.
Те като че ли знаеха за нейната по-особена траектория, отличаваща се от тези
на другите звезди, и като небожители се готвеха да следват тази траектория,
впускайки се в смело пътешествие след нея. За тях това не беше звездата Сириус,
с чиято поява свързваха сотическия цикъл на техния астрономически точен календар
и разливането на реката Нил - начало на езически увеселения и пиршества, а някакво
ново и странно събитие. Влъхвите тръгнаха на коне, като взеха със себе си най-скъпи
дарове от злато, ливан и смирна. Ясно - не за да ги подарят на звездата, а ги
свързаха със събитието, което щеше да им покаже тя. Св. Йоан Златоуст пояснява,
че техните дарове символизират следното: златото се подарява на цар, ливан се
принася в подарък на Бога, а смирна се принася на страдалец изкупител. Учудващ
за нас е фактът, че влъхвите, бидейки езичници, може би са знаели за древното
пророчество на Валаам за появата на Звезда от Яков
(Числ. 24:17). Но независимо
от това, самостоятелно са достигнали до познанието за тази звезда, посредством
своите астрономически изследвания, както се казва за това в тропара на Рождество
Христово: "... Тези, които служеха на звездите, от звездата се учеха ...". Поразителен
е фактът, че познанията на вавилонските мъдреци за очакваната звезда преминават
в жива вяра в тази звезда и тяхната вяра прераства от теоретична и чисто научна
в действена и изповедническа. Движими от тази вяра, те напуснаха своето отечество
и тръгнаха на дълго пътешествие. Открито изповядаха своето научно откритие пред
цар Ирод, без ни най-малко да се страхуват от царя. Но като разбраха лукавството
му, те не се върнаха при него
(Мат 2:1-12).
    Тази звезда спря над Витлеемската пещера и с това им посочи крайната
цел на тяхното пътешествие. Самите те, бидейки от знатен произход, както ни
учи църковното Предание, не се смутиха и не се разколебаха, като видяха не пищна
царска обстановка във Витлеемския вертеп, а крайната нищета на Самия Цар, Бог
и Изкупител, лежащ в ясли върху слама. И независимо от своя знатен произход,
те се поклониха на Богомладенеца до земя, давайки пример на човешките мъдреци
на Кого трябва да се покланят.
    Наистина, влъхвите не са ни оставили техните научни изчисления,
които са ги довели до непоколебимата им вяра в новата Звезда - Христос, но самият
факт на тяхното поклонение красноречиво говори за тази научно-верова истина,
станала краеъгълен камък на човечеството. Впрочем, това, че не са дошли до нас
научните данни на влъхвите, се възпълва с живите свидетелства на живелите след
тях скромни учени и неучени мъдреци, които следваха примера на своя Божествен,
кротък и смирен Учител
(Срв. 1 Кор.1:25-27). Бог отсъдил, чрез тях, като чрез
Свои особени избраници, да положи началото на най-великото дело на Земята -
те да свидетелствуват, по примера на влъхвите, за истините на нашата вяра и
да покажат, че истинското служение на науката се заключава в служение на Христос
и Неговото божествено слово, чрез преклонение към Него. Тук, макар и да се отклоняваме
от пряката цел на настоящия труд, трябва да поясним - предвид на наличната непримиримост
и нетърпимост между антиправославно насочената наука и православната вяра, нужно
е да се разбере, по какъв начин в едни случаи човешкият разум утвърждава нашата
вяра, а в други случаи я отрича? Нима човешкият разум не е един и същ? Да, нашият
разум е един и същ, но човек не живее само с разума, а главно - със сърцето
си: "
..."(Защото от сърцето
излизат...помисли...)
(Мат. 15:19). И Той не иска друго от
нас, но: "
"(Синко, дай Ми сърцето си)
(Притч.23:26). А ако ние не даваме сърцето си на Господа и
го насочваме към злото, то този наш стремеж ще увлича и нашия разум, и той,
бидейки подчинен на сърцето, също ще се стреми към зло. И когато сърцето ни
е обуреваемо от това зло, чрез поощряването на страстите и особено на най-опасната
страст - гордостта, тогава и нашият разум бива подвластен на тях. И по примера
на нашите прародители, човешкият разум става непокорен и в своята слепота отрича
авторитета на Църквата, авторитета на нейните Божествени откровения и, преминавайки
в безбожие ("Рече безумец в сърцето си: няма Бог"
(Пс.13:1)), поставя за висш
авторитет единствено помрачения от страсти собствен разум. Ето тук се крие причината
за рушителното противодействие на мнимата наука, от грехопадението до днес,
срещу православната вяра. Затова нека помним, че истинската наука е тази, която
благоговейно се прекланя пред Божието всемогъщество, по примера на евангелските
звездочетци, без да се страхува от човеците.
Предишна
        Начална страница
        Съдържание
        Следваща