Старият календар и науката - Същност на църковния календар

Църковният календар е съставен за нуждите и изискванията на Църквата и се съобразява единствено с тях. Практически той не е бил съставен като нещо абстрактно и изолирано от живота и науката, както звучи горното изречение, а е имал за цел да създаде връзка между всички събития в битието според св. Библия. Той не е влизал в противоречие с научните достижения, а всячески се е стараел да помогне на търсещия Бога човек във всички области от неговия живот. Така той се явява хронометър на времето, който се съгласува с всички библейски събития и главно с новозаветните. От Сътворението до свършека на света, от всички книги, написани досега на Земята, единствено право и власт над времето намираме само в църковните. " text

" (Този, Който е по-висок от всяко време, понеже е Творец на времето, от Тебе Дево доброволно Младенец се яви) (Възкресен Богородичен канон, II гл.,III песен). И тази Своя власт над времето Господ осъществява чрез светите Отци на Вселенските събори, изразено и в съборните постановления, в които са произнасяни думите на Св. Писание: " text

" (Деян.15:28). Така ние вярваме, че календарът, който веднъж завинаги е възприет от св. Църква, бидейки човешки, добива божествен произход, и нарушаването на календара явно е грях, а според постановленията на Вселенските събори, този грях е и против Св.Дух, Който ги е вдъхновил, затова логиката насочва според Евангелието от Лука (12:10) за най-тежкия непростим грях.
Строго погледнато, не може да се твърди, че юлиянският календар е църковен, понеже той всъщност е езически, въведен е от римския император Гай Юлий Цезар през 46 г. пр. Хр. и е бил предназначен за гражданска употреба в Римската империя. За св. Църква юлиянският календар е просъществувал до 325 г., когато е бил свикан Първия църковен вселенски събор (Вселенският събор е събрание на епископи от всички поместни църкви за разрешаване на въпроси от общоцърковен характер, предимно из областта на вярата и църковното устройство (Коев, Т. Православен катехизис, С., 1991, с.34.).
в малоазийския град Никея. Този знаменит събор постановил едни от най-важните догматически закони, определил единни правила за изчисляване на Пасхата с оглед съществуващите различия в отделните църкви, както и единна ера от Сътворението на света (Единната ера от Сътворението на света до Рождество Христово е 5508 години). Въз основа на тях е въведен Велик индиктион (Великият индиктион е период от 532 години, получен от съвместяването на 19-годишния лунен и 28-годишния слънчев цикъл (19.28=532). По такъв начин този период съдържа всички възможни комбинации на слънчевите с лунните фази и след изтичането на 532 г. те се повтарят по същия начин и на същите дати от календара, на които са се случили преди периода) или Миротворен кръг. На базата на Индиктиона са изградени всички богослужебни книги. Църковното богослужение, което се ръководи неизменно от църковния календар, се разделя на две части: неподвижен кръг на празниците, които винаги се празнуват на една и съща дата, и подвижен кръг на тези празници, които хронологично са свързани с Възкресение Христово. Затова и когато става въпрос за календара, се има предвид не само неподвижния, или минейния, кръг (от гр. mhn - месец), но и подвижния пасхален кръг. Юлиянският календар е бил използуван при съставянето на минейния цикъл на църковния календар, въпреки че не е тъждествен с него. В това се изразява неговата съществена роля в богослужението и именно това трябва да се има предвид когато се говори за църковна употреба на юлиянския стил. Но той се различава от минейния кръг, понеже чествуването на църковните празници има свои специфични особености, които са съобразени с изискванията на св. Библия и се различават от гражданското отчитане на времето. Например църковният ден започва винаги от вечерта, съгласно библейските думи: "Биде вечер, биде утро - ден един" (Бит. 1:5) и свършва вечерта, а при юлиянското времеизчисление денят започва от полунощ и свършва в полунощ. Това несъответствие не е маловажно, тъй като при отчитането на едно и също събитие, случило се от свечеряване до полунощ, различието в показанията на двата календара ще бъде цял един ден. Аналогично разминаване при отчитането на събитията се получава и по отношение на годините, понеже за разлика от гражданската година, която започва от 1-ви януари, църковната година (индикта) започва от 1-ви септември по юлиянски стил. И различието в датите според двата календара, за събитията от 1.IX до 31.XII (по юл. стил), в този случай, ще бъде цяла една година. Богослужебните часове и часовете в юлиянския календар, както пояснихме, не съвпадат. Първият богослужебен час съответствува на шестия юлиянски, третият богослужебен час - на деветия и т.н. Затова Минеят (В дванадесетте минеи са отразени църковните празници от неподвижния кръг, съответно на дванадесетте месеца) (на славянски Месецослов) е богослужебна книга, която засяга църковни събития, а юлиянският календар отчита периоди от време въобще. Затова и чинопоследованието на всекидневното църковно богослужение започва с вечерня, от вечерта. И така, Месецословът остава предназначен, за жалост, само за вярващите, докато юлиянският календар е за нецърковна употреба.
Коренно различен от последния е подвижният кръг на църковния календар, който произхожда и е тясно свързан с древния еврейски лунен календар. Това е така, понеже Христовата Пасха е свързана със старозаветната юдейска пасха и по реда на евангелските събития се празнува след нея. Още от древност богоизбраният еврейски народ празнувал своята пасха в съгласие с възприетия тогава от него лунен календар. След въплъщението Си Бог Слово, Богочовекът, Господ Иисус Христос също е празнувал със Своите ученици Пасхата според старозаветните изисквания, понеже Той не дойде за да наруши Закона, а за да го изпълни (Мат. 5:17). Като възпълнил и онова, което не достигало в него, Той принесъл Себе Си в жертва за изкуплението на човешкия род от греха, проклятието и смъртта, и станал нова Пасха - Слънце на правдата, за всички вярващи в Него. Така старозаветната пасха, на която юдеите възпоменавали изхода от Египет, била заменена от новозаветната, на която ние празнуваме избавлението на нашите души от робството в мисления Египет т.е. греха (Авва Доротей, Църковни слова, Тесалоники - Гърция, 1991, с.120), а св.Йоан Златоуст, правейки паралел за Пасхата казва: "Юдейската пасха е предобраз, а християнската е истина ... онази е избавила от телесна смърт, а тази е прекратила Божия гняв, под който попаднала цялата вселена; онази е избавила някога от Египет, тази е освободила от идолослужението; онази е погубила фараона, тази - дявола; подир онази следвала Палестина, а подир тази - Небето" (Творения, СПБ, 1895, том I ,с.667).
Църковният календар представлява съвкупност от хармонично вплетени два цикъла, въз основа на които в св. Църква са съставени Месецослова и пасхалния кръг, и само под тези названия те се срещат във всички богослужебни книги. Месецословът е заимствуван от юлиянския календар, а пасхалния кръг - от древно-еврейския календар. Църковният календар е плод на гениалния труд на безименни учени и богослови. Той единствен изпълнява каноническите и догматическите изисквания, поставени от св. Църква, които друг календар практически не би могъл да изпълни, защото това съчетаване между подвижния и неподвижния кръг на календара е еднозначно и неповторимо, и то е свързано неразривно с фазите на луната и на слънцето, както копието на една картина прилича досущ на оригинала, понеже ако не прилича - то няма да се нарича копие. Затова всеки опит църковният календар да бъде заменен с какъвто и да било друг календар, ще бъде неуспешен. Църковният календар никога не влиза в противоречие с библейските, каноничните и богослужебните особености на църковния живот, но нека за това да се убедим сами.
В първите векове след Христа, поради силата на традицията и поради трудната връзка между различните области, християните празнували Пасха не в едно и също време. Това наложило да се формулира като неизменно правило апостолското учение относно чествуването на този Празник на празниците. Седмо Апостолско правило гласи: "Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да се низвергне от свещен чин". Това правило е основен критерий за съставянето на християнската пасхалия. То изисква Пасха да се празнува след юдейската (Макар в правилото да е забранено празнуването на Пасхата "заедно с юдеите", но самият ред на евангелските събития би се нарушил ако тя се празнуваше преди юдейската. Понеже първо е била юдейската пасха - в петъка когато Спасителят е бил разпнат, а едва в неделния ден Той е възкръснал. Празнуване на Христовата Пасха преди юдейската изцяло обезсмисля евангелската връзка, която съществува между тях) и след пролетното равноденствие. Юдейската пасха се празнува винаги на 14-ти "нисан" (нисан = март-април), което е датата на пролетното пълнолуние, случващо се през този първи еврейски месец. Следователно, за да се определи пасхалното пълнолуние, нужно е да се следват показанията на лунния календар. А що се отнася до равноденствието, то се определя по слънчевия. За това пред никейските пасхалисти е стоял проблемът как да се съчетаят слънчевия и лунния календар, за да бъдат изпълнени изискванията на седмо Апостолско правило. Тяхната главна цел е била завинаги да свържат, теоретически и практически, фазите на луната с фазите на слънцето и така да получат неразривна и хармонична връзка между двата принципно различни календара. По такъв начин би се постигнала и една удивителна и твърде близка до действителната, последователност на евангелските събития, които са се случили през последните дни от земния живот на Господа Иисуса Христа.
Необходимо, с оглед на въпроса за църковния календар, е да разгледаме и да се опитаме да вникнем в проблемите, който са стояли пред древните негови съставители, да проследим как те са ги преодолявали и да се убедим сами в гениалното им решаване. Единствено каноническите съображения относно Христовата Пасха са били взети предвид при съставянето на древната православна Пасхалия. Нейните съставители са се ръководили от съображения за друг вид точност на календара, тяхната цел е била точното съчетаване на фазите на луната и слънцето, за разлика от григорианските реформатори, чиято цел, според папската була (Съдържанието на булата е изложено по-долу) , е постигането на формална астрономическа "точност". А това понятие, от друга страна, е твърде относително и несигурно, както ще видим по-нататък. Поради това григорианските пасхалисти не са успели да постигнат целта си, докато никейските напълно са осъществили своята. И съвременната наука признава, че съставянето на точен календар (подобно на григорианския), по отношение на отчитането на фиктивно време, е невъзможно.
Как са могли древните църковни пасхалисти практически да осъществят своята цел?
В главата "Уводни бележки за календара" вече пояснихме принципа на лунния и на слънчевия календар и цикличността, която е открита при тях, както и периодите на тази цикличност.
За да се свържат помежду си двата принципно различни календара - слънчевия и лунния, е трябвало да се направи следното: ако вземем конкретни дати от двата календара, трябва да се намери такъв период от време, след който тези дати да са същите, както и преди. Например, ако 1-ви март (по юлиянския календар) е съвпадал с 1-ви нисан (по лунния), то след изтичането на този период трябва отново 1-ви март и 1-ви нисан да съвпадат. Но понеже лунните и слънчевите години не са съизмерими помежду си, те се разглеждат като разделени на денонощия, чиято дължина е еднаква. Пак в уводните бележки пояснихме за 19-годишния цикъл на луната, който се е използувал в древност. Този период е бил изнамерен почти едновременно на Изток и на Запад - в Древния Вавилон, в Древна Гърция и в Древен Китай - в средата на I хил. пр. Хр. За негов откривател, обаче, се приема гръцкия астроном Метон. Той така е съчетал, за период от 19 лунни години, тези, които съдържат 12 месеца с тези, които съдържат 13, че броят на дните в тези 19 години напълно е съвпадал с броя на дните в 19 слънчеви години, считани по 365 дни, подобно на принципа в египетския сотически календар. Този цикъл, обаче, не е можел да се използува направо, защото той е изнамерен за друг календар, но неговата цикличност е много удобна за търсеното свързване на фазите на луната с равноденствието и Христовата Пасха. Метоновият цикъл впоследствие е бил пригоден и към юлиянската година, чиято дължина се приема за 365 дни и 6 часа. За съставянето му, обаче, е било необходимо да се знае средната дължина на лунния месец (А не дължината на лунната година, понеже тя няма постоянен брой месеци) (29,53 денонощия) и на слънчевата година (365,25 денонощия). Изключено е да кажем, че св.Отци не са знаели тяхната точна продължителност, както твърдят някои съвременни учени, тъй като тя е била известна още от дълбока древност, например във Вавилон - от средата на III хил. пр. Хр., а в Китай през 104 г. пр. Хр. точността на тяхното определяне почти отговаряла на съвременните научни данни. А ако вземем предвид изчисленията на американския астроном Нюкомб за изменението на дължината на деня през хилядолетията, ще видим, че съвпадението между древните и съвременните данни е поразително. С какви астрономически способи са постигали древните тази точност, за нас е само загадка.
Светите Отци приели за продължителност на лунния месец приблизително 29,53 денонощия, а на слънчевата година - 365,25 денонощия. По-долу ще поясним, че тази точност дори и за най-съвременните астрономически изследвания често пъти се явява задоволителна.
Заслугата на Метон се състои в това, че той намерил най-малкото общо кратно между лунния и слънчевия цикъл. Това той постигнал така: тъй като лунната година съдържа 354 дни, за период от 19 години той вмъкнал седем допълнителни лунни месеца (с по 30 дни) в 3-та, 6-та, 9-та, 11-та, 14-та, 17-та и 19-та лунни години. Но Метоновият цикъл не би могъл да се приложи буквално за съставянето на християнската Пасха, тъй като той е бил открит и пригоден за сотическата година, която има 365 дни, а св.Отци са искали да го пригодят към юлиянската. Ако се използува откритието на Метон за юлиянския календар, тази разлика от 6 часа за 19 години нараства на 4 дни и 18 часа и на практика, пред пасхалистите се е получило следното. Ако, например, в дадена година 1-ви "нисан" (по еврейския лунен календар) съвпадал с началото на 1-ви март (по юл. календар), то след 19 години 1 нисан ще настъпи 6 часа по-рано от настъпването на 1 март в буквален смисъл, а фактическата разлика остава 4 дни и 18 часа. В такъв случай отново трябва да се търси най-малкото общо кратно, за тази разлика, и е лесно да се съобрази, че за четири 19-годишни периода тя ще се допълни до цял ден. В такъв случай се получава особен интересен резултат, че за 76 години тази разлика от 6 часа се натрупва на 19 дни, което практически означава, че пролетното равноденствие ще става 19 дни по-късно, т.е. то се връща в своята изходна точка, завършвайки пълен цикъл. Така чрез тези прости пресмятания, извършени в 330 г. пр. Хр. от гръцкия астроном Калип, бил установен удивителния природен феномен, при който през 76 години лунната година завършва заедно със слънчевата, и в следващата 77-ма година както слънчевата, така и лунната започват не само в един и същи ден, но и в един и същи час. По такъв начин лунната година завинаги се оказва свързана с юлиянската. И макар юлиянският календар да има известна неточност, но същата неточност, практически, принадлежи в почти еднаква степен и на лунния календар. Равноденствието, което избързва според юлиянското изчисляване, по същия начин избързва и според лунното.
Смисълът на Великия индиктион (или - Миротворния кръг) се състои, както пояснихме, в съчетаването на цикъла на слънцето с цикъла на луната. Практически това означава следното. Вече пояснихме, че за 19-годишен период новолунията и пълнолунията се повтарят. Аналогично, за 28 години слънцето извършва един кръг, което практически се заключава във връщане на дните от седмицата през този период в същите числа. Така Великият индиктион (или Миротворния кръг), който съдържа 532 г., е построен от съвместяване на 19-годишния цикъл на луната с 28-годишния цикъл на слънцето, или на аритметичен език: 19.28=532, т.е. той представлява 19 28-годишни кръга на слънцето или 28 19-годишни цикъла на луната (76-годишният цикъл се вмества 7 пъти в продължение на Великия индиктион, колкото са дните на седмицата). Така е получен този уникален астрономически, пасхален и математически ритъм. След преминаване на Великия индиктион, фазите на луната и дните от седмицата се връщат на същите числа, както и преди него. От 1941 г. ние се намираме в 15-тия Индиктион. Пасха в 1941 г. се е празнувала в същия ден, както и в 1409г., т.е. 532 г. по-рано, а в 1995 г. - в същия ден, както в 1463 г.
Известно е, че 19 юлиянски години превишават 19 лунни астрономически години с 1 час 28 мин. и 15 сек. (19 юлиянски години (считани всяка по 365 дни и 6 ч.) съдържат 6939 дни и 18 ч., а 19 лунни астрономически години (т.е. 235 лунни астрономически месеца) - 6939 дни 16 ч. 31 мин. и 45 сек.) , затова новолунията и пълнолунията след изтичане на 19 г. ще се случват в същите числа на месеца, но с 1 час 28 мин. и 15 сек. по-рано, а след изтичане на 16 кръга (=304 години) - почти с един ден по-рано (Действителната разлика, след 304г., е 23 ч. и 32 мин.). По същата причина пасхалните пълнолуния от времето на Първия вселенски събор днес се случват по-рано отколкото в 325г. Например най-ранното пасхално пълнолуние тогава е било на 21 март, а сега същото това пълнолуние е на 18 март (юл.ст.). Установено е също, че пролетното равноденствие, което по времето на Събора е било на 21 март, сега е на 8 март (юл.ст.). Това изоставане на юлиянския календар от пролетното равноденствие, обаче, е налице и при лунния календар, който също изостава от последното. 14-ти нисан, който е бил във времето около 325 г. на 21 март и е съвпадал с пролетното равноденствие, сега е изостанал от него (то е на 8.III) с около 10 дни. И това е удивителното, че никейските пасхалисти така са успели да свържат двата сами по себе си неточни календара (а то и всеки човешки календар е неточен в някаква степен), че в крайна сметка са получили този 19-годишен цикъл, който е изключително издържан от научна гледна точка, и безпогрешно, дори и досега, отчита лунните фази и връзката им с равноденствието. Освен това, като се запазва евангелската последователност между юдейската и Христовата Пасха, с течение на вековете те се раздалечават помежду си, именно заради факта, че изоставането на юлиянския календар от пролетното равноденствие е малко по-голямо отколкото изоставането на лунния. Това закъснение на православната Пасха е било наречено "предимство" от прочутия църковен канонист Матей Властар, живял във Византия през първата половина на XIV в., противоположно на съвременните икуменисти, които го наричат "недостатък". Това явление доказва увеличаването във вековете на относителната скорост на Луната по отношение на Земята. То представлява сложен проблем за учените, в случай, че се заемат със съставянето на точен лунно-слънчев календар, което ще изложим подробно в главата "Науката - в подкрепа на църковния календар". Ние можем само да се удивляваме на гениалното от научна гледна точка, решение на тази сложна астрономическа задача. И нещо повече - как то е било използувано така, че с течение на вековете православната и юдейската пасха да се раздалечават, което се явява пропорционално на непримиримата ненавист на юдеите към християните, увеличаваща се с вековете. Това е дословно повторение на думите на Спасителя: " text

"( Иде князът на този свят и в Мен той няма нищо)(Йоан 14:30) И това хронологично отдалечаване на нашия празник от юдейския може би промислително показва духовната ни дистанция, т.е. че ние не желаем да имаме нищо общо с юдеите, за разлика от привържениците на григорианската пасхалия, които нерядко празнуват заедно с тях.
Така на практика се е получил един безупречен природен феномен, който не би могъл да бъде наблюдаван в продължение на човешки живот. Но този феномен е факт (Съвременните научни изследвания показват, че с течение на хилядолетията скоростта на движение на Земята се забавя, а скоростта на движение на Луната по отношение на Земята се увеличава, но това изменение е толкова минимално, че въобще не влияе на този природен феномен в рамките на предварително поставената цел за точност от този календар). Въз основа на тези астрономически открития е съставен църковния календар. Тук нямаме за цел да обясняваме подробно как е направено това. Всеки може да го види в учебниците по Пасхалия. Само искаме да напомним, че с тези елементарни познания, които изложихме тук, усвояването на Пасхалията е много лесно. В Църквата се е възприела практиката, обикновено, обучаващите се по Пасхалия да не се задълбочават в изучаване на астрономия, понеже това не е целта на Богословието. Затова те са били запознавани главно със структурата на самия календар, както и с принципа на съчетаване на неподвижния (минеен) с подвижния (пасхален) кръг, изложен достатъчно ясно в Устава на св.Църква, без да е необходимо да се познават астрономическите подробности, свързани с него. И това се е практикувало, защото целта е била да се подреди правилно богослужението. Не е било нужно за обикновения свещеник да се впуска в изследване на предмети, трудно достъпни за обикновения човешки разум. За него е било важно, като разгърне богослужебните книги, да може да определи неподвижния светийски празник, неговото съотношение с празниците от пасхалния цикъл (например, за да се определят редовите апостолски и евангелски четива на утреннята и св.Литургия за всеки богослужебен ден през цялата година, необходимо е да се знае как е свързан той с подвижния празник Петдесетница, т.е. колко седмици са изминали оттогава) и деня на Пасхата, за да отслужи богослужението правилно, в съгласие с изискванията на църковния Устав. Това съзнателно пренебрегване на астрономическите познания за Пасхалията е създало условия, в рационалистично настроените умове да се допусне недоверие към нея, което обаче говори за непознаването на нейната същност и цел. Вековната светоотеческа традиция ни е оставила изключително прост и същевременно точен способ за определяне на Пасхата и без календари, основан на най-важния критерий, изразен в седмо Апостолско правило. Този способ е толкова изряден практически, че и до днес определянето по него на равноденствието, пълнолунието и юдейската пасха напълно отговаря на действителността. Това съвпадение между теория и практика още от древност и до наше време, създава чувството, че този календар не е плод на рационалистическо човешко мъдруване, а е осветен за богослужебна употреба от Самия Бог, съгласно думите на светите Вселенски събори: " text

". Това, че св.Църква е освободила християните от нуждата да познават астрономическата страна на Пасхалията, не е в ущърб на Църквата, а напротив - така, както децата в училище не е нужно да преоткриват азбуката или цифрите, така и св. Църква ни е дала Пасхалията наготово; и както се борави с буквите и цифрите наготово, без да се разсъждава върху тяхната същност, така Пасхалията и календара от древност ни са дадени и са практически изпитани. Друг подобен календар не е възможно да бъде съставен, защото и най-малкото му изменение ще доведе до несъответствието му с фазите на слънцето и луната и до нарушение в богослужебните книги от хората, което не е допустимо, а и никаква нужда не го налага. И всеки, който иска да внася корекции, сам показва, че той не иска да бъде послушен на светата Майка - Църквата, а иска да я "реформира", т.е. той не я възприема такава, каквато е, и протестира против нейната същност. Такъв би могъл да се нарече "реформатор" или "протестант", и всякакъв друг, но не и православен. Православен е този, който спазва правилно и неизменно учението на св.Църква, която от векове е осветила външната страна на нашата вяра, като ни е освободила от грижата да я "преоткриваме". Православните имат много по-важни задачи от астрономията, именно - изучаването на науката за духовния живот, за борбата с греха и страстите вътре в самия човек и в заобикалящия го свят. Тази наука на науките касае бъдещия вечен живот и тя е толкова по-важна, колкото е по-важно вечното от временното, макар, за жалост, да е пренебрегвана и забравяна днес. Светите Отци са ни освободили от непосилното за нас съставяне на богослужебен календар и на самото богослужение, за да можем на базата на тези, които те са ни оставили, по-лесно да водим тази спасителна и нужна за всеки човек борба. На фона на вечното спасение на човешката душа, проблемът за мнимата "точност" до секунди на григорианските реформатори, буквално не съществува, по подобие на закономерността в математиката, при която всяко крайно число по отношение на безкрайност се равнява на нула. Така и "грижата" на григорианските пасхалисти, дори да беше основателна, измества най-важната наша грижа и цел - спасението, и я превръща в неоснователна и безсмислена, за сметка на преоткриването на нещо, което вече е завинаги установено.
Явно, именно споменатият природен феномен е впечатлил по-късно Гаус, за да направи своята стройна математическа обосновка на Пасхалията. От гледна точка на съвременната наука, споменатият труд на Гаус е чисто класическа небесна механика. Знаем, че във физиката теорията на относителността направи революция в мисленето със своето откритие, че в природата няма постоянни явления, но е чудно как стройната пасхална теория издържа на всички тези нови открития, не влиза в противоречие с тях, а напротив - служи като основа на най-съвременните астрофизически и хронометрични измервания. Може би тъкмо това доказва, че истинската наука само преоткрива библейските истини и трябва да се ръководи от тях.

Винетка

Предишна Начална страница Съдържание Следваща