о време на царуването на римския
император Максимиан езичниците
подигнаха жестоко гонение срещу Христовата Църква. Тогава мнозина от християните
оставяха домовете си поради страх от мъчителите и се криеха в планините, в пещерите
и пустинните места.
По същото време в град Никомидия живееше един знатен юноша на име
Евлампий. Християнин по живот и вяра, той също напусна града заедно с някои
други християни и се криеше. Веднъж беше изпратен от тях в града за да купи
хляб и тайно да им го занесе в пустинното място. Когато влизаше в Никомидия,
Евлампий видя, че над градските врати е закачен лист хартия с написана на него
царската заповед за убиване на християните. Щом го прочете, той гласно се надсмя
над безумието на нечестивия император: задето не се е опълчил срещу враговете
си, а срещу невинните, и с убийствата на безчислено много християни сам довежда
страната си до запустяване.
Близо до Евлампий се намираха някои идолопоклонници. Раздразнени
от неговата постъпка, те го хванаха, вързаха го и го отведоха пред беззаконния
съд.
Съдията - езичник видя, че той е млад и красив по лице, затова първо
се опита да го подмами с лукави думи и да го накара да се поклони на идолите.
Каза му:
- Самото твое лице явно показва, че не си от простолюдието, но си
благороден и уважаван човек. Затова, прекрасен момко, не желай напразно да погубваш
твоята хубост и да хвърляш благородството си в безчестие, но се погрижи да
умножиш славата и почестите за себе си и за целия твой род! Ако послушаш царската
заповед и заедно с нас се поклониш на боговете, тогава от всички нас ще бъдеш
уважаван и прославян, и ще получиш от царя дарове, ще бъдеш издигнат на почетен
сан и ще прекараш живота си в благополучие. Послушай ме - за твое добро те съветвам
- и бъди единомислен с нас! Ето, пред теб са отворените храмове, а в тях има
различни богове и олтарите им са пълни с жертви: всички се веселят заради своите
богове и им се покланят. Затова влез и ти, и се поклони - така и за себе си
ще придобиеш много облаги, и нас ще зарадваш, а също и боговете винаги ще бъдат
милостиви към теб.
Евлампий се изпълни с благодатта на Светия Дух и отвърна на беззаконния
съдия:
- Твоето сърце е помрачено от коварство, а устата ти излива лукави
думи! Суетни и лъжливи са всичките ти обещания. Но няма да ме прелъстиш, измамнико,
с нищо и няма да ме откъснеш от моя Христос! О, ако самият ти би пожелал да
чуеш моите думи, в които няма лъжа и лукавство, ще познаеш истинския Бог, Когото
аз почитам и на Когото се покланям. Тогава и аз бих ти обещал да получиш от
Него не временна и суетна чест и слава, но вечна и истинска, и такива дарове
и богатства, които нито ти, нито твоят цар, нито целият свят има сега. Но за
съжаление ти си глух за истината и няма да послушаш това, което бих ти казал
за полза на душата ти - затова и ще наследиш участта на твоите богове в огнената
геена, и задето си им принасял скверни жертви, самият ти ще станеш жертва на
незаспиващия червей. А аз няма да принеса жертва на бесовете, но на моя Бог
ще принеса в жертва възхвала и ще отправя към Всевишния моите молитви
(Пс.49:14)!
Щом чу това, съдията взе да го заплашва с мъчения, но той не се
страхуваше и се показа готов да претърпи всякакви страдания заради своя Господ
Иисус Христос. Тогава съдията заповяда да му съблекат дрехите, да го прострат
на земята и да го бият с бичове от жили. Дълго време биха светеца безпощадно,
а той всичко търпеше мъжествено, макар и да изпитваше твърде силна болка от
раните, които му налагаха. Той така се държеше, сякаш не усещаше никакво страдание.
А мъчителят, като видя търпението му, възбуди се от още по-силна ярост - заповяда
да го окачат на едно дърво и да стържат тялото му с остри железа. Толкова силно
бе изранен светият мъченик, че през дълбоките рани дори костите му се виждаха.
След това продължително и жестоко разкъсване на плътта му той лежеше на земята
целият окървавен и цялото му тяло беше станало една рана. После съдията измисли
друго мъчение: заповяда да завържат пръстите на ръцете и на краката му с тънък
ремък и да ги стегнат здраво. Неописуема болка прониза светия страдалец, а палачите
с удвоена злоба изтръгваха членовете на тялото му от техните места. Заслепен
от ярост, мъчителят налагаше все нови и нови страдания на св. Евлампий: заповяда
силно да нажежат едно желязно легло и на него да поставят светеца за да се стопи
плътта му като восък от огнените пламъци. Слугите запалиха силен огън, а когато
леглото се нажежи, св. Евлампий положи на себе си кръстното знамение, отиде
и легна върху нагорещеното желязо сякаш на мека постеля. Плътта му, изгаряна
от огъня, се разтопяваше и падаше - и цялото му тяло се изпече като месо, приготвено
за храна. Всички помислиха, че в тези мъчения той ще умре (защото не е възможно
човешкото естество да изгаря в огън и да бъде живо), но всемогъщият Бог оживотворяваше
Своя раб и по свръхестествен начин запазваше душата му в тялото за да яви Своята
Божествена сила в неговата немощ и да покаже пред всички търпението на светия
мъченик. Хората очакваха, че той ще заспи на това легло със съня на смъртта.
Но изведнъж светецът почувства в себе си необикновена сила, стана и вървеше
здрав, сякаш не беше понесъл никакви мъчения.
Такава непоколебима и силна вяра в Бога имаше той! След чудесното
си оздравяване светият мъченик се престори пред мъчителите уж че съизволява
на тяхното нечестие. Тогава хората заедно със своя съдия се зарадваха, обградиха
го с почести и внимание, и го поведоха към идолския храм, понеже мислеха, че
се е отрекъл от Христа и иска да се поклони на боговете им. След светеца вървеше
голямо множество народ, а той вътре в себе си усърдно се молеше на Господа Иисуса
Христа да яви Своята сила и да просвети духовно ослепелите хора за да прослави
Своето свето име. Влязоха вътре и св. Евлампий видя идола на Марс, който беше
по-голям и по-пищен от останалите идоли. Приближи се към него и рече:
- В името на моя Господ Иисус Христос заповядвам ти, ням и бездушен
идоле: падни на земята и стани на прах!
При тези негови думи идолът веднага падна със страшен трясък и се
разби на дребни части. Ужасени, хората викаха:
- Само християнският Бог е велик и силен!
Това дивно Божествено знамение помогна на мнозина от народа да разберат
истината и да повярват в Христа. А съдията се разяри още повече, взе св. Евлампий
и отново го водеше на мъчение.
Скоро сестрата на светеца - девицата Евлампия, чу, че нейният брат
Евлампий търпи мъчения заради Христа, стана и бързо отиде на мъчилището. Излезе
пред всички и със силен глас извика към брат си:
- Нима не е родила нас една майка? И нима не сме научени да вярваме
в Единия Бог? Защо тогава ти страдаш заради Христа, а мен лишаваш от тази участ?
Защо не ми каза, за да бях понесла и аз мъчения заедно с теб отначало? Аз също
искам да умра за моя Господ, както и ти, и нека мъчителите знаят, че съм християнка
и съм готова да умра за Христа!
После се обърна към съдията и му рече:
- Слушай, съдия, и знай коя съм аз! Аз съм Христова рабиня. За мен
животът е Христос - Той е радост за душата ми, Него обичам и желая да стана
благоприятна жертва пред Него! И така, приготви огън, доведи зверове, постави
мъчителски колела, наостри мечове и измисли различни мъчения, а след това както
искаш, така ме измъчвай заради моя Христос! Аз съм готова да търпя всичко, както
и възлюбеният мой брат Евлампий!
Мъчителят се удиви на нейното дръзновение и заповяда да я бият по
лицето. Толкова дълго я биха, че я обезобразиха жестоко, а от носа и устата
и силно течеше кръв. Св. Евлампий укрепяваше с думите си своята сестра и и
казваше:
- Не се страхувай, сестро, от онези, които убиват тялото, а душата
не могат да убият (Мат.10:28)!
По заповед на мъчителя бе приготвен силно кипящ казан, за да хвърлят
в него и двамата - Евлампий и Евлампия. Когато поискаха да ги отведат, св. Евлампий
изпревари слугите и сам влезе в казана, а Евлампия, понеже беше млада девойка,
започна да се съмнява и сякаш да се страхува. Щом видя колебанието и, нейният
брат я викаше при себе си в кипящия казан, като в някаква прохлада, и и казваше:
- Не се бой, сестро, но дерзай и влез тук! Ето, виждаш, че съм невредим
и не изпитвам никаква болка. Също и ти, щом само се докоснеш до кипящия казан,
веднага ще почувстваш Божията помощ и ще бъдеш невредима.
При тези думи светата мъченица побърза да влезе при своя брат в
казана. Тогава изведнъж силата на огъня се унищожи, казанът стана студен, а
светиите невредими възпяваха и прославяха Бога. Хората виждаха това Божие чудо
и се удивяваха - и 200 мъже от тях повярваха в Христа, изповядаха, че са християни,
и бяха посечени с меч от нечестивите идолопоклонници.
Беззаконният съдия заповяда да избодат очите на св. Евлампий, а
св. Евлампия да окачат за косите и да я бият. Тя с търпение понасяше всичко
това и казваше:
- Благодаря Ти, Боже, Създателю мой, че ме удостои да страдам заради
Твоето свето име!
После мъчителят заповяда да разпалят силно една пещ и в нея да хвърлят
светите мъченици. Когато пещта се разгоря, войниците взеха ослепения св. Евлампий
и го хвърлиха, а св. Евлампия не чакаше някой да отиде и да я отведе, но сама
тръгна към пещта с радост и побърза да влезе в нея, сякаш влизаше в някакво
прохладно и приятно място. Но и там светиите останаха невредими и огънят се
превърна в хлад - те ходеха сред пламъците, пееха песента на тримата отроци
и благославяха Бога.
Мъчителят не знаеше какво повече да им стори и ги осъди да бъдат
посечени с меч. Войниците ги поведоха с вързани назад ръце към мястото на убийството.
Когато стигнаха, св. Евлампий постави главата си под меча и бе посечен, а св.
Евлампия преди посичането предаде душата си в Божиите ръце. Войниците, щом видяха
че е мъртва, не и отсякоха главата.
Блажената кончина на светите мъченици
е била в 303 г. Св. Теодор Начертани, живял в IX в., е написал канон в тяхна чест;
по негово време от мощите на светите Евлампий и Евлампия са се извършвали
чудотворни изцеления.
Така св. Евлампий заедно със своята сестра св. Евлампия завършиха
подвига на мъченичеството заради Христа и възлязоха заедно при Него - Царя и
Подвигоположника, за да приемат от ръката Му венеца на правдата.
Нека по техните молитви Господ Иисус Христос да удостои и нас със
Своето Царство - на Него, заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и слава во
веки, амин.
В същия ден
Житие на преподобния наш отец Теофил
Изповедник
лаженият Теофил се роди от
благочестиви родители християни, които
живееха недалеч от град Тивериопол (днес - Струмица). На тригодишна възраст
той бе кръстен и още от ранна възраст Вишният промисъл по неизследимите си пътища
утвърдяваше в душата му такова благочестие и любов към Господа, което по-късно
го направи избран съсъд на Божията благодат и непоколебим защитник на светата
Православна вяра.
Веднъж родителите му отидоха заедно с него в планината, наречена
Селентион, при един праведен духовен старец на име Стефан, за благословение.
Св. Стефан ги благослови заедно с детето им и дълго беседва с тях за ползата
на душата, поучи ги и ги остави да си отидат с мир. От това време момчето Теофил
с благословението на преподобния отец преуспяваше и усърдно изучаваше Божествените
книги, беше добронравно и кротко. Когато стана на 13 години, то отиде при преподобния
Стефан, а той, щом го видя, попита го:
- Чедо, по каква причина си дошъл при нас?
- Честни отче - отвърна му момчето, - понеже ти ме повика, оставих
родителите си и дойдох при теб.
- Кога съм те извикал, чедо? - удиви се преподобният. - И какво ти
казах?
Момчето му отвърна:
- Веднъж вървях из нашия град, а ти, отче, се яви пред мен, погледна
ме и ми рече: "Чедо Теофиле, отдалечил си се от Господа, Който казва: "Вземи
кръста си и Ме последвай"
(Мат.16:24). От тези думи сърцето
ми се умили и аз
те последвах даже до вратите на тази твоя ограда. Но щом се приближих до тях,
ти стана невидим, а аз намерих вратите затворени. И ето, сега, светий отче,
не отвръщай лицето си от мен, който искам да се спася!
Преподобният с крайно удивление слушаше думите му - знаеше за себе
си, че никъде не беше излизал от килията си, и благодари на Бога задето по такъв
чудесен начин призова незлобивото момче. Прие го и започна да го поучава в благочестие
и страх Божий. Наставляваше го как да води монашески живот в послушание и пост.
Изминаха три години. Винаги покорен на своя наставник, Теофил все
повече преуспяваше в монашеските подвизи и в добродетелта. Преподобни Стефан
повика игумена на близкия монастир и му повери своя смирен и трудолюбив послушник
за да го постриже в монашество. Игуменът го взе, заведе го в монастира и го
пострига.
Там Теофил водеше истински богоугоден монашески живот и се украси
с всякакви добродетели - живееше като Ангел сред братята и всички получаваха
голяма полза от примера на неговия живот.
Дълго време родителите му не знаеха къде се намира тяхното обично
чедо и твърде много скърбяха за него. Непрестанно го търсеха навсякъде, но не
можеха да го намерят. След няколко години разбраха, че е отишъл в монастира,
пристигнаха там и със сълзи молеха игумена да им покаже техния син. Отначало
игуменът дълго не се съгласяваше, но като видя тяхната скръб, печал и горчиви
сълзи, умили се в душата си, повика Теофил и му заповяда да се види със своите
родители. А те, щом го видяха в монашески одежди, вместо да се радват, започнаха
още по-силно да плачат. Останаха няколко дни в монастира, гледаха как живеят
светите отци и се поучаваха от техните душеполезни и богомъдри думи. После намислиха
да построят със свои средства монастир и в него да живее синът им Теофил: отидоха
при игумена и започнаха усърдно да го молят да пусне Теофил заедно с някои от
братята в дома им, и обещаваха скоро да изпълнят на дело това, което бяха решили
да направят. Игуменът не се съгласи.
- Не е полезно - каза им - за младия монах да живее близо до родителите
си и до сродниците си.
Но Бог, Който устройва всичко за полза, откри Своята воля и за Теофил,
понеже благоволи да яви по чуден начин чрез него Своята слава. Родителите не
спираха да настояват и да молят игумена. Тогава той повика братята и им заповяда
да постят и да извършват всенощни молитви, докато Бог им открие трябва ли Теофил
да бъде пуснат по молбата на родителите му или не. След прилежна молитва, на
третия ден в църквата се чу глас, който заповядваше да пуснат Теофил. Тогава
всички разбраха, че Сам Бог желае това да стане, помолиха се за него и го изпратиха
с благословение. Дадоха му и някои от братята за помощници, за да се трудят
заедно за прослава на Бога.
Родителите му го взеха и с радост се върнаха в дома си. В скоро
време те построиха монастир и в него оставиха монасите да живеят. Дадоха им
потребните неща за препитанието им и дори се погрижиха да имат всичко в изобилие.
В тази обител св. Теофил сияеше като светило със своите добродетели
- всички виждаха неговите добри дела, получаваха от тях полза за душите си и
прославяха Небесния Отец.
Много години той живя там в постничество и духовни подвизи. По това
време врагът на човешкото спасение пося чрез своите слуги богохулната ерес на
иконоборството и подигна гонение срещу православните християни, които се покланяха
на светите икони и ги почитаха. Главно оръдие за изпълнение на своите планове
дяволът намери в лицето на беззаконния византийски император - иконоборец Лъв
Исаврянин
(717-741), който възненавидя благолепието на
Божия дом и отне украсата на светите храмове. В своето безумие императорът
хвърляше в блатата светите икони, тъпчеше ги с крака, изгаряше ги, а също и
предаде на мъчения мнозина, които им се покланяха.
Преподобни Теофил твърдо се съпротивяваше на тази ерес и поучаваше
всички да пазят светите икони с подобаваща почит и да се покланят на личността,
която е изобразена на тях.
Щом узна за това, законопрестъпният цар изпрати свои войници да
го хванат. Когато го доведоха пред него, заповяда му да се отрече от поклонението
на светите икони, но светецът не се подчини. Тогава царят заповяда да го бият
с животински жили. После му вързаха назад ръцете и го развеждаха като злодей
из град Никея - за да го направят за смях и поругание. Към преподобни Теофил
се присъедини и един воин на име Лонгин - той укори безумието на мъчителя и
учеше хората да почитат светите икони - него мъчителят заповяда да прострат
на земята и изгори върху главата му много икони.
Щом премина през целия град Никея, св. Теофил отново бе изправен
пред беззаконния цар и с още по-голямо дръзновение защитаваше иконите и изобличаваше
заблуждението му. Но мъчителят не понасяше да го изобличават за беззаконията
му: заповяда да разпънат преподобния гол на два стълба и да го бият със сухи
жили отпред и отзад. При това кръвта от раните му течеше и обагряше земята.
А императорът при вида на мъченическата кръв побесня като див звяр (зверовете
щом видят кръв и се разбесняват), стана от престола си, отиде и сам дълго време
биеше светеца по лицето. После заповяда да нагорещят железни обувки, да обуят
мъченика в тях и да го гонят по пътищата. А той всичко търпеше мъжествено, с
необикновена твърдост.
Един от царските сановници гледаше страданията му и се удивяваше
на неговото мъжество и търпение. Взе го от ръцете на слугите, постави го до
себе си свободен и му рече:
- Теофиле, ти ли си безумен, който единствен се покланяш на иконите,
или ние всички, които не им се покланяме? Нима царят и всичките му съветници
нямат достатъчно благоразумие за да разсъдят трябва ли да се кланяме на нарисуваното
подобие на Бога или не?! Ако би следвало да се покланяме на иконите, тогава
Бог нямаше да заповяда в Закона:
"Не си прави кумир, нито всякакво подобие"
(Изх.20:4).
Светецът му отвърна:
- Виждам, княже, че ти си чел книги. Затова нека да поговорим с теб.
После започна да му говори за почитането на светите икони и му доказа
от Божествените Писания, че още в Стария Завет бе утвърдено почитането на свещените
изображения: примери за това са медната змия, издигната от Моисей в пустинята
и златните Херувими, поставени над Ковчега на завета. А във времето на новата
благодат Сам Господ даде Своя образ върху кърпа на Едеския княз Авгар. Още много
разказваше св. Теофил на споменатия сановник и го победи в спора. Накрая сановникът
му каза:
- Да, честни отче, твоите думи са истинни. Ех, да можеше и нашият
цар да разбере това! Аз ще се постарая да го убедя, ако е възможно. А ти отсега
бъди свободен и върви в своята килия.
Преподобни Теофил се натъжи, задето не завърши мъченическия път.
Но в същото време се радваше, че получи на тялото си раните на Господа Иисуса
Христа
(Гал.6:17) и заедно с апостола казваше:
"Сега се
радвам в страданията си и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за
тялото Христово, което е Църквата" (Кол.1:24).
Всички братя от монастира неизказано се зарадваха когато духовният
им отец се върна при тях. Не след дълго св. Теофил разбра, че се приближава
времето на отхождането му при Бога, поучи добре повереното му паство, благослови
ги и почина с мир.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
