ЗА КАЛЕНДАРА В СВЕТАТА ХРИСТОВА ЦЪРКВА

"И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветляват земята и да отделят ден от нощ, и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години" (Бит.1:14).

    Бог, Който е Цар на вековете, е положил времената и годините в Своя власт и за Своя слава⁰¹ , и ни забранява: "Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). И светата Църква, в изпълнение на тези Господни слова изразява своето благоговение пред Твореца:

(от молитва на Великия водосвет).

    Въпреки това, все повече сега се разраства спор за календара на св. Църква, т.е. времената, за кръга на годината (Деян. 1:7), за знаците за дните и за годините (Бит.1:14) сред членовете на св. Христова Църква. Такъв проблем не е съществувал даже и след отпадането на католиците от нея (1054г.) - и до 1582г. Дори отпаднали, римокатолиците са били по един църковен календар с Православната Църква до нововъведението, направено от папа Григорий ХІІІ. Т. нар."нов календар" или "григориански" се въвежда през 1582г. "и започнал да се ползва в страните, където господства католическата религия"⁰² Следва насилственото му въвеждане в различни поместни църкви - на места с кръвопролития, въстания и разколи - в продължение на повече от четири века, и тази "война" продължава и до сега. В св. Православна Църква той е въведен неканонично на т. нар. "Всеправославно съвещание" през м. май 1923г. от поставения патриарх - масон⁰³ Мелетий ІV (1871-1935), пребивавал за кратко на цариградския престол.
    Всички знаем колко много секти и ереси са възниквали в историята на Църквата, и те са били осъждани на Вселенски събори, но нито една от тях не е засягала въпроса за календара. Основният предмет на този спор сега (според критерия за "научност" на съвременния човек) е: кой календар е по-точен: "стария" или "новия"? И вместо спора: кой календар е по-точен, от църковна гледна точка, колко по-добре щеше да бъде, ако спорът беше: кой календар е църковен и кой - нецърковен. Ясно е, че такъв спор на църковна основа е излишен, защото отговорът е, че църковен е този календар, който се е използвал още от древност в св. Христова Църква, според църковните богослужебни книги.
    Привържениците на "стария" календар биват упреквани още, че този календар е езически (въведен от езическия император Юлий Цезар). Ако желаем да бъдем точни, ще видим, че никъде в църковните и богослужебни книги календарът не се нарича с никакъв друг термин, освен "църковен", и това, както ще поясним по-надолу, не е случайно. Като вярващи, ние сме длъжни да приемаме всичко в св. Църква като осветено и богоустановено. Ако някой желае да упреква стария календар, че е езически, то той може да намери в светата Църква много думи с езически произход. Дори в самия църковен календар те са много. Така например, всички знаем, че имената на голяма част от месеците са с езически произход⁰⁴, както и това, че с особено постановление на римския езически сенат заради изтъкнатите военни заслуги и трудовете за усъвършенстването на езическия календар, седмия месец "юли" е бил посветен на Юлий Цезар, а следващия месец - "август" - на римския император Октавиан Август, победил египетските владетели Антоний и Клеопатра⁰⁵ . Тук е уместно да поясним, че името на езическия император Юлий Цезар наистина е успяло да се "промъкне" за църковна употреба: минея месец VІІ е: ; но това не означава, че св. Христова Църква почита този езически император, а означава само това, че при преминаването на римската империя от езичество към Християнство, християните са използвали общоприетия говорим език и наименования, и са придавали вече християнски смисъл на тях, т.е. в случая "юлий" е само термин (име на седмия месец), без да носи неговия езически смисъл; и никъде другаде за календара в св. Църква не се използва това име, както го наричат някои - "юлиански", но в Църквата се употребява термина "месецослов", както ще поясним по-надолу подробно. Ярко доказателство за гореказаното са имената на седмичните дни. За тях в житието на св. Силвестър, папа Римски, четем: "Този свят отец изнамери имената на седмичните дни на римляните: дотогава римляните наричаха първия ден, който ние наричаме "неделя" - "ден на слънцето", останалите назоваваха: "ден на луната", "ден на Марс", "ден на Меркурий", "ден на Иовиш", "ден на Венера", "ден на Сатурн". Той, гнусейки се от техните нечестиви езически имена на богове, нареди първия ден да се нарича "ден на Господа", понеже в този ден Той възкръсна от мъртвите със слава, а останалите дни ги остави така, както и сега ги наричат римляните".⁰⁶ И макар тези наименования да са запазени в св. Църква, сега, както знаем, седмичните дни са посветени: понеделник - ден на св. Ангели, вторник - на св.Иоан Предтеча, сряда - на Христовите страдания и кръст, четвъртък - на св. Апостоли и на св. Николай Мирликийски, петък - на светият и животворящ Кръст Господен и събота - на св. Богородица и на всички Светии, и се прави помен за покойниците. Терминът "индиктион" е бил употребяван в началото също за езически цели от император Август.⁰⁷ Дори началото на римския езически индиктион съвпада с началото на църковния Индиктион. Но св. Църква не празнува победата на император Август над Антоний и Клеопатра, а както четем в Чети-минея, "този празник бе постановен от светите Отци на Първия Никейски събор, когато великият цар Константин, като победил мъчителя Максенций, е обновил и просветил вселената със светлината на благочестието и е изкоренил бесовските празници. И като избавил Християнската вяра от тежкото иго на мъчителите, я е направил свободна и е постановил своите индиктиони; тогава св. Отци са заповядали да се празнува началото на Индиктиона като начало на свободата на Християнството". А по-надолу изрично е указано: "Празнуваме и Индиктиона, но не узаконения от римските царе, а постановения за нас от Същия Небесен Цар на славата - Христос. Христовият Индиктион са Неговите св. заповеди, които сме длъжни да пазим и изпълняваме".⁰⁸ Ето защо в днешните смутни времена трябва да внимаваме да не смесваме понятията - църковни и нецърковни, за да не би на църковните понятия да придадем езически смисъл, и обратно - на езическите: църковен. И така, юлианският календар е бил използван от св. Отци за съставянето на църковния (но както ще поясним по-долу, той не е църковен в собствения смисъл на думата). Дори началото на отчитането на времето е различно: по юлианския календар то започва от 1 януари 45г. пр. Р. Хр., (в деня на първото новолуние след зимното слънцестоене),⁰⁹ а по църковния - на 1 септември - началото на църковния Индиктион, въведен в 325г. на Първия Вселенски събор.
    Поради съвременното съвместно съжителство на православни с инославни, е трудно да се разграничи кога този спор възниква от незнание и неразбиране на същината на проблема, и кога от предварителна преднамереност на някои, с цел: привличане към католицизъм. Много православни, от непознаване на своята вяра и от наивност биват заблуждавани чрез тази софистична игра на думи. Дори се стига до там, че често пъти не е ясно дали "стария" "ненаучен" календар не се смесва даже с термина "старозаветен", а "новия" "научен" - с "новозаветен"?! Или пък както съвременният свят се чувства "уморен" от Християнството и то му звучи като "отживелица", в това число и свързания с него "отживял" календар, а "новия" - като символ на "новата ера", т.е. на антихриста?
    Строго погледнато, не може да се твърди, че юлианският календар е църковен, понеже, както казахме, той всъщност е езически, открит от древния астроном Созиген и е въведен от римския император Гай Юлий Цезар през 46г. пр. Хр., като е бил предназначен за гражданска употреба в Римската империя. За св. Църква юлианският календар е просъществувал до 325г., когато е бил свикан Първия църковен Вселенски събор¹⁰ в малоазийския град Никея. Този знаменит събор постановил едни от най-важните догматически закони, определил единни правила за изчисляване на Пасхата с оглед съществуващите различия в отделните църкви, както и единна ера от Сътворението на света.¹¹ Въз основа на тях е въведен Велик индиктион¹² или Миротворен кръг. На базата на Индиктиона са изградени богослужебните книги. Църковното богослужение, което се ръководи неизменно от църковния календар, се разделя на две части: неподвижен кръг на празниците, които винаги се празнуват на една и съща дата, и подвижен кръг на тези празници, които хронологично са свързани с Възкресение Христово. Затова и когато става въпрос за календара, се има предвид не само неподвижния, или минейния, кръг (от гр. mhn - месец), но и подвижния пасхален кръг. Юлианският календар е бил използуван при съставянето на минейния цикъл на църковния календар, въпреки че не е тъждествен с него. В това се изразява неговата съществена роля за църковния календар и именно това трябва да се има предвид когато се говори за църковна употреба на юлианския стил. Но той се различава от минейния кръг, понеже честването на църковните празници има свои специфични особености, които са съобразени с изискванията на св. Библия и се различават от юлианското отчитане на времето. Например денят по църковния календар започва винаги от вечерта, съгласно библейските думи: "Биде вечер, биде утро - ден един" (Бит. 1:5,8,13,19,23,31) и свършва вечерта, а при юлианското времеизчисление денят започва от полунощ и свършва в полунощ. Това несъответствие не е маловажно, тъй като при отчитането на едно и също събитие, случило се от свечеряване до полунощ, различието в показанията на юлианския календар и месецослова ще бъде цял един ден. Аналогично разминаване при отчитането на събитията се получава и по отношение на годините, понеже за разлика от юлианската гражданска година, която започва от 1-ви януари, църковната година (индикта) започва от 1-ви септември по юлиански стил. И различието в датите според двата календара, за събитията от 1.IX до 31.XII (по юл. стил), в този случай, ще бъде цяла една година. Богослужебните часове и часовете в юлианския календар, както пояснихме, не съвпадат. Първият богослужебен час съответствува на шестия юлиански, третият богослужебен час - на деветия и т.н. Затова Минеят¹³ (на славянски Месецослов) е богослужебна книга, която засяга църковни събития, а юлианският календар отчита периоди от време въобще. Затова и чинопоследованието на всекидневното църковно богослужение започва с вечерня: от вечерта. И така, Месецословът остава предназначен, за жалост, само за вярващите, докато юлианският календар е за нецърковна употреба.
    Коренно различен от последния е подвижният кръг на църковния календар, който произхожда и е тясно свързан с древния еврейски лунен календар. Това е така, понеже Христовата Пасха е свързана със старозаветната юдейска пасха и по реда на евангелските събития се празнува след нея. Още от древност богоизбраният еврейски народ празнувал своята пасха в съгласие с възприетия тогава от него лунен календар. След въплъщението Си Бог Слово, Богочовекът, Господ Иисус Христос също е празнувал със Своите ученици Пасхата според старозаветните изисквания, понеже Той не дойде за да наруши Закона, а за да го изпълни (Мат. 5:17). Като възпълнил и онова, което не достигало в него, Той принесъл Себе Си в жертва за изкуплението на човешкия род от греха, проклятието и смъртта, и станал нова Пасха - Слънце на правдата, за всички вярващи в Него. Така старозаветната пасха, на която юдеите възпоменавали изхода от Египет, била заменена от новозаветната, на която ние празнуваме избавлението на нашите души от робството в мисления Египет т.е. греха,¹⁴ а св.Йоан Златоуст, правейки паралел за старозаветната и Христовата Пасха, казва: "Юдейската пасха е предобраз, а християнската е истина ... онази е избавила от телесна смърт, а тази е прекратила Божия гняв, под който попаднала цялата вселена; онази е избавила някога от Египет, тази е освободила от идолослужението; онази е погубила фараона, тази - дявола; подир онази следвала Палестина, а подир тази - Небето".¹⁵
    Ето това накратко е изложението на принципа, смисъла и целта на църковния календар. Когато в живота, в науката и техниката се правят нововъведения, те имат за цел да отстранят недостатъците на старите и неточни, и да ги заменят с нови, които са по-точни и по-добри; и съвременните хора са привикнали да мислят така. Това, обаче, не важи за вярата. "Според човешкото разбиране достойнството на науката е в това - тя периодично да се обновява; постоянните си нововъведенията представя като прогрес, като движение и развитие към съвършенство. В науката такава променливост може и да е добър признак, но не винаги води към добро. С Учението, което преподаваме и изповядваме, не е така. Като Учение, което е Божествено, то винаги трябва да пребъдва единно и неизменно - както е един, неизменен и вечен Самият Бог".¹⁶ За разлика от древните християни, днешните си позволяват една по-свободна употреба на термините, без да правят разлика между научни и църковни такива и без да се впускат в подробности за тях. Днес често на страниците на най-авторитетни, дори "православни" публикации, се пренебрегва авторитета на св. Църква, с изрази, подобни на този: "Въпросът за реформата на календара е въпрос, излизащ извън пределите на компетентност на Църквата"¹⁷ . Като представител на Църквата, отец професорът умело лавира с термини, като не е ясно за кой календар става въпрос - дали за този на инките, на Омар Хаям, китайския… или (все пак) Църковния. Защото ако според църковното му звание и сан, от които той говори, горното изречение се построи правилно, т.е. "Въпросът за реформата на Църковния календар е въпрос, излизащ извън пределите на компетентност на Църквата", то според смисъла на това изречение, тук става явно, че самият автор излиза извън пределите на светата Църква, тъй като не признава, че тя е стълб и крепило на истината, а признава нещо друго…?! Такива примери в съвременните публикации има много. Тук привеждаме само един от тях.
    Не така са постъпвали християните в първите времена. В пояснение на това, че те не са си позволявали никакво отклонение от точната употреба на църковните термини и за ревностното им благоговение към Църковния календар, ще приведем текста на Сигилион I (от 20.X.1583г.), издаден от Вселенския патриарх Иеремия ІІ:
    "Който не следва обичаите на Църквата и за всичко онова, що са заповядали седемте Вселенски църковни събора за св. Пасха и Месецослова, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов, той противодейства на всички определения на светите Събори. Такъв да бъде анатема - отлъчен от Христовата Църква и от събранието на верните. А вие, православните и благочестиви християни, пребъдвайте в онова, което сте научили, ако бъде необходимо, пролейте и самата си кръв за да запазите Отеческата си вяра и изповедание". Тук светите Отци използват много точно и правилно термина "месецослов" според горното обяснение, а не "юлиански", както си позволяват някои по-свободомислещи или незапознати с проблема съвременни богослови.
    Във втория Сигилион от патриарх Кирил V в 1756г., по повод появилите се в Цариград нови съблазни за смяна на календара се казва:
    "Който не следва думите на неботаинника Павел, изрекъл в своето послание до Галатяни (глава I, ст. 8): "Но ако дори ние или Ангел от небето ви благовести нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде", такъв - бил той йерей или мирянин, да бъде отлъчен от Бога, проклет и след смъртта си да не се разтлее, но да пребъдва във вечни мъки. Камъните и желязото да се разсипят и разпаднат, а той - никога и никак. Такива да наследят проказата на Гиезий и обесването на Юда, ... гняв Божий да бъде върху главите им ... нека земята се разтвори и ги погълне, както някога Датан и Авирон; Ангел Божий да ги преследва с меч през всички дни на живота им и да подлежат на всички проклятия на патриарсите и Съборите, на вечно отлъчване и на мъките на вечния огън. Амин".
    Когато католиците нападнали св. Гора, отпадналите от Православието атонски монаси, които приели съединението с римокатолиците и съслужили заедно с тях, били погребани в една пещера на морския бряг в околностите на Великата Лавра, на скрито място, далеч от очите на хората. Както свидетелствуват достоверните разкази и както се вижда от снимката, техните тела и до сега лежат там, неизтлели и черни като въглен, а лицата им са придобили ужасен, демоноподобен вид, за страх и назидание на всички, които ги гледат, и за възпоменание на извършеното от тях престъпление (Снимката е взета от книгата "Двуостър меч" на светогорския монах Партений Филотеит, Атина, 1934г.).¹⁸ А това не напомня ли на буквалното изпълнение на проклятието от втория Сигилион.
    И днес св. Гора и православният свят още помни гората "Фурковуни" ("Гора на бесилките") от католиците до монастира Ватопед, и другите стотици православни монаси, удавени, посечени и изгорени живи от католиците. Или пък това, че след смъртта на императора-предател Михаил Палеолог, синът му Андроник не го е удостоил с християнско погребение, а съпругата му Теодора е наредила да не се върши помен за упокой на нейния съпруг и цар.
    Подобни примери в историята, свързани с промяната на църковния календар, има много, и те могат да станат предмет на цяла книга. Тук искаме да приведем само още един друг съвременен пример, цитиран изцяло според официалния печат на република Македония, без добавка на какъвто и да било наш коментар. През 1996г. в македонския град Берово беше пренесено празнуването на празника Успение Богородично на следващия ден, заради курбана (понеже 15/28.VІІІ беше сряда - постен ден). Наказанието свише е дошло неочаквано (времето беше слънчево и ведро, и слънцето грееше, и никой не очакваше лошо време).¹⁹ В момента, когато около 15000 души са били събрани около Беровската църква на традиционния събор на празника Голяма Богородица, гръмове убиха 9 и раниха повече от 40 човека.²⁰ "Това е Божие наказание за нас, беровчани - признават самите те - Успението на св. Богородица беше вчера, но беровчани измислиха да бъде днес, за да могат да се изядат стотици агнета и да се изпие много ракия и вино. Вчера храната щеше да бъде постна. Ето това е причината за Божието наказание".²¹ И понеделник (02.09.96г.) бе обявен от правителството на Македония за ден на общо национален траур.²²
    А под дървото, до което е паднал гръма, няма никакви последици върху него, нито върху мястото около него, но само върху хората (виж снимката).
    Друг е въпросът, че сред съвременните учени се води голям спор относно съставяне на точен календар, и всички те признават, че съставянето на такъв е невъзможно, тъй като всички са малко или много неточни. В настоящата статия нямаме за цел да се впускаме в подробно изложение за тях, а само да обобщим, че в някои науки (астрономия, хронометрия палеология и др.) е възприето да се използва цикличността на юлианския календар, а други се придържат към общоприетия граждански григориански календар, но всички срещат проблеми с известна неточност на календарите; при това всеки привърженик на дадената хронометрична система приписва предпочитания на нея, но е ясно, че това е свързано със светски начин на мислене и е въпрос на лично предпочитание и избор. В св. Църква този проблем се разглежда по друг начин. Календарът, който тя използва, е църковен. При съставянето на него астрономическите съображения не са били най-важните за св. Отци. Последните са се съобразявали главно с изискванията на 7-мо Апостолско правило²³ и с евангелската последователност на събитията. Това правило е основен критерий за съставянето на християнската Пасхалия. То изисква Пасха да се празнува след юдейската и след пролетното равноденствие. Юдейската пасха се празнувала винаги на 14-ти нисан, което е датата на пролетното пълнолуние, случващо се през този първи еврейски месец. Следователно, за да се определи пасхалното пълнолуние, нужно е да се следват показанията на лунния календар, а що се отнася до равноденствието - то се определя по слънчевия.²⁴ Тъй като християнският празник Пасха е основният и най-важен, с който е свързано най-важното събитие за светата Църква, именно: евангелската последователност на събитията, свързани с изкупителната Жертва на кръста от Спасителя - Господ Иисус Христос. А всички останали църковни празници са във взаимна зависимост от него (виж църковните календари), то единствено поради това св.Отци е трябвало да се съобразяват с астрономическата страна на въпроса, но тях не ги е интересувала точността на слънчевия юлиански или на лунния еврейски календар, а ги е интересувало съпоставянето на фазите на луната с фазите на слънцето дотолкова, че да се изпълни евангелската последователност на тези събития, свързани с изкупителната Жертва, и изискванията на 7-мо апостолско правило. На практика, вниквайки в техния начин на мислене, разбираме, че те са търсили буквално най-малкото общо кратно между фазите на луната и фазите на слънцето, а не са търсили някакъв точен календарен способ за отчитане на времето. И веднъж завинаги са оставили безупречен ред за честване празниците в св. Църква, а не само календарен способ за отчитане на времето. Този ред е отразен в богослужебните книги, и удивителното е това, че тази богослужебна цикличност безупречно се прилага в природата като съвършен Божествен феномен, и това безупречно съответствие доказва, че нищо не налага да се търси и въвежда какъвто и да било друг календар. Днес много псевдо-учени се занимават с наука и всички търсят някаква отправна точка като последователи на Архимед, който казва: "Дайте ми опорна точка и аз ще преместя Земята". И може би в това се състои грешката на "непогрешимия" папа Григорий XIII и на съставителите на григорианския календар, които не са били нито астрономи, нито сериозни учени, защото, буквално казано, те са си поставили за цел да създадат по подобие на древногръцкия наивен геоцентричен, свой - римоцентричен календар, за който всички знаем, че Галилей извика: "И все пак тя, Земята, се върти". Всъщност, от чисто научна гледна точка католиците могат да си съставят такъв календар, но от църковна гледна точка те нямат основание и право да отхвърлят безупречния църковен календар и да си съставят нов, който дори учените го наричат тромав и несъвършен.²⁵ Имаме желание и се опитваме да вникнем в мотивите на разсъжденията на календарните реформатори: може би те не са били запознати в дълбочина с идеята, принципа, структурата и отправната точка на църковния календар, и като са узнали за неточността на юлианския календар, както и на лунния, да са били обзети от "благородното" намерение да покажат на своите "изостанали" събратя на Изток, напредъка на своята научна мисъл, че могат да съставят по-точен календар, и с това да подчертаят своето превъзходство над тях. Този погрешен начин на мислене на католиците личи сега от факта, че главният им аргумент срещу привържениците на стария стил е астрономическата неточност тъкмо на юлианския календар, и понеже не могат да оправдаят по друг начин своето нововъведение, всячески се стремят да назовават църковния календар "юлиански". "Те и нека се хвалят (не за своя чест!) с обновленията си…, ако изобщо някой може да се хвали с неестествените си израстъци като уродливост и струпеи, двуглавие, шестопръстие и други - обезобразяващи тялото…, а ние да не се хвалим с друго, освен с ревността си да пазим нашето Учение такова, каквото е било изначално - за възхвала на Божията Църква, в страх от Христовата присъда, казана с устата на Апостола: " (не е казал той "нещо противоположно", а "паче", т.е. нещо друго, различно от благовестеното, нещо в повече от това) (Гал. 1:8)".²⁶
    "Известно е, че въпросът за реформата на календара в настоящото време се изучава от особена комисия под ръководството на икономическия и социален съвет на ООН. И за няколко десетилетия в лигата на нациите и ООН само до 1969 година са постъпили над 500 и са били разгледани от тях на заседания само 200 различни проекти за нов календар"²⁷ Т.е. днес вече свободомислещите богослови отъждествяват ООН със св. Христова Църква. Тези съвременни икуменисти ратуват упорито за нов календар. "И това неизбежно ще стане - казват някои от тях - Това ще бъде, каквито и мотиви да бъдат приведени, каквито и прегради да бъдат издигнати." Все пак те признават: "Ние сега не можем да кажем както Иисус Навин: "Спри, слънце! И ти, луна, не се движи!".²⁸ Но Господ ще стори това, което те не могат, защото "подир скръбта на ония дни слънцето ще потъмнее и луната не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят" (Мат. 24:29). И небето и земята ще преминат, но тези думи на Господа няма да преминат (Мат. 24:35). Тогава спорът на икуменистите за календара ще изчезне, защото те вече няма да имат отправна точка, а дотогава който иска - нека спори за това: кой календар е по-точен… А малкото Христово стадо нека не изменя нито йота от Христовото учение, и "тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и ще се разплачат всички земни племена, и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата" (Мат.24:30-31).

Йеромонах Кассиан

Начална страница         Други заглавия

---

1. Св. Димитрий Ростовски. Жития на Светиите, 1-ви септември, Слово в началото на Индикта. (обратно)
2. Фролов, Б.А. Происхождение календаря. (обратно)
3. TEKTONIKON DELTION, орган на великата ложа на Гърция, бр. 71 (І-ІІ, 1967г.), с.25-50. Изложение на живота и дейността на Мелетий ІV като масон. (обратно)
4. Януари — от езическия бог Янус; февруари — от Феброс — езически бог на подземното царство; март — от Марс — бог на войната, земеделието и скотовъдството; април е посветен на богинята на красотата Венера, от лат. термин apricus — “стоплян от слънцето”; май — от Майя — богинята на земята; юни — от Юнона — богинята на небето. (обратно)
5. Виж Слово в началото на Индикта, Св. Димитрий Ростовски, Жития на Светиите, м. септември. (обратно)
6. Св. Димитрий Ростовски. Жития на Светиите, 2-ри януари. (обратно)
7. “Индиктион” — от лат.: “заповед”. (обратно)
8. Св. Димитрий Ростовски. Жития на Светиите, 2-ри януари. (обратно)
9. Фролов, Б.А. Происхождение календаря, с.35. (обратно)
10. Вселенският събор е събрание на епископи от всички поместни църкви за разрешаване на въпроси от общоцърковен характер, предимно из областта на вярата и църковното устройство (Коев, Т. Православен катехизис, С., 1991, с.34.). (обратно)
11. Единната ера от Сътворението на света до Рождество Христово е 5508 години. (обратно)
12. Великият индиктион е период от 532 години, получен от съвместяването на 19-годишния лунен и 28-годишния слънчев цикъл (19.28=532). По такъв начин този период съдържа всички възможни комбинации на слънчевите с лунните фази и след изтичането на 532г. те се повтарят по същия начин и на същите дати от календара, на които са се случили преди периода. (обратно)
13. В дванадесетте минеи са отразени църковните празници от неподвижния кръг, съответно на дванадесетте месеца. (обратно)
14. Авва Доротей, Църковни слова, Тесалоники - Гърция, 1991, с.120. (обратно)
15. Творения, СПБ, 1895, том I ,с. 667. (обратно)
16. Светител Теофан Затворник. О Православии, с предостережениями от прегрешений против него, М.1893, Слово 1-во. (обратно)
17. Прот. Ливерий Воронов, проф. Ленингр. дух. академии. “Календарная проблема…”, сп. “Богословские труды”, VІІ, М. 1971г., с.170. (обратно)
18. Повест за св. двадесет и шест Зографски Мъченици, Тесалоники - Гърция, 1992, с. 36-37. (обратно)
19. В. “Нова Македония”, бр.17819, от 30.08.96г., с.1. (обратно)
20. В.”Дневник”, бр. 136 от 30.08.96г., с.2. (обратно)
21. В. “Вечер”, бр. 10268 от 30.08.96г. с.5. (обратно)
22. В.”Дневник”, бр. 137 от 31.08.96г., с.5. (обратно)
23. “Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно юдеите, да се низвергне от свещен чин”. (обратно)
24. Този проблем е разгледан подробно в книгата “Съвременният християнин и разделението, или старият календар и науката” (автор: йером. Кассиан, С. 1995). (обратно)
25. Предтеченски, Е. Церковное времеизчисление, СПетербург, 1892 г., с.3. (обратно)
26. Светител Теофан Затворник, пос. съч., Слово 1-во. (обратно)
27. Събев, Т. Църковно-календарният въпрос. СИ, С. 1968, с.66. (обратно)
28. Прот. Воронов, пос. съч., с. 173. (обратно)

© Православна беседа