в. Стахий беше поставен за епископ
във Византия от св. апостол Андрей;
заедно с него св. Стахий построи църква в Аргиропол. Тук около него се събраха
много хора, които повярваха в Господа и той ги поучаваше на Христовите заповеди.
Така светият апостол живя 16 години, грижеше се за спасението на хората и след
множеството си благовестнически трудове предаде своята душа на Господа.
Същият апостол Андрей постави за епископи Амплий и Урван: Амплий
- в град Диоспол, а Урван - в Македония. Те ревностно проповядваха Христовото
учение и разрушиха много идолски капища. Но това възбуди силна омраза против
тях от страна на елините и юдеите: тези врагове на Христа предадоха на мъчения
светите апостоли, които и се удостоиха да получат неувяхващите небесни венци.
Наркис, Апелий и Аристовул също проповядваха Христовото Евангелие:
Наркис - в Атина, Апелий - в Ираклия, а Аристовул - в Британия. След много
благовестнически трудове и духовни подвизи тези свети мъже с мир предадоха душите
си на Господа.
В същия ден
Памет на светия мъченик Епимах
ветият мъченик Епимах
произхождаше от Египет, а родителите му бяха
християни. От младостта си той обикна Бога и пожела да живее единствено заради
Него и да Му служи - остави света и отиде в пустинята, по примера на светия
Господен Кръстител Иоан, и дълго време живя в Пелусийската планина. Нямаше никой
от светите отци, който да го наставлява в многотрудния пустиннически живот,
затова Сам Божият Дух го наставляваше, любовта към Бога му беше учителка и го
поучаваше ревностно да се старае да води добродетелен живот. Но и кой би могъл
да научи човека да върши добро така, както го учи любовта към Бога? Тя научи
светите Апостоли да оставят всичко и да тръгнат след Спасителя, Който доброволно
обедня заради нас. Тя научи преподобните отци да ходят облечени в овчи и кози
кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани
(Евр.11:37). Тя
научи светите мъченици
и мъченички усърдно да страдат заради Христа и душите им - да се обръщат към
Господа с думите: "Теб обичам, възлюбен мой Жених, за Теб копнея и заради Тебе
страдам...".
(От общия тропар на мъченица)
Тя учеше и св. Епимах да понася пустинническите подвизи и трудове,
да търпи напастите, причинявани му от невидимите врагове, да живее свято по
Бога и да бъде готов да отиде на смърт заради Него.
Много години живя св. Епимах в пустинническото си уединение. Един
ден той научи, че в Александрия християните са измъчвани от нечестивите езичници
и че мнозина от тях са се уплашили от жестоките мъчения: едни са избягали в
планините и се крият в пустините, а други са отпаднали от вярата. Тогава той
се разгоря от ревност по Бога, остави пустинята и отиде в Александрия с намерение
да устои до кръв заради изповядването на Иисуса Христа.
Щом пристигна, той видя ширещото се в града беззаконие и нечестията,
вършени от идолопоклонниците: по това време повечето от хората служеха на бесовете,
а почитането на Христа се бе умалило и Господнята светиня беше обезчестена и
осквернена.
Св. Епимах дръзновено влезе в идолския храм и застана пред всички
по време на бесовския празник: прекатури жертвите им, събори на земята идолите
им и ги разби - заради това нечестивите го хванаха и го отведоха при игемона
Апелиан.
Светецът щом видя игемона да седи на съдилището и да измъчва християни,
с мъжествено сърце се устреми към него и искаше да го убие - и щеше да го стори,
ако предстоящите не го бяха удържали: толкова много възревнува за своя Господ
Бог.
Удивен от такова дръзновение на бедния и облечен в окъсани дрехи
човек, игемонът заповяда да го затворят в тъмница, докато намисли с какви мъчения
да го погуби. А в тъмницата по това време бяха затворени много християни заради
изповядването на Христа - всички тях св. Епимах, сам изпълнен с благодатта на
Светия Дух, ги укрепяваше за предстоящия им мъченически подвиг. Наистина, те
толкова много се утвърдиха в светата Вяра от думите му, че нито един от тях
не се уплаши и не отпадна от Христа, но всички с радост проляха кръвта си за
истинския Бог и след многобройни мъчения предадоха душите си на Господа.
Накрая беше изведен на мъчение и св. Епимах - за него нечестивите
бяха приготвили жестоки страдания задето не само вярва в Христа и смути празника
им, но се опълчи и срещу самия игемон и искаше да го убие. Първоначално го окачиха
да виси и го стържеха с железни нокти, удряха го с камъни и съкрушаваха костите
му. А той всичко понасяше търпеливо и казваше:
- Ако моят Господ Иисус Христос заради мен бе разпнат, прободен с
копие и напоен с оцет, нима няма и аз да бъда причастник на Неговите страдания?
Желая да понеса по-големи страдания от тези, които ми нанасяте: удряйте ми плесници,
заплювайте ме, сложете на главата ми трънен венец, дайте ми в ръце тръст и ме
напойте с жлъчка, цялото ми тяло направете като една рана, разпънете ме на кръст
и ме прободете с копие: това претърпя моят Господ, това и аз искам да претърпя!
Докато стържеха светеца и го биеха, наоколо стояха много хора и
гледаха страданията му. Сред събралия се народ, недалеч от мъченика стоеше и
една жена - тя беше сляпа с едното си око и имаше на него перде. Тази жена виждаше
жестоките страдания, които причиняваха на св. Епимах, плачеше и втренчено гледаше
към него. От жестокото стържене и от безмилостния побой тялото на мъченика се
люлееше, а кръвта се разплискваше надалеч. Случи се, че една капка от кръвта
му попадна в ослепялото око на тази жена - тогава то веднага оздравя и започна
добре да вижда както и другото. А жената, получила изцеление от капката мъченическа
кръв, извика:
- Велик е Бог, Когото този страдалец изповядва!
След това му отсякоха главата и така св. Епимах предаде своята душа
в ръцете на Господа, за Когото пострада.
В същия ден
Житие на преподобните наши отци Спиридон и Никодим,
Киево-Печерски просфорници
сяка душа, озарена свише от Божията
благодат
(Притч.11:25), е проста
и няма в себе си лукавство, нито лъжа, защото е съсъд и жилище на Самия Бог.
Сам Бог е прост Дух. Затова и апостолът казва:
"Бог избра онова, що е безумно
на тоя свят, за да посрами мъдрите" (1Кор.1:27). Такъв
Божий избраник бе и преподобният
отец Спиридон, за когото сега ще разкажем.
Св. Спиридон произхождаше не от град, но от някакво село. Беше безкнижен,
неграмотен и не умееше да говори като интелектуалец, но бе изпълнен с духовен
разум и с богоугодни дела, почти винаги липсващи на мъдреците на този свят.
В сърцето си той имаше благочестие и страх Божий, който е начало на всяка премъдрост.
И така, св. Спиридон дойде в Киево-Печерския монастир и възприе
на себе си многотрудния иночески живот. Той беше неграмотен, но започна да се
учи да чете и пише (макар вече да не беше млад), и научи наизуст целия Псалтир.
Крепко и усърдно се трудеше за спасението на душата си, непрестанно пееше Псалтира
и всеки ден го казваше целия.
По това време игумен на монастира беше постникът Пимен - той видя,
че блаженият Спиридон е смирен и трудолюбив мъж, непрестанно залягащ за молитва
и пост, и във всяко отношение непорочен - затова му повери богоприятното послушание
да пече хляба, който се принася на Божествената Литургия и се пресъществява
в Тяло Христово, т.е. - просфорите. На новото си послушание св. Спиридон не
отслаби своя духовен подвиг и трудове, но изпълняваше работата си с всяко усърдие,
благоговение и страх Божий. И наистина, трудът на ръцете му беше да приготвя
хляб за чистата и непорочна Жертва, принасяна от свещеника, а плодът на устата
му, принасян от самия него, беше духовна жертва: непрестанно хваление на Бога.
И така, дали сечеше дърва или замесваше тестото, на устата му непрестанно бяха
Давидовите псалми и всеки ден, според обичая си, казваше по веднъж целия Псалтир.
Един път, докато вършеше обичайната си работа, св. Спиридон запали
пещта за да пече просфори. Но изведнъж пламъкът, който излизаше от нея, се засили
прекомерно и запали покрива на постройката. Тогава блаженият взе мантията си
и покри с нея отвора на пещта. После завърза ръкава на власеницата си и отиде
с нея при кладенеца, напълни я с вода и бързаше по-скоро да се върне с тази
вода. Викаше и братята да му помогнат да угаси огъня. А те, щом пристигнаха,
видяха дивното чудо: мантията, с която преподобният покри отвора на пещта, не
изгоря, и водата, която беше напълнил във власеницата, не изтече - с нея угасиха
запалилата се постройка и с голяма радост прославяха Бога.
Блаженият отец Спиридон имаше и свой сподвижник - един от монастирските
братя, на име Никодим, който във всичко бе единомислен с него и подобен на него
в молитвата и ръкоделието.
Тридесет години те двамата добродетелно и богоугодно се трудеха
в приготвянето на просфори и извършваха послушанието си чисто и безукорно. Затова
и Бог ги удостои с блажена кончина, и сега те се насищат духом от съзерцаването
на Божията слава, която виждат не вече под вид на принасян хляб, но както си
е.
Нека по техните свети молитви и ние достойно да ядем от Хляба на
вечния живот, за да се удостоим с благодатта на Иисуса Христа и с небесната
слава - на Него заедно с Бога Отца и Светия Дух подобава чест, слава и поклонение
сега и винаги, и во веки веков, амин.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
