Киликийската област на Римската
империя имаше един град, наричан
Егея. В този град се родиха светите мъченици Зиновий и Зиновия, негова сестра.
Родителите им бяха благочестиви християни и ги възпитаваха в добродетел и страх
Божий. Те бяха все още твърди млади, когато баща им и майка им ги напуснаха,
отидоха при Господа и им оставиха в наследство много имот. Но макар и млади
на години, Зиновий и Зиновия бяха стари по разум и съвършени в добродетелта:
те видяха суетата на този свят и по взаимно съгласие оставиха всичко и последваха
Христа. Своята част от наследството Зиновия повери на брат си - да го раздаде
на бедните, а сама живееше в доброволна нищета и безмълвие, и пазеше своето
девство непорочно за Небесния Жених. Зиновий взе двете части на имота - своята
и на сестра си - и за кратко време раздаде всичко на нуждаещите се, а сам стана
като един от бедняците.
Господ не оставя тези, които се уповават на Него - Той се грижи
да прехранва бедните и сираците. Затова в замяна на земното богатство, което
двамата раздадоха на Неговите малки братя, Той ги обогати със Своите небесни
дарове: през целия си живот Зиновия получаваше велика помощ от Божията десница,
която я покриваше от всички коварства на плътта и света, и я защитаваше от нападенията
на бесовете; а Зиновий получи благодатния дар да лекува болести само чрез докосване
с ръцете си - тези именно ръце, които утешиха бедните и им подадоха милостиня,
Господ надари с чудотворна сила. От какъвто и недъг да беше болен някой човек,
от каквато и рана да страдаше, щом св. Зиновий само го докоснеше с ръка, веднага
болният оздравяваше. И така, Божият угодник през своя живот раздаваше двойна
милостиня: първо раздаде имота си на бедните, а след това - по Божия благодат
даряваше здраве на болните. Той изгони и множество нечисти духове от хората,
утешаваше скръбните и помагаше на онези, които се намираха в беда.
Заради тези свои добродетели и чудотворство той бе избран за епископ
в същия град Егея. С цялото се усърдие блаженият се грижеше за духовното преуспяване
на своето паство, непрестанно помагаше на хората, благодетелстваше ги и изцеряваше
болните. Веднъж при него дойде една жена от Антиохия, която имаше на гърдите
си неизлечима рана. Тази жена беше похарчила много имот по лекари и търсеше
от тях лек за болката си, но не получи ни най-малка помощ, а напротив - раната
и ставаше все по-сериозна и вече не беше далеч от смъртта. Светецът, щом я
видя, смили се над нея, докосна с ръка раната и и направи над нея кръстно знамение
- при това болката веднага изчезна и раната се изгуби, жената оздравя и се върна
радостна у дома си. Имаше също и друга една жена езичница, която страдаше от
подобна болест. Тя беше съпруга на някойси началник Индис и по чудесен начин
получи изцеление от св. Зиновий - тогава повярва в Христа заедно с мъжа си и
с децата си: всички те бяха кръстени и получиха не само здраве на тялото си,
но и на душите си.
Междувременно нечестивият император Диоклетиан подигна гонение срещу
християните. По негова заповед в Киликия пристигна началникът Лисий, пратен
да измъчва всички, които изповядват името на Христа.
Първоначално той хвана тримата юноши християни Клавдий, Астерий
и Неон, измъчваше ги различно и накрая ги прикова към кръстове извън града.
После научи за св. Зиновий, християнския епископ, и изпрати войниците си да
го хванат. Щом го доведоха пред него, каза му:
- Не искам да се впускам в дълъг разговор с теб! Зная, че вие, християните,
умеете да приказвате много - затова накратко ще ти кажа: предлагам ти две неща
- живот и смърт: живот, ако се поклониш на боговете, а смърт - ако не се поклониш.
И така, избери за себе си което от тях искаш: или се поклони на нашите богове
и им принеси жертва - тогава ще бъдеш жив, а освен това ще получиш от нас и
почести, или остани в твоето непокорство - и веднага ще пострадаш от жестоки
мъчения и ще умреш с горчива смърт.
Св. Зиновий с дръзновение му каза:
- Временният живот без Христа не е живот, а смърт! А смъртта заради
Христа не е смърт, а безсмъртен живот! Затова желая заради моя Христос да умра
с временна смърт и да живея вечно заедно с Него, а не да се отрека от Него заради
кратковременния живот и после във вечността да умирам в ада.
Щом чу това, мъчителят заповяда да съблекат светеца, да го окачат
на едно дърво и безмилостно да го бият.
- Ще видим - казваше - дали неговият Христос ще дойде да му помогне!
Скоро блажената Зиновия узна, че брат и, св. Зиновий, страда заради
Христа - тогава тя стана бързо и се затича към мястото, където той беше измъчван.
Там видя брат си да виси изранен и окървавен, разгоря се от ревност, застана
пред мъчителя и му рече:
- Аз съм християнка и заедно с моя брат изповядвам Същия Един Бог
- нашия Господ Иисус Христос. Затова заповядай да измъчват и мен както моя възлюбен
брат. Желая и аз да изпия същата чаша на страданията и със същия венец да бъда
увенчана!
Мъчителят се удиви на мъжеството и дръзновението на св. Зиновия.
- Жено - каза и, - не желай да погубваш себе си и не стигай до такова
безчестие, в което ще търпиш и болка, и срам: когато заповядаме да те съблекат,
ти веднага ще се изпълниш със срам, а щом започнем да измъчваме тялото ти, ще
те обхванат тежки страдания. Затова те съветвам: принеси жертва на боговете
и ще се избавиш от всички злини!
Тя му отвърна:
- По-голям срам докарва душевната голота, отколкото телесната, а
вечните мъчения са безкрайно по-болезнени отколкото временните. Затова не се
страхувам от телесното събличане, понеже духом се облякох в Христа, нито пък
се плаша от мъчителските ръце, защото се разпнах заедно с Христа. И тъй, мъчителю,
прави каквото искаш - няма да ме откъснеш от Христа, моя Господ!
А той веднага заповяда да я съблекат и да я бият като брат и св.
Зиновий. После приготви нажежено желязно легло - на него простря двамата и запали
отдолу огън.
- Нека - казваше - да дойде тук Христос и да ви помогне!
Светиите му отвърнаха:
- Ето, нашият Христос е заедно с нас, но ти не можеш да Го видиш.
Той ни прохлажда с росата на Своята небесна благодат и ние не усещаме мъченията.
След това ги хвърлиха в кипящ котел, но и там двамата останаха невредими:
стояха сякаш в прохладна вода и пееха заедно със св. цар Давид:
- Господи, "Ти си ни спасил от онези, които ни притесняват, и си
посрамил нашите ненавистници" (Пс.43:8)!
Накрая мъчителят заповяда да ги изведат извън града и да им отсекат
главите. С неизразима радост двамата Христови мъченици се отправиха към указаното
място, където трябваше да бъдат убити. Когато пристигнаха там, помолиха се на
Бога и казваха:
- Благодарим Ти, Господи, Боже наш, задето си ни дал да се подвизаваме
с добрия подвиг, да завършим пътя на мъченичеството и да запазим вярата. И сега,
направи ни причастници на Твоята слава и ни причисли в сонма на тези, които
Ти благоугодиха, защото си благословен во веки!
Щом свършиха молитвата си, веднага се чу глас от небето, който им
обещаваше нетленни венци и ги призоваваше във вечния покой. После двамата бяха
посечени и от земната скръб отидоха на Небесата - в радостта на своя Господ.
Телата им бяха оставени да лежат без погребение, но щом настъпи
нощта, презвитерът Ермоген тайно ги взе, положи ги в един гроб и прославяше
Отца и Сина и Светия Дух - Единия Бог, Който е възхвалян от цялото Творение
сега и винаги, и во веки веков, амин.
В същия ден
Памет на св. крал Стефан Милутин
в. Стефан е бил син на сръбския крал
Урош I
(1243-1276) и царица Елена. Той се възцарил в 1275 г.
и царувал 45 години.
При крал Милутин Сърбия сравнително бързо
(в 1282-1283
г.) се разширила значително на юг в Македония и Албания. Разширила се също
и Сръбската архиепископия - имало вече около 16 епархии.
Крал Милутин бил храбър военачалник (той често се молел на Господа
преди сраженията и Бог му дарявал Своята помощ) и голям добротворец на Православната
Църква. Полагал големи грижи за издигането на Сръбската Църква и надминал всички
свои предшественици по строителство на храмове и пожертвователност към Църквата
(построил повече от 40 църкви). В Хилендарския монастир построил по-голям и
по-красив храм, и кула с храм за защита на монастира от нападения на морски
разбойници; подарил на монастира села, воденици и др. След една победа на сръбски
и византийски войски над турците в Мала Азия, той построил църкви в Иерусалим,
Цариград и Солун, построил в Иерусалим също и монастир "Св. Архангели Михаил
и Гавриил", и странноприемница в Иерусалим за поклонниците славяни. На много
места в своята държава той също построил църкви и монастири, от които най-хубави
били: "Св. Богородица" в Грачаница (до Прищина) и Банският монастир "Св. Стефан"
(близо до пътя Митровица - Нови Пазар). Щедри дарения получили от него и монастирите
в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, "Св. Георги" в Кичевско).
За голямата привързаност на св. крал Милутин към Сръбската Църква
говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който
искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил
опора само в Църквата.
Сръбското общество признавало, че милосърдието е една от най-важните
християнски добродетели. Израз на това съзнание била построената от крал Милутин
болница в Цариград при монастира "Св. Иоан Предтеча".
Св. крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек.
Според свидетелството на неговия житиеписец, той често излизал нощно време вън
от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари,
храна и дрехи.
Щедро дарявал материална помощ и на монастирите, а от тях желаел
да бъдат огнища на духовна просвета.
В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се
грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите
падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския монастир.
Св. крал Стефан Милутин твърдо отстоявал Православната вяра. Много
се борил против Михаил Палеолог задето той насилствено се опитал да въведе унията
сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските
монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои
легати
(през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта
на римокатолическата общност, служейки си понякога с лъжа и провокации.
Но всички тези папски опити били безуспешни. Св. крал Милутин имал
твърда Православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси.
Св. крал Стефан Милутин починал на 29 октомври 1320 г.
Сръбската Православна Църква го причислила към сонма на Светиите
заради неговата изключителна благотворителност и святост.
След Косовската битка, станала в 1389 г., неговите нетленни св.
мощи били пренесени от Банския монастир в близкото село Тренча. А около 1460
г. били пренесени от Тренча в София, която била тогава под турска власт. Днес
те се намират в софийската църква "Св. Неделя" и са предмет на благоговейна
почит от православните християни.
В същия ден
Празнуваме паметта на
светите апостоли от 70-те: Тертий, Марк, Юст и Артема. Св. Тертий написа
посланието на св. апостол Павел до римляните, в което така говори за себе си:
"Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание"
(16:22). Той бе вторият (след св. Сосипатър
(Паметта му е на 10 ноември и 4 януари))
епископ в град Икония, където претърпя мъченическа смърт заради Христа.
Св. Марк, племенникът на апостол Варнава,
(Паметта му е на 11 юни и 4 януари) беше
епископ в град Аполониада. За него св. апостол Павел споменава в посланието до
колосяни:
"Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко,
племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете
го)" (4:10).
Св. Юст беше епископ в град Елевтеропол, а св. Артема - епископ
в град Листра (в Ликаонската област). За последния споменава св. апостол Павел
в посланието си до Тит:
"Когато изпратя при тебе Артема или Тихик, побързай
да дойдеш при мене" (3:12).
В същия ден
Празнуваме и паметта на
св. свещеномъченик Маркиан, епископ Сиракузки.
Светият епископ Маркиан бе ученик на св. апостол Петър. От Антиохия той дойде
в Сиракуза - един от градовете на остров Сицилия, и само със своята молитва
разрушаваше идолските капища. Той обърна много хора към Христа и ги направи
синове на светлината; и извършваше много чудеса по благодатта на Бога. Св. Маркиан
беше убит заради Христа от завист от юдеите
(през II в.).
В същия ден
Празнуваме и паметта на
светата мъченица Евтропия. Св. Евтропия беше обвинена пред игемона
Апелиан че посещава и укрепява в светата Вяра християните,
затворени в тъмници. Затова мъчителите я окачиха да виси и обгаряха тялото и
със свещи, но тя толкова леко понасяше мъченията, сякаш не я изгаряше огнен
пламък, а я прохлаждаше вода. Мнозина от стоящите наоколо, в това число и войниците,
които я измъчваха, видяха наяве един страшен мъж, който изстудяваше огъня и
прохлаждаше с роса светата мъченица. Сред такива страдания тя предаде душата
си на Господа.
(Св. Евтропия е завършила живота си
в Александрия ок. 260 г)
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
