о времето на император Деций и неговия
съучастник в царуването Валериан, когато беше на власт игемонът Пров, недалеч от
град Рим, в едно усамотено и неизвестно място имаше малък женски монастир. В него
живееха няколко добродетелни постници: тяхната игуменка се наричаше София, беше
стара на години и съвършена в добродетелта. В същия този монастир се подвизаваше
и блажената девица Анастасия. Тя бе родом от Рим. Когато беше тригодишна,
родителите и починаха, и оттогава София я взе в своя монастир, отгледа я и я
научи да живее в добродетел. Не след дълго Анастасия надмина останалите сестри в
монастира в пост, духовни подвизи и във всички трудове.
На 20-годишна възраст тя беше прекрасна не само по душа, но и по
лице. Затова някои от жителите на Рим, които я познаваха, силно желаеха да я
вземат за съпруга и полагаха много старания за да изпълнят намерението си. Но
светата девица се отрече от всичко в света и духом се сгоди за Христа - заради
Него пазеше девството си и на Него служеше с молитви денем и нощем.
Много пъти дяволът се опитваше да отвърне св. Анастасия от нейния
равноангелен живот и отново да я въвлече в мътния водовъртеж на светските дела.
Подигна в нея плътска борба, и и внушаваше нечисти помисли; опита се да я прелъсти
и чрез устата на лукави хора, и с други най-различни коварства. Но всички замисли
на душегубителя останаха без успех, а и какво ли би могъл той да стори на Христовата
рабиня, оградена с несъкрушимата стена на послушанието и себеотречението. Тя
крепко воюваше против невидимия враг с оръжието на поста и молитвата, и с помощта
на Христовата благодат, която пребъдваше в душата и и укрепяваше немощното
и естество, тя стъпкваше с нозете си главата на адската змия.
Дяволът видя, че няма да може да победи с вътрешна, съкровена борба
непобедимата Христова невеста, и се опълчи срещу нея открито, чрез своите слуги
- жестоките мъчители.
По това време бушуваше страшно гонение срещу християните. А дяволът
подучи някои езичници, враждебно настроени към тях, да я обвинят пред игемона
Пров. Те отидоха при него и му казаха за света Анастасия:
- Тя е такава девица, че няма равна на себе си по красота в целия
Рим. Пребивава в едно уединено място заедно с някакви бедни жени, живеещи безбрачно.
Също и тя не иска да има мъж, но се поругава на нашия живот, вярва в Разпнатия
и се надсмива над боговете ни.
Щом чу за красотата на св. Анастасия, игемонът незабавно изпрати
слугите си да я доведат. Те отидоха, но намериха монастирските врати затворени,
и понеже не успяха да ги отворят, взеха секири и ги разбиха. Постниците силно
се изплашиха, като ги видяха да разрушават портите, отвориха от отсрещната страна
друга врата и избягаха. Но игуменката София не пусна Анастасия. Казваше и:
- Чедо мое Анастасия, не се страхувай, защото сега е време за подвиг!
Ето, твоят Жених Иисус Христос желае да те увенчае! Затова и аз не искам да
бягаш от монастира, не искам да погубя теб, моето съкровище, която още от тригодишна
взех и възпитах, и досега пазя като зениците на очите си.
Когато войниците разсякоха портите, София излезе при тях и им каза:
- Кого търсите и какво ви е нужно?
- Старице - отвърнаха и те, - дай ни девойката Анастасия, която
имаш при себе си, защото игемонът Пров я търси!
- Да - отвърна София, - с радост ще ви я дам. Само моля ви, господари
мои, почакайте ме около два часа докато я украся, за да се хареса на вашия
господар.
Слугите помислиха, че иска да я разкраси с обичайните за света премени
и кичила, и останаха да чакат два часа. А богомъдрата София желаеше да украси
своята духовна дъщеря с добродетел, за да бъде благоугодна на своя Небесен Жених.
Тя я взе и заедно с нея отиде в църквата, постави я пред светия олтар и започна
през сълзи да и говори:
- Чедо мое Анастасия, сега ти трябва на дело да покажеш твоята усърдна
любов към Господа! Сега подобава да устоиш до кръв за своя възлюбен Жених Христос
и да покажеш, че си истинска Негова невеста. Затова моля те, възлюбена моя дъще:
не вярвай на лъжливите хорски езици, изострени като бръснач, не се подмамвай
от дарове и суетната слава на този свят и не се страхувай от временните мъчения,
които ще ти помогнат да се удостоиш с вечния живот. Ето, чертогът на Небесния
Жених е отворен, мястото на твоя вечен покой е приготвено, венецът на победата
за теб е изплетен! Ето, вече те викат да бъдеш венчана в духовен брак с Агнеца
Божий! А ти с радост върви към Него, върви обагрена с кръвта си и облечена с
такава брачна одежда! Моля те, чедо мое, послушай думите ми, спомни си трудовете
ми и грижите, които полагах за теб! Спомни си как от детство те взех и те възпитах,
и по всякакъв начин се стараех да те представя чиста невеста пред Царя на славата.
Затова се трудих, за това се молих, за това денем и нощем те поучавах - да се
съединиш с Господа от цялото си сърце и от цялата си душа. И сега моля те, дъще
моя, не посрамвай пред Господа мен, твоята майка, и не хвърляй преждевременно
старостта ми в гроба! Защото ако чуя за теб нещо противно на Христовата любов,
веднага ще падна от мъка, веднага ще умра. А ако чуя, че стоиш твърдо в любовта
си към Христа и полагаш за Него своя живот, тогава ще бъда майка, радостна за
своите чеда (Пс.112:9).
(Пс.91:11). Затова, дъще моя, не щади твоята тленна красота
и не възлюбвай временния си живот! Когато започнат да те подмамват с лъжливи
думи, ти "недей да скланяш сърцето си към думите на лукавството"
(Пс.140:4). Когато започнат да те заплашват с мъчения,
ти им кажи: "Няма да се убоя от вашите заплахи, нито ще се смутя, защото с мен
е моят Бог" (Ис.8:12). А когато започнат безмилостно да
те бият - и тогава "не се страхувай от онези, които убиват тялото, а душата не
могат да убият" (Мат.10:28)! Нека разкъсват и стържат
плътта ти - ти се радвай в страданията си, задето възпълваш недостига от скърби
Христови в твоята плът (Кол.1:24). Дори и да те раздробят
на късове, помни, че и космите на главата ти са всички преброени от Господа
(Мат.10:30) - Той ще запази всички твои кости, и нито една
от тях няма да погине (Пс.33:21). А ако поискат да ти
отсекат главата - ти с духовните си очи гледай към Христа, Който е Глава на
Църквата и твоя слава, въздигаща главата ти (Пс.3:4). Не се
бой, чедо мое, от жестоките страдания, в които твоят Жених невидимо ще стои до
теб, ще облекчава болките ти и ще те избави от тежките мъчения. Когато простенеш,
Той ще ти даде отрада, когато изнемогнеш, ще те укрепи, когато паднеш от раните,
Той ще те вдигне, и когато се изпълниш с горест от мъчителните язви, Той ще услади
сърцето ти, ще прохлади душата ти и няма да отстъпи от теб додето не те отнеме от
ръцете на мъчителите. Тогава ще те въведе в Своя Небесен чертог, ще повика всички
Ангелски сили, сонма на Светиите - и те всички ще се зарадват за теб. Като Своя
невеста Христос ще те увенчае с нетленния венец и ще царуваш заедно с Него във
вечна слава.
Св. Анастасия и отвърна:
- Моето сърце е готово да страда за Христа, готова е душата ми да
умре за Сладчайшия Иисус! Към Него отдавна е насочено цялото ми желание, целият
ми копнеж, както и сега - за да мога да положа душата си за моя възлюбен Господ
и да засвидетелствам моята любов към Него. Ето, понеже дойде времето да се изпълни
желанието ми, с радост ще отида пред мъчителя и ще изповядам пресветото име
на моя Бог! А ти, господарке и майко моя, не се страхувай за мен, нито се разколебавай
от младостта ми! Вярвам в моя Господ Иисус Христос, че Той ще укрепи мен, Своята
рабиня. Възлюбена майко моя, ти също Го моли да не ме оставя и да не отстъпва
от мен додето завърша мъченическия подвиг и въстаналият срещу нас враг падне
посрамен!
Така те беседваха два часа и повече, и за последно се простиха
една с друга. Слугите, пратени от игемона, показваха все по-голямо нетърпение
и вече им омръзна да чакат - влязоха в църквата и видяха, че двете Христови
рабини не ги е и грижа за телесно разкрасяване, но беседват умилно една с друга,
взаимно се утешават и се утвърждават в Господа. Тогава войниците силно се разгневиха:
грабнаха св. Анастасия както вълци грабват овца, сложиха железа на шията и,
завлякоха я бързо към града и я поставиха пред игемона. А тя, макар телом да
стоеше пред него, но духом предстоеше пред своя Небесен Жених Христос и със
сърдечните си очи съзерцаваше Неговата благост и Божествено съвършенство. Всички,
които я видяха, бяха изумени от красотата и - удивяваха се на смирения и поглед
и на кроткото и лице. Игемонът и рече:
- От какъв род си, каква е твоята вяра и как ти е името?
Св. Анастасия гледаше надолу и отвърна с тих глас:
- Дъщеря съм на един от жителите на град Рим, възпитана съм в християнско
благочестие, а името ми е Анастасия.
- Това име - забеляза игемонът - не е обичайно за римляните и не
зная какво означава "Анастасия".
Тя му отвърна:
- "Анастасия" означава възкресение, понеже Бог ме възкреси духовно
за да говоря против теб, докато победя твоя баща сатаната.
Игемонът я заплаши:
- Кротко ми отговаряй, девице, за да не ме възбудиш на ярост! Аз
щадя твоята младост и не искам да погубя красотата ти. Но послушай ме като баща
- искам да ти дам един добър съвет: защо си се прелъстила от безполезното Християнско
учение и напразно пропиляваш всичките си години, лишаваш се от приятния живот
и удоволствията, които боговете дадоха на хората за да се веселят?! Каква полза
имаш като криеш в тъмния ъгъл твоята красота, която и на великите господари
може да бъде угодна?! Каква утеха имаш когато бягаш от съжителството с хората
и живееш сама като звяр?! А каква пък ти е ползата доброволно да предаваш себе
си на мъчения и смърт заради Разпнатия? Не е ли по-добре да се поклониш на нашите
безсмъртни богове, да вземеш един почитан, благороден и красив мъж, да си угаждаш
с удоволствия, да се веселиш като гледаш своите чеда и да живееш в почести и
слава сред добрите хора, да имаш много имения, злато, сребро, и да не погубваш
в крайни бедствия и нищета живота, даден от боговете за да се изживее благополучно?
Затова, съветвам те: пристъпи и се поклони на боговете - и веднага ще имаш
мъж, даже не прост, но от знатен род, почитан, славен и богат, който предстои
пред царския престол и има голяма власт. Заедно с него и ти ще бъдеш на същата
почит пред хората и ще се насладиш на много блага през всички дни на твоя живот.
Тогава св. Анастасия издигна сведените си очи, погледна игемона
и му отвърна:
- Моят Жених, моето богатство, живот и радост е моят Господ Иисус
Христос! А ти с твоите лъжливи думи няма да можеш да ме отвърнеш от Него! Няма
да ме измамиш както някога змията измами Ева, нито пък ще ми усладиш вашата
горчива пагуба (която вие наричате "благополучие")! Но и със заплахи за мъчения
няма да ме откъснеш от моя Господ, за Когото съм готова да умра - ако би било
възможно, и стократно!
Игемонът заповяда на предстоящите да я бият по лицето и да и казват:
- Така ли отговаряш на светлия господар?!
После поиска да я осрами и заповяда да разкъсат дрехите и и да
я поставят гола пред всички. Рече и:
- Харесва ли ти, девице, така пред очите на всички да стоиш съблечена?
Света Анастасия му отвърна:
- Безумен безсрамник, изпълнен с всякаква нечистота! Това не е срам
за мен, но за теб! Знае моят Господ, че никога слънцето не видя моята голота,
а ти пред очите на толкова много хора си ме поставил гола! Но знай, че себе
си си посрамил, а не мен. Мен, заради този срам, моят безсмъртен Жених ще ме
покрие с одеждата на вечната слава, а теб во веки ще те покрие срамът на твоето
лице! Но и сега всеки разумен човек ще каже: "Ако не би бил безсрамник игемонът
и изпълнен с нечиста похот, не би събличал за зрелище пред всички девическото
тяло".
После каза на мъчителите, които и бяха разкъсали дрехите:
- Щом сте съблекли тялото ми, щом сте приготвили и различни оръдия
за измъчване, какво още се бавите: бийте, сечете, късайте, покрийте тялото ми
с рани и срама ми - с кръв! Ето, виждате ме, че съм готова да понеса рани, и
не се надявайте да чуете друго нещо от мен, освен това, че искам да умра за
моя Христос.
Тогава, по заповед на игемона я събориха по лице на земята и я разпънаха
на четири страни, привързаха я към четири стълба, а под нея запалиха огън със
смола и сяра. Така отдолу я измъчваха с изгарянето от огнените пламъци и със
смрадния дим, а по гърба безмилостно я биеха с тояги. А тя всичко търпеше и
вместо стенания си казваше Давидовия псалом: "Помилвай ме, Боже..." и го завърши
до края. Биха я дълго, докато слугите изнемогнаха от умора. После я развързаха
от стълбовете, снеха я от огъня и я завързаха за едно мъчителско колело. А то
беше устроено така, че щом започнаха да го въртят, всичките и кости се чупеха
и жилите и се разкъсваха. В страданието си тя се молеше на Господа:
- Господи, прибежище мое и Защитник мой! Не отстъпвай от мен, защото
душата ми изнемогва от болка и костите ми се разтрошиха!
Изведнъж по действието на Божията сила колелото застана неподвижно,
невидима ръка освободи от него светата мъченица и тя в един миг цялата стана
здрава, без никаква рана. Всички се удивиха на това невиждано чудо. А и какво
по-добре от него би могло да накара игемона да се осъзнае, да се отрезви, да
се освободи от бесовското умопомрачение и да познае силата на истинския Бог?
Но нещастникът, ослепен от злобата си и свикнал да върши непрестанни беззакония,
които му бяха станали като втора природа, си затвори очите за да не види истината,
и не пожела да се освободи от беззаконния си живот. Той отново започна да измъчва
светата Христова изповедница: заповяда да я окачат, да стържат ребрата и и
да разкъсват тялото и. А тя търпеше мъжествено всичко това, отправяше духовните
си очи към Бога и казваше:
- Господи, възлюбен мой Жених! Виж болката ми и страданията ми, които
понасям заради Теб, и благоволи над мен, Твоята непотребна рабиня! Нека да бъде
благоугодно пред Теб проливането на моята кръв и да не бъда отхвърлена от сонма
на светите мъченици!
После я свалиха от дървото и игемонът и каза:
- Анастасия, добре ли ти е сега?
- Твърде добре - отвърна му тя. - А и каква мъка не би била за мен
добра и приятна, щом я понасям заради Този, Когото обичам повече от здравето
си и от душата си!?
- Ако ти е добре - продължи игемонът - да търпиш мъчения заради Разпнатия,
тогава ще умножа за теб това добро!
И заповяда да отрежат гърдите и с бръсначи. А тя като виждаше колко
много кръв изтича от нея, започна да изнемогва телом и поиска да пие вода. Един
човек от стоящите наблизо, на име Кирил, донесе вода и и даде. Тя пи малко
и му каза:
- Господ да ти въздаде по Своето слово, защото е рекъл: "Който ви
напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да
изгуби наградата си" (Марк.9:41; Мат.10:42).
Игемонът я попита:
- Стигат ли ти толкова мъки или желаеш още повече да бъдеш измъчвана?
- Прави каквото искаш - отвърна му св. Анастасия. - Силен е моят
Бог и в по-големи мъчения да укрепи изнемогващата ми сила и да събори твоята
гордост.
Мъчителят заповяда да изтръгнат ноктите от пръстите и, после да
отсекат ръцете и нозете и, и да и избият всички зъби. Светата мъченица пак
започна да изнемогва и поиска вода, а от устата и течеше кръв като река. Отново
споменатият Кирил и даде да пие малко вода, но мъчителят го видя, помисли че
е християнин (както и бе в действителност) и веднага заповяда да го посекат
с меч. Така блаженият Кирил бе посечен и отиде при Господа да приеме наградата
си за чаша студена вода, с която в име Христово напои светата мъченица. А тя,
прохладена от водата, отдъхна малко, молеше се и казваше:
- Не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
Игемонът заповяда да и отрежат езика.
- Беззаконен кръвопиец! - каза му тя. - Макар и да ми отрежеш езика,
но сърцето ми няма да престане да вика към Господа, а Той по-добре ще ме чуе,
когато Му се моля в мълчание.
Тогава палачът взе клещи, пъхна ги в устата на светата мъченица,
издърпа езика и силно навън и го отряза. При това целият народ извика от негодуване,
обиждаше и укоряваше игемона за такова жестоко и безчовечно мъчителство. А той
се разяри срещу тях, заповяда да извлекат Христовата мъченица извън града и
там да и отсекат главата.
Така светата и достохвална Христова великомъченица Анастасия завърши
своя страдалчески подвиг. Нейното свето тяло беше оставено без погребение и
хвърлено за храна на зверовете и птиците, но Бог го запази недокоснато от тях.
Когато настъпи нощта, Ангел Господен се яви на блажената старица София и и
заповяда да вземе тялото на св. Анастасия, лежащо в полето извън града. Тя взе
чиста плащаница и излезе от монастира, но не знаеше къде да върви. Помоли се
на Господа и тръгна. Така, наставлявана от Бога, стигна до мястото, където беше
хвърлено тялото на духовната и дъщеря. Целуна го с любов и много плака над
него.
- Възлюбена моя дъще - казваше, - която аз възпитах в безмълвие и
трудове, в пост и молитва, и пазех в девство и целомъдрие, която поучавах в
страх Божий и в Неговата света любов! Любима моя дъще, за която винаги бях в
трепет додето се изобрази в теб Христос! Благодаря ти, че послуша твоята бедна
майка и изпълни желанието ми! Не напразно се трудих за теб, защото ти застана
пред своя Небесен Жених в брачното одеяние на твоето непорочно девство, украсена
с мъченическата си кръв. И сега моля те, не като дъщеря, но като майка и моя
господарка, бъди утвърждение на моята старост с твоите молитви към Бога и ме
споменавай в радостта си в Царството на Господа. Когато Той ми заповяда да напусна
това тленно тяло, умоли Неговата благост да бъде милостив към моите грехове!
Дълго плака тя така и не знаеше какво да прави, защото беше сама,
а освен това - и немощна: едва можеше да ходи като се подпира с тояга. Нито
би могла да вземе и да отнесе светото тяло на Христовата мъченица, нито пък
да го погребе там. Скърбеше в недоумение и не знаеше как да постъпи. И ето,
по Божие устроение до нея се приближиха двама непознати мъже с почтен вид; думите
им бяха кротки и се виждаше, че са християни. Те щом намериха старицата да плаче
над тялото, помогнаха и и събраха отсечените телесни членове, ръцете и нозете
(които също бяха хвърлени там, извън града) и светата глава, долепиха ги на
местата им към тялото, обвиха го с плащаница и го занесоха в едно уединено и
свето място. Там, след като изпяха надгробните песнопения, погребаха това скъпоценно
духовно съкровище и прославяха Отца и Сина и Светия Дух.
В същия ден
Житие на преподобния наш отец Аврамий Затворник и на
блажената Мария, негова племенница
лаженият Аврамий се роди от
благочестиви родители. Още от ранна възраст той обичаше да ходи в църква, с радост
слушаше Божествените Писания и се поучаваше в тях. Родителите му много го обичаха,
макар и по своему, и затова настояваха да се свърже в брак, но той не искаше. Те
често пъти се опитваха да го принудят да се ожени и най-накрая той, макар и против
волята си, им се подчини.
На седмия ден след сватбата Аврамий седеше в брачния чертог заедно
с невестата и изведнъж в сърцето му възсия светлината на Божията благодат: той
стана и излезе от дома без да се обади на никого. Наставляван от Бога, отиде
извън града и на около 3 км видя една празна колиба. В нея той остана да живее,
радостен, че е намерил такова тихо и усамотено кътче, в което да спасява душата
си; трудеше се в духовни подвизи и прославяше Бога.
Родителите му и сродниците му много се разтревожиха задето така
неочаквано изчезна - тръгнаха и навсякъде го търсеха. След 17 дни го намериха
в колибата да се моли на Бога, и щом го видяха, стояха в почуда. А блаженият
им рече:
- Не се удивявайте, но прославяйте човеколюбивия Бог, Който ме избави
от суетния свят. Молете Господа за мен: да ми даде докрай да понеса Неговото
благо иго, което ме удостои да приема. Оставете ме да живея тук в безмълвие
заради любовта към Бога и да свикна да върша Неговата света воля.
Тогава те видяха твърдото му намерение и казаха:
- Амин.
Блаженият ги помоли да не го притесняват с посещенията си. После
затвори вратите и остави само едно малко прозорче, през което му донасяха храна,
и така живееше и служеше на Бога.
Скоро Божията благодат се всели в душата му, мисълта му се просвети
и започна да разбира духовните неща. Всеки ден той все повече преуспяваше в
добродетелен живот, в изключително въздържание, смирение, целомъдрие и любов.
Навсякъде в околността се носеше славата за светостта му. Много хора идваха
да го видят и получаваха от него полза за душите си. Бог му даде духовен разум
и премъдрост, и той по чуден начин предаваше на околните мира, който сам имаше
в сърцето си.
Десет години след като блаженият Аврамий напусна родителите си,
те си отидоха от този свят и му оставиха много имот. Но той не поиска да прекъсне
молитвата си и безмълвието си - затова помоли един свой добър познат да раздаде
всичко на бедните, и когато стори това, живееше без суетни грижи.
Преподобният отец полагаше всяко старание да не се привърже умът
му към земни неща, и затова не притежаваше никакви вещи, освен една дреха, власеница,
съд, от който се хранеше и пиеше вода, и рогозка, на която почиваше. Оттогава,
и през целия си по-нататъшен иночески живот той не измени възприетото правило,
а живя в монашество 50 години с велико усърдие и любов към Бога.
В околността на града имаше едно многолюдно село и всичките му жители
- от малък до голям - бяха елини, езичници, и не можеше да се намери никой,
който да ги обърне към Бога. Епископът на тази област изпращаше в селото презвитери
и дякони, но те не успяха да ги отвърнат от идолопоклонството, защото не можеха
да понесат скърбите, причинявани им от тях. Също и много монаси неведнъж се
опитваха да сторят това, но претърпяваха несполука и се отказваха.
Един ден епископът седеше заедно със своите клирици, спомни си за
блажения Аврамий и каза:
- Не съм виждал през целия си живот такъв мъж - съвършен във всяко
добро и богоугодно дело, като господин Аврамий.
- Да, владико - отвърнаха му клириците, - той е Божий раб и съвършен
монах.
Епископът продължи:
- Искам да го поставя за свещеник в онова елинско село - със своето
търпение и любов той ще може да привлече сърцата им към себе си и да ги обърне
към Бога.
Като каза това, веднага стана заедно с клира си и отиде при светия
затворник. Скоро пристигнаха до килията му и взаимно се поздравиха. Епископът
започна да му говори за елинското село и го молеше да отиде там. Но св. Аврамий
се натъжи и му каза:
- Прости ме, отче светий, и ме остави да плача за греховете си! Аз
съм немощен и негоден за това нещо.
- По благодатта на Бога за теб е възможно да го сториш - отвърна
му епископът. - Недей да се лениш за доброто послушание!
- Моля твоя светиня - пак му каза той, - остави мен, недостойния,
да оплаквам своите зли дела!
Тогава епископът му рече:
- Ето, ти си оставил света и си презрял всичко, което е в него, разпнал
си се и си преуспял в добродетелта, но все още нямаш послушание.
От тези думи св. Аврамий силно се просълзи и каза:
- Кой съм аз, мъртвото псе, и какво е моят живот, че си помислил
за мен такива високи неща?
- Тук като седиш - отвърна му епископът, - спасяваш само себе си.
А там, с помощта на Божията благодат, ще помогнеш за спасението на мнозина и
ще ги обърнеш към Бога. Затова разсъди в кой случай ще имаш по-голяма награда:
ако спасиш само себе си, или ако се погрижиш за спасението на мнозина?
Блаженият през сълзи му рече:
- Нека да бъде волята Божия: заради послушанието ще отида!
Тогава епископът го изведе от килията, върнаха се в града и там
го ръкоположи, а после с радост го изпрати заедно с клира си в споменатото голямо
село. По пътя блаженият се молеше на Бога и казваше:
- Благий и човеколюбиви Господи, виж моята немощ и изпрати Твоята
благодат да ми помогне - за да се прослави Твоето пресвето име!
Щом пристигна в селото и видя как хората, обхванати от идолопоклонническо
умопомрачение, служат на бесовете, той простена и се разплака, издигна поглед
към небето и рече:
- Боже, Който единствен си без грях, не презирай делата на Твоите
ръце!
После изпрати в града при своя близък приятел, на когото беше поверил
наследения от родителите си имот да го раздаде на бедните, и го помоли да му
отдели той толкова от останалото имущество, колкото да му стигне за да построи
църква. Приятелят му незабавно изпълни неговото искане и му изпрати потребното.
Тогава блаженият с усърдие се зае да построи Божий храм и не след дълго издигна
прекрасна църква и я украси с изключително благолепие. Докато тя се строеше,
св. Аврамий отиваше сред идолите и се молеше на Бога без да каже дума на когото
и да било, а след като завърши строежа на църквата, продължи в нея своя молитвен
подвиг. С много сълзи той се молеше и казваше:
- Събери, Господи, разпръснатите хора, въведи ги в тази църква и
просвети техните духовни очи за да познаят Теб - благия и човеколюбив Бог!
Щом свърши молитвата, излезе от църквата, отиде и събори езическия
жертвеник, а идолите им разби. Виждайки това, езичниците се нахвърлиха върху
него като диви зверове, биха го и го изгониха вън от селото. Но той през нощта
пак се върна, влезе в църквата, и с плач и стенание молеше Бога да спаси погиналите
хора. На сутринта селяните го намериха в църквата да се моли, и стояха ужасени.
Всеки ден те идваха там, но не за молитва, а за да видят прекрасното здание
и неговото благолепие. Св. Аврамий ги молеше да познаят Бога. Тогава те грабнаха
колове и го биеха, сякаш е някакъв бездушен камък, повалиха го на земята, вързаха
го за шията и го влачеха из селото. После го помислиха за умрял, сложиха върху
му един камък, оставиха го така и си отидоха.
Св. Аврамий едва остана жив. В полунощ той дойде на себе си, започна
силно да плаче и казваше към Бога:
- Защо, Владико, презря моите сълзи и смирението ми? Защо отвърна
лицето Си от мен и презря делата на Твоите ръце? Господи, погледни сега на Твоя
раб и чуй моята молитва! Укрепи ме и освободи Твоите раби от дяволските вериги.
Дай им да познаят Теб - Единия истински Бог, и да разберат, че няма друг Бог,
освен Тебе.
После отново влезе в селото и отиде в църквата. Стоеше там, пееше
и се молеше.
На сутринта дойдоха хората и като го видяха жив, стояха изумени.
Но те бяха жестоки и безмилостни, и пак започнаха да го измъчват: събориха го
на земята, вързаха го с въже за врата и отново го извлякоха вън от селото.
Три години блаженият страдаше така и търпеше с вяра, твърд като
камък. Непрестанно понасяше побои - гонен, влачен и замерян с камъни; търпеше
глад и жажда. И след всичко това той не се разгневи против тях, не възропта,
нито пък изпадна в малодушие или униние, но все повече ги обикваше и желаеше
тяхното спасение. Молеше ги и ги поучаваше: увещаваше старците като да са му
бащи, юношите - като братя, а децата - като свои чеда, непрестанно обиждан и
поругаван от тях.
Един ден всички жители на селото - от малък до голям - се събраха
заедно. Те бяха ужасени от постъпките на св. Аврамий и казваха помежду си:
- Видяхте ли великото търпение на този мъж? Видяхте ли неговата неизказана
любов към нас? Толкова много злини му причиняваме, а той не си отива оттук,
на никого не каза лоша дума, нито се отвърна от нас, но с голяма радост търпи
всичко това. Наистина, той е изпратен от Бога да дари на душите ни живот, за
който винаги ни говори. Той ни казва, че има Небесно Царство, рай, вечен живот
- и ето, виждаме, че думите му са истински: ако не беше така, той не би търпял
толкова много злини от нас. Но и немощта на нашите богове се откри, защото никакво
зло не можаха да му сторят когато ги разбиваше. Наистина, той е раб на Живия
Бог и всичко, което ни казва, е истина. Елате сега, за да повярваме в Бога,
Когото той проповядва!
След тези думи всички единодушно се устремиха към църквата, влязоха
вътре и викаха:
- Слава на Небесния Бог, Който изпрати Своя раб за да ни спаси от
дяволската измама!
А блаженият, щом ги видя, изпълни се с неизречена радост и лицето
му стана светло като утринна зора. Обърна се към тях и им каза:
- Отци мои, братя мои и чеда! Елате да прославим Бога, Който просвети
вашите сърдечни очи за да Го познаете и да се очистите от идолската нечистота.
Затова вярвайте в Живия Бог от цялата си душа - Той е Творец на небето и земята,
и на всичко, което е на тях, Той е безначален и неизказан, непостижим, Подател
на светлината, човеколюбив, велик и страшен, но и благ Господ. Вярвайте и в
Неговия Единороден Син, Който е Негова премъдрост, сила и воля. Вярвайте и в
Пресветия Негов Дух, Който оживотворява всичко - и чрез тази вяра станете причастници
на небесния живот!
- Отче и наставниче на нашия живот - отвърнаха му те, - както казваш
и както ни учиш, така вярваме! Готови сме да направим всичко, което ни заповядаш.
Тогава блаженият ги кръсти в името на Отца и Сина и Светия Дух всички
- от малък до голям - около 1000 души. Всеки ден им четеше от Божествените книги,
поучаваше ги и им говореше за Небесното Царство, за рая, а също за геената огнена;
утвърждаваше ги в правдата, във вярата и любовта. Техните души бяха истинска
доброплодна земя - с усърдие приемаха доброто семе и принасяха плод: едни -
сто, други - шестдесет, други - тридесет. С голямо прилежание слушаха поученията
му и изпълняваха думите му. Те всички имаха блажения в своите очи като Ангел
Божий, привързаха се към него с неразрушимите връзки на любовта в Христа и внимаваха
в спасителните му наставления.
След обръщането на селяните към светата Вяра, блаженият Аврамий
живя с тях една година и непрестанно денем и нощем ги поучаваше от Божието слово.
После, като се увери в усърдието им към Бога и в твърдата им вяра, поиска да
ги напусне, защото виждаше себе си твърде обичан от тях и твърде уважаван -
страхуваше се да не би умът му да се привърже към някакви земни грижи и да се
наруши духът на неговия монашески живот. Затова една нощ стана, помоли се на
Бога и каза:
- Владико Господи, Който един си без грях, Който един си свят и почиваш
сред Светиите, Който един си човеколюбив и милосърден! Ти просвети духовните
очи на тези хора, освободи ги от идолската прелест и им даде да разберат Твоята
Божествена истина. Ти, Владико, и до край ги запази и бъди застъпник на това
добро Твое стадо, което си придобил заради неизказаното Си човеколюбие. Запази
ги с оградата на Твоята благодат и винаги просветявай сърцата им, за да постъпват
така, както е угодно на Тебе и да се удостоят с Твоето Небесно Царство! Защити
и мен, недостойния и немощния, и не ми вменявай това за грях! Ти знаеш всичко
- знаеш, че Теб възлюбих и за Теб копнея.
Когато свърши молитвата, огради се с кръстното знамение, а после
тайно отиде в друго някое място и се скри от тях.
На сутринта, по обичая си новопокръстените хора отидоха в църквата,
но не намериха там блажения Аврамий и бяха в недоумение. Стояха като изгубени
овци, викаха със сълзи на очи своя пастир и го търсеха. Дълго време гледаха
навсякъде, но не можаха да го намерят; объркани и натъжени, те незабавно отидоха
при епископа и му разказаха за случилото се. Той също се изпълни със скръб,
взе присърце болката им и изпрати много хора навред да търсят блажения - най-вече
заради сълзите и молбите на неговото паство. Търсеха го като безценно съкровище,
но не го намериха. Тогава епископът заедно със своя клир отиде в селото и щом
видя всички утвърдени в светата Вяра и в Христовата любов, избра от тях достойни
мъже, постави ги презвитери и дякони, благослови ги и се върна в града. Когато
блаженият Аврамий научи за това, много се зарадва и прослави Бога.
- Какво да Ти въздам, Владико мой преблагий - казваше, - за всичко,
което си ми дал? Покланям се на Теб и прославям Твоя промисъл.
После радостен отиде в своята килия, където се подвизаваше първоначално.
Построи и друга по-малка килия от външната страна на първата. Затвори се вътре
и се радваше в Бога, своя Спасител.
А дяволът виждаше дивния богоугоден живот на св. Аврамий, разкъсваше
се от завист и всячески се опитваше да препъне добрия Христов воин. Поиска да
го подтикне към гордост и дойде при него с похвални думи - ето как стана това.
Веднъж преподобният стоеше в полунощ и се молеше. По едно време
в килията му изведнъж засия светлина като слънчева и се чу глас сякаш от Бога,
който му казваше:
- Блажен си, блажен си, Аврамий! Твърде много си блажен, защото никой
сред хората не изпълни моята воля както ти, и затова си блажен!
Светецът веднага разбра, че го напада бесовско коварство, издигна
глас и рече:
- Твоята тъма с теб да бъде в пагуба, дяволе, изпълнен с лъжа и погибел!
Защото аз съм грешен човек, но имам упование на благодатта и помощта на моя
Бог, и не се боя от теб, нито ме плашат твоите привидения! Името на моя Спасител
Иисус Христос, Когото възлюбих, е за мен непобедима стена, и в Негово име ти
запрещавам, нечисто псе!
При тези думи дяволът веднага изчезна като дим.
Няколко дни по-късно блаженият пак стоеше през нощта на молитва.
В това време неочаквано дойде сатаната, държеше секира и започна да сече и да
разрушава килията му. Когато изглеждаше сякаш в стената вече се е отворил процеп,
бесът извика със силен глас към останалите бесове:
- Побързайте, другари мои! По-скоро елате да влезем и да го удушим!
Св. Аврамий казваше:
-
"Всички народи ме бяха обградили и с името Господне ги победих"
(Пс.117:10).
При това сатаната веднага изчезна, а килията се оказа цяла. Не след
дълго св. Аврамий пак се молеше в полунощ и видя своята рогозка, на която стоеше,
сякаш гори с голям пламък. Тогава стъпи върху пламъка и каза:
"Върху аспид и
василиск ще настъпя и ще потъпча лъва и змията" (Пс.90:13)
, и цялата вражеска сила - в името на моя Бог Иисус Христос, Който ми помага!
Сатаната незабавно избяга и викаше гръмогласно:
- Ах, отвратителен човек! Аз ще те победя! Намерил съм коварство
против теб.
Един ден, когато блаженият се хранеше, дяволът във вид на юноша
пак влезе в килията му, приближи се и искаше да събори на земята съда, от който
ядеше. Но той разбра, взе съда, държеше го и се хранеше от него без да се бои
от нищо, а дяволът стоеше пред него. След това дяволът взе един свещник, постави
на него горяща свещ и започна с висок глас да казва:
- Блажени са непорочните в своя път, които ходят в закона Господен...
И изпя този псалом докрай.
Светецът нищо не му отвърна додето се хранеше. Когато свърши, осени
се с кръстното знамение и рече:
- Нечист пес, окаян и немощен страхливец! Щом знаеш, че са блажени
непорочните, защо тогава ги притесняваш? Да, блажени и преблажени са всички,
които се надяват на Бога и Го обичат от цялото си сърце.
- Притеснявам ги - отвърна му дяволът - за да ги победя, за да ги
вкарам в съблазън и да ги отвърна от всяко добро дело.
Блаженият му рече:
- Да не видиш добро, проклетнико, и да не победиш нито един от онези,
които се боят от Бога, нито пък да съблазниш някого от тях! Ти побеждаваш подобните
на теб, които са отстъпили от Бога по собствената си воля - тях прелъстяваш
и побеждаваш, защото те нямат Бога. А от любещите Бога така изчезваш, както
димът от вятъра. Една тяхна молитва със сълзи така те прогонва, както вятърът
отвява праха. Благословен во веки да бъде моят Бог, моята слава и похвала, задето
не се страхувам от теб, та ако и да стоиш тук цяла година или повече. Нито пък
ще върша волята ти, нечисто псе! И тъй, не ме е грижа за теб, както човек не
го е грижа за някое пребито куче!
Щом блаженият каза това, бесът веднага изчезна.
Пет дни по-късно когато св. Аврамий свършваше полунощната си молитва,
дойде при него древният враг и му представи в привидение голямо множество народ.
Те сякаш подигнаха килията му и на блажения му се струваше, като че я завличат
на някъде. При това викаха:
- Да я хвърлим в ямата!
Но той не се уплаши, а им отвърна с псаломските думи:
-
"Обградиха ме като стотици пчели и се разгоряха като огън в тръни,
но с името Господне им се противих" (Пс.117:12).
Тогава сатаната закрещя:
- Ах! Не зная повече какво да ти сторя - ето, вече всякак си ме победил
и си съборил моята сила. Ти не се страхуваш от мен, но аз няма да те оставя
докато не те победя и не те унижа.
- Проклет бъди ти, нечист бяс - отвърна му блаженият, - и всички
твои дела! А аз въздавам слава и поклонение на нашия Владика - Единия свет Бог
- Който те прави да си поруган от нас, любещите Го. Разбери сега, окаян безсрамнико,
че ние не се боим от теб, нито от твоите привидения!
Дълго време дяволът се бореше така с Божия угодник, искаше да го
уплаши с различни привидения и страхования, но не можа да победи неговата непоколебима
мисъл; напротив - сам от него биваше победен. А преподобният отец все повече
се подвизаваше и преуспяваше в любов към Бога - той обикна Господа от цялата
си душа и водеше такъв висок духовен живот, че се удостои с Божията благодат
и затова дяволът не успя да го победи. През всички години на своя иночески живот
нямаше ден, в който той да не плаче, а устните му не знаеха какво е смях, нито
пък вкусваше елей; но дори и лицето си не умиваше, а пребъдваше така и се готвеше
за смъртта - всеки ден той живо си представяше, че може да е последният от живота
му.
Родният брат (по плът) на св. Аврамий имаше единствена дъщеря. Но
след известно време той умря и момичето остана сираче. Тогава тя беше на 7 години.
Някои от познатите и я взеха и я доведоха при чичо и - св. Аврамий. Той и
заповяда да живее във външната килия, а сам остана затворен във вътрешната.
Между тях имаше малка вратичка, през която той я учеше на Псалтир и на останалите
свещени книги.
Така момичето започна да води подобно на него монашески живот в
пост и молитва, и във всички иночески подвизи и добродетели. Много пъти блаженият
със сълзи се молеше на Бога за нея - да бъде мисълта и винаги насочена към
Него и да не привързва себе си към земната суета. Нейният баща и бе оставил
в наследство много имот, но св. Аврамий незабавно и заповяда да го раздаде
на бедните.
Често пъти тя казваше на своя чичо:
- Моли Бога за мен, отче, за да се избавя от всичките многоразлични
дяволски мрежи!
Тя усърдно се стараеше в своя живот да подражава на блажения си
чичо, и той много се радваше, виждайки добродетелите и, духовните и подвизи,
сълзите и смиреномъдрието и, безмълвието и кротостта и, а също и любовта и
към Бога.
Така тя живя при него в монашество 20 години - чиста като гълъбица
и непорочна като агне. Но в края на 20-тата година от живота и при стареца
дяволът я препъна със своето коварство за да я улови и поне така да оскърби
блажения Аврамий и да откъсне ума му от Бога.
Някакъв монах, който всъщност само носеше монашеско име, а на дело
съвсем не беше такъв, идваше от време на време при светия старец уж за да се
ползва от душеспасителните му наставления. Веднъж той видя през вратичката блажената
девойка, пожела я и искаше да разговаря с нея, а в сърцето му пламна геенският
огън на нечистата плътска "любов", т.е. похот, към девойката. Дълго време, около
една година, той беше обладан от такива скверни пожелания, докато веднъж с помощта
на сатаната успя да отвори вратичката на килията и, влезе при нея, прелъсти
я и я оскверни.
След извършването на греха девойката се ужаси в мисълта си, разкъса
дрехите си и се удряше по лицето; дори искаше да се обеси от скръб. Казваше
си:
- Аз умрях по душа, погубих живота си, иноческия си труд и въздържанието
си... И сега вече няма никаква полза от сълзите, които проливах! Аз прогневих
Бога, сама себе си погубих и хвърлих в горчива печал преподобния старец, моя
чичо. А сега съм поругана от дявола, и за какво повече да живея аз, окаяната?...
Горко ми! Какво направих? Горко ми! В какво паднах? Как се помрачи мисълта ми?
Как погинах и не разбрах? Какво тъмно омрачение покри сърцето ми, и не зная
какво да правя или къде да се скрия? Къде ли да отида и в коя ли яма да се хвърля?
Къде са поученията на моя преподобен чичо и къде са наставленията на неговия
приятел Ефрем? Те ми казваха: "Внимавай върху себе си и запази душата си нескверна
за безсмъртния Жених, защото твоят Жених е свет и е ревнител". Отсега нататък
повече няма да смея да погледна към небето, защото умрях за Бога и за хората.
Но и тук вече не мога да стоя - как аз, грешницата, изпълнена с нечистота, ще
започна да говоря с тези свети отци? Ако дръзна да сторя това, огън ще излезе
от неговата врата и ще ме изгори! По-добре да отида в друга страна, където никой
няма да ме знае, понеже веднъж умрях и вече няма за мен надежда за спасение...
След тези думи веднага излезе и отиде в някакъв друг град, измени
вида си и остана в един хотел.
Когато с нея се случи това, на блажения Аврамий се яви следното
видение. Той видя огромна страшна змия, отвратителна на вид и гърмяща от силата
си. Тази змия стигна до килията му, намери една гълъбица, погълна я и отново
се върна на своето място. Щом се събуди от сън, блаженият силно се опечали,
плачеше горчиво и казваше:
- Нима сатаната ще подигне гонение срещу светата Църква и ще откъсне
мнозина от вярата? Или пък в Църквата ще настане раздор?
Помоли се на Господа и рече:
- Човеколюбиви Господи, Ти знаеш всичко, Ти единствен знаеш какво
означава това видение.
Два дни по-късно той видя същата змия да излиза от своето място.
Тя дойде в килията му, постави главата си под нозете му и се пукна. А в стомаха
и бе намерена онази гълъбица - блаженият простря ръката си, взе я жива и без
да има нечистота.
Веднага щом се събуди той извика веднъж и два пъти към девойката,
която живееше в монашество до неговата килия, и и казваше:
- Защо се лениш вече втори ден и не отваряш устата си за славословие
на Бога?
Но отговор не последва. Той отвори вратичката и не намери девойката
във външната килия - тогава разбра, че видението, което му се яви, се отнасяше
за нея. Заплака и рече:
- Ох, горко ми! Вълк грабна моята овца, и моето чедо е отведено в
плен!
Издигна глас и със сълзи казваше:
- Спасителю на целия свят, върни твоята агница Мария в оградата на
живота и не допускай моята старост да слезе със скръб в ада! Не презирай, Господи,
моето моление, но скоро изпрати Твоята благодат за да я избави от устата на
змията!
Две години Мария живееше далеч от своя чичо, а той денем и нощем
се молеше на Бога за нея. Когато изминаха тези две години, някои хора му разказаха
къде са я видели и как живее. А той помоли един от познатите си да отиде там
и достоверно да узнае какво прави тя. След известно време човекът се върна и
му разказа как я е видял и какво е разбрал за нея. Св. Аврамий го изслуша и
му нареди да донесе воински дрехи и да доведе един кон. Когато това бе сторено,
той отвори вратичката и излезе от килията си. Преоблече се като войник, сложи
на главата си голяма и твърде висока шапка, така че да закрива лицето му, взе
със себе си една златна монета, седна на коня и тръгна.
След някое време пристигна в хотела и се оглеждаше тук и там за
да види Мария. Отиде при съдържателя, усмихна се и му каза:
- Приятелю, чух, че имаш една много красива девойка. Покажи ми я,
за да и се нагледам и да и се насладя!
А той, като видя побелелите му коси, надсмя му се в ума си - помисли,
че иска да блудства с нея - и му отвърна:
- Да, имам такава девойка и тя е много красива.
Наистина, Мария беше необикновено красива по лице. Тогава старецът
с радостен поглед му каза:
- Извикай ми я, за да се повеселя днес!
Скоро я повикаха и тя влезе. А светецът щом я видя облечена и нагиздена
като блудница, без малко цял щеше да се залее в сълзи, но се сдържа, за да не
би тя да го познае и като разбере, да избяга от него. Двамата седнаха и започнаха
да пият. След малко сам дивният божествен мъж започна да се весели с нея. Тя
стана, прегърна го и взе да го целува по шията. Докато го целуваше, усети необикновено
благоухание, което излизаше от неговото чисто тяло, умъртвено за греха чрез
много постнически подвизи. Тогава си спомни за предишния си живот и за своето
въздържание, въздъхна, просълзи се и рече:
- Ох, горко на мен, нещастната!
Съдържателят на хотела я попита:
- Госпожо Мария, ето, вече втора година живееш при нас и никога не
чух от теб такива думи и такива въздишки. А сега какво ти стана?
Тя му отвърна:
- Ако бях умряла преди тези две години, щях да бъда блажена.
Тогава св. Аврамий, за да не би Мария да го познае, обърна се към
нея и и каза сякаш грубо:
- Сега ли си спомни за твоите грехове, когато си дошла при мен?
После извади златната монета, даде я на съдържателя и му каза:
- Приятелю, направи за нас хубава вечеря, за да се повеселим тази
вечер с девойката, защото отдалеч дойдох заради нея!
О, каква велика премъдрост заради Бога, в душата на божествения
мъж! Какъв висок духовен разум и разсъждение! Каква вяра и решимост да стори
онова, което е нужно! Той, който през всичките 50 години на монашеския си живот
не вкуси хляб до ситост, нито пи доволно вода, сега яде месо и пие вино, за
да спаси погиналата душа! Ангелските чинове на Небесата се удивиха на такава
постъпка на блажения отец, на неговото мъжество и богомъдро решение! Ядеше месо
и пиеше вино, за да извади потъналата душа от смрадното и скверно блато на греха.
О, премъдрост на премъдрите! О, разум на разумните!
След вечерята и увеселението им, девойката му каза:
- Господине, да станем и да отидем на леглото, и да поспим там!
- Добре, нека да отидем - отвърна и той.
Щом влязоха в стаята, той видя голямо легло, застлано с меки завивки,
седна на него и и каза:
- Затвори вратата, ела и ми събуй обувките!
Когато тя затвори вратата и дойде при него, той пак и рече:
- Госпожо Мария, приближи се тук до мен!
Тя се приближи. Тогава той я хвана, държеше я здраво за да не избяга
и веднага я целуна. После свали воинската шапка от главата си, заплака и и
каза:
- Чедо мое Мария, не ме ли познаваш? Не съм ли аз този, който те
възпита? Какво стана с теб, мое чедо? Кой те погуби? Къде е твоят ангелски образ,
който имаше, чедо мое? Къде е твоето въздържание, твоят плач и сълзи, къде е
твоето бдение и духовен подвиг? От каква небесна висота в каква пропаст си отишла?
О, чедо мое, защо не ми каза когато си съгрешила, та аз да принеса покаяние
заради теб, заедно с моя възлюбен Ефрем? Защо така постъпи? Защо ме наскърби
и ме хвърли в такава страшна печал? Кой е безгрешен, освен единствено Бог?
Тя го слушаше като поразена и стоеше в ръцете му като някакъв бездушен
камък - страхуваше се, а заедно с това се и срамуваше. Блаженият пак и каза:
- Няма ли да ми отговориш, чедо мое Мария? Няма ли да ми отговориш,
сърце мое? Не заради теб ли дойдох аз тук, чедо мое? Аз ще отговарям пред Бога
за теб в Съдния ден, аз ще взема покаяние върху себе си за твоите грехове.
Така до полунощ той плачеше, молеше я и я увещаваше. Накрая тя придоби
малко дръзновение и му отвърна през сълзи:
- Не мога да погледна към теб заради срама на моето лице. И как бих
могла да се помоля на Бога, като съм толкова омърсена с нечистота и скверноти!?
А той и казваше:
- Върху мен да бъде твоят грях, чедо! От моите ръце Бог да потърси
сметка за твоя грях! А ти само ме послушай и ела да отидем на своето място!
Също и Ефрем моли Бога за теб. Ах, чедо мое, смили се над моята старост, моля
те, сърце мое! Стани, чедо мое, и върви с мен!
- Ако знаеш - отвърна му тя, - че мога да се покая и че Бог ще приеме
молитвата ми, тогава ще дойда, ще падна пред твоята святост и ще целувам твоите
свети нозе, задето тъй милосърдно се отнесе към мен и дойде тук да ме изведеш
от тази нечиста сквернота!
После преклони глава до нозете му, цяла нощ плачеше и казваше:
- Как да ти се отплатя за всичко, господарю мой?...
На сутринта той и рече:
- Чедо, стани, да тръгваме!
- Имам - каза му тя - тук малко злато и дрехи. Какво ще заповядаш
да направя с тях?
Св. Аврамий и отвърна:
- Всичко остави тук, защото това е част на лукавия!
После станаха и веднага тръгнаха. Той я постави на коня и я водеше,
а сам вървеше отпред, радостен като пастир, който е намерил изгубената овца
и с радост я е взел на раменете си - така и блаженият вървеше и прославяше Бога
в душата си.
Скоро пристигнаха на своето място. Там св. Аврамий веднага затвори
девойката във вътрешната килия, където по-рано пребиваваше той, а сам остана
във външната. Мария се облече в груба власеница и прекарваше дните си в смирение
и покаен плач, във въздържание и кротост. Призоваваше на помощ Бога и с голямо
усърдие се каеше за греховете си. Покаянието и бе толкова голямо и молитвата
- толкова силна, че в сравнение с тях нашето покаяние е като сянка и молитвата
ни - нищожна.
Милосърдният Бог, Който не иска нито един човек да погине, но всички
грешници да се обърнат към покаяние, помилва и Своята рабиня, която истински
се каеше, и и прости греховете. В знак, че греховете и са простени, Бог и
даде благодатния дар да лекува болестите на хората, идващи при нея.
Блаженият Аврамий живя още 10 години. С утеха в душата си гледаше
нейното велико покаяние, сълзи и пост, трудове и усърдни молитви към Бога -
и прославяше всемилостивия Господ. После с мир завърши временния си живот и
почина на 70-годишна възраст. В часа на смъртта му около него се събра едва
ли не целият град - всеки от хората искаше да се приближи до неговото свето
тяло и мнозина болни получиха изцеление.
Христовата рабиня Мария живя след блажената кончина на своя чичо
още 5 години - във велико въздържание тя денем и нощем със сълзи се молеше на
Бога. Хората, живеещи наблизо, понякога минаваха нощем край килията и и чуваха
гласа на нейния плач и безкрайни ридания, стояха удивени и прославяха Бога.
Така блажената Мария напълно се покая, благоугоди на Бога и почина
с мир. А сега, след умилителния си плач, тя радостно, заедно със Светиите, се
весели в Господа, на Когото подобава слава во веки, амин.
В същия ден
Житие на преподобния наш отец Аврамий Ростовски,
Чудотворец
реподобният отец Аврамий
( Живял ок. средата на XI век) още от
младостта си остави своите родители,
остави и многобурния греховен свят, взе кръста си и последва Христа, Когото
усърдно бе възлюбил. Той стана монах и направи душата си чисто жилище на Светия
Дух. С много подвижнически трудове той умъртви похотите в плътта си и я подчини
на духа, победи страстите си, и макар да беше в тяло, но по живот бе подобен
на безплътните Ангели. Затова и беше поставен за духовен началник на монаси
- за да бъде светлина на света, когото и обогати с дивните си чудеса: с благодатта
на Христа той чудесно изцеляваше телесните и душевни неизлечими болести и страсти.
С болка в душата си преподобни Аврамий гледаше как в град Ростов
много хора са се поддали на идолската измама. По това време все още не бяха
се покръстили всички жители на града, но мнозина живееха нечестиво и се покланяха
на един каменен идол, наричан Велес. Дяволът беше помрачил умовете и сърцата
на тези хора, и по бесовско действие от споменатия идол се извършваха разни
привидения и мечтания, които толкова много плашеха хората, че никой дори не
смееше да мине близо до него. Щом видя всичко това, преподобният се отправи
за руската столица. По пътя му се яви св. Иоан Богослов, даде му една тояга
и му каза:
- Върни се в Ростов, разбий с тази тояга идола Велес и му кажи:
"В името на Господа Иисуса Христа Иоан Богослов ти заповядва да се разбиеш!"
Св. Аврамий веднага се върна там и направи каквото му бе заповядано.
Тогава идолът цял стана на прах, а на същото място блаженият построи църква
на името на св. Иоан Богослов с благословение от епископа.
После той направи и друга по-малка църква в чест на Богоявлението
на Господа Иисуса Христа, устрои килии, събра монаси и се грижеше за тях - така
се образува общежителен монастир.
Много злини претърпя светецът от неверниците: те искаха да разорят
светинята и да изгорят монастира, но Бог не допусна това да стане. Не след дълго
време преподобният отец обърна със своето благоразумие всички тях към Христа;
кръстиха се - от малък до голям - и започнаха да идват в църквата на молитва
към Бога. Св. Аврамий с цялото си усърдие се грижеше за душите им и ги хранеше
с поучения от Божествените книги.
След известно време той построи огромна църква и я украси с голямо
благолепие, а ростовските князе и знатни хора обикнаха преподобния отец и братството
му, и започнаха да им дават от имуществото си много средства за да се строят
обители, и за нуждите на братята. Тогава епископът се посъветва с князете и
постави св. Аврамий за архимандрит. А той продължи да прибавя трудове към трудовете
си и живееше във всяка добродетел.
Веднъж дяволът искаше да попречи на светеца по време на молитва
и влезе в умивалника му. Но св. Аврамий, когато поиска да си умие ръцете и се
приближи до умивалника, разбра вражеското коварство, бързо взе Кръст и го постави
върху онзи съд; огради съда наоколо с кръстното знамение и оттогава дяволът
в продължение на много дни не можеше да излезе от съда, опалван от силата на
светия Кръст.
След някое време в монастира дойдоха князете по обичая си, за да
се помолят и да получат благословение от преподобния. Те влязоха в килията му,
но светият старец тогава не беше там, а се трудеше: переше власеници за братята,
а също работеше и в пекарната. Щом разбра, че князете са дошли, отправи се към
килията си за да ги благослови, но неочаквано видя нечистия дух да излиза от
монастира - един от князете си бе позволил да свали от съда Кръста без да попита
светия отец: в същия час оттам излезе злият дух като смраден черен дим и уплаши
всички, които се бяха събрали. Бесът казваше на преподобния:
- Нещастнико, ти ме затвори в съда за да се мъча и да бъда изгарян
от силата на Кръста, но скоро и аз ще ти направя пакост!
Светецът отиде в килията и благослови князете, поучи ги за спасение
на душите им и ги изпрати да си отидат с мир.
Не след дълго бесът се преобрази като войник, отиде при княза в
град Владимир и му каза:
- Господарю, в Ростов, в твоето владение, има един монах Аврам, който
е магьосник, но се преструва на светец. Той намери в земята един огромен меден
съд, в който имаше множество златни съдове, златни пояси и вериги, тъй че не
би могло и да им се определи цената. С това съкровище той построи монастир,
направи голяма църква, а на теб, владетеля, нищо не каза. А това съкровище подобаваше
да бъде на твое величество, а не на онзи старец.
Тогава князът изпрати един жесток войник да отиде при преподобния
отец и с голям гняв му каза:
- Както намериш стареца, без да му кажеш дума - така го вземи и го
доведи тук пред мен!
По това време преподобни Аврамий стоеше в килията си на молитва,
облечен само във власеница и бос. Неочаквано при него дойде злобният войник,
нахълта грубо и го взе без да му позволи дори да се обуе или да си облече дреха.
Светецът разбра, че това е дяволски замисъл и не се уплаши, но благодари на
Бога.
Когато отвлече преподобния отец, войникът започна да се гаври с
него: качи го на една шарена ослица, сложи на краката му женски сандали, отведе
го при княза на Владимир и го изправи пред него, облечен единствено във власеница.
Тогава князът заповяда да повикат онзи мним войник, който всъщност беше преобразен
бяс. Щом дойде, лукавият започна да обижда светия старец и му говореше в лицето
своите измислици за намерено съкровище. Св. Аврамий издигна ръце към небето,
помоли се, запрети на лукавия дух със силата на Господа Иисуса Христа - и той
веднага изчезна. Князът разбра, че е измамен от дявола и ужасен гледаше пред
себе си преподобния отец, който стоеше в унижение. Всички, намиращи се там ги
обхвана страх. Князът започна със сълзи да моли светеца за прошка - да му прости
този грях. Св. Аврамий в своето незлобие скоро му прости. Князът се удиви на
това велико смирение и незлобие на блажения отец и му въздаде голяма чест. Подари
много имения и много ниви на неговия монастир и го остави да си отиде с мир.
Дълго време живя преподобни Аврамий в своята обител, и в дълбока
старост отиде при Господа, на Когото благоугоди.
(ок. 1073-1077 г.)
За всичко това да бъде слава на нашия Бог сега и винаги, и во веки
веков, амин.
В същия ден
разнуваме паметта на
преподобна Анна, която преименува
себе си Евтимиан и се подвизаваше в мъжки образ. Тя се роди в Константинопол
и бе дъщеря на един благочестив дякон, който служеше при Влахернската църква
на името на Пресвета Богородица. Отначало св. Анна се свърза в законен брак
и бе майка на две деца. След известно време, обаче, мъжът и и чедата и отидоха
при Господа. Тогава, по време на царуването на Константин и Ирина, тя се отрече
от суетата на този свят и в тайно място прие монашеско пострижение от един добродетелен
йеромонах, дошъл от Олимп. След това свали женските си дрехи и се облече в мъжки
монашески одежди, скри се от всичките си сродници и познати, и тайно от тях
отиде в Олимпийската област. Там остана да живее в един монастир, а пред братята
се представи за евнух.
С голямо усърдие тя се трудеше в послушанията, подвизаваше се в
пост и молитви, и твърде много благоугоди на Бога. Удостои се и с благодатния
дар да върши чудеса и да лекува болести - затова не след дълго вестта за нея
се разнесе надалеч, и дори светейшият Константинополски патриарх Тарасий узна
за монаха чудотворец Евтимиан. Тогава патриархът повика при себе си този монах,
разговаря с него и му устрои монастир.
През своя живот преподобна Анна понасяше много пакости от бесовете
и от злобни хора - след време даже се видя принудена да си отиде оттам (понеже
и тайната и постепенно взе да се открива пред някои). Отправи се на път и ходеше
по различни пустинни места за да избяга от съблазните.
Накрая, след многото свои духовни подвизи и трудове, в Исигматската
област
( Така се наричала местност в Константинопол)
тя почина в Господа
(826 г.).
В същия ден
традание
на
светите мъченици Клавдий, Астерий, Неон и Теонила, които пострадаха
заради Христа от игемона Лисий по
време на царуването на Диоклетиан. Те бяха родни братя, а св. Теонила - тяхна
сестра, и произхождаха от Исаврийската област. Имаха мащеха, и понеже след смъртта
на баща си искаха да получат това, което им се полага в наследство, отидоха
в град Мопсуестия да разрешат спора си с мащехата пред игемона. А тя искаше
нищо да не им даде - затова ги издаде, че са християни. Съдията ги попита дали
е вярно, и те дръзновено изповядаха Христа, за което и бяха много измъчвани.
Накрая тримата братя бяха изведени извън града, приковаха ги на кръстове и така
те завършиха живота си. А св. Теонила окачиха за косата и, биха я жестоко и
в тези страдания тя предаде душата си на Господа
(285 г.).
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
