лаженият Терентий бе благочестив
християнин, свързан в законен брак със своята единоверна съпруга Неонила. Родиха
им се седем деца: Сарвил, Фот, Теодул, Иеракс, Нит, Вил и Евника - и
всички тях ги възпитаха в християнското благочестие.
След известно време цялото това богоугодно семейство - родителите
и децата - заедно бяха хванати от нечестивците и изправени пред беззаконното
съдилище. Там те ясно изповядаха Христа, а идолите похулиха - затова бяха окачени
да висят и безмилостно стъргани с железа, после поливаха със силен оцет раните
им и ги горяха с огън. Но светиите търпяха всичко, молеха се тихо и се утешаваха
един друг. Бог скоро чу молитвите им и изпрати Своите свети Ангели, които ги
освободиха от веригите и излекуваха раните им. Нечестивите изтръпнаха от ужас
когато видяха как светите страдалци изведнъж се оказаха развързани и напълно
оздравели от раните си. После ги хвърлиха за храна на зверовете, но никакво
зло не им се случи: по Божие повеление зверовете оставиха обичайната си жестокост
и станаха кротки като овце. Раздразнени от неуспеха си и заслепени от злоба,
мъчителите ги хвърлиха в казан с кипяща смола - но при това огънят изведнъж
угасна, казанът се изстуди и смолата стана като студена вода. Тогава злочестивите
видяха, че мъченията не се докосват до тях, и отсякоха главите им с меч.
В същия ден
Страдание на света великомъченица Параскева
о времето, когато нечестивият
император Диоклетиан подигна гонение
срещу християните, в град Икония живееше една девица на име Параскева, която
беше доброродна и прекрасна. Родителите и бяха православни християни и я възпитаха
в добродетел, наставиха я в светата Вяра и я учеха да спазва Господните заповеди.
След известно време те се прибраха при Господа и оставиха на своята блажена
дъщеря - все още твърде млада на възраст - голям имот в наследство.
Когато навърши пълнолетие, девойката всячески се стараеше да подражава
на вярата и делата на своите благочестиви родители: тя използваше имуществото
си не за да се разкрасява външно, нито пък за да подхранва обичайните сред младите
хора нечисти страсти, но със средствата си обличаше бедните, даваше препитание
на гладните и се грижеше за странниците. Тя изобщо не се интересуваше от разните
кандидати, които искаха да я вземат за своя жена, но се сгоди за безсмъртния
Небесен Жених - Единородния Син Божий - и на Него служеше в светост и правда.
Всеки ден тя непрестанно прославяше пред хората с делата си и с думите си пресветото
име на Христа Господа и ги поучаваше да познаят истината. Някои от тях, които
все още не бяха покварили душите си, се обръщаха и вярваха в Господа Иисуса
Христа, а други, обикнали суетата на този свят и предали се всецяло на порока,
не искаха да вярват, но обиждаха и укоряваха светата девойка. А тя дръзновено
им говореше от словото Божие и изобличаваше суетата на бездушните идоли.
Това много дразнеше безбожниците - те я хванаха, биха я и я хвърлиха
в тъмница.
По същото време в Икония пристигна някакъв игемон,
(Прокуратор, римски началник на завоювана област; областен
управител) пратен от император Диоклетиан в тази област за да убива
християните. Гражданите отидоха при него и му казаха:
- Светли игемоне, в този град има една девица, която вярва в Разпнатия
и Го проповядва. Но тя също прави магии и със своите чародеяния вече доста хора
откъсна от жертвоприношенията на нашите богове - тя не престава да говори хули
срещу боговете и срещу царя! А ние, понеже чухме царската заповед: да бъдат
наказвани всички, които не се покланят на боговете, хванахме тази девойка и
я държим в тъмница.
Щом чу това, игемонът незабавно заповяда да изправят пред него на
съд св. Параскева. Слугите отидоха в тъмницата, взеха я и я поведоха. А по пътя
свише я осени благодатта на Светия Дух и лицето и стана необикновено светло.
Всички, които я гледаха, се удивяваха и казваха:
- Вижте, че не е измъчена от скръб, но дори изглежда светла и радостна!
Св. Параскева застана пред съдилището. Игемонът я погледна и се
удиви на необикновено красивото и лице. Каза на предстоящите:
- Напразно клеветите тази прекрасна девойка - не е справедливо да
бъде погубена такава слънцеобразна красота.
После се обърна към нея и и рече:
- Кажи ни, девице, твоето име!
- Християнка съм - отвърна тя, - Христова рабиня.
Игемонът пак и каза:
- Красотата на твоето лице ме прекланя на кротост, а думите от устата
ти преобръщат вътрешностите ми: не искам да слушам такива думи!
- Всеки управител - отвърна св. Параскева, - който съди справедливо,
се радва когато чуе правдата. А ти, щом ти казах истината, се разгневи.
Игемонът отвърна:
- Аз за това се разгневих, защото не получих от теб отговор. Попитах
те за името ти, а ти не ми каза.
- По-правилно е - продължи тя - първо да ти кажа името на вечния
живот, а после - и името ми в този временен свят. И тъй, казах ти името си за
вечния живот: християнка съм, Христова рабиня. А във временния свят родителите
ми ме нарекоха Параскева, понеже съм родена в петък.
("Параскева" на гръцки се нарича петъчният ден)
Моите родители през целия
си живот почитаха с пост, молитва и милостиня шестия ден от седмицата, който
е денят на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос,
и възпоменаваха страданията на Спасителя, Който заради милосърдието Си към човешкия
род проля Своята кръв и положи душата Си заради нас на кръста. Затова и Бог
им даде плод на тяхното почтено съпружество - мен, недостойната Своя рабиня
- в този ден, който добродетелно почитаха и в който възпоменаваха страданията
на Христа. Те пожелаха да ме нарекат с името на този ден - Параскева, и аз заради
петъчния ден съм наречена Параскева - съобщница на Христовите страдания.
- Престани да говориш тези безполезни думи - каза и игемонът - и
принеси жертва на нашите богове - тогава аз ще те взема за своя жена, ще бъдеш
господарка на много блага и мнозина ще те ублажават на земята!
Св. Параскева му отвърна:
- Аз имам за себе си Жених на Небесата - Иисус Христос, а друг мъж
не ми е нужен!
- Жал ми е за твоята красота - рече игемонът - и те търпя заради
младостта ти.
- Не съжалявай - отвърна му тя - за временната хубост, която днес
цъфти а утре увяхва. Но по-скоро се съжали над себе си, защото те очаква вечна
мъка.
От тези думи игемонът се разгневи - заповяда да разкъсат дрехите
и и силно да я бият със сурови жили. По време на побоя светата мъченица нито
един път не извика, но търпеше мълчаливо, призоваваше в сърцето си Христа и
Го молеше да и помогне в страданията. На игемона все още му беше жал за нейната
красота (като я гледаше, той се съблазняваше и се разпалваше от нечиста похот),
заповяда да спрат да я бият и започна "кротко" да и говори:
- Ах, девойко! Пощади себе си и не погубвай прекрасния цвят на твоята
младост! Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жива, а освен това ще се удостоиш
от нас с големи почести.
Но тя не му отвръщаше нищо. Той се засегна, оскърби се и рече:
- На мен ли не отговаряш, зли християнски роде!?
Тя го заплю в лицето. Тогава мъчителят се разсвирепя като бесен,
заповяда да я окачат на едно дърво и безпощадно да дерат ребрата и с железни
нокти, а после да търкат раните и с власеница. Слугите жестоко започнаха да
стържат тялото и дори до костите. След малко мъчителите си помислиха, че тя
скоро ще умре, защото едва дишаше; свалиха я от дървото и я хвърлиха в тъмница.
В тъмницата св. Параскева лежеше безгласна и едва жива от множеството
страшни рани. Но в полунощ при нея дойде Ангел Господен, чиито рамене и гърди
бяха покрити кръстообразно със златен пояс. Той държеше в ръце мъчителските
оръдия, от които бе пострадал Христос: Кръст, трънен венец, копие, тръст и гъба.
Каза и:
- Стани, девице, съобщнице на Христовите страдания, защото съм пратен
да те посетя. За да облекча страданията ти, донесох оръдията, с които измъчваха
нашия Господ: виж честния Кръст и трънения венец на нетленния Жених; виж копието,
което прободе Неговите животворни ребра; виж тръстта, написала изкуплението,
и гъбата, която изтри Адамовия грях. И сега стани: ето - изцерява те Христос
Господ!
Тогава тя сякаш се събуди от сън. Явилият се Ангел пристъпи към
нея и изтри с гъбата всичките и рани - изведнъж цялото и тяло стана здраво
и раните изчезнаха, а красотата на лицето и бе още по-голяма от предишната.
Св. Параскева целуна оръдията на Христовите страдания, поздрави и този, който
и се яви, и прославяше Бога. После светият Ангел стана невидим.
На следната сутрин влязоха тъмничните стражи и я намериха да стои
на молитва, напълно здрава, без никаква рана. Изплашени, те отидоха и известиха
това на игемона. Той заповяда да я доведат при него и щом я видя здрава, изпълни
се с удивление: не очакваше тя да оживее след толкова много жестоки рани. Учуден
от необикновената красота на лицето и, той и каза:
- Виждаш ли, Параскево, как нашите богове се смилиха над твоята красота,
дариха ти живот и те излекуваха?
- Покажи ми - рече му тя - онези, които са ми дарили живот!
Тогава игемонът я изпрати в капището на своите богове за да види
идолите им. Заедно с нея вървяха идолските жреци и много народ - те мислеха,
че девойката иска да се поклони на боговете им.
Щом влязоха в храма, пълен с множество идоли, тя се помоли на Единия
истински Бог, Който живее във висините; хвана за крака идола на Аполон и му
рече:
- На тебе казвам, бездушни, и на всички идоли, които са с теб: така
ви заповядва моят Господ Иисус Христос: паднете всички на земята и станете на
пясък!
При тези думи изведнъж всички идоли паднаха и се разсипаха на прах.
Хората, обхванати от страх, се втурнаха да бягат навън от капището и силно викаха:
- Велик е християнският Бог!
А нечестивите жреци, като видяха разрушението и погибелта на своите
богове, отидоха при игемона, паднаха пред него и с плач му говореха:
- Господарю, казахме ти да посечеш тази магьосница, защото прелъстява
нашия град, а ти не ни послуша. И ето, сега със своите магии тя разруши нашите
богове!
Игемонът се изпълни с ярост, обърна се към св. Параскева и грубо
я запита:
- С какви вълшебства вършиш тези дела?
Тя му отвърна:
- В името на моя Господ Иисус Христос влязох в храма на вашите богове,
помолих се на моя Господ и казах: "Яви ми се, Спасителю мой, Който си ми дарил
живот!" И ми се яви Сам моят Господ Бог. А твоите богове, щом видяха моя Бог,
затрепериха от страх, паднаха на земята и се разбиха: с това показаха, че не
могат да помогнат на себе си, а още по-малко - на други.
Мъчителят заповяда пак да я окачат на дърво и да обгарят със свещи
ребрата и. В тези страдания светата девица отправи молитвен вопъл към Бога
и каза:
- Господи, Боже мой, Създателю на всяка твар и Промислителю за целия
свят, Ти си направил прохладна пещта заради тримата отроци, Ти си избавил от
огъня и първомъченицата Текла. А сега спаси и мен, недостойната, от ръцете на
моите мъчители!
Тогава слезе от небето Ангел Господен, докосна свещите и изведнъж
пламна силен огън, който изгори мнозина от беззаконниците. Народът викаше:
- Велик е християнският Бог!
Заради това дивно знамение мнозина повярваха в Христа. Игемонът
видя вълнението сред народа и се уплаши да не въстанат срещу него - затова незабавно
заповяда да посекат светата мъченица. А когато и отсякоха главата някои хора
чуха глас от небето, който казваше:
- Радвайте се, праведници, защото мъченицата Параскева се увенча!
След това някои благочестиви хора взеха нейното свето тяло и с почит
го погребаха в дома и.
Така добродетелната девица завърши мъченическия си подвиг и отиде
при своя Небесен Жених. Вместо елей тя носеше своята кръв, и сега се радва заедно
с мъдрите девици в чертога на Христа.
На следния ден беззаконният игемон излезе на лов, но внезапно конят
му побесня и го хвърли в едно дере - той падна, преби се до смърт и умря в жестоки
мъчения.
Светата и чиста душа на великомъченицата Параскева отиде в Божиите
ръце, а от нейните свети мощи се подаваха много изцеления на болните за слава
на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава
чест и поклонение во веки, амин.
В същия ден
разнуваме паметта на
светия
свещеномъченик Кириак, който откри на св. царица Елена мястото на честния
Кръст. По-късно той бе избран за Иерусалимски патриарх. Когато богопротивният цар
Юлиан Отстъпник отиваше на война срещу персите, мина и през Иерусалим. Останал
за малко в града, той прати да доведат св. Кириак на съд пред него и много го
принуждаваше да принесе жертва на идолите, но светецът решително отказа да
направи това. Тогава мъчителят заповяда да му отсекат дясната ръка.
- Много послания си написал ти с тази ръка - казваше му - и мнозина
си отклонил от почитането на боговете!
После заповяда да налеят в устата на св. Кириак разтопено олово
и да го положат на нажежено медно легло. Хванаха и майката на светеца, Анна,
дошла на мястото на мъчението, окачиха я за косата и я стъргаха с остри железа.
След нейната мъченическа кончина почина в Господа и св. Кириак - хвърлен в кипящ
котел и пронизан с копие
(363г.).
В същия ден
разнуваме и паметта на
преподобни
Стефан Саваит. Още от млада възраст той възлюби пустинническото житие и избяга
от съжителство с хората, сквернящи душите си чрез плътски страсти. Станал след
това инок в обителта на св. Сава, преподобни Стефан е известен и като съставител
на канони
( Има и друг светец със същото име -
преп. Стефан Саваит (794 г., паметта му е на 13 юли), който е бил племенник на
св. Иоан Дамаскин) (например: канон на
Обрезание Господне, на преп. Кириак Отшелник и др.). В живота си той непрестанно
се грижеше за това - да изпълнява Божествения закон, и чрез него покори на духа
си всяко плътско мъдруване и прогони от себе си всякакви безсловесни прояви
на страстите. Така с много трудове и напрегнат подвижнически живот той придоби
в душата си плодовете на добродетелта: бодрост във всенощното стоене на молитва
и извор на благодатни покайни сълзи.
Отхвърлил душевните страсти, преподобни Стефан достигна до такава
святост и богоугоден живот, че общуваше с животните подобно на Адам в рая преди
грехопадението - веднъж, например, някои хора станаха очевидци как една сърна
безбоязнено отиде при светеца и приемаше храна от ръцете му.
Заради своя искрен подвиг и трудолюбие в постническия живот преподобният
стана избран съсъд на Божията благодат, която го обогати с дар на чудотворство
и дар да лекува душевните страсти. Веднъж св. Стефан беше заедно със своя ученик.
Изтощен от труд и горещина, ученикът не след много време почувства силна жажда.
Тогава преподобният отец начерта с жезъла си кръст на сухата земя, както в древност
Моисей, и по чудесен начин оттам избликна вода, от която неговият ученик утоли
жаждата си.
Обхождайки непроходимите пустини, със своята простота в душата,
правота и нелукав характер, преподобният презря всичко земно и се стремеше единствено
към Бога, Който е всичко за душата и е истинска нейна радост и Благоподател.
Просветен с духа на светоотеческото богословие, св. Стефан ревностно
защитаваше Православната вяра и се бореше със словото си като с изострено копие
срещу богохулните еретици.
Той написа пространно и историята на преподобните отци
( Паметта им е на 20 март) в обителта на
св. Сава, избити от сарацините.
Преподобни Стефан почина в Господа в 840 г.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
