огато нечестивият император Максимиан
Херкул, Диоклетиановия приятел,
дойде в Солун, той повика при себе си св. Димитрий и го хвърли в тъмница заради
изповядването на Христа. После отиде да гледа кървави зрелища, гордееше се с
един борец на име Лий и се хвалеше, че никой не може да го победи. Този Лий
произхождаше от вандалско племе и беше подобен на древния Голиат: огромен на
ръст и със страшен вид, лицето му приличаше като на звяр, а характерът му още
повече беше звероподобен; когато извикаше, сякаш ревеше лъв, и онези, които
го гледаха, се разтреперваха само от вида и гласа му. Той беше невероятно силен
- много повече от обикновен човек, понеже в него се бяха вселили зли духове.
Никой не можеше да се съпротивява на този исполин. Безчислено много
храбри мъже бяха опитвали да се борят с него, но той всички ги уби - и затова
беше любимец на императора, който се възхищаваше от крепкото му телосложение.
Самият Максимиан беше ненаситен за човешка кръв и не е удивително, че любимци
му бяха подобните на него, които използват цялата си телесна сила за кръвопролития.
Специално заради скверния Лий императорът заповяда да построят насред
града висока и широка арена, издигната на колони, на която той да се бори и
да прави зрелища на хората. Под тази арена накара да забучат множество копия
и други остри оръжия и железа с остриетата нагоре, за да може щом Лий победи
някого, веднага да го хвърля върху тях и там онзи да умре прободен.
И така, мнозина излизаха да се борят с него, но Лий всички ги хвърляше
върху копията и ги убиваше. Недалеч седеше царят с войниците си - той изпитваше
демонично удоволствие като гледаше как се лее човешка кръв и много се гордееше
със своя борец. Там се бяха събрали също и жителите на Солун, сред които имаше
и много християни - те гледаха кървавите зрелища, но със съвсем противоположни
чувства: често въздишаха от дълбините на душата си, потресени от безсърдечието
на звероподобния гигант. Но още повече скърбяха, защото виждаха как нечестивите
езичници насила влечаха към арената много християни и ги принуждаваха да се
борят с Лий за да ги убие.
В този град имаше един юноша на име Нестор, крепък телом и прекрасен
по лице. Той беше познат на св. великомъченик Димитрий и дори от него се беше
научил на светата Вяра. Нестор виждаше колко много невинни християни бяха убивани
по този жесток начин, разгоря се от ревност по Бога и реши да отиде на единоборство
със зверообразния Лий. Но първо прибягна към Христовия мъченик св. Димитрий,
който по това време се намираше в тъмницата. Разказа му всичко, и как Лий уби
през този ден много християни, а после добави:
- Помоли се за мен, угодниче Божий, за да ми помогне Бог по твоите
свети молитви да отида и да се боря с този противник, да го победя и да отнема
безчестието от християните.
В отговор св. Димитрий изобрази на челото и на гърдите му кръстното
знамение, благослови го и пророчески му каза:
- Ще победиш Лий и ще бъдеш измъчван заради Христа.
Приел благословението, св. Нестор бързо се затича към арената, хвърли
дрехата си пред всички и гръмогласно извика:
- Аз искам да се боря с Лий!
Императорът изумено го погледна - учудваше се, че такъв юноша излиза
с толкова голямо дръзновение. После му стана жал за неговата красота и младост,
и му рече:
- Не видя ли колко много мъже, по-добри и по-силни от теб, Лий победи,
а ти като си такъв дребен на ръст и млад на години, как смееш да излезеш срещу
онзи, равен на когото не може да се намери под небето?!
Св. Нестор отвърна:
- Макар аз да съм малък и немощен, но силата на моя Христос е велика
и непобедима: на Него се надявам и в Негово име искам да се боря с този исполин!
Щом чу името на Христа, царят разбра, че Нестор е християнин, разгневи
се и му заповяда веднага да отива на арената: мислеше, че Лий ще стори с него
същото, каквото и с останалите.
Св. Нестор бързо се устреми към мястото на борбата. Лий подскачаше
и правеше разни движения, а после се нахвърли върху него. Но той, щом видя,
че Лий се приближава, огради се с кръстното знамение и със силен глас извика:
- Боже Димитриев, помогни ми!
Сграбчиха се един с друг и започнаха да се борят. Но Бог, Който
някога укрепи Давид срещу Голиат, и сега даде сили на Своя раб Нестор срещу
скверния Лий, за да бъде посрамен нечестивият цар, а християните да се укрепят
духом и да се зарадват. Изведнъж, сякаш противно на всички очаквания, дребничкият
Нестор прояви необикновена сила срещу великана Лий: грабна го като някаква птица
и го хвърли от високата арена върху остриетата на копията. Лий се сгромоляса
върху тях като огромен отсечен дъб и умря от жестока и мъчителна смърт. Паметта
му погина с шум и се унищожи гордата му сила и суетното превъзнасяне на Максимиан
за своя борец.
Щом видяха тази неочаквана и преславна победа, целият солунски народ
и най-вече християните, започнаха с висок глас да викат:
- Велик е Богът на Димитрий!
Тогава царят стана засрамен от мястото си и се прибра в своите палати
със скръб заради погибелта на любимеца си Лий. После много се озлоби срещу св.
Нестор, заповяда да го хванат и щом разбра, че св. Димитрий е "виновен" за смъртта
на Лий, понеже е укрепил за подвиг младия юноша и му е предсказал за победата,
заповяда и двамата да ги убият. Св. Димитрий бе прободен с копия, а на св. Нестор
палачите му отсякоха главата.
Сега и двамата Христови страдалци се радват, приели венците на победата
в Небесното Царство, с което и ние да се удостоим по техните св. молитви, амин.
В същия ден
Житие на преподобния наш отец Нестор
Летописец
сяко нещо, ако не бъде записано, не
след дълго ще отмине в забрава и хората няма да знаят за него. Така и св. пророк
Моисей ако не беше написал, наставляван от Бога, за събитията от Сътворението на
света и първоначалното му устройване, както и за самия наш родоначалник Адам в
своите книги, всичко това времето щеше да покрие с пелената на забравата и да
хвърли в мрак и неведение. Но Бог се грижи хората да разберат и да знаят Неговите
чудеса. В което време Му е благоугодно, Той намира летописци - да оставят на
следващите поколения своите писания, за да им бъдат от полза.
Така Господ яви и в Руската земя, в светия Киево-Печерски монастир,
този приснопаметен летописец - преподобния отец Нестор, който ни написа за началото
и първото устройване на Руската страна, и така отмахна покривалото пред очите
ни, възползва ни и породи в душите ни благодарност към Бога. Но неговото свидетелство
не е само за външното, а по-скоро за вътрешното, духовното: именно - за основаването
и утвърждаването на руското монашество, насадено като в райска градина в светия
Киево-Печерски монастир. Написа ни също и за духовния родоначалник на православния
руски народ - за преподобния Антоний, а също и за останалите негови последователи
и духовни чеда: Киево-Печерските светци. Един от тях бе и самият този летописец,
който записа техния добродетелен и прославен от Бога живот, не само с мастило
на хартия, но и със своите дела - в скрижалите на непорочната си душа. По такъв
начин той записа и своето име в Книгата на вечния живот, и се удостои да чуе
от Христа Спасителя благословените думи:
"Радвайте се, защото имената ви са
написани на Небесата" (Лук.10:20).
По времето когато преподобни Антоний се подвизаваше в безмълвие
в пещерата, а св. Теодосий се грижеше за благоустройването на монастира, при
тях дойде блаженият Нестор и желаеше да приеме светия ангелски иночески образ.
Тогава той беше едва 17-годишен. Той все още не беше монах, но се упражняваше
във всички монашески добродетели: трудеше се да придобие телесна и духовна чистота
(т.е.: очистване от плътски и духовни страсти), пребъдваше в доброволна нищета,
в дълбоко смирение и в безпрекословно послушание. Постът му бе изключителен,
молитвата - непрестанна, и бдението - неленостно. Но и за останалите равноангелни
добродетели той се грижеше усърдно и по всякакъв начин се стараеше да следва
живота на преподобните основатели на Киево-Печерския монастир Антоний и Теодосий.
От тях се научи да води истински духовен живот и да се труди в монашеските подвизи.
Както самият той пише, изпитваше голяма любов към двамата преподобни отци и
я изразяваше
"не с думи или с език, но с дела и истина"
(1Иоан.3:18) - в душата си и в тялото си той прославяше
Бога, следвайки примера на двамата велики светилници на благочестието.
След тяхната блажена кончина св. Нестор не само умря за делата на
света, което и по-рано бе сторил в изпитателния срок на своето послушничество
в монастира, но отхвърли самия светски образ и прие светия ангелски иночески
образ от преподобния Киево-Печерски игумен Стефан. Впоследствие пак от него
беше поставен в дяконска степен.
И така, удостоен с двойната благодат на монашеството и на дяконския
сан, той всеки ден се стараеше да удвоява добродетелите си: умъртвяваше всички
страсти на тялото и винаги се стараеше да постъпва по правда. Не живееше по
плът, но гореше духом от любов към Бога и във всичко се проявяваше като верен
раб и Божий служител. Той добре помнеше думите на Господа:
"Бог е дух: и тези,
които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина"
(Иоан.4:24).
От писанията, които е оставил, може да се види колко ревностно той
се бореше против духовете на злобата и ги побеждаваше - най-вече с чудното оръжие
на неизказаното си смирение: навсякъде той нарича себе си "недостоен", "груб",
"невежа" и "изпълнен с множество грехове".
Когато по Божие наставление монастирските братя решиха да извадят
от земята светите мощи на преподобни Теодосий и от пещерата да ги пренесат в
светата Киево-Печерска църква, тогава на първо място в това послушание беше
св. Нестор. С непоколебима вяра и с молитва той започна да копае, цяла нощ се
трудеше и откри скъпоценния бисер и нетленното съкровище - честните мощи на
преподобния отец Теодосий. Изнесе ги пред пещерата и стана очевидец на дивните
чудеса, които се извършваха чрез тях - самият той по-късно разказа за това.
Много години св. Нестор старателно се трудеше в своето послушание
на летописец и непрестанно помнеше за настъпването на вечните времена
(Пс.76:6) - така той благоугоди на Твореца на времето. След
дългогодишни трудове отмина във вечността и е положен в пещерата, където и до днес
неговото свето тяло почива в нетление и извършва дивни чудеса. Това е истинското
свидетелство, че този преподобен летописец и житиеписец, съставил много жития на
светии, се е удостоил с вечния небесен покой и с нетленния венец в Царството Божие.
Дай Бог, по молитвите на преподобния летописец Нестор и ние да бъдем
записани в Книгата на живота при Агнеца Божий, Чиито години не свършват и на
Когото заедно с Бога Отца и с Животворящия Дух да бъде и от нас всяка слава,
чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков, амин.
В същия ден
Празнуваме паметта на
светите мъченици
Капитолина и Еротиида. Тези свети жени живяха по време
на царуването на Диоклетиан, когато управител на Кападокия беше Зеликинтий.
Св. Капитолина произхождаше от богат и знатен род, но тя раздаде на бедните цялото
си имущество, а слугите си пусна на свобода. Заради това, че е християнка,
езичниците я хванаха и я затвориха в тъмница. После я принуждаваха да принесе
жертва на идолите, но като видяха, че тя няма да се подчини на нечестивата им
воля, посякоха я с меч.
(Нейната блажена кончина е
била ок. 304 г).
Св. Еротиида беше нейна слугиня. За да се застъпи за своята господарка,
тя хвърли камък по управителя. Тогава я хванаха и я биха с тояги. Накрая и нея
също посякоха с меч.
Празнуваме и паметта на
светия мъченик Марк и други с него. Те проповядваха Христа в Азия и заради
това бяха подложени на различни мъчения и убити.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
