ъв времената, когато почти навсякъде
се разнесе заразата на Ариевата
ерес, тя причини голямо смущение сред чедата на Христовата Църква и я разкъса
на две като дреха. Тогава срещу християните имаше двойно гонение: от една страна
- от идолопоклонниците, а от друга - от арианите. Ненавиждани, измъчвани, гонени
и убивани бяха всички, които изповядваха Христа за Творец, а не твар, за Бог,
възприел човешка плът, а не обикновен човек. Арианите, освен това, ги подпомагаше
и обстоятелството, че самият император Констанций, синът на св. цар Константин
Велики, изпадна в същата ерес и имаше сред обкръжението си двама знатни сановници
- ариани - Евсевий и Филип, които с неукротима злоба преследваха благочестивите и
пакостяха на Христовата Църква. Те бяха виновни за изгонването на светия изповедник -
Константинополския патриарх Павел: пратиха го на заточение в Армения и подучиха
своите съмишленици да го удушат, което и стана; а вместо него поставиха на престола
Македоний. Те погубиха и мнозина други църковни учители и изповедници на благочестието,
сред които бяха Маркиан и Мартирий. Тези двама Божии угодници твърде много украсяваха
светата Православна Църква със своите думи и писания, и като два благодатни
извора изобилно напояваха душите на християните с животворните води на Божественото
учение.
    Отначало те служеха при споменатия патриарх - изповедник св. Павел:
Маркиан беше четец, а Мартирий - иподякон; освен това и двамата бяха писари
и записваха всички поучителни слова и делата на своя патриарх, с които той утвърждаваше
благочестието. Но и самите те бяха ревностни проповедници на словото Божие,
защитници на Църквата, и като два крепки щита я предпазваха от нападенията на
еретиците. Господ им даде, като на Свои верни ученици, "уста и премъдрост, на
която не можеха да противоречат, нито да противостоят всички техни противници"
- арианите (Лук.21:15).
    След изгонването и смъртта на св. Павел, ересеначалниците изляха
своята отрова срещу двамата негови ученици - Маркиан и Мартирий. Първоначално,
обаче, като огнена искра в пепел прикриха злобата и лукавството си с лицемерие,
и хитро се опитаха да ги отвърнат от Православието и да ги подмамят в своето
злочестие: предлагаха им много злато, обещаваха да им издействат от царя големи
облаги, да ги издигнат на архиерейски престоли и да ги направят господари на
много имения, а в замяна искаха само едно "малко" нещо: да продадат душите си
на дявола и да се съгласят с арианската ерес. Но двамата Божии угодници считаха
за нищо всички тези съблазни: не приеха златото, отхвърлиха обещаваните им почести
и се надсмяха над лукавството им - предпочетоха подигравките, безчестието, мъченията
и смъртта за Православието, пред жалката възможност да живеят на този кратковременен
свят в охолство, слава и почести, но... като единомисленици на богохулната ерес.
    Арианите видяха, че с нищо не могат да обърнат към своето зловерие
двамата Христови изповедници и ги осъдиха на смърт. А светите Маркиан и Мартирий
бяха готови с радост да я приемат заради своя Господ. Когато ги хванаха и ги
отведоха на мястото на посичането, те помолиха да им дадат малко време за молитва,
издигнаха очи и ръце към небето и казваха:
    - Господи Боже, Който си създал нашите сърца и виждаш всичките ни
дела, приеми с мир душите на Твоите раби! "Заради Теб сме умъртвявани, станахме
като овци, обречени на клане" (Пс.43:23). Радваме се,
че с такава смърт си отиваме от този живот заради Твоето име. Удостой ни да
станем причастници на вечния живот в Теб, Подателя на живота ни.
    Така двамата се молеха и щом казаха "амин", преклониха светите си
глави под меча и бяха посечени от злочестивите ариани заради изповядването на
Божественото достойнство на Иисус Христос.
    Някои християни взеха техните свети мощи и ги погребаха при градските
врати на Константинопол, наречени "Меландийски". По-късно св. Иоан Златоуст
построи на тяхно име църква, в която се подаваха на болните много изцеления
по молитвите на светите мъченици - за слава на Бога, в Троица възхвалян во веки,
амин.
В същия ден
   
Празнуваме паметта на
светия мъченик Анастасий. От
Аквилея (в северна Италия) св. Анастасий сам отиде в град Салон (в Далмация)
при нечестивите, и без да се страхува изповяда пред тях Христа - истинския Бог
и Творец на всичко. За това свое дръзновение и твърдост в истинската Вяра той
бе посечен с меч, а тялото му - хвърлено в морето.
(
Мъченическата кончина на св. Анастасий е била по време на царуването на Диоклетиан
(284-305))
    Една благочестива жена с големи усилия успя да получи неговите св.
мощи след като бяха извадени от морето от някакви хора, помаза ги с благовония,
облече ги в погребални одежди и ги положи в своята домашна църква. Там при гроба
на светеца се извършваха много чудотворни изцеления.
Начална страница
        Съдържание за месеца
        Азбучен указател