в. Яков беше син на праведния Иосиф
- обручника на Пресвета Дева
Мария. Още в младостта си той избра за себе си подвижническия живот в Господа.
Никога не ядеше разнообразни храни, масло и елей, но само хляб. Не пиеше вино,
нито някакво друго упойващо питие, но единствено вода. Той дори не влизаше в
баня, но отхвърли от себе си всяко упокояване и всяко угаждане на плътта, а
на тялото си носеше груба и остра власеница. По цели нощи прекарваше в молитва
и съвсем малко време отделяше за сън: скоро от честите коленопреклонения кожата
на коленете му загрубя и стана твърда и дебела.
Св. Яков дори до своята кончина живееше в девствена чистота. А защо
той бе наречен "брат Господен"? Ето какво се разказва. Когато св. Иосиф Обручник
разделяше своята земя на децата си, които имаше от първата си жена, пожела да
отдели и част за Господа Иисуса Христа, Който се роди от сгодената за него Пресвета
Дева Мария и по това време все още беше малко Момче. Останалите му синове, обаче,
не се съгласиха на това; единствен Яков Го прие и раздели с Него своята част
- затова и бе именуван "брат Божий". Но имаше и друга причина да бъде наречен
така: скоро след раждането на Богомладенеца Христос, Пречистата Дева Богородица
трябваше да бяга заедно с Него в Египет. Тогава с Тях отиде и св. Яков - да
съпътства Божията Майка и своя баща - праведния Иосиф.
Когато Иисус Христос стана пълнолетен и започна да учи хората за
Царството Божие и да им открива, че Той е истинският Месия, св. Яков повярва
в Него и с радост слушаше Божествените Му думи - тогава сърцето му все повече
и повече гореше от любов към Бога и той още по-усърдно залягаше да пребъдва
в духовен подвиг. Но и сам бе възлюбен от своя Господ: Спасителят ясно засвидетелства
това когато след Своите пречисти страдания и възкресение Той освен че се яви
на Своите Апостоли, събрани заедно, отделно се яви и на възлюбения Си брат св.
Яков. За това апостол Павел пише: "После се яви на Яков, след това на всички
апостоли" (1Кор.15:7).
Св. Яков от всички бе наричан "праведен", понеже хората виждаха
неговия съвършен и богоугоден живот - затова и бе причислен към 70-те Христови
апостоли. Сам нашият Господ и Спасител Иисус Христос го постави епископ и го
научи да свещенодейства. И на него - първия светител и архипастир - бе поверена
новопросветената Иерусалимска Църква. Той пръв написа последованието на Божествената
Литургия под благодатното наставление на Светия Дух, която по-късно св. Василий
Велики, а също и св. Иоан Златоуст съкратиха заради немощта на хората.
По време на своето архипастирско служение в Иерусалим, със своите
проповеди св. Яков обърна към Христа много юдеи и елини, и ги настави в пътя
на спасението. Написа съборно послание до дванадесетте Израилеви колена, изпълнено
с боговдъхновени и твърде полезни поучения - то наистина е духовна украса за
цялата Христова Църква и учи християните на вяра и богоугодни дела.
Заради своя добродетелен живот св. Яков бе изключително много уважаван
не само от християните, но и от неверниците. Еврейските първосвещеници само
веднъж в годината влизаха в Святая Святих да служат, но на св. Яков не забраняваха
и често да влиза там за да се моли. Те виждаха неговия чист и непорочен живот
и заради това го нарекоха с ново прозвище: "Обли" или "Офли", т.е. "ограждение
(или утвърждаване) на хората" или пък го наричаха "най-праведен от всички".
Св. Яков влизаше в Святая Святих не само през деня, но и през нощта, падаше
по очи на земята пред Бога и със сълзи се молеше за целия свят. Заради светостта
си той бе обичан от целия народ: мнозина от юдейските старейшини повярваха на
неговите поучения, и всички с радост го слушаха. Около него се събираха много
хора: едни искаха да чуят думите му, а други - да се допрат до края на дрехата
му.
По това време еврейски първосвещеник стана Анан. Той, фарисеите
и книжниците виждаха, че целият народ слуша учението на св. Яков и мнозина се
обръщат към Христа, и започнаха от завист да се гневят срещу светеца - мислеха
какво зло да му сторят и искаха да го убият. Съветваха се помежду си и решиха
да го помолят следното: с поученията си да откъсне хората от Христа, а ако не
пожелае да стори това - да бъде убит.
Настана празникът Пасха и от всички градове и области се събираха
в Иерусалим множество юдеи. В това време умря римският управител на Юдея Порций
Фест, който бе избавил св. апостол Павел от ръцете на евреите и беше го изпратил
в Рим. Все още не беше дошъл друг управител, назначен от римския император на
мястото на Фест. Тогава книжниците и фарисеите заобиколиха св. Яков в храма
и му казаха:
- Молим те, праведнико, говори поучение към народа в този празничен
ден, в който отвсякъде се събра тук множество хора, и ги отвърни от Иисус, по
Когото мнозина се измамиха, мислейки Го за Син Божий. Затова поучи ги да не
се заблуждават. Ето, ние всички те почитаме, слушаме те заедно с целия народ
и свидетелстваме за теб - както ние, така и всички хора - че ти говориш истината
и не гледаш на лице. И така, увещай народа да не се прелъстява по разпнатия
Иисус! Застани, молим те, на високия покрив на храма, за да могат всички да
те видят и да те чуват! Ето, сам виждаш, че са се събрали много хора - израилтяни
и езичници.
Като казаха това, заведоха го на покрива на храма, а самите те извикаха
към него с висок глас:
- Праведнико! Ние всички трябва да вярваме на твоите думи. Ето, тези
хора се заблуждават и почитат разпнатия Иисус. Затова кажи ни истината: какво
мислиш ти за Него?
В отговор св. Яков извика със силен глас:
- Защо ме питате за Сина Човечески, Който доброволно пострада, претърпя
разпятие, беше погребан и на третия ден възкръсна от гроба? Ето, Той сега е
на Небесата, седнал отдясно на Всевишния; и отново ще дойде на небесните облаци
за да съди живите и мъртвите!
Щом чуха това, хората много се зарадваха, че св. Яков засвидетелства
Божественото достойнство на Иисус Христос, и в един глас извикаха:
- Слава Богу! Осана на Сина Давидов!
Тогава фарисеите и книжниците си казаха:
- Лошо направихме, че дадохме на Яков да говори за Иисус. Ето, сега
хората още повече се объркаха!
После, изпълнени със злоба, те отидоха и го блъснаха от покрива
на храма, за да се уплашат всички хора и да не вярват на думите му. Крещяха
силно и викаха:
- Ах, ах! И праведникът се заблуди!
Паднал от стрехата, св. Яков беше силно изранен, но все още жив.
Той се изправи на колене, издигна ръце и се молеше за убийците си:
- Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят!
А те грабнаха камъни, хвърляха ги по него и жестоко го израняваха.
Един човек от Рихавовия род възкликна:
- Престанете! Какво правите! Праведникът се моли за вас, а вие го
убивате!
Веднага след това дотича някакъв мъж с дървена бухалка за пране
и се нахвърли върху светеца, удари го с всичка сила по главата и я счупи, така
че целият му мозък изтече на земята. В това мъчение св. Яков предаде душата
си на Господа.
Светото му тяло бе погребано на същото място, близо до храма, и
християните много плакаха за него. Тридесет години той беше епископ на Иерусалим,
а на 66-годишна възраст пострада за Христа, на Когото заедно с Отца и Светия
Дух подобава чест и слава во веки веков, амин.
В същия ден
Празнуваме паметта на светия и блажен Яков
Боровицки, Чудотворец
еизвестно е за нас на кое място и от
какви хора се роди блаженият
и праведен Яков. На Господа бе угодно това да остане скрито, за да разберем,
че светите Божии угодници търсят не земното, но Небесното отечество, и не се
хвалят със земно благородство и знатност, но се стремят да бъдат причислени
към небесните жители. Тяхната слава, освен това, не е в надеждата им на своя
баща по плът, но в упованието им на Небесния Отец - всеблагия Бог, Който е навсякъде
и за всички се грижи. Затова знаем, че и този блажен чудотворец, макар и да
беше роден на земята и в плът, но живееше по дух, и с цялата си душа, с пламенно
усърдие служеше на Господа. Макар и да бе във веществено тяло, но съжители и
събеседници по благодат му бяха невеществените духове - светите Божии Ангели.
Той живееше на земята, но със своя ум, винаги търсещ Царството на Бога и Неговата
правда, той предстоеше пред Господа, Който живее на Небесата, и във всяко дело
се проявяваше като верен Божий служител - в дълготърпение, скърби, в беди, в
нужди, в трудности, в бдения и пост. Когато завърши пътя на многоскръбния временен
живот, неговата праведна душа, украсена с добродетел като невеста за своя безсмъртен
Жених, бе въведена от Божиите Ангели в Небесния чертог на Спасителя. А светото
му тяло бе положено по християнски обичай в ковчег, и по-късно, когато Бог благоволи
да прослави Своя угодник, този ковчег заедно с неговите св. мощи доплува по
река Мста до едно село, наричано Боровичи, близо до Новгород. Това стана във
вторник на Светлата седмица: носен от Божията сила, ковчегът с тялото на светеца
плуваше срещу течението на шумящата и развълнувана река, и стигна до това село.
Жителите на селото, като видяха чудотворните мощи на великия Божий угодник,
първоначално се усъмниха и не ги приеха, дори се погнусиха и ги отхвърлиха:
завързаха ги с едно въже и ги завлякоха назад. Но светите мощи не отхвърлиха
отхвърлящите ги и повторно се върнаха при тях: отново доплуваха там, откъдето
бяха завлечени. И пак - дори така жителите на селото сякаш не виждаха дивното
Божие чудо и не разбираха, че не е обичайно ковчег с мощи да плува срещу течението
на реката. Отхвърлиха ги и за втори път се лишиха от богодаруваното съкровище,
завличайки го обратно. Но понеже бяха прости хора и не от злоба, а от невежество
вършеха всичко това, то по Божието снизхождение скоро им бе простено. Затова
и трети път светите мощи доплуваха на споменатото място. Тогава сам блаженият
чудотворец се яви насън на някои почтени и благоговейни мъже и им каза:
- Боголюбиви православни християни, защо не приемате мен, който също
съм християнин и благочестно вярвам в Христа? Да не би защото не знаете името
ми? Ето, ако искате да го научите, ще ви го кажа: аз се наричам Яков - на името
на св. Яков, брат Господен.
Когато се събудиха, тези хора се умилиха от думите на Божия угодник
и разказаха на всички останали какво бяха видели и чули. Веднага те побързаха
да отидат на мястото, от което преди дръзко бяха връщали мощите на св. Яков,
бързаха и тичаха заедно с голямо множество народ, и внимателно се оглеждаха
за да ги видят. Намериха ги и неизказано се зарадваха, а след това благоговейно
ги изнесоха от водата на речния бряг. Поставиха ги в същия ковчег, насякоха
наоколо дървета и заградиха мястото.
Преблагият и човеколюбив Бог желаеше да прослави Своя угодник и
даде на неговите св. мощи благодатна сила да извършват многобройни и дивни чудеса,
и да изцеляват болестите на хората. Скоро мнозина от околността станаха причастни
на Божията щедрост, изливаща се чрез тях, от сърце отправяха благодарност към
Бога и прославяха светия чудотворец, който безвъзмездно лекуваше всички техни
болести.
След това християните пожелаха да поставят честните мощи на достойно
място с подобаваща почит, отидоха при преосвещения Новгородски архиепископ Теодосий
и му разказаха за всички чудеса, станали по молитвите на Божия угодник. Той
веднага извести с писмо първойерарха на Русия - митрополит Макарий, и не след
дълго получи от него отговор. Внимателно разследва случаите на чудотворни изцеления
от мощите на св. Яков и щом се убеди, че всичко това е вярно и действително,
изпрати игумена на монастира "Рождество на Пресвета Богородица" Константин заедно
със свещеници и дякони в селото Боровичи за да донесе с почит светите чудотворни
мощи на праведния Яков и да ги положи в новопостроената църква, посветена на
Слизането на Светия и Животворящ Дух. Там те и бяха положени - при южните църковни
врати, на 23 октомври 1545 г. В същия ден църковните власти постановиха да се
празнува ежегодно паметта на блажения чудотворец Яков - за слава на Христа Бога,
прославен сред Своите Светии во веки, амин.
В същия ден
Празнуваме паметта на светия наш отец Игнатий,
патриарх Константинополски
в. Игнатий беше син на византийския
император Михаил Рангав
(811-813) и на императрица Прокопия,
брат на Теофил
(829-842) и внук на император Никифор.
На 15-годишна възраст той бе затворен в монастир (по заповед на Лъв Арменец
(813-820), който свали от престола Михаил, бащата на Игнатий)
и впоследствие стана игумен на Архангеловия монастир, наричан първоначално
източен, а по-късно Сатира.
След това, по волята на императрица Теодора той бе поставен
(в 846 г.) за Константинополски патриарх и остана на
патриаршеския престол 11 години и 5 месеца, докато не беше изгонен от император
Михаил. В 857 г. св. Игнатий бе изгонен от престола за това, че отказа да изпълни
желанието на Варда (който управляваше империята вместо малолетния Михаил) - да
постриже в монашество Теодора, майката на Михаил, която в много отношения пречеше
на дейността на Варда; а св. Игнатий не само отказа да изпълни това, но дори
отлъчи от св. Причастие и самия Варда. Вместо него бе поставен за патриарх
св. Фотий,
( Паметта му е на 6 февруари) който
тогава беше протоспатарий и протосинкрит
( Протоспатарий
- знатен и висок сан в двореца на византийския император; протосинкрит - началник
на придворните, който имал право да влиза в царските покои) на
Константинополската Църква, а по-рано беше обикновен монах. След изгонването на
св. Фотий от император Василий в 867 г., св. Игнатий отново застана на патриаршеския
престол и 10 години пребъдваше в това служение. После отново бе изгонен от
император Никифор, убит впоследствие от българите. Тогава неговото място зае
св. Стефан, синът на император Василий, а св. Игнатий отиде да живее в монастира
Сатира, където с мир завърши живота си на 89-годишна възраст.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
