в. Аверкий живееше по време на
царуването на римския император Марк Аврелий (161-180) и
беше епископ в град Иерапол, където имаше много малко християни,
а идолопоклонници - безчислено множество. Веднъж в този град се състоя пищен
бесовски празник, на който се бяха събрали всички неверници: пируваха и ликуваха,
принасяха жертви в храма на бездушните си богове и се кланяха на идолите. Като
ги видя, св. Аверкий въздъхна и се просълзи - тъжно му беше да гледа как обезумелите
и умопомрачени хора, оставили Бога, се кланят на бесовете, и пренебрегнали Създателя,
почитат творението на човешки ръце. Със скръб в душата св. Аверкий се затвори
в своята килия, молеше се на Бога и казваше:
- Боже на вековете, милосърдни Господи! Ти си създал целия свят и
Ти го управляваш, Ти изпрати Твоя Единороден Син да се въплъти заради спасението
на човешкия род! И сега, Господи, отново погледни милосърдно на цялата земя!
Не презирай и този град, в който си ме поставил пастир на Твоите словесни овци,
но виж колко много помрачени хора има в него, които въздават подобаващата на
Теб чест, не на Тебе - нашия Бог, но на скверните бесове и на делата на своите
ръце. Избави, Господи, тези заблудени хора от тяхната погибел, изведи ги от
тъмнината, просвети ги с Твоята светлина и ги присъедини към Твоето избрано
стадо!
След тази усърдна молитва св. Аверкий легна малко да почине (защото
беше нощ) и заспа. И ето, видя във видение необикновен Юноша - Най-прекрасния
по Своята добродетел, повече от всички човешки синове - Той му подаваше в ръцете
жезъл и му каза:
- Аверкий, отиди сега в Мое име и разбий с този жезъл началниците
на заблуждението!
Когато се събуди от сън, св. Аверкий разбра, че е видял Самия Господ
във видение и почувства в сърцето си неизказана радост. Изпълнен с ревност,
той бързо стана, грабна първото голямо дърво, което му попадна, и макар още
да беше нощ (беше деветият час на нощта), бързо отиде в храма на Аполон, в който
предния ден се развихряше богопротивният празник и се колеха отвратителни жертви.
В този храм имаше множество големи идоли, скъпоценни, изпъстрени и накичени.
Св. Аверкий се приближи, но намери вратите заключени - тогава ги удари и веднага
се отвориха. Влезе вътре. Най-напред започна да удря главния идол - на Аполон,
а после и останалите, и всичките ги натроши на малки парчета. А те, понеже бяха
неми и глухи, безгласни, бездушни и немощни, не можаха да се отърват от ръцете
му, нито пък викаха, когато бяха разбивани, но се чуваше единствено звукът от
ударите и от падащите парчета от идоли.
Скоро идолските жреци, живеещи близо до храма, се събудиха - те
чуваха силния шум от удари и падащи предмети вътре в него, но недоумяваха какво
ли ще е това. Бързо изтичаха и какво да видят? Идолите на боговете им се валяха
по земята, разбити на парчета, а св. Аверкий тъпчеше с нозе остатъците от идолите
и ги доразбиваше с дървото. Жреците силно се изплашиха. А той се обърна към
тях и гневно им рече:
- Идете при градските началници и при целия народ, и им кажете, че
вашите богове на вчерашния празник, който им правихте, доста се напиха и тази
нощ се изпобиха, паднаха на земята и се разтрошиха на парчета.
Като каза това, св. Аверкий отиде в дома си. Той се радваше, че
със силата на Христа победи враговете, които наистина бяха причинители на погибелта
на много човешки души.
Идолските жреци веднага отидоха при всичките градски началници и
им разказаха какво бе направил св. Аверкий. С настъпването на деня слухът за
необичайното събитие се разнесе по целия град и всички - малки и големи, и целият
народ заедно със своите началници - се събраха при капището, гледаха с удивление
разхвърляните по земята и натрошени идоли на своите богове и сякаш не можеха
да повярват на очите си. Тогава те побесняха от преголяма ярост, започнаха да
кряскат безразборно и да вдигат невъобразим шум. Едни викаха:
- Аверкий да бъде убит!
Други крещяха:
- Да го изпратим при царя и там да получи заслужено наказание за
делата си!
Но повечето викаха:
- Да идем и да запалим дома му, за да изгори заедно с всичките си
домашни!
Тогава градските началници се обърнаха към народа и казаха:
- Недейте да палите дома на Аверкий, защото ако го запалите, страхуваме
се да не би и целият град да се запали. Но нека да хванем самия Аверкий и да
го съдим по закона - или самите ние, или пък да го пратим на по-горен съд.
В настаналата бъркотия сред народа, когато тълпата вече искаше да
нападне дома на св. Аверкий, някои от съседите на светеца чуха какво възнамеряват
да правят идолопоклонниците и отидоха в дома му за да му кажат. По това време
около него се бяха събрали християни и светецът ги поучаваше. Дошлите му казаха
всичко, което чуха от народа, а именно, че вече всеки момент ще го нападнат
и ще го хванат. Щом разбраха това, християните се уплашиха и молеха своя духовен
пастир да излезе от дома си и да се скрие някъде за малко, додето народът се
умири. Но св. Аверкий изобщо не се страхуваше от тях и рече:
- Господ заповяда на Своите Апостоли дръзновено да проповядват Неговото
спасително учение на езичниците, без да се страхуват от нищо. И сега, нима аз
ще се уплаша от онези, които ми се заканват и търсят да погубят душата ми заради
ревността ми към моя Бог? Дори и да се скрия и да избягам от ръцете на хората,
къде бих могъл да се скрия от Божието лице?! Наистина, братя, не ни подобава
да се страхуваме и да се крием: Господ е наш Помощник и Пазител на живота ни.
Добро е да пострадаме заради Него, и да умрем заради Него е по-сладко от всякакво
суетно благополучие на този временен живот.
Като каза това, той излезе от дома си и отиде насред града. Християните
го следваха. Спря се на площада, където обикновено гражданите се събираха, качи
се на високо място и поучаваше хората да познаят истинския Бог и да разберат,
че са излъгани от бесовската прелест. Показваше им суетата на езическите богове
и ги увещаваше да се отвърнат от пагубната за душите им безполезна вяра в тях
и да служат вярно на Единия Бог, Който живее във висините и е Създател на всичко.
Тогава някои от неверниците изтичаха при градските началници и при
целия народ, събран до Аполоновия храм (те все още бяха в ярост заради разбиването
на идолите) и им казаха, че Аверкий е застанал насред града и учи хората на
Християнската вяра. Щом чу това, тълпата още повече се разяри срещу него, задето
не само че им разби идолите, но и без страх проповядва пред всички Християнската
вяра. Втурнаха се към него с най-зли намерения, скърцаха със зъби и искаха на
същото това място да го убият.
Междувременно сред навалицата се намираха трима бесновати юноши.
Щом народът се приближи до светеца, те тримата неочаквано изпаднаха в пристъп
на болестта си. Бесовете ги разтърсиха и изкрещяха със страшен нечовешки глас.
Цялата тълпа се ужаси. А тримата юноши раздраха дрехите си и започнаха да разкъсват
със зъби тялото си, да гризят парчета месо от ръцете си и ги изяждаха. След
това паднаха на земята и се валяха, а от тях течеше пяна. Често викаха с ужасен
глас:
- Аверкий, заклеваме те в Единия истински Бог, Когото проповядваш,
не ни измъчвай преди време!
От това страшно зрелище народът се сепна. Хората останаха по местата
си и им стана жал, като гледаха как тримата юноши се измъчват жестоко. Щом чуха
нечовешките им викове и крясъци, бяха обхванати от ужас. Усмириха се и чакаха
да видят какво ще стане и какво ще направи с тях св. Аверкий, понеже бесовете
го молеха да не ги измъчва.
Божият угодник застана на молитва и казваше:
- Отче на възлюбения Твой Син Иисус Христос, Ти милосърдно ни прощаваш
греховете, макар и хиляди пъти да съгрешаваме пред Тебе, и ни даряваш всичко,
което просим от Теб за полза! Моля Те сега и прося от Теб, Господи: изгони бесовете
от тези юноши, за да тръгнат и те занапред по пътя на Твоите свети заповеди
и да следват Твоята света воля. Нека чрез това чудо, което ще извършиш в тях,
мнозина да познаят Теб - Единия всесилен Бог, да Те обикнат и да разберат, че
няма друг бог, освен Теб.
След молитвата светецът се обърна към страдащите момчета, удряше
ги леко по главите с жезъла, който държеше в ръце, и каза:
- В името на моя Христос Бог, заповядвам ви, бесове: излезте от тези
юноши, без да им повредите ни най-малко!
Тогава бесовете изкрещяха със страшен глас и излязоха. А юношите
останаха да лежат на земята като мъртви. Св. Аверкий взе всеки един от тях за
ръка и ги вдигна - те станаха невредими и със здрав разум, паднаха пред светеца
и с благодарност целуваха нозете му.
При това невиждано чудо яростта на събралия се народ се смени с
благоговейно удивление. Хората викаха:
- Един е истинският Бог, Когото Аверкий проповядва!
После се обърнаха към светеца с думите:
- Човече Божий, кажи ни: ще ни приеме ли твоят Бог, ако пристъпим
към Него? Ще прости ли нашите безчислени грехове, ако се обърнем към Него? Научи
ни, освен това, как трябва да вярваме в Него.
Тогава св. Аверкий се обърна към народа с боговдъхновените си думи,
поучаваше ги да познаят Бога и им говореше дори до деветия час на деня. След
това заповяда да донесат при него всички болни, призова над тях името на Иисуса
Христа, възлагаше върху им ръце и ги изцеляваше с благодатта на Господа. А хората
слушаха с внимание думите му и виждаха чудесата, които той вършеше, повярваха
в нашия Спасител - Господ Иисус Христос, и молеха св. Аверкий да ги кръсти.
Но вече беше настъпила вечерта - затова той отложи Кръщението за следния ден,
а на хората каза да се подготвят за приемането на Божията благодат чрез светото
Тайнство.
На другия ден пак се събраха при него всички хора. Той ги заведе
в църквата и много ги поучаваше, а след това отслужи чинопоследованието на светото
Тайнство Кръщение. Петстотин мъже се присъединиха към светата Църква в този
ден. А в близките дни не само целият град, но и околните градове и села повярваха
в Христа и приеха свето Кръщение от Божия архиерей. Оттогава по цялата околност
се носеше славата за светия живот на епископ Аверкий. При него идваха множество
болни хора, дори от далечни страни, и получаваха изцеление - както на тялото
си, така и на душите си.
Имаше една знатна жена на име Фриела, майка на управителя на източните
страни Евксениан Поплион, която беше сляпа. Тя чу, че св. Аверкий има от Бога
дар да лекува много и най-различни болести, и заповяда на слугите си да я отведат
при него. Намери го да поучава народа, падна пред нозете му и го молеше да излекува
нейните слепи очи. Но светецът, който се грижеше първо за просветяването на
духовните и очи, я попита:
- Вярваш ли в Господа Иисуса Христа, Който отвори очите на слепородения?
Жената обеща, че ще повярва, и обливаше със сълзи нозете му. Тогава
светият архиерей се помоли на Бога, докосна с ръка очите и и каза:
- Иисусе Христе, истинска Светлина, дойди и отвори очите на Твоята
рабиня!
Веднага след тези думи Фриела започна да вижда добре и прие от него
Кръщение. Тя от все сърце повярва в Христа и даде половината от имота си на
Божия угодник да го раздаде на бедните, а той дълго я поучаваше за спасение
на душата и и я отпрати да си върви с мир.
Управителят Евксениан Поплион, като видя своята майка излекувана
от слепотата си и щом разбра, че св. Аверкий със своите молитви отвори очите
и, пожела да го види и да му се отблагодари за изцеляването на майка си. Светителят
и с него беседва дълго: говореше му много за спасението и за вечния живот, и
го обърна към вярата в Христа.
Също и други три почтени жени, които бяха слепи, отидоха при светеца,
поклониха му се и му казаха:
- И ние вярваме в Иисус Христос, Когото ти проповядваш. Молим те:
излекувай нашите слепи очи, както преди това отвори очите на Фриела!
- Ако вие - отвърна им той - действително вярвате в истинския Бог,
както казвате, ще видите Неговата Божествена светлина.
После отправи поглед към висините и започна да се моли. Докато той
се молеше, от небето се появи лъч, сияещ с неизказана светлина, по-светъл от
слънцето, и освети мястото, на което стоеше св. Аверкий. Всички хора, събрали
се около него, паднаха на земята в страх и трепет, защото не можеха да понесат
тази неизказана светлина. Само трите слепи жени стояха прави. Тогава лъчът се
докосна до очите им и те веднага прогледаха, а небесната светлина стана невидима.
Светителят запита прогледалите жени:
- Какво видяхте най-напред, когато ви се отвориха очите?
- Видях - каза едната - Стария по дни, Който се докосна до очите
ми.
Другата рече:
- Аз видях прекрасен Юноша да докосва очите ми.
- А аз - допълни третата - видях едно малко Дете, сияещо от светлина,
Което докосна очите ми.
Щом чуха това, светецът и всички заедно с него прославяха единия
Бог в Троица, Който върши дивни и преславни чудеса.
Скоро св. Аверкий узна, че и в околните градове и села има много
хора, страдащи от различни болести. А сърцето на Божия угодник, изпълнено с
любов към ближните, към малките Христови братя, не му даваше да ги остави така
- той взе със себе си своите ученици и по примера на Спасителя ходеше по градовете
и селата, благовестеше на хората за Царството Божие и изцеляваше болните. Дойде
и на едно място, наричано Селище - то се намираше близо да някаква река. Преклони
колене и застана на молитва.
- Всещедри Господи - казваше той, - послушай мен, Твоя раб: дай на
това място благодат и направи тук да извират топли води, и всички, които се
мият в тях, да оздравяват от всякаква болест и от всякакви рани.
Когато завърши молитвата си, внезапно се чу гръм, макар небето да
беше ясно, и всички стоящи наоколо се ужасиха. Но след това на мястото, където
св. Аверкий беше коленичил за молитва, избликна по чудесен начин извор на топли
води. Той заповяда на дошлите с него да копаят дълбоки дупки за да съберат топлите
води, и казваше на всички болни да се измиват на това място. Оттогава много
хора идваха на чудотворния извор, умиваха се и получаваха здраве по молитвите
на Божия угодник.
Веднъж, за да го изкуси, дяволът се преобрази в жена и пристъпи
към него уж че проси благословение. Св. Аверкий погледна беса в лицето и понечи
да се обърне, но препъна десния си крак в някакъв камък и го нарани на глезена.
От това го заболя: но той не каза дума и държеше с ръка мястото, където беше
раната. Тогава дяволът се разсмя, преобрази се отново в своя грозен вид и каза
на светеца:
- Не мисли, че аз съм от онези жалки и нищожни бесове, които ти много
пъти изгонваше! Аз там съм старейшина и ето, ти получи от мен рана: ти, който
изцеляваш другите от болестите им, сега сам страдаш от болка!
При тези думи дяволът влезе в един от стоящите наблизо юноши и започна
да го мъчи. Св. Аверкий се помоли на Бога и го изгони от момчето. Но щом излезе,
злият дух извика:
- Много злини ми правиш ти, Аверкий, и не ме оставяш тук да живея
спокойно! Затова и аз ще се постарая да ти отмъстя и на стари години ще те накарам
да отидеш в Рим!
Когато се прибра в дома си, светецът седем дни не яде и не пи нищо,
но пребъдваше в пост и всенощни молитви. Той молеше Бога да не дава на врага
такава власт над него, че да го накара да отиде там, където бесът би поискал.
На седмата нощ Сам Господ му се яви във видение и му каза:
- Аверкий, по Моя Божествен промисъл ти ще отидеш в Рим за да познаят
и там Моето име. Но не се страхувай, защото Моята благодат ще бъде с теб!
От това видение светецът се укрепи духом и разказа на братята което
чу от Господа.
Не след дълго бесът, който се заканваше на св. Аверкий, че ще го
накара да отиде в Рим, започна хитро да осъществява намеренията си.
Междувременно римският император Марк Аврелий направи съобщник на
своята царска власт Луций Вер и го сгоди за дъщеря си Лукила. Но преди още да
се състои бракът, в девойката се всели бяс и я измъчваше - за голяма скръб на
двамата царе: на баща и и на годеника и. Те събраха от цялата земя най-опитните
лекари, влъхви и жреци, и полагаха всякакви грижи за да я излекуват, но нищо
не успяха да направят. Напротив - от ден на ден и ставаше все по-зле.
Веднъж бесът, който се беше вселил в нея, започна да вика:
- Никой не може да ме изгони оттук, освен Иераполският епископ Аверкий!
Това накара император Аврелий, бащата на болната девойка, незабавно
да изпрати писмо до източния управител Евксениан Поплион, в което му казваше:
"На нашата царска власт стана известно за някойси Аверкий, епископ Иераполски,
който се намира в твоята област и е мъж, толкова премъдър в Християнската вяра,
че може да изгонва бесове и да лекува болести. Сега на нас той ни е нужен: затова
изпращаме двама наши сановници - Валерий и Васиан - за да го доведат при нас
с подобаваща почит. А на теб, уважаеми управителю, заповядваме да го склониш
да дойде при нас с желание - за това от нас ще получиш голяма похвала".
И тъй, Евксениан се отправи с императорското послание при св. Аверкий
и го молеше да отиде в Рим при царя заедно с изпратените от него хора. Тогава
светителят си спомни заканите на беса, който се хвалеше, че ще измъчи старостта
му с дълго пътешествие до Рим, и си каза:
- Макар и да си се постарал, враже, да изпълниш това, което в своята
гордост си обещал, но няма да можеш да злорадстваш! Надявам се на Господа, че
не напразно ще се отруди моята старост, но и там ще стъпча врата ти със силата
на моя Христос, Който във видение ми обеща Своята благодат.
После приготви всичко потребно за път, призова на помощ всесилния
Бог и тръгна. А беше приготвил следното: взе малко хляб и наля в един кожен
мех вино, елей, оцет и вода, които направи да не се смесват помежду си. И щом
по време на пътя му потрябваше вино, от кожения мех течеше само вино; когато
имаше нужда от елей, тогава излизаше само елей; когато от оцет - единствено
оцет се изливаше; също и водата течеше без останалите неща, когато беше необходимо;
и макар всички те да бяха заедно в един мех, но всяка от течностите излизаше
отделно. Веднъж ученикът на светителя поиска да налее без благословение чаша
вино от меха, но неочаквано от него потекоха и четирите неща смесени: вино,
елей, оцет и вода - и не беше възможно да се пие. Ужасен, той отиде и изповяда
греха си пред светеца - молеше го за прошка, и след това отново по благословението
на св. Аверкий всяка от течностите течеше поотделно.
Когато пристигнаха в Рим, императорът го прие с почест, заедно с
жена си Фавстина, и го въведе при своята дъщеря, измъчвана от беса. А злият
дух, щом видя св. Аверкий, изсмя се и каза:
- Не ти ли казах, Аверкий, че ще ти отмъстя задето ми стори зло и
ще те накарам на стари години да тръгнеш към Рим?
- Наистина - отвърна му светецът, - така е. Но това никак не е утешително
за теб, проклет дяволе!
После заповяда да изведат девицата вън от палата. Докато я водеха,
бесноватата се дърпаше, извиваше се и не искаше да върви; но водещите я хванаха
здраво и я теглеха насила. Тогава дяволът започна да я тръшка и да я удря в
земята. Св. Аверкий издигна очи към небето и усърдно се молеше на Бога да излекува
страдащата. Бесът започна да вика:
- Заклевам те в Самия твой Христос да не ме пращаш в бездната, нито
в друго някое място, но да отида там, където бях допреди това време!
Божият угодник му отвърна:
- Враже, при твоя баща сатаната ще отидеш! И за това, че си измъчил
старостта ми тук, и ти не оставай без да се потрудиш, не си отивай празен: ето,
виж тази скала!
Това беше огромна скала, която се намираше пред палата - толкова
голяма, че множество народ едва успяваше само да я помръдне от мястото и. Нея
именно светецът посочи с ръка и се обърна към беса:
- Заповядвам ти, дяволе, в името на моя Господ Иисус Христос, да
занесеш тази скала в моето отечество, в град Иерапол, и да я оставиш до южните
градски врати!
Тогава бесът се оказа като роб и пленник: вързан от Божията сила
и от заповедта на светителя, той излезе от царската дъщеря и взе скалата. Стенеше
тежко и я понесе над стадиона по въздуха. Всички хора, които стояха там, гледаха
с голямо удивление как огромната скала се носи във въздуха и чуваха силния стенещ
глас на демона, а самия него не можеха да видят. Той занесе скалата до Иерапол
и я хвърли на мястото, където му беше заповядал св. Аверкий. Жителите на Иерапол
с ужас гледаха падналата от въздуха скала. Стъписани и безкрайно учудени, те
не знаеха причината за това явление, докато св. Аверкий не се върна при тях.
А императорската дъщеря беше освободена от мъчителството на злия
дух и лежеше безгласна, като мъртва, в нозете на светителя. Царицата Фавстина
помисли, че е умряла и започна да плаче. Но Божият угодник протегна ръка и вдигна
девойката жива, невредима и със здрав разум. Тогава родителите и неизказано
се зарадваха и целият царски дом празнуваше заради изцелението на императорската
дъщеря. Веднага родителите изпратиха вестоносци да занесат радостната вест на
своя зет Луций Вер, който тогава беше на война против партяните, и му известиха,
че годеницата му е оздравяла. Те даваха големи дарове на св. Аверкий, питаха
го от какво се нуждае и обещаваха да му дадат каквото поиска. Но той не взе
злато, нито сребро, нито някакво имущество, и казваше:
- Богатството не е нужно за онзи, за когото хлябът и водата са като
царски обяд.
Помоли ги, обаче, за две неща. Първото: да заповядат да се дава
на всички бедни християни в Иерапол ежегодно 3000 мери пшеница от събираните
царски данъци (а тогава всички жители на Иерапол бяха християни). Другото нещо,
за което ги молеше, бе следното: да заповядат да се построи с царски средства
баня при топлите води, които избликнаха по чуден начин заради неговата молитва
- за да служат за изцеление на болните. Владетелите с радост се съгласиха да
изпълнят и двете му прошения, и издадоха за това писмена заповед.
Известно време светителят остана в Рим и утвърждаваше Христовата
Църква във вярата. Веднъж във видение му се яви Господ Иисус Христос и му каза:
- Аверкий, ти трябва да отидеш в Сирия, да проповядваш там Моето
име, да утвърдиш Моята Църква и да изцелиш множеството болни!
След това видение светителят помоли императора да го пусне да си
върви, но той не искаше: опасяваше се да не би когато си отиде, отново злият
дух да се върне в дъщеря му. Божият угодник ги увеща да не се страхуват за това
и ги увери, че бесът повече няма да се върне. Тогава те едва се съгласиха да
го пуснат.
Св. Аверкий се качи на кораб и се отправи за Сирия. Първо отиде
в Антиохия и остана там за известно време, после - в Апамия и в околните градове
- и умиряваше чедата на Христовата Църква, смущавани по това време от еретиците
маркионити. Стигнал до реката Ефрат, той посети християните в Низибия и в цяла
Месопотамия. После отиде в Киликия, Писидия, посети Синад и Фригийската митрополия.
По всички тези области и градове той принесе голяма полза на поместните Църкви:
обърна мнозина неверници към светата Вяра, посрами и изгони еретиците, и утвърдяваше
християните; заблудилите се настави в пътя на спасението, изгони много лукави
духове от хората и излекува голямо множество страдащи от различни болести. Затова
той от всички бе наречен равноапостолен: защото никой не обходи толкова много
градове, страни и области, като него, освен светите Апостоли.
Колко много се прослави името на Христа Бога чрез делата на светия
епископ Аверкий! Колко много той послужи за спасението на хората! Накрая Божият
архиерей отново се върна на своя престол. Щом жителите на Иерапол разбраха,
че техният пастир идва при тях и вече е близо до града, всички излязоха да го
посрещнат - малки и големи, жени и деца - покланяха му се до земята с неизказана
радост и се удостояваха с неговото благословение, което отдавна желаеха да получат.
Св. Аверкий влезе в града и в Божия храм, и седна на своя архиерейски престол;
благослови вярващия народ и много ги поучаваше. Голяма радост настана тогава
сред хората, а най-вече сред бедните, за които той донесе указ от императора
да получават всяка година по 3000 мери пшеница от царските данъци. Това се
съблюдаваше дори до времето на Юлиан Отстъпник, който наруши тази императорска
наредба и отне писанието.
Построена беше с царска заповед и баня при топлите води - заради
прошението на св. Аверкий. А той живееше в светост и правда пред Бога, и се
грижеше за своето паство като отец за чедата си. В дълбока старост светителят
се приближи към своята кончина, за която свише му бе открито: яви му се във
видение Господ и му каза:
- Аверкий, близо е вече за теб времето да починеш от трудовете си.
Тогава той събра своето паство и им извести, че скоро ще дойде краят
на земния му живот. Поучаваше ги, по обичая си, и ги увещаваше всички да стоят
непоколебимо в светата Вяра, да имат крепка надежда на Господа и да живеят в
нелицемерна любов. После сам приготви за себе си гроб, прости се с всички, благослови
ги и предаде с мир душата си на Господа.
Така светият равноапостолен Аверкий завърши своя земен живот - на
72-годишна възраст. Много плакаха над него жителите на Иерапол и с почит погребаха
светото му тяло. Скалата, която по негова заповед бе донесена от Рим, те с изключителни
усилия я поставиха на гроба му - оттам, а също и от извора на топлите води,
който самият той изведе с молитвата си, се подаваха много изцеления на болните
и изобилно се изливаше над тях Божията милост.
Господи, заради молитвите на Твоя угодник - светия и равноапостолен
епископ Аверкий - излей и над нас Твоята благодат и милост во веки, амин.
В същия ден
Честване на Казанската икона на Пресвета Богородица
(в памет на избавянето на Москва и Русия от поляците през 1612 г.)
азанската икона на Божията
Майка е една от най-почитаните чудотворни икони на Пресвета Богородица.
Чудесното явяване на тази икона на жителите на град Казан (в Русия)
е станало на 8 юли 1579 г., четвърт век след покоряването на Казанското ханство
по време на похода начело с цар Иван Грозни
(1552) и
последвалото учредяване на Казанската архиепископска катедра
(1555). По това време благодарение на мисионерските
трудове на първия Казански архипастир - светителя Гурий и неговите помощници
- архимандритите Герман и Варсонофий,
(Паметта на
св. Гурий (1563) е на 5 декември, на св. Герман (1567) - на 6 ноември, а на св.
Варсонофий (1576) - на 11 април) Казан постепенно се превръщал в християнски
град с множество храмове и няколко монастира. Въпреки това мохамеданството оказвало
голямо съпротивление - в Казан и околностите му все още имало хиляди мюсюлмани
и езичници. Поради недостига на ревностни подвижници - християни, готови за изповеднически
подвиг, разпространението на Християнството с течение на времето било потискано
от чуждородните враждебни стихии. Необходима е била чудесна помощ свише, и тя
е била дадена чрез чудотворната икона на Божията Майка, получила наименованието
"Казанска".
През юни 1579 г. град Казан пострадал от страшен пожар. Няколко
дни по-късно Божията Майка се явила насън на едно 10-годишно момиченце на име
Матрона и му показала мястото, където е скрита под пепелището Нейната икона.
Това видение се повторило три пъти. Пресвета Богородица заповядала на Матрона
да извести Казанския архиепископ и градските власти за да вземат оттам Нейната
икона, но те не повярвали на детето. Тогава майката на Матрона заедно с дъщеря
си започнала да копае на указаното място и на 8 юли 1579 г. било открито безценното
духовно съкровище.
(Иконата е била скрита в земята
още по времето на господството на мюсюлманите, от тайни изповедници на
Православието) Намерената икона е била копие (с неголеми отличия) на
Влахернската чудотворна икона на Божията Майка, нарисувана от св. евангелист Лука.
След първия молебен, отслужен пред иконата, започнали да се извършват
и първите чудеса от нея: прогледал един човек, който от три години нищо не виждал,
а след това и друг слепец получил изцеление. Оттогава заради молитвеното застъпничество
на Божията Майка започнали да стават много чудеса от Нейната икона.
До 1612 г. чудотворната Казанска икона е била местно почитана и
денят на празнуването и е бил 8 юли.
На 22 октомври 1612 г. по време на сражението на руското народно
опълчение против полските завоеватели, копие от Казанската икона се намирало
сред войските на княз Димитрий Пожарски. Иконата, съпътствала руснаците в продължение
на целия поход, била поставена в Москва, срещу Николските врати на Кремъл. Скоро
след това Москва била напълно освободена от вражеското нашествие. В памет на
това събитие цар Михаил Теодорович установил в Москва втори празник в чест на
Казанската икона на Божията Майка - на 22 октомври.
Няколко години по-късно със средствата на княз Димитрий в Москва
била построена голяма съборна църква в чест на Казанската чудотворна икона.
През 1684 г., по повод радостта от раждането на престолонаследника
Димитрий на 21 октомври (по време на всенощното бдение на празника на Казанската
икона), цар Алексей Михайлович установил да се празнува 22 октомври по цяла
Русия.
По време на Отечествената война през 1812 г. Казанската икона на
Божията Майка, станала всенародна светиня, също указвала пътя към победата на
руските войски. В деня на нейния празник - на 22 октомври 1812 г. - руските
отряди, под предводителството на пълководците Милорадович и Платов, разбили
ариегарда на маршал Дав - това е било първото поражение на френската армия,
която дотогава считала себе си за непобедима.
Известни са и многобройни чудотворни копия на Казанската икона,
прославени със знаменията на Божията милост.
За православния руски народ тази икона винаги е била и е (както
и за всички православни християни е) благодатно средство за получаване молитвеното
застъпничество и ходатайство на Пресвета Богородица за запазване на светото
Православие, особено в трудните времена на изпитания и скърби.
В същия ден
Празнуваме паметта на светите седем Ефески отроци:
Максимилиан, Иамвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин, Константин (Ексакустодиан) и
Йоан
е живяха по времето на злочестивия
император Деций
(249-251). Макар
да не бяха свързани с родство по плът, но духом бяха едно в Христа - единодушни
се показаха и в изповядването на Неговото свето име, когато бяха изправени пред
царя. Той искаше да ги принуди да принесат жертви на идолите, но щом видя, че
няма да изпълнят богопротивната му заповед, пусна ги за няколко дни "да размислят".
А те се отдалечиха в една пещера извън Ефес: там се молеха на Бога и се подготвяха
вътрешно за предстоящия им мъченически подвиг.
Господ по Своите непостижими съдби стори с тях дивно чудо: те заспаха
с необикновен сън - телата им бяха като мъртви (но останаха цели и нетленни),
а душите им Бог запазваше.
Щом се върна в града, Деций разбра, че не са склонили към неговото
злочестие и заповяда да затворят пещерата с каменна плоча. Мъчителите сториха
това за да уморят от глад седемте юноши - не знаеха, че те не са живи.
Около двеста години по-късно по Божие повеление светите отроци се
събудиха от своя смъртен сън, но не предполагаха, че той е продължил толкова
дълго, а мислеха, че са заспали от вчерашния ден. Изпратиха св. Иамвлих в града
да купи храна и така Бог ги откри на жителите му, на епископа и на самия император
Теодосий Младши
(408-450).
Това дивно чудо Бог яви на хората за да утвърди вярата в бъдещото
всеобщо възкресение на мъртвите заедно с телата им, и за изобличаване на еретиците,
които отричаха действителността на възкресението.
Императорът дойде в пещерата, поклони се благоговейно на светите
юноши и дълго беседва с тях за спасението на душата. След това те отново починаха
с мир и отидоха при Господа.
Паметта на седемте Ефески отроци се празнува и на 4 август - там
е изложено подробното описание на тяхната история.
В същия ден
Празнуваме и паметта на
светите мъченици:
епископ Александър, воинът
Ираклий и четири жени:
Анна, Елисавета, Теодотия и Гликерия. Св. Александър
обърна много хора в Христовата вяра и ги кръсти. След време той беше хванат
от тамошния игемон и много го принуждаваха с мъчения да принесе жертва на идолите,
но той не се подчини. Неговото търпение направи силно впечатление на един воин
на име Ираклий - той повярва в Христа и след жестоки мъчения беше посечен с
меч. А св. Александър по благодатта на Бога изведнъж бе излекуван от раните
си. След това той обърна към Христа четири жени: Анна, Елисавета, Теодотия и
Гликерия - те също застанаха пред игемона, изобличиха суетните му идоли и заради
това бяха посечени с меч. Накрая и св. Александър бе посечен и предаде душата
си на Господа.
Тези св. мъченици пострадаха в Адрианопол, в III в.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
