Житие и страдание на св. мъченик Лонгин
Стотник, който беше при Кръста Господен
огато нашият Спасител и
Господ Иисус Христос, заради Своята неизказана
благост пожела да ни спаси от вечната погибел и доброволно предаде Себе Си на
рани, претърпя поругание заради нашите грехове, страшни страдания и кръстна
смърт, а след това възкръсна със слава, тогава един стотник на име Лонгин беше
поставен заедно с войниците си да служи по време на страданията и разпятието
на Христа. Този стотник беше родом от Кападокия и се намираше под властта на
Пилат. С голямо удивление и страх Лонгин гледаше чудесата, които станаха по
време на смъртта на Спасителя: той почувства земетресението, видя как слънцето
не светеше в продължение на три часа през деня, видя как гробовете се отварят
и мъртвите възкръсват, как скалите се разпукват - тогава изповяда, че Иисус
Христос е Син Божий. Ето какво пише за това св. евангелист Матей:
"А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Иисуса, като видяха
земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина
Божий Син е бил Тоя Човек." (27:54).
Някои казват, че същият този стотник Лонгин прободе с копие ребрата
на Христа Господа след Неговата смърт на кръста, и от изтеклата кръв и вода
получи изцеление на своите болни очи. Когато животворящото Христово тяло беше
погребано, отново Лонгин заедно с войниците си беше поставен от Пилат да пази
Господния гроб. На третия ден Спасителят възкръсна от гроба със слава, а войниците,
които пазеха, бяха ужасени и крайно уплашени. При вида на Ангела Господен слязъл
от небето и отместващ камъка от вратата на гроба, стражите се разтрепериха от
страх и станаха като мъртви - тогава Лонгин напълно повярва в Христа заедно
с други двама от своите войници и стана проповедник на Христовото възкресение.
Той отиде и извести на Пилат и на първосвещениците за тези преславни събития.
Тогава първосвещениците заедно с еврейските старейшини се събраха на съвет и
дадоха на войниците много пари за да мълчат за Христовото възкресение и да казват:
"Учениците Му Го откраднаха докато ние спяхме". Обаче Лонгин не взе злато и
не пожела да крие чудото на Възкресението, а напротив - свидетелстваше за него
и свидетелството му беше напълно убедително. Затова Пилат и еврейското сборище
го намразиха и цялата си злоба, която преди изпитваха към Спасителя, обърнаха
срещу него. Но той не им се страхуваше и дръзновено проповядваше, че Иисус Христос
е истинският Бог и че на Неговата животворна смърт и възкресение той бе станал
очевидец.
А ненавистниците постоянно търсеха в какво да го обвинят и удобно
време за да го погубят - дразнеше ги, че той говори истината за Христа и свидетелства
за онова, което той и останалите войници бяха видели с очите си. При всичките
си старания, обаче, те не можаха да намерят сгоден случай за коварните си планове,
тъй като Лонгин беше по-старши от останалите войници и беше почтен човек, уважаван
дори от императора. А той, щом разбра какво му кроят, предпочете да бъде отхвърлен
от тях подобно на Христа, отколкото да живее заедно с Божиите врагове. Свали
от себе си отличията на своя сан - дрехата и воинския пояс, и заедно с двамата
си другари, които също бяха повярвали в Христа, се отказа от общение със сънародниците
си и предпочете да пребъдва в нищета и молитвено общение с Бога. Прие Кръщение
от светите Апостоли и не след дълго напусна Иерусалим. Отиде с двамата си другари
в Кападокия - там проповядваше Христа и се трудеше с апостолска ревност, мнозина
избави от езическите заблуди и ги обърна към Бога. После тръгна от града и отиде
в селото на баща си, където се отдаде изключително на пост и молитва.
След известно време еврейското сборище в Иерусалим узна, че св.
Лонгин е отишъл в Кападокия и в цялата област е проповядвал за Христовото възкресение
с достоверността на очевидец. Тогава първосвещениците и старейшините се изпълниха
с голяма завист и злоба. Отидоха с много дарове при Пилат и измолиха от него
да изпрати в Рим до императора лъжливо обвинение срещу Лонгин - че е захвърлил
воинския сан и се е откъснал от римската власт, че е отишъл в Кападокия, бунтувал
там народа и им проповядвал друг цар. Пилат прие даровете им и се съгласи да
стори по тяхното желание: изпрати писмо до император Тиберий, в което имаше
много клевети срещу св. Лонгин. Заедно с това писмо евреите изпратиха на императора
и много злато - с него купиха смъртта на св. Лонгин. Скоро пристигна от Тиберий
заповед св. Лонгин да бъде наказан със смърт, защото уж бил противник на кесаря.
Пилат веднага изпрати войници в Кападокия да вземат главата на светеца и да
я донесат в Иерусалим за достоверно свидетелство пред еврейското сборище, че
са го убили. Освен това, по молба на богоненавистните евреи, Пилат заповяда
да убият и двамата воини, които заедно със св. Лонгин оставиха воинския сан
и също там проповядваха Христа.
В скоро време изпратените от Пилат войници стигнаха в Кападокийската
област и старателно разпитваха къде живее светецът. Щом разбраха, че е в селото
на баща си, побързаха да отидат там, но се държаха спокойно и мирно, сякаш го
търсеха не за убийство, а за да му окажат чест - страхуваха се да не би да избяга
от ръцете им и да се върнат празни при онези, които ги бяха изпратили. Затова
криеха намеренията си и искаха да го издебнат.
Но св. Лонгин, изпълнен с Божията благодат, отнапред знаеше какво
го очаква - свише му бе открито за мъченическия венец, който е приготвен за
него. Той сам излезе да посрещне войниците и ги приветства с любов и уважение.
А те не знаеха, че е той, и питаха:
- Къде е Лонгин, който някога беше стотник?
- За какво ви трябва той? - попита ги на свой ред св. Лонгин.
- Чухме - отвърнаха му те, - че е добър човек, и искаме да го посетим.
Ние сме войници, а той беше стотник във войската - затова искаме да се видим
с него.
Св. Лонгин им каза:
- Моля ви, господари мои, отбийте се в моя дом и починете малко от
пътуването си! Аз ще ви кажа за него - зная къде живее. Дори самият той ще дойде
при вас, защото домът му се намира недалеч оттук.
Тогава те отидоха с него и светецът богато ги нагости в своя дом.
А вечерта, когато войниците се поразвеселиха и виното развърза езиците им, казаха
на св. Лонгин за какво са изпратени, но първо много го молиха и го заклеха да
не открива на никого тази тайна - страхуваха се да не би някой да издаде намерението
им и търсеният от тях да избяга.
- Ние - казваха - сме изпратени да отнемем главата му, както и на
неговите двама другари, защото такава заповед пристигна при Пилат от императора.
Щом светецът научи, че и тях искат да убият, веднага изпрати да
ги повикат при него, и не откриваше на войниците, че той е Лонгин, докато не
дойдоха двамата му другари. Щом войниците заспаха, той застана на молитва: през
цялата нощ усърдно се молеше на Бога и се приготвяше за смъртта.
На следната сутрин войниците взеха да се приготвят за път и помолиха
св. Лонгин да им покаже, според обещанието си, онзи, когото търсят.
- Почакайте малко, господари мои - каза им той, - изпратих да го
повикат и той незабавно ще дойде при вас. Повярвайте ми: самият той, когото
вие търсите, ще дойде в ръцете ви, само почакайте малко.
Когато пристигнаха двамата му другари, св. Лонгин излезе да ги посрещне,
прегърна ги и с любов им каза:
- Радвайте се, раби Христови и мои сподвижници! Радвайте се заедно
с мен, защото се приближи времето на нашето веселие, дойде часът, в който ще
се освободим от връзките на плътта. Ето, днес заедно ще застанем пред нашия
Господ Иисус Христос. Видяхме Неговите страдания, разпятие и погребение, видяхме
и как Той възкръсна със слава - а сега ще Го видим да седи отдясно на Бога и
ще се наситим духом като гледаме Неговата слава.
После св. Лонгин добави, че са дошли войници, изпратени от Пилат
и от еврейското сборище - да ги убият задето са свидетелствали за Христовото
възкресение. А те, щом чуха това, от сърце се зарадваха. Радваха се, че ще се
удостоят с мъченически венец и скоро ще застанат пред своя Господ, Когото обичаха
от цялата си душа. След това отиде заедно с тях при войниците и им каза:
- Ето, пред вас е Лонгин, пред вас са и двамата му другари! Аз съм
Лонгин, когото търсите, а тези двамата са ми братя в Господа - заедно с мен
те видяха възкресението на Христа Спасителя и повярваха в Него. Готови сме да
изпълните над нас това, което ви е заповядано.
Войниците изпаднаха в голямо недоумение. Отначало не искаха да повярват,
че той е Лонгин, но щом разбраха, че действително е така, срамуваха се и не
искаха да убият своя благодетел. Светецът ги убеждаваше да изпълнят дадената
им заповед и рече:
- За благодеянието, което ви сторих, не можете да ми се отблагодарите
толкова добре, колкото ако ме изпратите по-скоро при моя Господ, при Когото
отдавна желая да отида.
След това се облече в бяла погребална дреха и нареди на домашните
си да погребат тялото му на близкия хълм, а заедно с него да положат телата
и на неговите двама сподвижници. После тримата застанаха на молитва и дълго
се молеха на Господа, простиха се с всички, които бяха там и преклониха главите
си под меча. След убийството войниците взеха със себе си главата на св. Лонгин
и си отидоха, а близките му погребаха тялото му и телата на другите двама Христови
мъченици с почит на мястото, което им беше показал.
Завърнали се в Иерусалим със светата глава на мъченика, войниците
я показаха на Пилат и на евреите за доказателство, че са го убили. А Пилат заповяда
да я изхвърлят извън града и тя дълго време стоеше на сметището, докато беше
засипана с боклук.
Но Господ, Който "запазва всички кости на праведните"
(Пс.33:21),
запази невредима светата глава на Своя мъченик и пожела да го прослави сред
хората, тъй както много преди това го бе прославил на Небесата сред светите
Ангели. Ето как Господ откри честната глава на св. Лонгин. В Кападокия живееше
една жена вдовица, която ослепя и с двете си очи, и дълго търсеше помощ от лекарите,
но никой от тях не и помогна. След това реши да отиде в Иерусалим, да се поклони
там на светите места и да търси Божията помощ за своите невиждащи очи. Взе със
себе си единствения си син и тръгна на път, а той я водеше дори до Иерусалим.
Но когато пристигнаха в светите места, синът и се разболя и след няколко дни
умря. Кой би могъл тогава да си представи скръбта на тази вдовица: тя непрестанно
плачеше и сякаш нямаше никаква отрада в своята безутешна печал. Плачеше за своята
слепота, плачеше и за загубата на единствения си син, който беше светлина за
очите и и я водеше където и бе необходимо. Веднъж докато скърбеше така, яви
и се във видение св. Лонгин, утеши я и и обеща, че тя ще види сина си в небесна
слава и ще бъде излекувана от слепотата си. Той и разказа всичко за себе си:
как видя страданията, разпятието, погребението и възкресението на Христа, как
след това проповядваше за Него в Кападокия и пострада мъченически заради Господа
заедно с двамата свои другари. Накрая и заповяда да отиде в предградието и
да намери на сметището засипаната от боклуците негова глава. Каза и:
- На теб е определено да направиш това за да получиш изцеление.
Тогава жената се успокои и престана да скърби, помоли някакви хора
да я заведат извън града и им рече:
- Където видите че е събран на едно място голям куп смет, там ме
оставете.
Те така и сториха: намериха на едно място много боклук, събран накуп,
и я доведоха до него. Тя започна да разравя с ръце сметта, макар и нищо да не
виждаше, но вярваше на думите на Божия угодник, които той и каза във видението.
Господ така устрои, че тя бързо намери онова, което търсеше, и веднага очите
и се отвориха. За пръв път след толкова време тази жена видя слънчевата светлина
и първото нещо, което се оказа пред погледа и беше честната глава на св. Лонгин,
лежаща на сметището. Душата и се изпълни с неизказана радост, но не толкова
задето прогледа, колкото заради намереното нетленно съкровище - главата на Христовия
мъченик - светинята, чрез която Божията благодат слезе над нея и я излекува
от слепотата. Тя с благодарност прославяше Бога и величаеше Неговия раб св.
Лонгин.
После жената взе светата глава, целуна я и я занесе в дома си: там
я уми и я помаза с благовонни аромати. Толкова много се радваше за този скъпоценен
духовен бисер, че дори забрави скръбта си за своя починал син. На следната нощ
отново и се яви св. Лонгин, сияещ в голяма небесна слава. Той водеше сина и,
облечен в блестяща брачна одежда, прегърна го с бащинска любов и и каза:
- Ето, виж твоя син, за когото плачеш и ти е болно. Погледни в каква
почест и слава е той сега. Виж и недей повече да скърбиш, защото Бог го причисли
към небесните обитатели, населяващи Неговото Царство. Сега той служи на Спасителя
и никога не ще бъде разлъчен от мен. А ти вземи главата ми, вземи и тялото на
твоя син и ги погреби заедно в един ковчег. Отсега не плачи повече за сина си
и не измъчвай душата си - Бог му даде голяма небесна слава, радост и нескончаемо
веселие.
Щом чу това, жената побърза да изпълни казаното и: сложи главата
на Христовия мъченик в един ковчег заедно с тялото на покойния си син и се върна
в дома си с благодарност към Бога.
Когато се прибра в отечеството си, погреба с почит главата на св.
Лонгин и тялото на своя син, а сама на себе си казваше:
- Сега зная, че за онези, които обичат Бога, всичко се обръща към
добро: ето, аз търсех телесни очи, а намерих не само телесни, но и духовни.
Бях изпълнена със скръб заради смъртта на моя син, а сега зная, че той е на
Небесата и предстои пред Бога в слава с пророците и мъчениците. Заедно с тях
и със св. Лонгин той вечно ще се радва в Царството Христово, носи сред Ангелите
Кръста - знамението на победата, и понеже е ученик на св. Лонгин, също като
него с радост възпява: "Наистина, Божий Син е бил Този Човек"
(27:54), Такъв
е сега и Такъв ще бъде. Неговото Царство е Царство на всички векове и властта
Му е от род в род - на Него подобава слава во веки, амин.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
