Винетка

Житие и страдание на св. мъченик Лонгин Стотник, който беше при Кръста Господен

Когато нашият Спасител и Господ Иисус Христос, заради Своята неизказана благост пожела да ни спаси от вечната погибел и доброволно предаде Себе Си на рани, претърпя поругание заради нашите грехове, страшни страдания и кръстна смърт, а след това възкръсна със слава, тогава един стотник на име Лонгин беше поставен заедно с войниците си да служи по време на страданията и разпятието на Христа. Този стотник беше родом от Кападокия и се намираше под властта на Пилат. С голямо удивление и страх Лонгин гледаше чудесата, които станаха по време на смъртта на Спасителя: той почувства земетресението, видя как слънцето не светеше в продължение на три часа през деня, видя как гробовете се отварят и мъртвите възкръсват, как скалите се разпукват - тогава изповяда, че Иисус Христос е Син Божий. Ето какво пише за това св. евангелист Матей:
Св. Лонгин Стотник     "А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек." (27:54).
    Някои казват, че същият този стотник Лонгин прободе с копие ребрата на Христа Господа след Неговата смърт на кръста, и от изтеклата кръв и вода получи изцеление на своите болни очи. Когато животворящото Христово тяло беше погребано, отново Лонгин заедно с войниците си беше поставен от Пилат да пази Господния гроб. На третия ден Спасителят възкръсна от гроба със слава, а войниците, които пазеха, бяха ужасени и крайно уплашени. При вида на Ангела Господен слязъл от небето и отместващ камъка от вратата на гроба, стражите се разтрепериха от страх и станаха като мъртви - тогава Лонгин напълно повярва в Христа заедно с други двама от своите войници и стана проповедник на Христовото възкресение. Той отиде и извести на Пилат и на първосвещениците за тези преславни събития. Тогава първосвещениците заедно с еврейските старейшини се събраха на съвет и дадоха на войниците много пари за да мълчат за Христовото възкресение и да казват: "Учениците Му Го откраднаха докато ние спяхме". Обаче Лонгин не взе злато и не пожела да крие чудото на Възкресението, а напротив - свидетелстваше за него и свидетелството му беше напълно убедително. Затова Пилат и еврейското сборище го намразиха и цялата си злоба, която преди изпитваха към Спасителя, обърнаха срещу него. Но той не им се страхуваше и дръзновено проповядваше, че Иисус Христос е истинският Бог и че на Неговата животворна смърт и възкресение той бе станал очевидец.
    А ненавистниците постоянно търсеха в какво да го обвинят и удобно време за да го погубят - дразнеше ги, че той говори истината за Христа и свидетелства за онова, което той и останалите войници бяха видели с очите си. При всичките си старания, обаче, те не можаха да намерят сгоден случай за коварните си планове, тъй като Лонгин беше по-старши от останалите войници и беше почтен човек, уважаван дори от императора. А той, щом разбра какво му кроят, предпочете да бъде отхвърлен от тях подобно на Христа, отколкото да живее заедно с Божиите врагове. Свали от себе си отличията на своя сан - дрехата и воинския пояс, и заедно с двамата си другари, които също бяха повярвали в Христа, се отказа от общение със сънародниците си и предпочете да пребъдва в нищета и молитвено общение с Бога. Прие Кръщение от светите Апостоли и не след дълго напусна Иерусалим. Отиде с двамата си другари в Кападокия - там проповядваше Христа и се трудеше с апостолска ревност, мнозина избави от езическите заблуди и ги обърна към Бога. После тръгна от града и отиде в селото на баща си, където се отдаде изключително на пост и молитва.
    След известно време еврейското сборище в Иерусалим узна, че св. Лонгин е отишъл в Кападокия и в цялата област е проповядвал за Христовото възкресение с достоверността на очевидец. Тогава първосвещениците и старейшините се изпълниха с голяма завист и злоба. Отидоха с много дарове при Пилат и измолиха от него да изпрати в Рим до императора лъжливо обвинение срещу Лонгин - че е захвърлил воинския сан и се е откъснал от римската власт, че е отишъл в Кападокия, бунтувал там народа и им проповядвал друг цар. Пилат прие даровете им и се съгласи да стори по тяхното желание: изпрати писмо до император Тиберий, в което имаше много клевети срещу св. Лонгин. Заедно с това писмо евреите изпратиха на императора и много злато - с него купиха смъртта на св. Лонгин. Скоро пристигна от Тиберий заповед св. Лонгин да бъде наказан със смърт, защото уж бил противник на кесаря. Пилат веднага изпрати войници в Кападокия да вземат главата на светеца и да я донесат в Иерусалим за достоверно свидетелство пред еврейското сборище, че са го убили. Освен това, по молба на богоненавистните евреи, Пилат заповяда да убият и двамата воини, които заедно със св. Лонгин оставиха воинския сан и също там проповядваха Христа.
    В скоро време изпратените от Пилат войници стигнаха в Кападокийската област и старателно разпитваха къде живее светецът. Щом разбраха, че е в селото на баща си, побързаха да отидат там, но се държаха спокойно и мирно, сякаш го търсеха не за убийство, а за да му окажат чест - страхуваха се да не би да избяга от ръцете им и да се върнат празни при онези, които ги бяха изпратили. Затова криеха намеренията си и искаха да го издебнат.
    Но св. Лонгин, изпълнен с Божията благодат, отнапред знаеше какво го очаква - свише му бе открито за мъченическия венец, който е приготвен за него. Той сам излезе да посрещне войниците и ги приветства с любов и уважение. А те не знаеха, че е той, и питаха:
    - Къде е Лонгин, който някога беше стотник?
    - За какво ви трябва той? - попита ги на свой ред св. Лонгин.
    - Чухме - отвърнаха му те, - че е добър човек, и искаме да го посетим. Ние сме войници, а той беше стотник във войската - затова искаме да се видим с него.
    Св. Лонгин им каза:
    - Моля ви, господари мои, отбийте се в моя дом и починете малко от пътуването си! Аз ще ви кажа за него - зная къде живее. Дори самият той ще дойде при вас, защото домът му се намира недалеч оттук.
    Тогава те отидоха с него и светецът богато ги нагости в своя дом. А вечерта, когато войниците се поразвеселиха и виното развърза езиците им, казаха на св. Лонгин за какво са изпратени, но първо много го молиха и го заклеха да не открива на никого тази тайна - страхуваха се да не би някой да издаде намерението им и търсеният от тях да избяга.
    - Ние - казваха - сме изпратени да отнемем главата му, както и на неговите двама другари, защото такава заповед пристигна при Пилат от императора.
    Щом светецът научи, че и тях искат да убият, веднага изпрати да ги повикат при него, и не откриваше на войниците, че той е Лонгин, докато не дойдоха двамата му другари. Щом войниците заспаха, той застана на молитва: през цялата нощ усърдно се молеше на Бога и се приготвяше за смъртта.
    На следната сутрин войниците взеха да се приготвят за път и помолиха св. Лонгин да им покаже, според обещанието си, онзи, когото търсят.
    - Почакайте малко, господари мои - каза им той, - изпратих да го повикат и той незабавно ще дойде при вас. Повярвайте ми: самият той, когото вие търсите, ще дойде в ръцете ви, само почакайте малко.
    Когато пристигнаха двамата му другари, св. Лонгин излезе да ги посрещне, прегърна ги и с любов им каза:
    - Радвайте се, раби Христови и мои сподвижници! Радвайте се заедно с мен, защото се приближи времето на нашето веселие, дойде часът, в който ще се освободим от връзките на плътта. Ето, днес заедно ще застанем пред нашия Господ Иисус Христос. Видяхме Неговите страдания, разпятие и погребение, видяхме и как Той възкръсна със слава - а сега ще Го видим да седи отдясно на Бога и ще се наситим духом като гледаме Неговата слава.
    После св. Лонгин добави, че са дошли войници, изпратени от Пилат и от еврейското сборище - да ги убият задето са свидетелствали за Христовото възкресение. А те, щом чуха това, от сърце се зарадваха. Радваха се, че ще се удостоят с мъченически венец и скоро ще застанат пред своя Господ, Когото обичаха от цялата си душа. След това отиде заедно с тях при войниците и им каза:
    - Ето, пред вас е Лонгин, пред вас са и двамата му другари! Аз съм Лонгин, когото търсите, а тези двамата са ми братя в Господа - заедно с мен те видяха възкресението на Христа Спасителя и повярваха в Него. Готови сме да изпълните над нас това, което ви е заповядано.
    Войниците изпаднаха в голямо недоумение. Отначало не искаха да повярват, че той е Лонгин, но щом разбраха, че действително е така, срамуваха се и не искаха да убият своя благодетел. Светецът ги убеждаваше да изпълнят дадената им заповед и рече:
    - За благодеянието, което ви сторих, не можете да ми се отблагодарите толкова добре, колкото ако ме изпратите по-скоро при моя Господ, при Когото отдавна желая да отида.
    След това се облече в бяла погребална дреха и нареди на домашните си да погребат тялото му на близкия хълм, а заедно с него да положат телата и на неговите двама сподвижници. После тримата застанаха на молитва и дълго се молеха на Господа, простиха се с всички, които бяха там и преклониха главите си под меча. След убийството войниците взеха със себе си главата на св. Лонгин и си отидоха, а близките му погребаха тялото му и телата на другите двама Христови мъченици с почит на мястото, което им беше показал.
    Завърнали се в Иерусалим със светата глава на мъченика, войниците я показаха на Пилат и на евреите за доказателство, че са го убили. А Пилат заповяда да я изхвърлят извън града и тя дълго време стоеше на сметището, докато беше засипана с боклук.
    Но Господ, Който "запазва всички кости на праведните" (Пс.33:21), запази невредима светата глава на Своя мъченик и пожела да го прослави сред хората, тъй както много преди това го бе прославил на Небесата сред светите Ангели. Ето как Господ откри честната глава на св. Лонгин. В Кападокия живееше една жена вдовица, която ослепя и с двете си очи, и дълго търсеше помощ от лекарите, но никой от тях не и помогна. След това реши да отиде в Иерусалим, да се поклони там на светите места и да търси Божията помощ за своите невиждащи очи. Взе със себе си единствения си син и тръгна на път, а той я водеше дори до Иерусалим. Но когато пристигнаха в светите места, синът и се разболя и след няколко дни умря. Кой би могъл тогава да си представи скръбта на тази вдовица: тя непрестанно плачеше и сякаш нямаше никаква отрада в своята безутешна печал. Плачеше за своята слепота, плачеше и за загубата на единствения си син, който беше светлина за очите и и я водеше където и бе необходимо. Веднъж докато скърбеше така, яви и се във видение св. Лонгин, утеши я и и обеща, че тя ще види сина си в небесна слава и ще бъде излекувана от слепотата си. Той и разказа всичко за себе си: как видя страданията, разпятието, погребението и възкресението на Христа, как след това проповядваше за Него в Кападокия и пострада мъченически заради Господа заедно с двамата свои другари. Накрая и заповяда да отиде в предградието и да намери на сметището засипаната от боклуците негова глава. Каза и:
    - На теб е определено да направиш това за да получиш изцеление.
    Тогава жената се успокои и престана да скърби, помоли някакви хора да я заведат извън града и им рече:
    - Където видите че е събран на едно място голям куп смет, там ме оставете.
    Те така и сториха: намериха на едно място много боклук, събран накуп, и я доведоха до него. Тя започна да разравя с ръце сметта, макар и нищо да не виждаше, но вярваше на думите на Божия угодник, които той и каза във видението. Господ така устрои, че тя бързо намери онова, което търсеше, и веднага очите и се отвориха. За пръв път след толкова време тази жена видя слънчевата светлина и първото нещо, което се оказа пред погледа и беше честната глава на св. Лонгин, лежаща на сметището. Душата и се изпълни с неизказана радост, но не толкова задето прогледа, колкото заради намереното нетленно съкровище - главата на Христовия мъченик - светинята, чрез която Божията благодат слезе над нея и я излекува от слепотата. Тя с благодарност прославяше Бога и величаеше Неговия раб св. Лонгин.
    После жената взе светата глава, целуна я и я занесе в дома си: там я уми и я помаза с благовонни аромати. Толкова много се радваше за този скъпоценен духовен бисер, че дори забрави скръбта си за своя починал син. На следната нощ отново и се яви св. Лонгин, сияещ в голяма небесна слава. Той водеше сина и, облечен в блестяща брачна одежда, прегърна го с бащинска любов и и каза:
    - Ето, виж твоя син, за когото плачеш и ти е болно. Погледни в каква почест и слава е той сега. Виж и недей повече да скърбиш, защото Бог го причисли към небесните обитатели, населяващи Неговото Царство. Сега той служи на Спасителя и никога не ще бъде разлъчен от мен. А ти вземи главата ми, вземи и тялото на твоя син и ги погреби заедно в един ковчег. Отсега не плачи повече за сина си и не измъчвай душата си - Бог му даде голяма небесна слава, радост и нескончаемо веселие.
    Щом чу това, жената побърза да изпълни казаното и: сложи главата на Христовия мъченик в един ковчег заедно с тялото на покойния си син и се върна в дома си с благодарност към Бога.
    Когато се прибра в отечеството си, погреба с почит главата на св. Лонгин и тялото на своя син, а сама на себе си казваше:
    - Сега зная, че за онези, които обичат Бога, всичко се обръща към добро: ето, аз търсех телесни очи, а намерих не само телесни, но и духовни. Бях изпълнена със скръб заради смъртта на моя син, а сега зная, че той е на Небесата и предстои пред Бога в слава с пророците и мъчениците. Заедно с тях и със св. Лонгин той вечно ще се радва в Царството Христово, носи сред Ангелите Кръста - знамението на победата, и понеже е ученик на св. Лонгин, също като него с радост възпява: "Наистина, Божий Син е бил Този Човек" (27:54), Такъв е сега и Такъв ще бъде. Неговото Царство е Царство на всички векове и властта Му е от род в род - на Него подобава слава во веки, амин.


Винетка
Начална страница         Съдържание за месеца         Азбучен указател
Hosted by uCoz