Винетка

Житие на преподобната наша майка Параскева

На брега на Мраморно море ( Между Селимврия и Константинопол) се намираше едно селище, наречено Епиват - в него именно се роди св. Параскева. ( Нейното светско име е било Петка) Нейните родители бяха благочестиви, неотклонно следваха всички Божии заповеди и украсяваха своя живот с много милостини и благотворителност. Още от ранна възраст те възпитаваха своята дъщеря - чистата по душа Христова невеста Параскева - в същия дух на благочестие и я научиха да познава Божия закон и с цялата си душа да обича Господа.
Св.Петка Епиватска - Търновска     В нея още отрано се появи пламенно желание да живее за Господа и да Му служи. Веднъж тя беше отишла на църква и чу думите на Спасителя: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Марк.8:34). Тези думи оставиха неизгладимо впечатление в душата и и на излизане от храма тя даде своята скъпоценна дреха на някакъв бедняк, когото срещна, а в замяна взе неговите дрипи. Малко по-късно, при друг подобен случай Параскева отново даде дрехата си на една просякиня и оттогава неведнъж постъпваше по същия начин. Заради това я хокаха, но тя отвръщаше, че не може да живее иначе.
    След известно време родителите и си отидоха от този свят и се преселиха в Небесните обители, а Параскева заедно с нейния брат Евтимий оставиха наследници на своя дом и имот. По-късно Евтимий бе поставен за епископ в град Мадит ( Пристанищен град в Кримския полуостров) и извърши там много и преславни чудеса - както през живота си, така и след своята кончина.
    След смъртта на родителите си св. Параскева пое по тесния и скръбен път, който води в Царството Небесно, и от все сърце пожела да следва живота на Божиите угодници: с пост и бдение умъртвяваше безчинните страсти на своето тяло и го покоряваше на духа си. Скоро в душата и запламтя свят копнеж по Бога и тя не искаше повече да живее в многометежния свят - остави всичко и реши да поеме по пътя на пустинножителския живот. Но преди да се отдалечи в пълно уединение, младата подвижница посети Цариград ( По свидетелството на преп. Никодим Светогорец) и тамошните свети места. Наставленията на опитните духовни старци, от които се ползваше, и помогнаха да стъпи на здравата основа на духовния живот - светото смирение, и възгоряха в нея още по-голяма любов към Господа и решимост да носи несгодите на суровия пустиннически подвиг. По техния съвет Параскева се посели в Ираклийското предградие при храма "Покров на Пресвета Богородица", и там живя пет години в молитви, пост и сълзи на умиление. След това, в изпълнение на отдавнашното свое желание, тя се отправи в Палестина, поклони се на св. места, осветени от живота на Спасителя, и остана да живее в Иорданската пустиня.
    В тишината на пълното уединение, останала сама с Бога, тя започна да води наистина равноангелен живот, по примера на светия Боговидец Илия и на Господния Предтеча Иоан: хранеше се твърде малко и то само с билки, които растяха наоколо. Лятно време сякаш се топеше от непоносимата горещина, а зиме премръзваше от студ, но винаги с духовните си очи гледаше към Онзи, Който може да спаси смирените по сърце от малодушието и от бурите на греховете (Пс.54:9). И кой би могъл да разкаже за покайните сълзи, които в молитвеното си уединение тя проливаше пред Всевиждащия? Можем ли наистина да разберем и да знаем нейните непрестанни молитвени въздишки на скръб по Бога, може ли да си представим безчислените и страдания и подвизи за умъртвяване на плътските страсти, и изобщо - нейния пустиннически живот под открито небе денем и нощем?... Наистина, всичко това беше скрито за помрачените от житейска суета очи на хората, и известно единствено на Бога, Който вижда всичко и изпитва сърцето на всеки човек. Изоставила напълно всякакви светски грижи, св. Параскева се трудеше в пустинната тишина за своето спасение, стараеше се да очисти душата си и от най-малките петна на греха, за да бъде готова да посрещне Небесния Жених и да се яви непорочна в деня на Страшния съд. Често пъти с умиление отправяше молитвения си взор към Небесата и казваше: "Теб обикнах, възлюбен мой Небесен Жених!". Сърцето и гореше от любов към Христа и тя сякаш непрестанно се обръщаше към Него с думите на песента на песните: "Кажи ми Ти, Когото обича душата ми..." (П.песн.1:6). Към едно само се стремеше и за него единствено се безпокоеше: как да украси светилника на своята душа и да излезе заедно с мъдрите деви да посрещне Младоженеца, да чуе Неговия пресладък глас и да се наслади на Божествената Му красота. Към това бяха отправени всичките и грижи и тя винаги си мислеше: "Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?" (Пс.41:3).
    Такъв беше нейният многотруден живот в пустинята. Но лукавият враг на човешкото спасение се изпълваше с неописуема завист и ярост като виждаше нейните добродетели и благочестие - опитваше се да я уплаши с разни мечтания и привидения. Много пъти се преобразяваше във вид на различни зверове и се устремяваше към преподобната, за да разколебае нейната решимост за богоугождение и да я хвърли в пропастта на малодушието. Но св. Параскева "избра Всевишния за свое прибежище" (Пс.90:9) и с Негова помощ, чрез осеняването със светото кръстно знамение, прогонваше бесовете. Макар и жена по естество, но по разум и търпение тя проявяваше изключително мъжество, и подобно на Давид победи духовния Голиат - дявола: укрепявана от Божията благодат, с лекота разкъсваше като паяжина всичките му козни. В скоро време нейните духовни подвизи и добродетелният и живот украсиха душата и със своя дивен плод на святост - тя стана възлюбена невеста на Христа, Небесния Жених, в изпълнение на пророческите думи: "text text" ("Ще пожелае Царят (да види) твоята красота" (Пс.44:12)). Той Сам се всели в нея заедно с Отца и Светия Дух и неизказано обитаваше в сърцето и като в свет Свой храм. Действително, чистата по душа и тяло Параскева, запазила себе си без грях и без порок, стана храм на Живия Бог и избран съсъд на Неговата благодат.
    Много години тя търпеливо носеше бремето на своя изнурителен живот в пустинята. Веднъж, когато стана по обичая си през нощта на молитва и с умиление издигна ръце към небето, видя Ангел Божий в образ на светъл юноша - той дойде при нея и и каза:
    - Остави пустинята и се върни в твоето отечество: там трябва да отдадеш тялото си на земята, а душата ти да отиде в Небесните селения.
    Преподобната размисли над видението и със своята духовна разсъдителност видя, че това повеление е от Бога. Зарадва се, че скоро ще се освободи от връзките на тялото, но и скърбеше задето оставя пустинята (за живеещите по плът това е странно, но за духовния труженик пустинята и безмълвието са възлюбени и въжделени, защото очистват душата от гнездящия се в нея порок и я правят отново такава, каквато е била създадена първоначално от Твореца). Макар и против волята си, св. Параскева остави пустинята, отиде в Константинопол и влезе във великолепната църква "Св. София". После посети и Влахернската църква "Пресв. Богородица" и след като се поклони там на Бога и на Пречистата Божия Майка, отиде в своя роден град Епиват. В него тя живя известно време без да изменя своите духовни подвизи, пост и молитви. А когато наближи отхождането и при Бога, помоли се усърдно за себе си и за целия свят, и след това предаде в Божиите ръце своята света душа. Християните според обичая погребаха тялото и в някакво малкоизвестно място.
    Много години след нейната блажена кончина Бог благоволи да прослави и на земята сред хората Своята угодница, която отдавна бе прославил на Небесата, и яви нейните св. мощи по следния начин. Близо до мястото, където преподобната беше погребана, се подвизаваше на своя стълп в безмълвие един стълпник. Но така се случи, че недалеко в морето плаваше с кораб някакъв моряк. Този моряк се разболя от тежка болест и умря, а трупът му беше изхвърлен на брега. Скоро от него започна да се разнася непоносим смрад и хората не можеха да минават по близкия път. Стълпникът също не можа да понесе зловонието му - наложи се да слезе от стълпа и каза на няколко души да изкопаят дълбока дупка и да заровят в нея смърдящия труп. Когато тези хора започнаха да копаят, по Божие устроение намериха в земята да лежи нетленно тяло на човек и се удивяваха как това тяло се е запазило цяло и неповредено. Но те бяха простовати хора и неуки, и не отдадоха значение на това, а го помислиха за нещо маловажно. Казваха си:
    - Ако това тяло беше свято, тогава Бог щеше да покаже с някакви чудеса.
    И отново го заровиха с пръст, а после в същата дупка хвърлиха вонящия труп и си отидоха по домовете. През нощта един благочестив мъж от тях, на име Георги, се молеше на Бога в дома си, а към сутринта заспа и видя следното видение: струваше му се, че гледа някаква царица, седяща на ослепително светъл престол, а около нея стояха голямо множество светли воини. Като ги видя, Георги се изпълни с благоговеен ужас и падна ничком на земята, защото не можеше да понесе блясъка на тази пресветла красота. Но един от тези воини го хвана за ръка, повдигна го и му каза:
    - Георги, защо така пренебрегнахте тялото на преподобната Параскева и погребахте заедно с него смърдящия труп? Побързайте да извадите оттам светото и тяло и го положете на почетно място, защото Бог пожела да прослави Своята рабиня на земята.
    После и сияещата от светлина царица му заповяда:
    - Незабавно извадете моите мощи и ги поставете на отделно място - не мога повече да търпя зловонието, което излиза от онова тяло! Защото и аз съм човек, а родният ми град е Епиват, в който сега вие живеете.
    Същата нощ една почтена жена на име Евтимия видя такова видение, каквото и Георги, и на сутринта двамата разказаха на хората какво бяха видели. Щом чуха това, християните побързаха да отидат със свещи при мощите на св. Параскева, извадиха ги с голямо благоговение и се радваха задето бяха намерили такова безценно съкровище. Поставиха ги в храма "Св. апостоли Петър и Павел", който се намираше в Епиват. Там по молитвите на преподобна Параскева се подаваха от нейните св. мощи много изцеления на болни: всички недъгави или бесновати от околността, които идваха с вяра, получаваха здраве.
    Много време след това в България дойде на власт благочестивият цар Иван Асен. Той разбра къде лежат чудотворните мощи на св. Параскева и изпрати блажения преславски митрополит Марк заедно с много епископи и свещеници, чрез тях пренесе светите мощи в столицата на Българското царство - Търново и ги постави с почест в своята придворна църква. Оттогава там започнаха да се изливат от светите мощи различни изцеления на онези, които пристъпваха с вяра към молитвеното ходатайство на блажената Параскева.
    Когато по Божие допущение турците завладяха Византийската империя, заедно с нея покориха под своя власт Българското и Сръбското царства. Това стана през XIV век, по време на турския султан Селим II. Когато Селим превзе Търново, бяха разграбени всички църковни скъпоценности и царски украшения. Тогава и мощите на св. Параскева бяха отнесени в Цариград и поставени в султанския палат. Но и там не остана скрит скъпоценният духовен бисер: много чудеса ставаха чрез светите мощи и не само християните, но и агаряните идваха да им се поклонят. Това силно смути турците и те взеха да се страхуват да не би мнозина от тях да се обърнат към Християнството заради чудесата, които Бог вършеше чрез мощите на св. Параскева. Но и немалко от християните се грижеха тази светиня по-скоро да бъде взета от ръцете на нечестивите и да стане предмет на благоговейна почит от чедата на Христовата Църква. Затова турците дадоха светите мощи на цариградските християни, а те ги положиха с почит в патриаршеската църква.
    След време благочестивият владетел на Молдавия, воеводата Ио Василий научи за мощите на преподобна Параскева и горещо желаеше те да бъдат пренесени с чест в неговата православна страна. А Господ, Който е прославян сред Своите Светии, благоволи и там да прослави Своята угодница, и устрои да се изпълни желанието на молдавския воевода: преклони сърцето на светейшия Константинополски патриарх Партений да съдейства за това. Патриархът свика целия свой освещен събор и по общо решение, със съгласието и на други патриарси, беше удовлетворена усърдната молба на благочестивия владетел. Тогава мощите на св. Параскева бяха пренесени от трима митрополити - Иоаникий Ираклийски, Партений Адрианополски и Теофан Палеонпатрон - в град Яш, столицата на Молдавия, и положени с голяма почит в храма "Св. три Светители", за всеобща радост на православния молдавски народ. Това стана на 14 октомври 1641 г.


Винетка


В същия ден

Житие на преподобния наш отец Никола Святоша, княз Черниговски

Много бързо, много по-бързо отколкото бихме могли да си представим "преминава - според думите на апостола - образът на този свят" (1Кор.7:31)."Властта (над страните) преминава от народ към народ. (Много пъти) Господ събори престолите на властниците и постави вместо тях кротките" и смирените (Сир.10:8,17). Тази непостоянност и несигурност на кратковременната земна власт наведе на много размисли блажения княз Никола Святоша. ( Той беше син на Черниговския княз Давид Святославич и внук на Киевския и Черниговски княз Святослав Ярославич, който основа създадената от Бога света Киево - Печерска църква) Той добре разбра, че единствено онова Царство, което е на Небесата, е непреходно и вечно, и е изпълнено с неизказани вечни блага, приготвени от Бога за онези, които Го обичат. Затова светият княз остави славата и богатството, почестите и властта на своето земно и скоропреходно княжество заради вечното Небесно Царство (както в древност постъпи индийският царски син - блаженият Иоасаф) и отиде в Киево - Печерския монастир. Там прие монашеския образ и в смирение, доброволна нищета и пълно отречение от своята воля толкова много просия с дивния си свят живот, че всички виждаха неговите добри дела и прославяха Бога.
Преп.Никола Святоша     Най-напред той се погрижи да научи себе си на послушание и твърде скоро преуспя в тази ангелска добродетел. Отначало помагаше на братята в готварницата, сечеше дърва и често пъти ги донасяше отдалеч на гръб, и вършеше с най-голямо усърдие други неща, които бяха нужни за приготвянето на храната. Дълго време блаженият княз изпълняваше това служение. Щом узнаха за него, братята му Изяслав и Владимир едва успяха да го откъснат от тази работа. Но св. Никола, възлюбил от все сърце блаженото послушание, със сълзи на очи ги молеше да помага там на братята още една година. Така той три години се трудеше в готварницата с голямо старание и благоговение.
    След това, вече укрепнал в монашеския живот и придобил опитност, той бе поставен да пази главните монастирски порти - на това послушание също остана три години, и не отиваше никъде другаде, освен в църква.
    После го повикаха да помага в трапезарията, а той и тук се трудеше както подобава - с такова дълбоко благоговение, сякаш прислужваше не хора, а на Ангели.
    Преминал по такъв начин степените на послушанието, той във всичко се показа усърден и способен. Тогава по решение на игумена и на цялото монастирско братство, му наредиха да стои в килията си и да пребъдва в безмълвие - и така в тишината на уединението да се труди за спасението на душата си. Той, както винаги, прояви и тук послушание: направи до килията си градина, трудеше се в нея и през целия си монашески живот никой никога не беше го видял да стои празен - винаги работеше нещо или се занимаваше с ръчен труд, а с устата си и със сърцето си непрестанно се молеше на Господа с Иисусовата молитва: text text text text. С нищо друго не се хранеше, освен с това, което се предлагаше на общата монастирска трапеза, и то - в много малко количество. Понякога се случваше да дойдат неговите сродници: те му донасяха разни неща като на княз (макар самият той да не желаеше) - но всичко това блаженият раздаваше на странниците, на бедните или за църковни нужди: благодарение на тези средства бяха закупени много книги за храма.
    Докато светият княз живееше още в света, имаше при себе си един лекар на име Петър - човек, който изключително много си разбираше от професията. Този Петър беше родом сириец и заедно с него дойде в монастира. С болка и огорчение той гледаше как господарят му доброволно се подлага на крайна нищета и живее като един от последните бедняци - затова го остави, отиде да живее в Киев и там лекуваше хората. Често пъти той идваше да навести блажения, но като виждаше неговия многотруден живот, изпълнен с лишения и страдания, и безмерно строгия му пост (докато той работеше в готварницата, а после - докато пазеше портите), увещаваше го и му казваше:
    - Княже, ти трябва да обръщаш повече внимание на своето здраве! Ти прекалено много изтощаваш тялото си с физически труд и въздържание от храна! Пази се, за да не би някога да изнемогнеш и да нямаш сили да носиш игото, което си пожелал да вземеш на себе си заради Христа. Бог не иска пост или труд, който превишава силите на човека, но единствено - сърце чисто и смирено. Ти слугуваш на монасите като някакъв роб! А защо е нужно? Ти не се свикнал на такива лишения, а и не ти подобава да живееш така, защото си княз. Твоите благородни братя Изяслав и Владимир много скърбят задето си в оскъдица и нищета, задето от такава слава и чест си станал последен бедняк, и има опасност да се разболееш от лошата храна и да умреш. Учудвам се колко си се изменил по лице! Някога ти се хранеше със сладки ястия, а сега се измъчваш със сурови зеленчуци и сух хляб! Пази се, обаче, да не би изведнъж да се стоварят върху теб много болести и да отслабнеш дотам, че в скоро време и от живота си да се лишиш. Тогава аз и да искам, няма да мога да ти помогна, и ще хвърлиш в голяма скръб и в неутешим плач твоите братя. Ето, велможите, които ти служеха и бяха знатни и славни заради тебе, сега са лишени от своята надежда, много тъгуват за теб и са изпаднали в голямо униние. Но те си имат просторни къщи и живеят в тях, а ти нямаш къде глава да подслониш и живееш на сметището, или пък и в готварницата, или при портите. Кой от руските князе е постъпвал така? Да не би твоят блажен баща Давид или приснопаметният ти дядо Светослав? Не, разбира се, но дори и от велможите никой не е пожелал да живее в такова безчестие, освен единствено Варлаам, който беше тук игумен. Затова, ако не послушаш моя съвет, преждевременно ще си отидеш от този свят.
    Много пъти лекарят идваше и говореше в този дух на светия княз, докато седеше заедно с него в готварницата или при портите. А на всичко това го подучваха братята на блажения.
    Св. Никола обикновено му отговаряше:
    - Брате Петре, аз много мислих за здравето на моята душа и достигнах до извода, че не бива да се щади тялото, за да не върши похоти противно на духа и да не ме победи със своето безчиние. Плътта, утеснявана от въздържанието и физическия труд, ще се смири, а няма да изнемогне. Но дори и да изнемогне, силата Божия в немощ напълно се проявява, както е казал Господ на апостола (2Кор.12:9). А апостолът казва: "Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас" (Рим.8:18) . Наистина, Бог иска сърце чисто и смирено, но без пост и без труд не е възможно то да стане такова. Постът е майка на целомъдрието и на чистотата, както е казано: "смири се сърцето им в трудностите" (Пс.106:12). Благодаря на Бога задето ме освободи от светските грижи и ме направи раб на Своите раби - тези блажени черноризци. По такъв начин аз, който бях княз, в тяхно лице служа на Царя на царете. А моите братя нека гледат своите дела: всеки ще отговаря пред Бога да себе си. Стига им и това, че им оставих моя дял от княжеството, над който имах власт - а го оставих заради вечното наследие в Царството Небесно. Обеднях заради Христа, за да придобия Христа. А ти защо ме укоряваш, че в моята нищета живея във въздържание и се храня с оскъдна храна, и защо ме заплашваш със смъртта? Нали и ти самият, когато лекуваш телесна болест, съветваш болния да се въздържа и да избягва някои храни? По същия начин и аз трябва да лекувам душевните си недъзи. Дори да умра по тяло, ще кажа: смъртта заради Христа за мен е придобивка (Филип.1:21) . И като седя на сметището, защо мислиш, че съм по-лош от велможите? Ето, ще царувам заедно с Иов, за когото пише, че е бил най-прочут между всички хора на Изтока (Иов.1:3). Макар и нито един от руските князе да не е живял преди мен така, нека аз, който следвам Небесния Цар, да бъда пръв в това, та поне отсега някой от князете да възревнува светия монашески живот и да ме последва. Накрая ще кажа на теб и на онези, които са те увещали да ми говориш тези неща: грижете се за себе си.
    Много пъти се случваше блаженият княз да се разболее докато се трудеше в своето послушание. А Петър, щом научаваше, веднага му приготвяше лечебни билки в зависимост от болестта, но още преди да отиде при него с билките, князът по Божия благодат оздравяваше и изобщо не му позволяваше да го лекува. Веднъж самият Петър се разболя. Тогава блаженият изпрати да му кажат:
    - Ако не пиеш лекарства, скоро ще оздравееш. А ако не ме послушаш, много ще страдаш.
    Той, обаче, се надяваше на своите големи медицински познания, не го послуша и изпи хапчетата, които си беше приготвил. Но в желанието си да се освободи от болестта, без малко не се лиши от живота си. Накрая едва оздравя и то - по молитвите на светия княз. След време Петър пак се разболя, а блаженият отново изпрати да му кажат:
    - Ако не се лекуваш, на третия ден ще оздравееш.
    Този път лекарят, поучен от предишното си непослушание, направи както му каза светият княз и по думите му на третия ден оздравя.
    Тогава св. Никола (в края на послушанието си при монастирските порти) повика Петър и му рече:
    - Петре, ти трябва да се пострижеш в монашество и да служиш на Господа и на Неговата Пречиста Майка в този монастир вместо мен, защото аз след три месеца ще си отида от тукашния свят.
    От тези думи Петър се разплака, падна пред нозете му и казваше:
    - Горко ми, господарю мой, благодетелю мой, светлина на моя живот! Кой сега ще погледне съчувствено към мен, бедния, кой ще прехранва сираците и нуждаещите се? Кой ще се застъпва за обижданите, кой ще помилва множеството търсещи помощ? Не ти ли казах, княже: пощади своя живот, защото на много хора можеш да си от полза и в твоя живот е надеждата в живота на мнозина?... Нима не ти ме излекува с Божията сила и с твоята молитва? А сега къде отиваш, добри пастирю? Ако ти самият си болен, целителю мой, кажи на мен, твоя раб, каква е смъртната ти болка, и ако аз не те излекувам, нека бъде главата ми за твоята глава и душата ми за твоята душа! Не си отивай от мен без да ми кажеш нищо, господарю мой, но ми дай да зная откъде имаш тази вест? Ако е от човек - тогава аз ще дам живота си вместо теб. А ако Сам Господ ти е известил за това - помоли Му се и аз да умра заедно с теб! Ако ти ме оставиш, къде ще намеря място да отида и да оплаквам своята загуба? На това сметище до портите ли, на което ти живееш? Но и тук ще бъде затворено. И какво ще ми остане за спомен от твоето имущество, когато самият ти нямаш нищо? Тези изпокъсани рубища ли, които са на теб? Но в тях ще бъдеш облечен когато си отиваш от този свят. Подари ми поне твоята молитва, както някога пророк Илия подари горната си дреха на Елисей, за да разделя с нея дълбината на сърцето си и водите на моя живот и да отида "в мястото на дивните селения, даже до дома Божий" (Пс.41:5) - там, където и ти искаш да отидеш! Дори дивите зверове се връщат след изгрева на слънцето и се прибират в своите леговища (Пс.103:22) , а аз когато ме напуснеш не зная къде да отида! Птиците си намират свой дом и лястовиците - гнездо, където да положат птичетата си (Пс.83:4) , а ти шест години живееш в монастира и не си намерил място за себе си - къде тогава ще ме оставиш?
    Блаженият княз повдигна разплакания лекар и му каза:
    - Не скърби, Петре! "Добро е да се уповаваме на Господа, а не да се уповаваме на властниците" на този свят (Пс.117:9). Знае Господ как да запази цялото създание, което Сам е сътворил: Той се грижи да нахрани гладните, да се застъпва за бедстващите и да спасява онези, които са в злополука. Той и за теб ще бъде спасително пристанище. Нека моите братя по плът да не плачат за мен, но за себе си да ридаят и за делата си в изпълнената с плач долина на този свят, за да се утешат в бъдещото блаженство. Аз нямам нужда от лечение за да запазя временния си живот, защото отдавна умрях за всичко тленно и временно. А "мъртвите (по тяло) не ще видят живот, нито пък лекарите ще ги възкресят", свидетелства пророк Исаия (26:14).
    Като каза това, блаженият Никола Святоша отиде заедно с лекаря в пещерата и приготви мястото на своя гроб. После се обърна към Петър с думите:
    - Кой от нас повече е обикнал това място?
    - Зная - отвърна му със сълзи той, - че ако поискаш, можеш да измолиш от Господа да живееш ти повече - положи мен тук!
    Светият княз му каза:
    - Нека да бъде както искаш, ако е угодно на Господа. Да Му се помолим за това в един и същ иночески образ!
    Тогава лекарят по съвета на блажения прие пострижение в монашество и три месеца непрестанно пребъдваше в умиление, в покаен плач и със сълзи се молеше на Бога. Князът за да го утеши му каза:
    - Брате Петре, искаш ли да те взема със себе си?
    А той през сълзи отвърна както и по-рано:
    - Искам да ме пуснеш да умра вместо теб, а ти остани тук и се моли за мен!
    - Дерзай, братко - каза му тогава светецът, - и се подготви, защото в третия ден, по твоето желание, ще напуснеш този живот.
    И така, след като се причасти с Божествените и Животворящи Христови Тайни, в деня, за който му бе казано отнапред, Петър легна на своя одър и предаде душата си в Божиите ръце.
    След кончината на лекаря, блаженият княз Святоша още 30 години се подвизаваше без да излиза от монастира. Достигнал, според името си, святост и съвършенство в добродетелта, той премина във вечния живот и отиде в Царството на Най-светия сред Светиите и Началника на смирението - Господ Иисус Христос. В деня на кончината на светия княз едва ли не всички жители на град Киев се стекоха за да се простят с него и със сълзи просеха да се помоли за тях на Бога.
    Братята на блажения, Изяслав и Владимир, много плакаха за него когато научиха, че е отминал от този живот. Изяслав изпрати да помолят игумена да му даде за благословение и утеха кръста на починалия Божий угодник, възглавницата му и подставката, ( На църковнославянски - text (вероятно от рус. "класть" - слагам, поставям); в руския превод: "скамья" - пейка, скамейка) на която извършваше своите коленопреклонни молитви. Игуменът изпълни молбата му и каза:
    - Нека по твоята вяра да получиш помощ от тях в онова, което желаеш.
    Той ги взе и ги пазеше с голяма почит. После в знак на благодарност изпрати много злато в монастира.
    Същият този Изяслав след известно време се разболя и вече не се надяваше да оздравее. Виждайки, че е пред прага на смъртта, около него се събраха съпругата му, децата му и всичките велможи. В един момент той малко се съвзе, поизправи се и каза, че иска да пие вода от кладенеца в Киево - Печерския монастир. След тези думи той онемя и не можеше нищо повече да каже. Близките му изпратиха човек в монастира и той взе от тази вода в съд, а преди това бяха облели с нея гроба на преподобни Теодосий. Игуменът му даде и власеницата на блажения Святоша, за да облекат в нея брат му. Тогава още преди изпратеният да донесе водата и власеницата, княз Изяслав проговори:
    - Излезте бързо пред града за да посрещнете преподобните отци Теодосий и Никола.
    Когато човекът донесе водата и власеницата, князът отново възкликна:
    - Никола, Никола Святоша!
    Дадоха му да пие от тази вода и го облякоха във власеницата - при това той веднага оздравя и всички прославяха Бога и Неговите угодници.
    Оттогава Изяслав винаги обличаше на себе си тази власеница ако някога се случеше да се разболее, и веднага оздравяваше. Освен това и във всяко сражение я носеше на себе си и винаги беше запазван невредим. Веднъж той стори някакъв грях и не дръзна да я облече - тогава беше убит в едно сражение, но остави завещание на близките си: при погребението му да го облекат в нея.
    Ние също се надяваме на молитвеното ходатайство пред Бога на блажения княз Никола Святоша и вярваме, че ще се удостоим да се излекуваме под покрова на неговите св. молитви от всякакви болести и недъзи - както временни, така и вечни - по благодатта на всемилостивия Княз на смирението и Цар на славата - нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото заедно с Бога Отца и Светия Дух подобава слава сега и винаги, и во веки веков, амин.


Винетка
Начална страница         Съдържание за месеца         Азбучен указател
Hosted by uCoz