в. Назарий се роди в Рим. Баща му
беше евреин, а майка му християнка, на име Перпетуа (тя бе приела Кръщение от
св. апостол Петър). Когато Назарий порасна, дълго мислеше коя вяра да следва -
бащината си или майчината. Накрая реши да приеме вярата на светата си майка,
чиито молитви много му помогнаха да се обърне към благочестието, и бе кръстен от
Римския епископ Лин.
Когато навърши пълнолетие, св. Назарий и по дух бе станал съвършен
мъж, укрепнал и преуспял в добродетелта. С цялото си усърдие той служеше на
Господа и се грижеше не само за своето спасение, но и за спасението на другите
- много от неверниците обърна към Христа и ги настави в пътя на спасението.
Получи от своите родители немалка част от именията им - достатъчно за да облагодетелства
нуждаещите се, излезе от Рим и отиде в Медиолан. Там употреби богоугодно цялото
имущество, което носеше: раздаде много милостиня на бедните, погрижи се и за
затворниците, страдащи заради Христа. По това време Римската империя я управляваше
нечестивият Нерон и вилнееше страшно гонение срещу християните. Много от Христовите
изповедници бяха затворени, оковавани и измъчвани - на тях именно служеше св.
Назарий, утвърждаваше ги в светата Вяра и ги укрепяваше за предстоящия им подвиг.
Тогава по заповед на управителя Анулин бяха хванати и светите мъченици Гервасий
и Протасий, и бяха хвърлени в тъмница. Св. Назарий често идваше при тях. Утешителна
и радостна беше за двамата мъченици беседата с него - щом се съберяха, тримата
с трепет и Божествено желание разговаряха за спасението и взаимно се назидаваха:
тези затрогващи беседи бяха истинска духовна храна за душите на Христовите страдалци.
В скоро време св. Назарий дълбоко се привърза към тях и искрено ги обикна в
Христа: виждаше, че те са изпълнени с любов към Бога и горещо желаят да положат
душите си за Господа, Който Сам преди това положи Своята душа за нас и претърпя
страшна кръстна смърт. Толкова много се привърза св. Назарий към Христовите
мъченици и ги обикна, че не искаше да се разделят, но заедно с тях желаеше да
пострада и да умре.
Скоро управителят научи, че Назарий посещава затворниците, носи
им потребни неща и ги утвърждава в Християнската вяра. Затова изпрати да го
хванат и да го доведат пред него. Попита го кой е и откъде е, и разбра, че е
римлянин по произход, а по вяра християнин. Щом научи, че е римлянин, Анулин
взе да го убеждава да не се отрича от езическите богове, които римляните от
древност почитат според нечестивия си обичай. Но св. Назарий дори не искаше
да го слуша: изобличи го, похули лъжливите им богове и изповяда единия истински
Бог Иисус Христос. Тогава управителят заповяда да го бият по устата, но той
не спираше дръзновено да говори и изобличаваше тяхното нечестие. Мъчителят силно
се разгневи и накара слугите си да го бият с пръчки, а накрая с безчестие го
изгони от града.
Св. Назарий искрено се зарадва, че претърпя рани заради любовта
към своя Господ. Радваше се, че се удостои и да бъде изгонен заради правдата
(Мат.5:10), и помнеше думите на Спасителя: "Блажени сте,
когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума
заради Мене" (5:11).
За едно само скърбеше той: за това, че се раздели от своите възлюбени сподвижници
Гервасий и Протасий - с тях заедно блаженият желаеше да умре заради Христа.
По-късно Господ по Своите непостижими съдби изпълни този негов съкровен копнеж,
но първо трябваше св. Назарий да отиде в друга страна за да отвърне много хора
от идолопоклонническото заблуждение и да се погрижи за спасението им.
Предишната нощ във видение му се бе явила неговата блажена майка
и му беше заповядала да отиде в Галия за да се потруди в тази страна и да утвърди
Христовото благовестие. Той с готовност послуша думите и и побърза да ги изпълни.
С благодатните лъчи на Евангелската проповед, които отварят сърдечните очи на
хората, разкриват пред тях безкрайните духовни хоризонти и наднебесни висоти,
и ги правят способни да ходят в светлината на обновен в Христа живот, св. Назарий
просветяваше онези, които се намираха в тъмнината и смъртната сянка на суетния
плътски живот и неговия горчив плод - идолопоклонството.
Известно време блаженият остана да живее в град Мелия. Там прие
от някои благородни вярващи жени едно тригодишно дете на име Келсий, кръсти
го и го възпита в благочестие. Чудно беше това дете: колкото растеше на години,
много повече укрепваше по разум и още от малък се изпълни с Божията благодат.
Дошъл в пълнолетие, Келсий остави всичко и последва своя учител св. Назарий.
От него той черпеше познания от Божествената премъдрост, внимателно слушаше
и попиваше в сърцето си като жадна земя благотворната духовна роса на кротките
му поучения. Всичко това дотолкова умъдри по дух блажения юноша, че той настигна
дори своя учител - наравно с него проповядваше Христа и се трудеше за спасението
на хората, заедно с него претърпя гонения и мъчения, и в равна степен след това
се удостои с нетленния мъченически венец.
Диновий, управителят на тази страна, научи, че св. Назарий е обърнал
към вярата в Христа жителите на много градове, и веднага изпрати слугите си
да хванат него и юношата Келсий. Щом ги доведоха, първоначално ги предаде на
мъчение и побой, и заповяда да ги хвърлят в тъмница, с намерение да им наложи
на следната сутрин много повече рани и страдания. На другия ден, когато ги отвеждаха
на мъчение, жената на управителя видя младия юноша Келсий, прекрасен не само
по душа, но и по външност, и твърде много и дожаля за него. Отиде при мъжа
си, падна пред нозете му и го молеше да се смили над момчето и да го пусне заедно
с неговия учител Назарий. И толкова настойчиво го молеше, че накрая той отстъпи,
съгласи се да бъде по желанието и и пусна двамата свободни. Когато си отиваха
от него управителят им каза:
- Ходатайството на моята жена ви освободи от всички мъчения.
Но светите Христови изповедници не се радваха, а напротив - съжаляваха,
че не са се удостоили да завършат желания път на мъченичеството, за да биха
могли да се освободят от връзките на плътта и да живеят с Христа. Тръгнаха си
оттам и дойдоха в град Тимир. В този град, по обичая си, двамата се трудеха
в Евангелската проповед, обърнаха много хора към Христа и ги наставляваха в
пътя на спасението.
Но всичко това беше крайно омразно на дявола - ненавистника на доброто:
той възбуди ярост в душите на някои идолопоклонници и ги настрои против Божиите
угодници. Те се сговориха, хванаха светите Назарий и Келсий, и ги отведоха при
своя нечестив цар Нерон. Застанали пред него, светиите с дръзновение изповядаха
Христа Бога. Тогава мъчителите се озлобиха, събориха на земята св. Назарий и
го тъпчеха с крака, а св. Келсий биеха с пръчки. После ги принуждаваха да принесат
жертва на езическите богове, но светиите се помолиха и с една дума събориха
идолите на земята. Изгаряни от нетърпим срам, мъчителите ги дадоха за храна
на зверовете, но и от тях двамата нищо не пострадаха. Накрая ги хвърлиха в морето,
а те тръгнаха по водата и вървяха по нея сякаш ходят по злачно поле. Тези дивни
чудеса, тези прояви на всемогъщата Божия сила и благодат, устройваща човешкото
спасение, стоплиха сърцата на мъчителите: щом ги видяха, царските слуги повярваха
в Христа и приеха кръщение от св. Назарий. Оттогава те оставиха царския дворец,
напуснаха многометежния свят и започнаха в тишина и уединение да служат на Господа.
А св. Назарий заедно със своя ученик Келсий отново се върна в Медиолан
и намери все още живи в тъмницата светите мъченици Гервасий и Протасий. Тук
той отново започна да проповядва Христа и пак беше хванат от слугите на управителя
Анулин. Управителят го попита къде е бил до това време и с крайно удивление
разбра, че е попаднал в ръцете на император Нерон. Учудваше се как е успял да
остане жив: знаеше, че Нерон е жесток и безчовечен, и предаваше на безмилостни
мъчения не само виновните, но и много невинни хора беше убил.
Верен на своите езически заблуждения, управителят отново започна
да убеждава св. Назарий да отиде и да се поклони на боговете им. Но той не се
подчини, а напротив - надсмя им се. Управителят заповяда да го бият по устата.
Удряха му много плесници - както на него, така и на ученика му св. Келсий, а
накрая ги отведоха в тъмницата при светите Гервасий и Протасий. Колко много
тогава се утеши духом св. Назарий задето можа пак да види своите възлюбени в
Господа сподвижници, да беседва с тях и заедно да носят в тъмницата окови заради
Христа.
Управителят Анулин написа писмо до император Нерон и му известяваше
за св. Назарий. А той, щом научи че светецът е жив, беснееше от гняв към онези
слуги, на които беше заповядал да го хвърлят в морската дълбочина. Веднага заповяда
да ги търсят и искаше да ги убие (помисли си, че те са пуснали жив Христовия
мъченик), но не можаха да ги намерят: те вече бяха напуснали света и бяха взели
на себе си спасителното Христово иго и Неговото леко бреме. В отговор императорът
написа на Анулин незабавно да убие св. Назарий. Щом получи царското писмо, мъчителят
изведе от тъмницата светеца заедно с неговия ученик - блажения Келсий, и отсече
с меч главите им. Малко по-късно един християнин, който живееше в предградието,
тайно взе техните св. мощи и ги занесе в своя дом. Дъщерята на този човек беше
болна и лежеше разслабена на легло, но когато внесоха телата на светите мъченици,
тя веднага се изправи на крака здрава, сякаш никога не е боледувала. Каква радост
настана тогава в душата на нейния баща, а и сред всички обитатели на дома му!
Те прославяха Бога за Неговата милост, явена в чудното изцеление, и с почест
погребаха в своята градина телата на Христовите мъченици.
Малко след блажената кончина на светите Назарий и Келсий, в града
пристигна военачалникът Астазий - той отиваше на война против моравците. Тогава
идолските жреци се събраха и го подучиха да убие двамата останали в тъмницата
мъченици - Гервасий и Протасий. Подложени на жестоки мъчения, те скоро завършиха
богоугодно своя подвиг: св. Гервасий почина след побой с оловни пръти, а на
св. Протасий отсякоха главата с меч. Един християнин на име Филип заедно със
синовете си успя да вземе техните многострадални тела и ги погреба в дома си.
Така светите мощи и на четиримата мъченици - Назарий, Келсий, Гервасий и Протасий
- бяха скрити под покривалото на гроба и никой не знаеше нищо за тях дори до
времето на св. Амвросий, епископ Медиолански. По време на царуването на император
Теодосий Велики (379-395), той по Божествено откровение
намери мощите на св. Гервасий и на св. Протасий, а на светите Назарий и Келсий -
през време на царуването на Аркадий и Онорий. (
Аркадий и Онорий - синове и приемници на Теодосий Велики. Първият от тях е
управлявал източната половина на империята (395-408 г.), а вторият - западната
(395-422 г.)) Ето какво разказва презвитер Павлин в житието на св. Амвросий,
за намирането на мощите на светите мъченици Назарий и Келсий:
"По това време Амвросий донесе в църквата "Св. Апостоли" намерените
в градината мощи на св. мъченик Назарий. В гроба, където лежаха мъченическите
мощи, видяхме кръвта, сякаш сега изтекла, и главата заедно с косите и брадата
запазена напълно нетленна - като че сега е положена в гроба. Лицето му беше
необикновено светло, сякаш умито. Но кое е чудното тук? Сам Господ е обещал
в Евангелието: "И косъм от главата ви няма да загине"
(Лук.21:18). При това се изпълнихме и с такова
благоухание, което превъзхожда всякакви земни аромати.
Взехме мъченическите мощи и ги сложихме на колесницата, а после незабавно се
заехме да търсим със св. Амвросий мощите на св. Келсий, положени в близост.
Узнахме от стопаните на градината, че още бащите им са завещали да не изоставят
това място с отминаване на поколенията, тъй като в него са скрити велики съкровища.
И наистина, такива именно са безценните съкровища - светите мъченически мощи
- тях нито молец, нито ръжда ги яде, нито пък крадци ги подкопават и крадат
(Мат.6:20)".
Св. Амвросий пише следното за мощите на светите Гервасий и Протасий:
"Амвросий, раб Христов, до братята по цяла Италия - желая ви вечно
спасение в Господа.
Божествените Писания ни известяват, че е длъжник онзи, който е приел
даром от Господа нещо, а не го открива на останалите: такъв човек сякаш е откраднал
нещо от църква, понеже скрива онова, което би могло да е за полза на другите.
Заради това и св. цар Давид е казал: "Не скрих в сърцето си Твоята правда, но
говорех за Твоята истина и за Твоето спасение; не скрих Твоята милост и Твоята
истина от множеството хора" (Пс.39:11). И сякаш в
очакване на награда за това, добавя: "А Ти, Господи, не отнемай Твоите щедрости
от мен" (ст.12), сякаш казва: "Както аз помогнах на
други да намерят милост, така и Ти не оставяй Твоята милост да бъде далеч от мен".
Но защо е нужно да се направи това предисловие? Ето, сега ще кажа
на вас, които благочестно мислите и вярвате в Господа, и ще се насладите с духовната
радост от намирането на мощите на светиите.
В миналата св. Четиридесетница Господ ме направи причастник на тези,
които постеха и се молеха. Една нощ стоях на молитва и по някое време очите
ми се покриха от лек сън - но такъв сън, че нито дълбоко спях, нито бях напълно
буден. По време на този сън видях двама юноши в бели дрехи - те бяха издигнали
ръце нагоре и се молеха, но аз, обхванат от дрямка, не можах да говоря с тях.
А когато се събудих, те бяха станали невидими. Тогава помолих благостта на Господа
да отстрани от мен това видение ако то е бесовска прелест, а ако е нещо истинско
- да ми покаже по-ясно. За да получа просимото прибавих пост към поста си, и
на втората нощ, когато пропяха петлите, също както и по-преди видях тези юноши
да се молят заедно с мен.
В третата нощ тялото ми вече до крайност изнемогна от пост и не
можех да спя - тогава същите двама се явиха пред удивения ми поглед вече не
насън, а наяве. Заедно с тях беше и св. апостол Павел, когото познах от изображението
му на иконата - единствено той разговаряше с мен, а те мълчаха. Каза ми:
- Тези са, които послушаха моите думи и презряха света и богатството,
последваха нашия Господ Иисус Христос и не желаеха нищо земно или плътско. Десет
години те живяха тук, в Медиолан, служеха на Бога и се удостоиха да станат Христови
мъченици, а телата им ще намериш в гроб, които е тук в земята на това място,
на което ти стоиш и се молиш - изнеси ги за открито поклонение и построй църква
на тяхно име.
Попитах за имената им и той ми отвърна:
- Ще намериш лист хартия до главите им: на него са написани датите
на раждането им и кога са починали.
Тогава аз събрах братята и епископите, разказах им каквото видях
и сам първоначално започнах да копая, а епископите ми помагаха. Намерихме ковчег,
както ни каза св. Павел, и в него видяхме телата на светиите - сякаш сега погребани:
от тях въздухът се изпълваше с дивно благоухание. До главите им намерихме хартия,
в която беше написано следното: "Аз, Христовият раб Филип, успях да взема в
моя дом телата на тези светии и ги погребах. Тяхната майка се наричаше Валерия,
а баща им - Виталий. Заедно им се родиха тези двама техни синове - близнаци: единия
от тях нарекоха Протасий, а другия - Гервасий. (Виталий беше воин, живееше в
Медиолан и заедно със съпругата си тайно служеше на Бога. Веднъж той отиде в
град Равена със съдията Павлин и там идолопоклонниците разбраха, че е християнин.
Измъчваха го, но той не се отрече от Христа - затова го хвърлиха в една дълбока
яма, а отгоре го замеряха с камъни и така погребан още жив той завърши мъченическия
си подвиг. Когато съпругата му узна за смъртта на своя мъж, отиде да вземе тялото
му и да го погребе в дома си за утеха на своето вдовство. Но тези от гражданите
на Равена, които бяха християни, не и дадоха да вземе тялото на своя мъж -
самите те се радваха на това съкровище и го пазеха при себе си за да им бъде
светият мъченик застъпник пред Господа. Валерия, без да получи желаното, тръгна
обратно към Медиолан, но в едно село по пътя попадна на богопротивен езически
празник - нечестивите хора принасяха жертви на своя скверен бог Силван. Те имаха
обичай да гощават странниците с идоложертвено месо, затова щом видяха Валерия
да се приближава по пътя, повикаха я да яде от това месо. Но тя се гнусеше от
езическите мерзости, не пожела да вкуси от бесовските жертви и изповяда, че
е християнка. Това силно раздразни нечестивите: те взеха тояги и безмилостно
я биха, тъй че едва жива беше доведена от близките си в Медиолан. Щом пристигна
в дома си, тя поучаваше своите синове Гервасий и Протасий да стоят здраво в
истинската вяра, и на третия ден почина в Господа.)
( Това допълнение (текстът в скоби) не е написано от Филип, но е
взето от Мартиролога и от други източници, за да се знае от какви родители
произхождаха тези св. мъченици) Осиротели от своите родители,
които бяха увенчани с венеца на мъченичеството, Гервасий и Протасий продадоха
дома и имуществото си, раздадоха всичко на бедните и освободиха слугите си,
а сами се затвориха в една малка къща и 10 години се трудеха в молитва, пост
и четене на Божествените книги. В 11-тата година бяха хванати от управителя
Анулин и встъпиха в подвига на мъченичеството заради Христа. Когато военачалникът
Астазий отиваше на война против моравците и минаваше през Медиолан, пресрещнаха
го на пътя идолските жреци и му казваха:
- Ако искаш да се върнеш с победа при императора, накарай Гервасий
и Протасий да принесат жертва на боговете, които са разгневени срещу тях, защото
те двамата ги презират. Затова боговете не искат вече и да отговарят на нашите
въпроси.
Щом чу това, Астазий ги изведе от тъмницата, постави ги пред себе
си и им рече:
- Съветвам ви да не оскърбявате боговете, но благочестно да им принесете
жертви, за да бъде благополучен нашият път!
- Ти - отвърна св. Гервасий - трябва да молиш за победа над враговете
Единия всемогъщ Бог, а не тези идоли, които нито виждат, нито чуват, нито говорят,
нито пък имат дихание.
Тогава Астазий заповяда да бият мъченика с оловни пръти докато умре,
и в това страдание св. Гервасий завърши своя земен живот. Мъчителят заповяда
да изнесат тялото му, а след това се обърна към св. Протасий:
- Нещастнико, пощади своя живот и не се дръж безразсъдно като брат
ти!
- Не зная - отвърна му светецът - кой е нещастен: аз ли, който не
се страхувам от теб, или ти, който се страхуваш от мен.
Астазий му каза:
- И как аз ще се страхувам от теб, жалък човече?!
- Наистина - отвърна му св. Протасий, - страхуваш се от мен да не
те оскърбя в случай, че не принеса жертва на идолите. Ако ти не се боеше от
мен, нямаше да ме принуждаваш да им принасям жертва. А аз не се страхувам от
теб, презирам твоите заплахи и считам идолите ти за боклук. Покланям се само
на Единия Бог, Който царува на Небесата.
След тези думи Астазий заповяда да го бият с тояги. Много време
го измъчваха така. Накрая го повдигнаха от земята и военачалникът го попита:
- Окаянико, защо си горделив и непокорен? Искаш да загинеш като твоя
брат ли?
- Не ти се сърдя, Астазий, - отвърна му той, - защото виждам слепотата
на очите ти. Твоето неверие не ти позволява да видиш онова, което е Божие. Моят
Господ не хулеше безумните хора, които Го разпнаха, но се молеше за тях и добавяше,
че не знаят какво правят. Ти също не знаеш какво правиш и затова ми е жал за
теб. Но изпълни което си започнал, за да бих могъл сега, заедно с моя възлюбен
брат да видя нашия Спасител.
Тогава военачалникът Астазий заповяда да посекат с меч светия мъченик.
След това аз, Христовият раб Филип, заедно с моите синове отидохме през нощта
и тайно взехме техните тела, занесохме ги в моя дом (за това знаеше само Бог)
и в този мраморен ковчег ги погребахме.
Вярвам, че по техните св. молитви и аз ще получа милост от нашия
Господ Иисус Христос, Който заедно с Отца и Светия Дух живее и царува во веки".
Дотук е написаното от св. Амвросий и
намерената книжка на християнина Филип.
Когато светите мощи бяха извадени от земята, чрез тях се подаваха
много изцеления на болни хора, мнозина бесновати се излекуваха и слепи проглеждаха.
Св. Амвросий свидетелства, че в техния град имало един сляп човек на име Севир,
когото всички познавали - той щом само се допрял до края на дрехите, с които
били облечени телата на светите мъченици, веднага прогледал и започнал да вижда
добре.
По молитвите на Твоите Светии, Господи, просвети очите на нашите
души, за да ходим в светлината на правдата пред Твоето лице и да се зарадваме
в Твоето име во веки, амин.
В същия ден
Празнуваме паметта на
светия мъченик Силван, презвитер на Църквата в град Газа. Заради своята
ревност за разпространяване на Христовата вяра той бе пратен на заточение и на
принудителен труд в рудниците край град Фена (в Палестина). Впоследствие беше
посечен с меч от неверниците
(в 311 г.) заедно с 40 войници
християни.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
