град Дамаск живееха родителите на св.
Иоан Дамаскин - знатни и добродетелни
християни. Веднъж, по някакъв случай те взеха при себе си едно дете сираче на
име Козма, родом от Иерусалим. Това дете, още много малко, беше осиротяло от
баща си и майка си (които били християни). А родителите на св. Иоан бяха твърде
благочестиви и милосърдни хора, обичаха бедните и затова взеха Козма при себе
си да го отгледат като свое родно дете, заедно със сина си Иоан. След известно
време те откупиха от агаряните един инок, пленен от Италия, чието име също беше
Козма. Той беше изключително образован и мъдър човек и затова повериха на грижите
му двете момчета - Иоан, своето родно чедо, и Козма, осиновеното си дете - за
да ги научи да разбират Божествените Писания. От него Козма се научи на непреходната
Божествена премъдрост и на много изкуства, а щом навърши пълнолетие по разум
и възраст, остави суетния свят и отиде в един монастир. С радост и горещо желание
той пое върху плещите си благото Христово иго и Неговото спасително и леко бреме,
и с искрено усърдие си подвизаваше в иноческото поприще. В скоро време неговата
чиста и боголюбива душа, изпитана и укрепнала в духовната борба, достигна висотите
на добродетелта, и както звездите сияят на небето, така и той просия в Христовата
Църква със своя свят живот и боговдъхновен разум.
Когато се появи ереста на иконоборството, преподобният отец Козма
подбуди св. Иоан Дамаскин да напише послания до християните в защита на учението
на св. Православна Църква за почитането на светите икони, а и самият той заедно
с него ревностно се подвизаваше против иконоборците с делата си, с думите си
и със своите писания.
Св. Козма украси Божията Църква с прекрасни тропари и канони. Той
почете възкресяването на праведния Лазар, Господния вход в Иерусалим, Тайната
вечеря, светите и спасителни Христови страдания и други Господски празници с
боговдъхновените си песнопения.
Впоследствие Иерусалимският патриарх постави св. Козма за епископ
на град Маюма.( Пристанищен град в Палестина)
В това свое служение преподобният отец живя добродетелно и богоугодно, и много
се грижеше за спасението на своето паство.
В дълбока старост той с мир почина в Господа
(ок.787 г.).
В същия ден
Празнуваме паметта на
св.мъченица Домника, която пострада за Христа от игемона Лисий в Киликийския
град Азарвен, по време на царуването на Диоклетиан. Отначало я биха с волски жили и
изгориха краката и с нажежено желязо. После толкова жестоко я удряха с тояги, че
разкъсаха тялото и и строшиха всичките и членове. Накрая светата мъченица бе
хвърлена в тъмница и там с благодарност за понесените страдания предаде душата
си на Господа
(286 г.).
В същия ден
разнуваме и паметта на
светия наш
отец Мартин Милостиви, епископ на град Тур.
(
Тур - град в Галия (днешна Франция), намиращ се на ок. 350 км югозападно от
Париж) Той произхождаше от Панония, от родители езичници. Още от ранна
възраст повярва в Христа и не обръщаше внимание на външното си образование,
а се грижеше да напредва в Християнското учение и в науката на науките - тази
за спасението на душата. Съвсем млад, на 12-годишна възраст той изпитваше желание
да води уединен подвижнически живот по примера на преподобни Антоний, но баща
му насила го изпрати да служи във войската в офицерски чин. Въпреки това Мартин
и във воинското си звание живееше добродетелно и благочестиво.
Дълго време той не беше кръстен, а само оглашен, но по своето милосърдие
надмина мнозина от християните. Като офицер, той беше изпратен на служба в Галия
(днешна Франция). Веднъж през зимата настана страшен студ. Един ден, както минаваше
през градските порти, Мартин видя някакъв полугол бедняк и макар сам да нямаше
какво да му даде, сърцето му се изпълваше със състрадание - тогава без много
да се замисля свали войнишкия си плащ, раздели го на две и половината даде на
бедняка, а другата остави за себе си и сам се загърна в нея. Някои от минаващите
наблизо видяха постъпката му и взеха да се присмиват на чудноватото му облекло.
Но той не се смути от това, а напротив - радваше се и помнеше думите на Спасителя:
“гол бях, и Ме облякохте, ... доколкото сте сторили това на едного от тези Мои
най-малки братя, на Мен сте го сторили” (Мат.25:36,40).
Същата нощ Мартин видя насън дивно видение: яви му се Сам Господ
Иисус Христос, облечен в онази половина от плаща, която той бе дал на бедния.
Спасителят се обърна към предстоящите пред Него Ангели и им рече:
- С този плащ Ме облече Мартин, макар все още да е само оглашен.
Когато се събуди, младият човек почувства в душата си неизказана
радост и утеха, и незабавно прие св. Кръщение.
Две години по-късно св. Мартин напусна войската и предаде себе си
на духовното ръководство на знаменития по своята образованост и благочестие
Иларий, епископ на град Пуатие. Възлюбил от все сърце монашеския живот, той
с дълбоко смирение отказваше на нееднократните предложения от страна на епископа
да приеме презвитерски сан или поне дяконски.
Изминаха още няколко години. През това време младият подвижник напълно
укрепна в добродетелта, и в изпитаната му чрез скърби и страдания душа все повече
се умножаваше благодатта на Светия Дух. С разрешението на епископа той създаде
монастир и скоро около него се събраха мнозина ревнители на иноческия живот.
Бог извършваше дивни чудеса заради Своя угодник св. Мартин. Веднъж
той възкреси един оглашен, постъпил в монастира, който в негово отсъствие беше
умрял. Нееднократно братята бяха свидетели как по време на св. Литургия Божията
благодат видимо осенява преподобния.
След известно време епископската катедра в град Тур се освободи
и трябваше да бъде избран епископ. Крайно смирен, св. Мартин дори и не помисляше
за себе си такова нещо. Тогава под предлог да се помоли за една болна жена,
християните го повикаха да излезе, заобиколиха го, отведоха го в града и насила
го поставиха за епископ. Но и в този висок сан преподобният не остави своя строг
подвижнически живот и често излизаше сам в някое уединено място за молитва и
богоразмисъл.
Св. Мартин полагаше много грижи за обръщането на езичниците към
Християнството и за изкореняването на идолопоклонството в Галия. Заради дивните
чудеса, които Бог извършваше чрез него (например: светителят с молитва разруши
един езически храм, а след това възкреси единствения син на някаква жена - езичница,
който бе умрял) много невярващи хора се обърнаха и се присъединиха към Христовата
Църква.
Веднъж св. Мартин влезе в Париж, съпровождан от множество народ,
и на едно място видя някакъв прокажен човек, от когото всички се гнусяха. А
той се приближи до него, целуна го и го благослови - тогава болният изведнъж
се очисти от проказата, а на следния ден отиде в църквата и отправяше благодарствени
молитви за изцелението си.
Неизброими бяха делата на милосърдие, които светителят проявяваше
към бедните и нуждаещите се. Затова и хората го наричаха “Милостиви”. Нещо повече
- своето крайно незлобие и ангелска кротост той по чуден начин предаваше и на
околните си, и уталожаваше у тях поривите на гняв и жестокост.
Св. Мартин почина в Господа на 11 ноември
(ок. 400 г.), на около 80-годишна възраст. След блажената
му кончина Бог прослави неговото тяло с нетление, а на гроба му се извършваха
многобройни чудеса.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
