Жития на Светиите - 12 Октомври

о време на царуването на Диоклетиан и Максимиан, в Киликийския град Тарс с гражданските дела се занимаваше проконсулът ( Римска държавна длъжност: управител на провинция, област.) Нумерий Максим. Тогава именно бяха хванати в град Помпеопол и тези трима християни - Тарах, Пров и Андроник - и отведени на съд в Тарс пред управителя Максим.
Разказът за страданието на тези св.мъченици е предаден според актовете, записани от съдийските писари по времето, когато светите мъченици били разпитвани пред римския езически съд. После тези съдийски протоколи са били откупени на висока цена от християните и са били преписани.
Той погледна към тях и първото нещо, което му направи впечатление беше благолепният вид на св. Тарах - мъж стар и почтен. Обърна се към него и го попита:
- Как ти е името? Редно е първо теб да попитам, защото си най-възрастен.
- Християнин съм - отговори му св. Тарах.
Проконсулът продължи:
- Не ми споменавай нечестивата си вяра, но ми кажи името си!
- Християнин съм - отново отвърна св. Тарах.
Максим заповяда на предстоящите слуги:
- Бийте го в устата и му казвайте: “Недей така да отговаряш на съдията!”
Докато те вършеха това, св. Тарах каза:
- Аз казах какво е името ми: християнин се наричам. Това име за мен е по-добро от името, което са ми дали родителите. Но ако искате и него да узнаете - то е Тарах: така съм наречен от моите родители, а когато воювах, наричаха ме Виктор. ( Виктор означава победител)
Проконсулът продължи да го разпитва:
- От какъв род си, Тарах?
- Роден съм - отвърна му той - от римски воински род в Сирийския град Клавдиопол. Но заради това, че съм християнин, оставих воинското служение.
- Не си бил достоен да бъдеш воин… - опита се да го унизи Максим. - Но я кажи как си напуснал войската?
- Помолих началника Публион - отвърна му св. Тарах - и той ме пусна.
Тогава проконсулът рече:
- А сега пощади твоята старост и се подчини на заповедта на нашите царе за да получиш и от мен почести: пристъпи към нашите богове и им принеси жертва, защото и самите царе, владетели на империята, им се покланят!
- Заблудили са се - отговори св. Тарах, - подмамени от сатаната.
Проконсулът се обърна към слугите:
- Разбийте му челюстите, понеже говори против царете, че са прелъстени и са се заблудили!
Докато го биеха св. Тарах рече:
- Казах това и пак ще го кажа, защото те се заблудиха като хора.
- Остави твоето безумие - продължи управителят - и принеси жертва на нашите богове!
- Аз служа на Единия Бог - отвърна той - и Му принасям в жертва не кръв, а чистотата на сърцето.
Управителят му каза:
- Щадя твоята старост и ми е жал да те погубя, защото си разумен човек. Съветвам те да оставиш безмисленото Християнство и да принесеш жертва на боговете!
- Няма да направя това беззаконие - отговори Христовият мъченик, - защото обичам закона на моя Бог и няма да отстъпя от Него!
- Друг е законът, който трябва да бъде изпълняван - заяви Максим.
- Ах, злобни човече! - отвърна му св. Тарах. - Пагубен е вашият закон, който заповядва на вас, нечестивите, да почитате камък и дърво - дела на човешки ръце - и да им се покланяте.
Проконсулът заповяда на предстоящите да ударят мъченика по шията. Той с твърдост понесе това.
- Няма да отстъпя - каза - от изповядването на Христа, което ме спасява!
- Аз ще те отуча от това безумие - заплаши го проконсулът - и ще направя да ти дойде умът!
- Прави каквото искаш - отвърна мъченикът. - Имаш власт над моето тяло.
Тогава Максим заповяда:
- Съблечете му дрехите и го бийте с тояги!
По време на побоя св. Тарах казваше:
- Сега наистина ти ме направи мъдър и разумен, защото в тези мъчения много повече се уповавам на Бога и Неговия Христос.
- Проклет лъжец! - извика управителят. - Първо казваше, че служиш на един Бог, а сега изповядваш Двама: Бога и Неговия Христос. Ако изповядваш, че Бог е един, как служиш на Тези Двамата? А ако пък служиш на два бога, защо отхвърляш многото наши богове?!
Христовият мъченик отвърна:
- Аз изповядвам Единия истински Бог.
- Не каза ли: “Бога и Неговия Христос”? - настояваше Максим.
- Христос - каза му той - е Син Божий: единосъщен по Божество с Отца и Светия Дух. Той е надежда на всички християни, в Негово име страдаме и се спасяваме.
Проконсулът рече:
- Остави това многословие и принеси жертва на нашите богове!
- Не многословя - отвърна св. Тарах, - но ти казвам истината. Вече 65 години вярвам така, и сега също няма да отстъпя от истината!
Там стоеше и един стотник на име Димитрий, който се обърна към светия мъченик и му каза:
- Пощади себе си, човече, и послушай моя съвет: поклони се на боговете!
Но той му отвърна:
-Махни се от мен с твоя съвет, дяволски слуга!
След това проконсулът Максим заповяда да оковат Христовия страдалец с тежки вериги и да го хвърлят в тъмница, и каза на слугите:
- Доведете ми другия!
- Ето, господарю, той стои пред теб - отвърна стотникът Димитрий.
Нумерий Максим погледна към втория от християните, който бе доведен пред него, и каза:
- Кажи ми първо името си!
- Първото - отговори той - и най-обичното име за мен е християнин, а другото, наречено от хората - Пров.
- От какъв род си, Прове? - запита го проконсулът.
- Баща ми - отвърна той - е от Тракия, а аз съм роден в Пергия Памфилийска и съм християнин.
- Нищо не те ползва това име - каза му Максим. - Послушай ме: принеси жертва на боговете, за да бъдеш почетен от царете и да станеш наш приятел!
Св. Пров отвърна:
- Нито почести от царете искам, нито пък желая да се сприятелявям с теб! Не бяха малко моите богатства, които оставих за да служа на Живия Бог.
- Съблечете го - заповяда проконсулът, - разтегнете го и го бийте със сурови жили!
Докато го биеха, стотникът Димитрий се обърна към него и му рече:
- Виж, човече, твоята кръв, която се пролива на земята, и пощади себе си!
- Тялото ми - отвърна св. Пров - е сред вас, за да го измъчвате. За мен тези мъчения са приятни като елей.
- Ще оставиш ли твоето суетене - каза му проконсулът Максим - или ще останеш закоравял в него?
- Аз не се суетя - отговори мъченикът, - но повече от вас съм мъжествен в Господа.
Проконсулът заповяда на слугите:
- Обърнете го и го бийте по корема!
В това жестоко мъчение св. Пров извика:
- Господи, помогни на мен, Твоя раб!
- А докато го биете - продължи управителят, - казвайте: “Къде е твоят Помощник?”
Св. Пров каза:
- Той ми помага и ще ми помогне докрай. Ето, считам твоите мъчения за нищо и няма да ме принудят да изпълня твоята воля!
- Погледни тялото си, нещастнико - извика Максим, - виж, че земята се напои с твоята кръв!
Светият мъченик му отговори:
- Знай, че когато тялото ми страда заради Христа, тогава душата ми се излекува и се оживява.
Управителят заповяда да спрат да го бият, и добави:
- Вържете му с желязо ръцете и нозете, хвърлете го в тъмница и не пускайте никого да влиза там, за да не се грижи никой за него!
След това по заповед на мъчителя изправиха на съд третия християнин. Запитаха го за името му.
- Християнин съм - отвърна той.
- Онези, които бяха преди тебе - каза му съдията, - не получиха никаква полза от това име. Затова и на теб подобава да отговориш по-иначе.
Христовият мъченик отвърна:
- Обикновено хората ме наричат Андроник.
Максим го попита:
- От какъв род си ти, Андроник?
- От почитан род съм - отвърна му той; - син съм на един от градските първенци на Ефес.
- Пощади себе си и ме послушай като баща - започна да го убеждава Максим: - тези, които бяха тук преди теб, говориха безумно и не получиха за себе си никаква полза. А ти въздай почит на боговете, които са наши господари и бащи!
- Добре казваш - отговори св. Андроник, - че са ви бащи, защото вашият баща е сатаната, и вие, които вършите неговите дела, сте дяволски синове.
- Такъв младок като теб ли ще ме унижава?! - разяри се проконсулът. - Не знаеш ли, че вече са приготвени за теб страшните мъчения?
- Ти, мъчителю - отвърна му той, - мислиш, че съм безумен и че ще се покажа жалък, за разлика от тези страдалци, които бяха преди мен. Но ето, аз съм готов на всякакви мъчения!
Тогава проконсулът заповяда на слугите:
- Свалете му дрехите, завържете го и го окачете да виси!
Стотникът Димитрий се обърна към св. Андроник и му рече:
- Нещастнико, послушай това, което ти се заповядва, преди още тялото ти да е отпаднало от костите!
- По-добре е - отговори той - да загине тялото ми, за да не направите с душата ми каквото искате!
Максим отново повтаряше:
- Съгласи се да направиш това, което ти казваме, докато още не си загинал!
- От младостта си - отвърна св. Андроник - никога не съм служил на идоли. И сега също няма да им принасям жертва!
- Нанасяйте му рани! - обърна се мъчителят към слугите.
Един друг стотник, на име Анксий, който също стоеше там, каза на Христовия мъченик:
- Подчини се на управителя! Аз съм по-стар от теб и съм ти като баща: за твоя полза те съветвам.
- Стар си - отвърна св. Андроник, - но безумен, понеже ми даваш такъв съвет - да се поклоня на камъка и да принеса жертва на бесовете.
Докато го биеха, проконсулът му каза:
- Не усещаш ли болка в тези мъчения, нещастнико? Защо самият ти нямаш милост към себе си и не отстъпваш от тази празна работа, която не може да те спаси?!
- Това, което ти наричаш “празна работа” - отговори Христовият мъченик, - то е за мен прекрасното изповядване на светата Вяра: то дава в душата на човека надежда на Господа. А твоето мъдруване е временно и ще умре с вечна смърт.
- Кой те научи на това безумие? - попита Максим.
Св. Андроник отговори:
- Словото Божие, което оживотворява и чрез което се оживотворяваме, понеже имаме на небесата Господа - надеждата за нашето възкресение.
- Остави твоето безумие - заплаши го пак мъчителят - преди още да сме започнали да те разкъсваме с жестоките мъчения!
- Тялото ми е поставено пред теб - отвърна той. - Имаш власт да го измъчваш както искаш.
Тогава Максим заповяда на слугите:
- Бийте го силно по устата!
- Нека види Господ - отвърна св. Андроник - как ме измъчваш, сякаш съм убиец.
- Ти не изпълняваш царските заповеди - каза му управителят - и считаш за нищо моя съд!
Светият мъченик му рече:
- На Бога се уповавам, на Неговото милосърдие и правда се надявам и заради това търпя тези страдания.
Съдията го попита:
- Кажи ми ти, който си достоен за смърт: съгрешиха ли царете?
- Да - отвърна той, - наистина съгрешиха. Ако помислиш трезво, ще видиш, че е голям грях и беззаконие да бъдат принасяни жертви на бесовете.
Мъчителят заповяда на слугите:
- Обърнете го и го бодете по бедрата!
А св. Андроник казваше:
- Аз съм пред теб: както искаш, така измъчвай моята плът!
И добави:
- Укрепна тялото ми в раните.
- Още малко и ще те довърша! - каза мъчителят.
Но той отвърна:
- Не се страхувам от твоите заплахи. Моята мисъл е по-добра от кроежите на твоята злоба - затова считам за нищо мъченията.
Накрая проконсулът заповяда на слугите:
- Оковете с железа шията му и нозете му, и го пазете под стража!
След известно време проконсулът Нумерий Максим отново седна на съдийското място и пред него отново бяха изправени на разпит тримата християни. Съдията се опитваше да принуди първо св. Тарах (понеже беше най - възрастен) да принесе жертва на идолите, и му обещаваше почести. Но той не само не се подчини, а и му отвръщаше с укори. Тогава Максим заповяда да го удрят с камъни по устата и да му избият зъбите. После пак се обърна към слугите:
- Донесете огън, изпънете ръцете му и ги дръжте в огъня!
- Не се страхувам от твоя временен огън - каза му св. Тарах, - но се боя да не би някога да склоня на твоето нечестие и да попадна в неугасимия огън.
Когато сложиха ръцете му в огъня, мъчителят извика:
- Ето, ръцете ти изгарят в огъня - защо все още не оставяш твоето безумие и не принесеш жертва на боговете?!
- Ти искаш - отвърна светият мъченик - с твоята жестокост да ме накараш да направя това, което наистина е безумие: да склоня на твоята воля. Но знай, че с помощта на моя Бог аз съм твърд във всичко и съм готов да понеса всички мъчения, които ми приготвяш.
Проконсулът заповяда да го окачат с главата надолу и под него да запалят смраден димящ огън, да смесят кисел оцет със сол и горчиви треви, и да налеят това в ноздрите му. Измъчваше по различен начин и светите Пров и Андроник: заповяда да ги бият и обгарят, да ги стържат с остри железа и да посипват раните им със сол, но нищо не успя да постигне и нареди да ги пазят в окови до утрешния ден.
На следната сутрин проконсулът каза на стотника Димитрий:
- Извикай ми нечестивите християни!
- Ето, господарю - отвърна му той след малко, - те са пред теб.
Съдията се обърна към св. Тарах:
- Още ли не ти досадиха мъченията, раните и оковите? Послушай ме, Тарах, и остави твоята вяра, която не ти принася никаква полза. Принеси жертва на боговете, чрез които всичко съществува!
- Да не видят никога добро! - отвърна той. - Как биха могли да устройват този свят те, за които е приготвен огън и вечни мъки - и не само за тях, но и за всички, които вършат тяхната воля?!
- Нечестивецо - разсърди се управителят, - няма ли да престанеш да хулиш? Не знаеш ли, че заради безсрамните ти думи веднага ще ти отнема главата и така по-скоро ще дойде краят на мъките ти?
- Такова беше първоначалното ми намерение - отвърна св. Тарах: - по-скоро да ме убиеш и да съкратиш болките ми. Но сега искам да продължиш мъченията ми, за да възраства пред Господа подвигът на моята вяра.
- Заедно с теб - продължи мъчителят - ще страдат и твоите другари, и според закона ще умрат.
Христовият мъченик му каза:
- Безумно ни говориш обещания за смърт! Умират само тези, които вършат зло. А ние, които не знаем какво е зло, но за нашия Господ страдаме, очакваме да приемем небесна награда от Него.
- Проклет нечестивец! - още повече се разяри проконсулът. - Каква награда очаквате вие, които живеете зле и беззаконно?
Св. Тарах отвърна:
- Не подобава на теб, неверника, да знаеш какво въздаяние на Небесата е приготвил за нас Господ, заради Когото търпим яростта на твоя гняв!
- Как си позволяваш - каза съдията - така свободно да говориш с мен, сякаш си един от моите приятели?
- Не съм ти приятел - отвърна мъченикът, - но имам власт да говоря и никой не може да ми забрани, защото Бог ме укрепява.
- Ще изкореня аз от теб, нечестивецо, властта, която имаш! - закани се Максим.
- Никой - отговори св. Тарах - не може да отнеме от мен тази власт: нито ти, нито твоите царе, нито вашият баща - сатаната.
Тогава мъчителят заповяда:
- Вържете го, понеже е безумен!
- Ако се бях съгласил на твоето злочестие - отвърна светият мъченик, - тогава щях да съм безумен.
Вързаха светеца, а проконсулът му каза:
- Принеси жертва на боговете, преди все още да съм те подложил на мъчения според делата ти!
- Прави каквото искаш - отвърна св. Тарах, - въпреки че не следва да ми налагаш мъчения като на обикновен човек, защото бях воин. Но за да не си помислиш, че се страхувам от мъченията и че искам да се подчиня на твоята воля, казвам ти: всичко, което си намислил, обърни срещу мен!
- Войниците - каза управителят, - винаги принасят жертви на боговете за здравето на своите царе и се удостояват с подобаващата им чест. А ти си по-лош от всички, тъй като и от войската си избягал, и жертви не искаш да принесеш! Затова за теб са приготвени още по-жестоки мъчения.
Светият мъченик му рече:
- Защо се надуваш? Казах ти вече, нечестивецо: прави каквото искаш!
- Недей да мислиш - разяри се още повече мъчителят, - че ще те погубя един път - и край! Не, няма да престана да те мъча и ще те подложа на бавна смърт, а остатъците от твоето тяло ще дам на зверовете да ги разкъсат.
- Не обещавай на думи - каза св. Тарах, - но по-скоро прави на дело това, което искаш да вършиш!
- Ти си мислиш - продължи Максим, - че след смъртта ти ще дойдат някои от вашите женици за да помажат тялото ти с аромати и да го погребат. Но аз ще се погрижа напълно да унищожа твоите мощи!
- И сега - отвърна св. Тарах, - и след смъртта ми измъчвай тялото ми както искаш.
- Първо принеси жертва! - за кой ли път повтори съдията.
Христовият мъченик отговори:
- Безумецо, много пъти ти казах, че няма да принеса жертва на идолите!
Раздразнен, Максим се обърна към слугите:
- Разбийте му лицето и устата!
Докато те с жестокост вършеха това, св. Тарах казваше:
- Ти обезобразяваш лицето ми, но оживотворяваш душата ми.
- Нещастнико - гневно възкликна мъчителят, - престани да мислиш твоите безполезни неща и принеси жертва на боговете за да се избавиш от тези мъки!
- Въобразяваш си - отвърна му той, - че съм безумен и че макар да се уповавам на Господа, няма да бъда удостоен да живея на Небесата? Но това не е вярно. Напротив: ти ще живееш още известно време в тялото си, а душата си ще погубиш навеки.
Управителят заповяда на слугите:
- Нажежете ръжени и ги допрете до челюстите му.
Св. Тарах мъжествено претърпя това и каза:
- Ако ми наложиш и по-жестоки от тези мъчения, няма да успееш да принудиш мен, Божия раб, да принеса жертва на вашите богове!
След това мъчителят, озлобен до забрава, заповяда да донесат бръснач и да отрежат ушите на светия страдалец, да одерат кожата от главата му и да сложат на главата му запалени въглени.
Св. Тарах казваше:
- Ако и цялото тяло заповядаш да ми одерат, няма да отстъпя от моя Бог, Който ми дава твърдост да понасям раните от оръжията на твоето мъчителство.
Когато всичко това бе изпълнено от нечестивите слуги, проконсулът им рече:
- Съберете ръжените, нажежете ги още повече и ги сложете под хълбоците му!
Светият мъченик търпеше жестокото страдание и каза:
- Нека види Господ от Небесата и те съди!
- Кой Бог призоваваш, проклетнико? - попита го мъчителят.
- Този - отвърна му той, - Когото ти не познаваш, Който и ще въздаде на всеки според делата му.
Накрая проконсулът заповяда да го отведат под стража и да изправят на разпит следващия.
Стотникът Димитрий каза:
- Ето, господарю, Пров предстои пред теб.
Максим се обърна към мъченика:
- Съветвам те, Прове, да не се хвърляш в предишните мъчения, защото онези, които бяха преди теб и останаха в своето ожесточение, после съжаляваха за това. И тъй, принеси сега жертва на боговете, за да бъдеш почетен и от тях, и от нас.
- Аз и другите двама мои братя в Христа - отвърна св. Пров, - имаме една мисъл и с едно сърце служим на Бога. Не се надявай да чуеш нещо друго от нас: вече чу и видя, че няма да можеш да ни откъснеш от Бога! Ето, сега аз стоя пред теб и не се боя от твоите заплахи - какво повече чакаш?
- Наговорили сте се в своята злоба - добави мъчителят - да се отречете от боговете!
След това заповяда да го вържат и да го окачат с главата надолу, и каза:
- Пощади твоето тяло, преди още да бъдеш измъчван: виждаш какви тежки мъчения са приготвени за теб.
- Прави каквото искаш - отвърна св. Пров; - всички злини, които си приготвил да стовариш върху мен, ще бъдат за утеха на моята душа.
Управителят се обърна към слугите:
- Нажежете ръжените и обгорете тялото му отстрани, за да не бъде безумен!
- Колкото ти ме смяташ за безумен - каза му св. Пров, - толкова съм премъдър в закона на Господа.
Мъчителят отново се обърна към слугите:
- Забийте нажежените ръжени в гръбнака му!
Христовият мъченик търпеше жестоката болка и казваше:
- Нека Господ види от Небесата моето смирение и търпение.
След това мъчителят заповяда да донесат идоложертвено месо и вино, и прибави:
- Налейте виното в устата му и сложете месото в нея!
Когато слугите започнаха да вършат това, св. Пров рече:
- Нека погледне Господ от висотата на Своя престол, да види това насилие и да осъди твоя съд!
- Много беди претърпя ти, нещастнико - извика мъчителят злорадо, - и ето, сега яде и от жертвите.
- Нищо особено не си направил с това насилие над мен - отвърна му светият мъченик. - Господ вижда моето желание.
Максим продължи:
- Ти яде и пи от жертвите.
- Знае Господ - отговори мъченикът - и вижда насилието, което търпя.
Тогава мъчителят отново заповяда на слугите:
- Прободете с нажежените ръжени прасците му!
- Нито огън - отвърна му св. Пров, - нито мъчения, нито твоят баща сатаната могат да откъснат Божия раб от изповядването на Господа!
- Нажежете остри гвоздеи - обърна се управителят към слугите - и ги забийте в ръцете му!
Св. Пров каза:
- Благодаря Ти, Господи, че и на ръцете ми си дал да страдат за Твоето име.
- От многото мъчения си загубил ума си - рече съдията.
Но мъченикът отвърна:
- Голямата власт, която ти е дадена, не само те направи безумен, но също и сляп. И сега не знаеш какво правиш.
- Цялото ти тяло вече е омаломощено - каза мъчителят, - но ти все още смееш да говориш така против мен, защото оставих очите ти цели. Затова избодете му и очите! - обърна се той към слугите.
Когато извършиха и това злодеяние, св. Пров рече:
- Ти отне очите на тялото ми, но никога не ще можеш да отнемеш моите живи очи на вярата.
- Жив ли се надяваш да останеш след толкова много мъчения? - попита го управителят. - Или очакваш да те оставим да умреш мирно?!...
- Към това се стремя - отвърна Христовият страдалец, - да завърша изповядването на Господа добре и в цялост, и да бъда безмилостно убит от теб.
Тогава проконсулът заповяда на слугите:
- Вземете го оттук, вържете го и го пазете под стража, за да не би да дойде при него някой от познатите му и да започне да го ублажава за безбожното му непокорство.
След това каза:
- Доведете ми Андроник!
- Ето, господарю - отвърна стотникът, - той е пред теб.
Съдията се обърна към св. Андроник с думите:
- Принеси жертва на боговете за да бъдеш освободен от веригите!
- Това никога няма да стане, мъчителю! - отвърна светецът. - Няма да сторя нещо противно на закона на моя Бог!
- Андроник, ти си побеснял! - каза управителят гневно.
Но мъченикът отвърна:
- Ако бях побеснял, тогава щях да направя това, което се опитваш да ме принудиш. Но аз не съм бесен, понеже изповядвам моя Господ, а ти самият си бесен и сляп, защото вършиш делата на бесовете.
Мъчителят се обърна към слугите:
- Направете снопове от тръстика, натопете ги в масло и ги изгорете върху корема му!
При тези думи те веднага съблякоха мъченика, простряха го на земята и запалиха върху него много тръстика, напоена с масло.
А св. Андроник казваше:
- Дори и целия да ме изгориш, няма да ме победиш, нечестивецо, защото пред мен стои и ме укрепява Господ, на Когото служа.
- Нажежете ръжени - заповяда управителят, - и ги сложете между пръстите му!
- Безумен Божий враг! - възкликна Христовият мъченик. - Ти целият си изпълнен с всякакви бесовски намерения, и като виждаш как плътта ми се топи от твоето мъчителство, мислиш, че се боя от теб ли!? Но аз имам при себе си Божия Син - Христос, и не ме е грижа за твоите мъчения!
Управителят му рече:
- Беззаконнико, ти самият не знаеш Кого призоваваш! Това е някакъв Човек, Който е бил наказан със смърт от Понтий Пилат и има актове за измъчването Му.
- Млъкни, нечестивецо! - отвърна св. Андроник. - Не ти подобава да говориш за Него лошо!
- И каква ти е ползата от това, че се надяваш на Този Човек, Когото наричаш Христос? - попита мъчителят.
- Наистина - отвърна св. Андроник, - имам голяма полза и велико въздаяние, и затова търпя всичко това.
Съдията заповяда на слугите:
- Отворете устата му и сложете в нея от жертвеното месо, налейте също и вино!
При това мъченикът казваше:
- Господи, Господи, виж какво насилие търпя!
- Докога още ще страдаш от мъченията? - викаше мъчителят в отчаяната си и безсилна злоба. - Ето, ти вече вкуси от жертвите на нашите богове!
- Да погинат - отвърна той - всички, които се кланят на истукани: ти и твоите царе.
- Царете ли ругаеш, злобни човече - възкликна съдията, - които устроиха дълговременен мир?
- Аз - отвърна му св. Андроник - проклех душегубителите и кръвопийците, които развращават света - тях Сам Господ ще ги разпръсне и погуби със Своята крепка мишца.
Мъчителят заповяда на слугите:
- Напъхайте в устата му желязо, избийте му зъбите и му отрежете хулния език, за да се научи да не хули царете, и изгорете езика му с огън!
Тогава слугите извършиха всичко, което им бе заповядано от мъчителя, а после св. Андроник беше отведен под стража.
Дотук свършва разказът за страданието на светите мъченици Тарах, Пров и Андроник, предаден според актовете, записани от съдийските писари по време на разпита и измъчването на светите мъченици. А повествованието за по-нататъшните им страдания и за тяхната смърт е записано от трима благочестиви мъже - Макарий, Феликс и Верий - които са били очевидци на кончината им. В своето послание до християните те пишат следното:
“Киликийският проконсул Нумерий Максим повика киликийския идолски жрец Терентиан и заповяда на следния ден да бъде приготвено мястото, където мъчениците трябваше да бъдат дадени за храна на зверовете. Рано на другата сутрин множество мъже и жени излязоха да гледат - на мястото, отдалечено на около 300 м извън града. Когато стадионът се напълни, дойде и Максим за да види докъде са стигнали приготовленията, а ние стояхме в едно скришно място и оттам с голямо внимание гледахме. Най-напред бяха пуснати за храна на зверовете други затворници, осъдени на смърт, които бяха много на брой. След това Максим заповяда на войниците да доведат християнските мъченици Тарах, Пров и Андроник. Но тъй като те не можеха да ходят от многото рани, войниците накараха някои хора да ги донесат на рамене. Щом видяхме да ги внасят на арената, ние се спотаихме и плакахме, а след това светите мъченици бяха хвърлени в средата на арената. Страх обхвана всички и някои взеха да негодуват срещу Максим, задето несправедливо ги бе осъдил: много от хората се разотидоха и го укоряваха за неговата зверска жестокост. А той, щом разбра, заповяда на предстоящите му войници да отбележат кои са си отишли, та после да ги привика за да ги обвини.
След това заповяда да пуснат зверовете срещу мъчениците, но като видя, че те не се докосват до тях, заповяда да бият организаторите на зрелището и ги караше да пуснат някои по-кръвожадни зверове. Пуснаха една мечка, която в същия този ден беше убила трима души, но тя пристъпи към Андроник, седна и започна да ближе раните му. Андроник взе да я дърпа и да я дразни, за да го изяде, но тя се държеше кротко. А проконсулът се разгневи и заповяда на копиеносците да убият мечката. Жрецът Терентиан се страхуваше от проконсула и побърза да пусне срещу мъчениците една лъвица, която беше изпратена от Антиохия. Щом я пуснаха, тази лъвица изплаши всички събрани на стадиона: тичаше насам - натам и искаше да избяга. А след малко дойде при мъчениците, подви колене и легна пред Тарах. Той я хвана с ръка и взе да я дърпа, та по такъв начин да я раздразни и тя да го изяде. Но лъвицата седеше при него кротка като овца. Тогава се надигна голям шум сред народа, заради станалото велико чудо, а управителят, ядосан и посрамен, заповяда на слугите си да я раздразнят. Но тя започна силно да реве, отиде при вратата и взе да я гризе със зъбите си. Хората се развикаха от страх:
- Отворете на лъвицата, защото вратите вече се разбиха!
Максим се разгневи, извика Терентиан и му заповяда да убие светите мъченици. Тогава Тарах, Пров и Андроник бяха прободени на много места с мечове, а телата им - разсечени на части, и така завършиха своя мъченически подвиг. А Максим на тръгване от стадиона остави 10 души войници да пазят телата на мъчениците, като им заповяда да ги смесят с труповете на нечестивите за да не могат християните да ги познаят и да ги откраднат. Всичко това ние гледахме и се молехме на Господа да устрои благоприятна възможност да ги вземем тайно. После се приближихме и видяхме, че стражите бяха запалили огън поради тъмнината, и вечеряха. Коленичихме и се помолихме на Господа да изпълни нашето желание, да изпрати от Небесата помощ и да ни дари телата на Своите свети угодници. Тогава внезапно стана земетресение, появиха се гръмотевици и светкавици, и се изви голяма буря с дъжд. Ние пак се помолихме и се приближихме към телата. Намерихме огъня угаснал, а наоколо нямаше никого от войниците: бяха избягали заради бурята и дъжда. Издигнахме ръце към небето за да ни открие Господ с достоверно знамение мощите на светците - за да можем да ги разпознаем сред останалото множество трупове. Нощта беше изключително тъмна и внезапно видяхме как се явиха над телата на мъчениците три свещи подобни на звезди. Взехме тайно светите мощи, а явилите се небесни свещи вървяха пред нас - ние ги следвахме и отидохме на другата страна на планината: там те станаха невидими. На това място намерихме в скалата изкопана пещера и в нея положихме телата на светиите, а входа заградихме добре, за да не бъдат открити от неверниците. После отидохме в града да видим какво става и намерихме стражите избити от Максим.
Благодарихме на нашия Господ Иисус Христос, Който живее во веки веков, задето ни помогна да вземем светите мощи на Неговите угодници. Ние - Макарий, Феликс и Верий - искаме тук да прекараме останалото време от живота си, за да бъдат погребани телата ни заедно с тях, а душите ни да се удостоят да се насищат на Небесата с вечния живот заедно със светите страдалци.
Приемете със страх Божий тези, които изпращаме при вас заедно с това послание, защото те са служители на нашия Господ Иисус Христос. Молим ви освен това, споменавайте ни във вашите молитви, и нека Божията благодат да бъде с вас, амин”.

Винетка

Начална страница Съдържание за месеца Азбучен указател

Страдание на светите мъченици Тарах, Пров и Андроник