в. апостол Филип бе родом от Кесария
Палестинска. Той встъпи в съпружество и му се родиха четири дъщери, които по-късно
бяха удостоени от Бога със служение на пророчици (Деян.21:9).
По-късно св. Филип бе избран за дякон и ръкоположен заедно със светия първомъченик
и архидякон Стефан (Деян.6:5). С цялото си усърдие
той служеше на Господа и се грижеше за бедните и за вдовиците.
След убийството на св. Стефан настана гонение срещу Иерусалимската
Църква и всички, с изключение на светите Апостоли, се разпръснаха по различни
области на Юдея и Самария. Тогава св. Филип отиде в Самария и там проповядваше
Христа (Деян.8:5), а целият народ внимателно слушаше думите
му. Бог утвърждаваше с много чудеса проповедта на Своя благовестник: той лекуваше
всякакви болести и изгонваше нечистите духове, които крещяха с висок глас и
излизаха от хората.
Голяма радост настана по целия град заради Филип: с идването му
тези, които приемаха проповедта му и вярваха в истинския Месия, се изцеляваха
не само от телесните си болести, но и от душевните си недъзи.
Там живееше и един знаменит магьосник на име Симон, който учудваше
цяла Самария със своите вълшебства и магии, и всички го смятаха за някакъв велик
човек. Този магьосник видя чудесата, извършвани от Божията благодат и сила чрез
ръцете на апостол Филип, чу и благовестието за Царството Божие и за изкупителното
дело на Господа Иисуса Христа, и заедно с останалите повярва и се кръсти.
Веднъж Ангел Господен се яви на Филип и му заповяда да отиде на
разстояние колкото половин ден път, на пътя от Иерусалим за Газа. А той, щом
отиде там, намери един негър евнух - служител на царицата на негрите Кандакия.
Този човек беше дошъл в Иерусалим на поклонение и вече се връщаше към Газа,
понеже властваше над този град и околната област. Седеше на колесницата и четеше
пророческите книги. Св. апостол Филип отиде при него, научи го да вярва в Господа
Иисуса Христа и го кръсти на пътя. А след Кръщението св. Филип бе грабнат от
Ангел и занесен в Азот - там обхождаше градовете и проповядваше Божието слово.
После отиде в Кесария, в своя дом (Деян.21:8),
и живя известно време в него заедно с четирите си дъщери - пророчици.
След това пак се върна в Иерусалим - там светите Апостоли го поставиха
за епископ и бе изпратен в Малоазийската област Тралия да проповядва Евангелието.
В Тралия св. Филип обърна мнозина към Христа и ги кръсти.
През своя живот той извърши много чудеса, и в дълбока старост се
упокои в Господа.
В същия ден
Житие на преподобния наш отец Теофан Изповедник,
съставител на канони
реподобни Теофан се роди от
благочестиви родители. Те живееха в
Палестина и се отличаваха изключително много със своето страннолюбие. Той имаше
и брат Теодор, който по-късно пострада от иконоборците заради почитта си към
светите икони и е известен с името Начертани.
Благодарение на грижите и благоразумното отношение на родителите
им към тяхното възпитание, Теофан и Теодор още отрано получиха много добро образование
и придобиха широки познания и опитност в областта на науките и философията.
Но те скоро се убедиха, че всичко на този свят е непостоянно, суетно, и увяхва
като цвят на трева - затова се отрекоха от света, отидоха в лаврата на св. Сава
Освещени и там започнаха да водят монашески живот. Ревностно и неуморно се подвизаваха
в молитви и във всяка добродетел, а душите си непрестанно възвисяваха към Бога
и ден след ден все повече се утвърдяваха в Неговата света воля. Не след дълго,
заради своя висок духовен живот и искрен подвиг Теофан бе удостоен с презвитерски
сан.
По това време започна да се шири богопротивната иконоборна ерес,
която смути цялата Христова Църква и внесе сред православните хиляди разделения
и съблазни. Мнозина бяха гонени и измъчвани заради почитането на светите икони.
Тогава тези двама премъдри книжовници и защитници на светото Православие бяха
изпратени от Иерусалимския патриарх при византийския император Лъв Арменец
(813-820),
като агнета при вълк, за да изобличат неговото злочестие. Те отидоха, застанаха
пред лицето му и без да се страхуват го изобличиха за неговата ерес, с която
погубваше душите на мнозина. Заради това много пострадаха: не само от този цар,
но и от другите, които се възцариха след него - Михаил Балба
(820-829) и Теофил
(829-842): от тях
претърпяха различни мъчения, рани и тъмница, глад и жажда,
гонения, заточения и безчислени бедствия, а освен това на лицата им по жесток
начин бяха направени надписи чрез изрязване със специално приготвени мъчителски
оръдия. Повече от двадесет години - от 817 до 842 - те бяха измъчвани от иконоборците,
и в тези страдания св. Теодор завърши своя мъченически подвиг,
( Около 840 г. Паметта му се празнува на 27 декември) а
св.Теофан дочака възобновяването на мира в Църквата. Това стана когато Михаил,
синът на Теофил, прие скиптъра на Византийската империя
(842г.) заедно със своята майка
Теодора, и отново внесе светите икони в Божиите храмове, поклони им се и с големи
почести върна от заточения всички свети изповедници. Тогава и св. Теофан бе
върнат и поставен за митрополит в град Никея, ръкоположен от патриарх Методий,
който разруши иконоборната ерес.
В чест на светите икони св. Теофан състави тържествен канон, а също
така написа и много други канони, които са включени в богослужението на св.
Църква, както и някои полезни и назидателни писания.
Около 843 г. от този земен живот той отиде при Господа и след
многобройните мъчителни трудности се всели във вечния небесен покой.
В същия ден
Възпоменаване на чудото, което стана от иконата на
Господа Иисуса Христа
град Берит
(Днес: Бейрут. Древен
крайморски град на финикийския бряг. В по-ново време: главен град в азиатско -
турската област на Сирия) имаше един християнин, който живееше в къща близо
до еврейската синагога. Този човек имаше при себе си икона, на която бе изобразен
ликът на нашия Спасител - Господ Иисус Христос, според Неговото човешко естество.
После, обаче, той си купи нова къща на друго място и напусна старата, като взе
цялото си имущество. Единственото нещо, което остана в старата му къща, беше
иконата на Спасителя - това наглед случайно забравяне всъщност стана по Божие
устроение. След това в напуснатата къща се засели един евреин, който пренесе
имуществото и вещите си в нея, но така се случи, че не забеляза иконата на Господа,
която беше закачена там.
Мина известно време и той покани на обяд у дома си един друг евреин,
свой приятел. Докато обядваха, гостът погледна към стената и видя, че на нея
стои иконата на Спасителя. Учуден, той попита онзи, който го беше поканил:
- Как може ти, който си евреин, да държиш в дома си тази икона?!
Но домакинът започна да се зарича и да се кълне, че не знае откъде
е тя.
- Досега не съм я видял!… - казваше.
Онзи другият, обаче, отиде и го наклевети пред техните свещеници.
- Той е евреин - възмущаваше се, - а има в дома си икона на Иисуса
Назарянина.
Като чуха това, те всички се изпълниха с ярост, но тогава си замълчаха,
понеже беше настъпила вечерта. На следната сутрин се събра голямо множество
евреи, заедно с техните първосвещеници и старейшини, и отидоха в къщата, където
беше иконата на Господа. Втурнаха се вътре и намериха светата икона, изнесоха
я, поставиха я насред сборището си и казаха:
- Както нашите бащи се поругаха с Него, така и ние ще направим на
тази икона!
И започнаха да заплюват иконата, биеха по лицето образа на Иисус
Христос от едната и от другата страна, а после рекоха:
- Слушали сме, че нашите бащи Го разпнаха и Го приковаха към кръст,
затова и ние ще направим така с тази икона!
Взеха гвоздеи, забиха ги в ръцете и нозете на образа и го приковаха
към едно дърво, надянаха на една тръстикова пръчка гъба, напоена с оцет, и я
допряха до изображението на устата на Христа. След това донесоха копие и казаха
на един да удари в ребрата образа на Спасителя. Но щом той удари иконата с копието,
веднага от нея започна да тече кръв и вода. При тази потресаваща гледка всички
евреи, които се бяха събрали там, се изпълниха с голям страх. Ужасени от станалото
дивно чудо, те донесоха съд и напълниха в него изтеклата кръв и вода. Посъветваха
се помежду си и казаха:
- Да доведем някои слепи, хроми и бесновати хора, и да ги помажем
с тази кръв: ако оздравеят, всички ще повярваме в Разпнатия - защото душите
ни се изпълниха със страх от станалото чудо.
Донесоха един човек, който беше хром още откакто се бе родил, и
щом го помазаха с кръвта, изтекла от Христовата икона, той веднага се изправи
и напълно оздравя. После доведоха слепи, но и те щом бяха помазани прогледаха.
Също и неизброимо множество бесновати се излекуваха чрез помазването с тази
кръв.
Вестта за станалото се разнесе из целия град и всички бързаха да
отидат и да видят необикновените чудеса - занасяха своите болни, разслабени
и прокажени, изсъхнали и парализирани, и всички те получиха изцеление. Тогава
евреите, които се намираха там, повярваха в Господа Иисуса Христа, нашия Спасител,
падаха пред Неговия образ на иконата и викаха със сълзи:
- Слава на Теб, Христе, Сине Божий, защото Ти вършиш такива дивни
чудеса! Слава на Теб, Христе, Когото нашите бащи разпнаха, но ние вярваме в
Теб: приеми, Владико, нашата коленопреклонна молитва!
Всички евреи, живеещи в този град - мъже, жени и деца - отидоха
при епископа и много го молеха да ги удостои със св. Кръщение. Показаха му иконата
на Христа Господа и изтеклата от нея кръв и вода, разказаха му и за поруганието,
което първоначално бяха извършили над светата икона. Епископът видя, че те идват
с искрено разкаяние, и ги прие с радост. Дълго време ги поучаваше и им разясняваше
истините на светата Вяра, след което ги кръсти всичките, заедно с жените и децата
им. Така еврейската общност в този град от богопротивно сборище се превърна
в църква на нашия Господ Иисус Христос.
В случая "църква" се употребява в смисъл "събрание от християни
с духовна цел: за наставляване в Божия закон, за молитва и пр." Това е едно
от значенията на тази дума .
Голяма радост настана в града - не само задето толкова много болни
бяха излекувани, но и заради покръстването на евреите, които приеха светата
Вяра благодарение на чудото от иконата на Господа. Затова нека всеки с вяра
и любов да се покланя на светите икони - в чест и за прослава на Образа на Божията
ипостас
(Евр.1:3), явил се в образ на човек - нашия Господ Иисус Христос, на
Когото заедно с Бога Отца и Светия Дух да бъде от всички поклонение во веки
веков, амин.
В същия ден
Празнуваме паметта на
светите мъченици Зинаида и Филонида,
сродници на св. апостол Павел. Те оставиха заради Христа своето имущество и
напълно се отрекоха от света, отидоха в град Деметриада и останаха да живеят
в една пещера. Там със силата на Божията благодат изцеляваха всякакви болести
и хората идваха при тях за да получат здраве както за тялото си, така и за душата
си. А светите жени им проповядваха Христа и мнозина езичници обърнаха към светата
Вяра. Но това много дразнеше закоравелите в своето нечестие идолопоклонници:
една нощ те ги нападнаха и ги убиха с камъни, и така светите мъченици преминаха
във вечния блажен живот.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
