еднъж нечестивият цар Максимиан
дойде в Антиохия и устрои празник
на своите всескверни богове: заповяда първо всички войници да принесат жертви
на идолите, а после и всички останали жители на града. Но сред войниците имаше
много християни - те не искаха да се подчинят на тази безбожна заповед, хвърляха
воинските си пояси и отиваха на мъчение заради Христа. Сред тях имаше и един
уважаван мъж, известен в цяла Антиохия, на име Теотекн. Императорът погледна
към него и го попита:
- И ти ли, Теотекне, не вярваш в боговете, в Зевс и Аполон? Аз исках
да те направя главен жрец на тях двамата и да покоря под твоя власт жертвоприношенията
по целия свят - за да господстваш над жертвоприношенията и над всички жреци.
Св. Теотекн му отвърна:
- Аз вярвам в Христа Бога и на Него искам да принеса себе си в жива
жертва!
Тогава Максимиан заповяда да му съблекат воинските дрехи и да го
облекат в женска рокля, а после го осъди да преде заедно с жените.
След три седмици го извика и му каза:
- Принеси жертва на боговете, за да не изгубиш зле своя живот!
Св. Теотекн нищо не му отвърна.
Тогава царят заповяда да го завържат за едно дърво и да поставят
под стъпалата му нажежено желязо, а с други железа да насичат всичките му жили.
Но и след това мъчение светецът остана непоколебим в изповядването на Христа.
Максимиан нареди да напълнят един казан със сяра и смола, да запалят под него
огън докато започне да кипи и да хвърлят вътре мъченика. Но щом слугите го сториха,
по Божията благодат стана дивно чудо: изведнъж огънят угасна, казанът се изстуди,
а св. Теотекн остана невредим. Максимиан се уплаши и заповяда да го отведат
в тъмница, а после го предаде на някакъв стотник на име Зегнат, за да го измъчва
по всякакъв начин както желае. Този Зегнат беше хванал и една девица на име
Александра и беше я затворил в тъмница заради изповядването на Христа - при
нея отведе и св. Теотекн. После се обърна към двамата и им каза:
- Ето, давам ви три дни за размисъл. Ако размислите и послушате царската
заповед, ще бъдете удостоени с големи почести, а ако не послушате, ще ви погубя
с горчиви мъчения!
След три дни ги изведе от тъмницата и ги попита дали вече възнамеряват
да се подчинят на царското повеление и да принесат жертва на идолите. Но двамата
Христови изповедници стояха непоколебимо, укрепявани от Божията благодат. Тогава
мъчителят заповяда да отведат девицата в отделна къща и посочи двама от войниците
да отидат и да извършат над нея насилие. Св. Теотекн мислеше как би могъл да
избави Александра от оскверняване. Изпревари двамата войници и влезе преди тях
при нея, даде и дрехите си и и каза:
- Бягай, бягай, за да не осквернят нечестивите твоята чистота!
После облече нейните дрехи, седна и чакаше. След малко влязоха двамата
войници, но вместо девойката намериха св. Теотекн да седи облечен в женски дрехи.
Взеха го и го отведоха при Зегнат. Зегнат силно се разгневи и заповяда първо
да му отрежат езика, а после му наложиха много рани, завързаха на врата му воденичен
камък и го хвърлиха в реката.
Така светият мъченик завърши своето страдание за Христа.
( Кончината на св. Теотекн се отнася към края на
III или началото на IV век.)
По-късно неговите свети мощи бяха намерени в Киликийския град Рос.
Християните ги взеха, погребаха ги с почит в отечеството му и прославяха Единия
Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки, амин.
В същия ден
Празнуваме паметта на
преподобния игумен Вассиан. Той бе родом от източна Сирия. По време на
царуването на благочестивия император Маркиан
(от 450 до 457
г.) св. Вассиан дойде в Константинопол. Двама знатни
мъже - Север и Иоан - му дадоха средства за да построи в Константинопол монастир.
Още през живота си преподобният отец заради своите добродетели бе прославен
от Бога с чудотворство. Много хора отиваха при него и с радост слушаха поученията
му, отричаха се от света и приемаха монашество. След известно време броят на
учениците му достигна до 300 души. В обителта на преподобни Вассиан се подвизаваше
дълго време и преподобна Матрона в мъжки образ
(паметта и е на 9
ноември). Той избави мнозина от властта на дявола и ги обърна към Бога,
изгонваше бесове, лекуваше душевните и телесни недъзи на хората и вършеше
безчислени чудеса.
Преподобни Вассиан почина в дълбока старост, в края на V век.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
