в. апостол Яков бе син на Алфей и
брат на св. апостол и евангелист
Матей, който отначало беше митар. Когато Господ Иисус Христос, въплътил се от
Пречистата Дева Мария заради нашето спасение, започна да проповядва на народа
Своето Божествено учение, Той избра в апостолско достойнство незлобиви и правдиви
хора, за да ги изпрати да проповядват Евангелието по целия свят. Тогава Спасителят
избра и св. Яков като достоен, и го постави в числото на Своите апостоли.
Така св. Яков стана един от 12-те апостоли - Христов служител, очевидец
и проповедник на Неговото Божествено учение и верен Негов последовател.
Заедно с останалите ученици на Спасителя, в деня Петдесетница и
той прие благодатта на Светия Дух, слязъл във вид на огнени езици, и излезе
да проповядва Христа сред народите и да наставлява в пътя на спасението заблудилите
се.
Той цял гореше от ревност по Бога и изгаряше с огъня на тази ревност
тръните на безбожието, разрушаваше идолите и разоряваше капищата им. С Божията
благодат, която пребъдваше в него, той излекува много хора от болестите им,
изгонваше от тях злите духове и обърна към Христа голямо множество народ - заради
това и бе наречен "Божествено семе". Наистина, той сееше в човешките сърца животворното
Божие слово, насади вярата и се погрижи за израстването на благочестието.
Св. апостол Яков обиколи много страни и навсякъде благовестеше евангелското
учение за Царството Божие. С цялото си усърдие той се трудеше като добър работник
на Божията нива и събираше класовете на спасените човешки души, "за да се радват
заедно и сеячът и жетварят" (Иоан.4:36). Така той през целия си живот носеше
кръста си и вървеше по стъпките на своя Божествен Учител и Господ. Станал подражател
на Христовите страдания, той последва Спасителя и в смъртта - беше прикован
на кръст и предаде душата си на Бога.
Така Божественото семе - св. Яков, принесе стократен плод в Небесната
житница и сега се насища там от съзерцаването на Божието лице, а и за нас изпросва
същата благодат със своето молитвено ходатайство.
В същия ден
Празнуваме паметта на
светите мъченици Еввентий (Ювентин) и Максим. Те бяха воини - оръженосци
при Юлиан Отстъпник. Когато беззаконният император ги изправи на съд пред себе
си, те го изобличиха за неговото отстъпничество от Бога и изповядаха вярата си в
Христа. Тогава по заповед на Юлиан дълго ги измъчваха и накрая ги убиха с меч.
По-подробно разказът за тях е изложен на 5 септември.
В същия ден
Празнуваме и паметта на
света Поплия, която беше дякониса в Антиохийската църква. Тя в своята младост за
кратко време се приобщи в законно съпружество и роди светия презвитер Иоан. А след
смъртта на мъжа си живееше в чистота и целомъдрие.
Св. Поплия събра около себе си група девици и всички те заедно служеха
на Бога.
В древната Църква още преди появата на женските монастири и в
първоначалното време на тяхното съществуване е имало особен чин девици, които
посвещавали себе си изцяло да служат на Бога и давали обет да живеят
в девство. Те се наричали девственици и се ползвали с изключително уважение
в Църквата, считани за нейно духовно украшение. Събирали се за да се подвизават
в безмълвие, богомислие и молитви, под ръководството на опитни в духовния живот
старици - наставници. Твърде често Църквата ги е поверявала на ръководството на
най - уважаваните сред дяконисите.
Веднъж беззаконният император Юлиан Отстъпник минаваше покрай дома
и. В това време тя заедно със своите девици високо пееше:
- "Идолите на езичниците са сребро и злато - дела на човешки ръце:
уста имат, но не говорят, очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват, нито
пък има дихание в устата им. Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят,
и всички, които им се надяват"
(Пс.134:15-18).
Щом чу това, царят изпрати да я хванат и да я доведат пред него.
После заповяда на всеки един от съпровождащите го войници да я бие по лицето.
През това време света Поплия без да се бои изобличаваше Юлиан за неговото богоотстъпничество.
Накрая я пуснаха да си върви, а тя се върна в своя дом и благодареше на Христа
Бога, Който я удостои да пострада заради Неговото свето име.
След това св. Поплия живя известно време заедно със своите девици
в непрестанно служение на Бога и с мир завърши живота си.
В същия ден
Празнуваме и паметта на
преподобния отец Петър. Той живееше по време на царуването на императора -
иконоборец Теофил
(829-842), а светското му име
беше Леонтий. Произхождаше от Галатия: баща му се наричаше Теофил, а майка му
- Евдокия. Леонтий се отличаваше с прекрасно и величествено телосложение и с
голяма физическа сила - затова бе избран и поставен в сан комит (т.е. служител
в царския дворец), и удостоен от императора с различни воински почести.
Но Леонтий не остана дълго на тази служба. От любов към Господа
той остави всичко и се насочи към монашеския живот. Прие пострижение с името
Петър и остана да живее в един от монастирите, наричан Дафнеон, в околностите
на Антиохия. След известно време той се отправи във Витинийския град Олвия,
после отиде и посети много свети места. Беше също в Лаодикия и Аталия, и мъжествено
понасяше трудностите при пътуването и опасностите от страна на мохамеданите.
След време той отново се завърна в Олвия. В края на своя живот (вече по време
на царуването на Василий Македонец
(867-886))
преподобни Петър се подвизаваше в обителта на св. Фока в Константинопол и след
множество иночески трудове с мир предаде душата си на Господа.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
