Празнуваме паметта на Московските светители
Петър, Алексий, Иона, Филип и Ермоген
ъв всички времена Бог
по неизследимите Си съдби запазва Своята Църква
от бурите на човешките смутове и лъжеучения. В древност Той издигна трите велики
стълба на Православието - светителите Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан
Златоуст, (тяхната обща памет се празнува на 30
януари) които го запазиха неповредено от тънките лукавства на еретиците и
от грубите им нападения. Така и в по-късно време Господ постави за пастири на
Своята Църква тримата велики руски светители: Петър, Алексий и Иона, които бяха
твърди защитници на Православната вяра в Руската страна през тежките години
на вътрешни смутове и бедствия от многобройни външни врагове.
Светата Църква е постановила не само отделно да се празнува паметта
на всеки от тримата Вселенски светители, но и заедно - за да покаже, че те са
имали една вяра, една ревност за нея и една любов към ближните, която ги е подтиквала
еднакво да излагат живота си на опасности заради тях. Така и в Русия още от
времето на цар Теодор Йоанович и патриарх Иов, т.е. от 1596 г., е било прието
паметта на тримата Московски първосветители да се празнува в един ден - 5 октомври.
Но светото Православие има още един свой пазител сред Московските
първойерарси, изобличител на злите нрави и страдалец за вярата и истината. Това
е св. митрополит Филип, макар неговото име по неизвестни причини дълго време
да остана неприсъединено към празника на 5 октомври.
Пръв обърна внимание на това високопреосвещеният Инокентий, митрополит
Московски. През 1875 г. по негово ходатайство Светейшият Синод определи заедно
с паметта на Московските митрополити Петър, Алексий и Иона да се празнува на
5 октомври и паметта на митрополит Филип. В същата година бе утвърден от Светейшия
Синод и чин за празнуване паметта на всичките четирима светители заедно, съставен
от митрополит Инокентий. Този празник се чества в Москва и до днес. В навечерието
му, т.е. на 4 октомври, в голямата Успенска църква се отслужва малка вечерня
с тържествено молебно пеене в чест на светителите (това обикновено е прието
да се извършва и във всички Московски църкви и монастири на храмови празници).
После във всички църкви на столицата вечерта се отслужва всенощно бдение с празничен
камбанен звън. При биене на камбаната за вечернята, с кръстен ход се пренася
местната икона на светителя Алексий от Чудовия монастир в Успенската църква,
където тя остава до вечернята на следващия ден.
ветият свещеномъченик
Ермоген, патриарх Московски и на цяла Русия,
е живял в XVI-XVII в. През 1589 г. той е бил хиротонисан за епископ и станал
първият Казански митрополит. Св. Ермоген е проявявал голяма ревност за св. Православна
вяра и твърдост в съблюдаването на църковните традиции; грижел се е и за просвещаването
на казанските татари с Христовата вяра.
Заради неговите усърдни архипастирски трудове, на 3 юли 1606 г.
митрополит Ермоген е бил възведен от архиерейския събор за Московски патриарх.
Но дейността на патриарх Ермоген се е провеждала в един труден период за Руското
царство - нашествието на самозванеца Лъжедимитрий и полския крал Сигизмунд III.
Първосветителят посветил всичките си сили в служение на Църквата и отечеството.
В този подвиг патриарх Ермоген не е бил сам: следвали са го и са му помагали
всички самоотвержени руски хора. С особена ревност той е противостоял на изменниците
и враговете на отечеството си, които се опитвали да поробят руския народ, да
въвлекат Русия в униатство и римокатолицизъм, и да изкоренят Православието.
Когато самозванецът се приближил към Москва и се разположил в Тушин, патриарх
Ермоген изпратил две послания до метежниците, в които ги изобличавал за измяната
им към Православието и за нарушаването на клетвите за вярност към Руското царство
и Църквата. Светителят ги призовавал да се покаят и да спрат безумното си начинание,
и ги заплашвал с Божието отмъщение. Действително, съвсем скоро Тушинският самозванец
завършил живота си с печална смърт, убит от своите приближени. Малко след това,
укрепен от своя патриарх, руският народ подигнал въстание за освобождаването
на Москва. В отговор поляците запалили града, а сами се укрили в Кремъл. Заедно
с руските изменници те насилствено свалили св. Ермоген от патриаршеския престол
и го затворили в Чудовия монастир под стража. Нееднократно искали от патриарха
да спре руските опълченци, но той не се страхувал от заплахите им и бил готов
да умре за Православната вяра. Св. Ермоген не доживял освобождаването на Москва.
Повече от 9 месеца той понасял страдания в мястото на заточението и на 17 февруари
1612 г. завършил живота си с мъченическа смърт (уморен от глад).
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
