Винетка

Житие на преподобния наш отец Иеремия Прозорливи, Киево-Печерски

Както в древност израилският народ, така и Русия по времето на новозаветната благодат е била удостоена с пророк на име Иеремия - не древния, но нов със същото име, за когото сега и ще разкажем.
    Преподобният отец Иеремия Киево-Печерски бе достигнал до такава дълбока старост, че помнеше времето на Покръстването на руския народ (988г.), станало в дните на благоверния велик княз Владимир. Тогава именно и този блажен отец бе просветен със светото Кръщение.
    Не малко време след това той дойде в светия Киево-Печерски монастир при преподобните отци Антоний и Теодосий, и прие великия ангелски схимнически образ, в който богоугодно се подвизаваше и с голяма ревност следваше живота на светите Отци. Заради неговите изключителни добродетели Бог му даде дар да предсказва бъдещето, а също и да вижда помислите на хората. Ако, например, блаженият Иеремия видеше в някого лукава мисъл, отиваше при него, изобличаваше го насаме и го поучаваше да се пази от дяволските внушения. И ако се случеше някой брат от малодушие да помисли да напусне монастира, той веднага виждаше това, отиваше и разкриваше тайните му мисли, утешаваше го и го увещаваше да бъде дълготърпелив. Съветваше го да не се разколебава, но твърдо да устоява в подвига на духовната борба срещу врага на нашето спасение и ненавистника на доброто - дявола. И толкова укрепяваше този брат, че той оттогава никога повече не помисляше за напускане на монастира.
    Ако блаженият Иеремия кажеше на някого, че ще му се случи еди-какво си добро или зло, думите му винаги се сбъдваха.
    Така той живя много години и мнозина получиха полза за душите си от неговия дар на прозорливост. В дълбока старост преподобният отец достигна края на земните си дни († в 1074 г.) и отиде в радостта на Небесните обители.
    Сега той заедно с древните пророци съзерцава открито, лице в лице, Божествените тайни на Стария по дни (Дан.7:9) - на Бога Отца, на Когото подобава слава заедно с Неговия Единороден Син и с Единосъщния Дух сега и винаги, и во веки веков, амин.





Винетка

В същия ден

Житие на преподобния наш отец Матей Прозорливи, Киево-Печерски

Не само по име този блажен отец се уподоби на светия евангелист, но наистина - и на дело. Както на Христовия апостол бе дадено от Бога да наблюдава Етиопската страна и да изобличава неверието сред тях, така и блаженият Матей Киево-Печерски получи благодатния дар да вижда с духовните си очи наяве лицата на подземните етиопци - бесовете, и да разкрива техните тайни козни, за голяма полза на онези, които се трудят за своето спасение. Преподобният Матей беше инок в светия Киево-Печерски монастир по времето на неговите първи настоятели. Той водеше високодобродетелен живот и се трудеше в изключителни духовни подвизи - затова именно (а не даром) Бог му даде този свръхестествен дар.
    Веднъж той стоеше на своето място в църквата по време на богослужение и с внимание се молеше. В един момент, обаче, подигна очи, погледна към братята, които стояха от двете страни на храма и пееха, и видя един бяс в образ на войник да ходи покрай тях. Бесът носеше в края на дрехата си някакви лепкави цветя, вземаше по едно и го хвърляше към някого от присъстващите. И ако цветето се залепеше за този брат, към когото бе хвърлено, той оставаше още малко прав, след това умът му се разслабваше, братът намираше някакво извинение пред съвестта си и излизаше от църквата. После отиваше в килията си, лягаше да спи и не се връщаше повече на това богослужение. Но щом бесът хвърлеше цвете към някого и то не залепваше за него, този брат стоеше крепко до края на богослужението (на утренята) и едва тогава отиваше в килията си. Всичко това малко по-късно сам блаженият старец Матей разказа на братята за да се пазят и да не излизат от Божия храм по време на богослужение.
    Преподобният отец имаше обичай след отпуста на утренята, когато братята се разотиваха по килиите си, последен от всички да излиза от църквата. Веднъж пак така той излезе и седна до камбанарията да почине, понеже килията му се намираше далеч. И ето, видя голяма тълпа, която идваше откъм монастирските врати. Вгледа се и видя един бяс, който седеше на свиня и се хвалеше, а около него тичаха множество други бесове. Старецът ги попита:
    - Къде отивате?
    - При Михаил Тоболкович - отвърна му бесът, седящ на свинята.
    Тогава св. Матей се огради с кръстното знамение и се прибра в килията си. Когато започна да се развиделява, той разбра какво означава видението и каза на ученика си:
    - Иди и попитай дали Михаил си е в килията.
    Той отиде и му отговориха, че Михаил току що е излязъл след утренята извън монастирската ограда. Тогава старецът отиде при игумена и старшите братя, и им разказа какво бе видял. После игуменът повика онзи брат, разпита какво се е случило с него и го увещаваше занапред да не излиза от монастира без благословение. Утвърди го с назидателни думи и го отпрати да отиде в килията си. След това и сам преподобният старец Матей с любов поучаваше останалите братя да стоят в килиите си, да помнят Бога и да се молят за опрощаване на греховете си.
    Още докато св. Матей живееше в Киево - Печерския монастир, блаженият игумен Теодосий се упокои в Господа. След това за игумен вместо него бе избран Стефан, а след Стефан - Никон. В един от тези дни преподобният Матей видя следното видение: докато присъстваше в храма на утреня, вдигна поглед за да види игумена, блажения Никон, но неочаквано видя на игуменското място да стои едно магаре. Тогава разбра, че игуменът не е дошъл на утреня. После старецът му разказа какво бе видял, а блаженият Никон го прие за своя поука и много се каеше. Оттогава той оставяше всичко - не говорим за леност - но дори всяко нужно монастирско дело и се стараеше по обичая да отиде в църква преди всички. Така в скоро време, поучен от станалото, той съвършено се утвърди в добродетелта.
    Много пъти по подобен начин блаженият старец Матей виждаше други такива неща и ги откриваше на братята за тяхна духовна полза. Той доживя до дълбока старост и с мир почина в Господа (в 1088 г.). Неговите свети мощи лежат нетленни в пещерата заедно със светите отци, а самият той, застанал пред престола на Небесния Цар, се моли за нас - да се избавим от вражеските козни и да получим вечен живот в нашия Господ и Спасител Иисус Христос, на Когото подобава слава заедно с Отца и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков, амин.





Винетка

В същия ден:

Празнуваме паметта на св. мъченица Мамелхва Персийска. Св. мъченица Мамелхва произхождаше от Персийската страна. Тя отначало беше жрица на една езическа богиня (Артемида), но сестра и бе християнка.
    Веднъж Мамелхва видя насън Ангел Божий, който и показваше християнските св. Тайнства, и щом се събуди, разказа на сестра си, а тя я отведе при епископа. Като чу разказа и за този чуден сън, той я увеща да приеме Християнството и я кръсти, а сестра и стана нейна възприемница от светата купел. Разгневени от обръщането на Мамелхва в Христовата вяра, елините се изпълниха със злоба и ярост и я убиха с камъни още докато носеше бялата дреха, получена при св. Кръщение.
    Тялото на мъченицата бе хвърлено в една яма, но в скоро време двама души християни го взеха оттам и го погребаха с почит. Впоследствие епископът на града, в който св. Мамелхва прие мъченическа смърт, измоли от персийския цар позволение да разруши храма на езическата богиня и на мястото му да построи църква в чест на Христовата мъченица (Времето на мъченическата кончина на света Мамелхва може приблизително да се отнесе към V в. Византийският император Теодосий II Младши сключил мир с персите през 422 г., който продължил до 502 г. Това обяснява защо персийският цар позволил на християнския епископ да разруши гореспоменатото езическо капище: очевидно - от желание да поддържа добри и мирни отношения с могъщата Византийска империя) - в нея след това бе положено светото и тяло. При пренасянето на мощите и от тях се извършваха много чудеса и изцеления, и мнозина езичници се обърнаха към Христа.


Винетка
Начална страница         Съдържание за месеца         Азбучен указател
Hosted by uCoz