Житие на преподобния наш отец Дамян
Киево-Печерски, презвитер и целител
ного често ние страдаме
от болести - и душевни, и телесни. А когато повикаме, по думите на св. апостол
Яков, презвитерите църковни, за да се помолят над нас и да ни помажат с елей в
името Господне (Як.5:14), нека молитвено да призовем и
благоприятния на Господа презвитер и целител, блажения Дамян, който живя богоугодно
в светия Киево-Печерски монастир по време на игуменството на преподобни Теодосий.
Този достоен за удивление инок с гореща ревност подражаваше на равноангелния
живот на своя преподобен отец и наставник Теодосий, и преуспяваше във всяка
добродетел. Мнозина свидетелстваха за неговия свят живот и високи духовни подвизи,
за неговото смирение и послушание, за неговата покорност на всички братя. Но
най-много тези, които живееха заедно с него в една килия, виждаха кротостта
му, виждаха как понякога по цели нощи не спи, но с усърдие чете светите книги
и често застава на молитва. Постът и въздържанието му бяха изключително строги:
освен хляб и вода той нищо друго не ядеше дори до своята кончина. Затова Господ
го удостои с дар на чудотворство и то такова чудотворство, с което по-рано бе
прославил съименния му Свой угодник - св. безсребреник и чудотворец Дамян, а
именно - благодатния дар на изцеление.
Ако се случеше някой човек да дойде в светата обител и да води дете,
страдащо от болест, или голям човек да дойде болен при преподобния игумен Теодосий,
той заповядваше на блажения Дамян да се помоли над болния. Тогава светият презвитер
със смирение и заради послушанието (считайки себе си недостоен за дара на изцеление)
извършваше молитви над болния и го помазваше с осветен елей. И по Божия благодат
всички, които отиваха при него, получаваха здраве и се връщаха излекувани.
Много години блаженият Дамян се трудеше в монашеските подвизи и
живя богоугодно, много дела извърши той за духовна полза и спасение на себе
си и на ближните си, и се яви пред Бога достоен за вечния живот. В края на земния
си живот той се разболя и преди смъртта си със сълзи се молеше на Бога.
- Господи мой Иисусе Христе - казваше в молитвата си, - удостой ме
да бъда съобщник на славата на Твоите Светии и заедно с тях да бъда причастник
на Твоето Царство. Моля Те, Владико, не ме разделяй от моя отец и наставник,
преподобния Теодосий, но заедно с него ме приеми в Твоята светлина, която си
приготвил за праведниците.
Докато той се молеше така, внезапно до леглото му застана Ангел
Господен в образа на преподобни Теодосий, склони глава на гърдите му, с любов
го поздравяваше и му каза:
- Ето, чедо, Господ сега ме изпрати да ти известя, че ще изпълни
това, за което Му се молиш и ще стори по твоето прошение: ще бъдеш причислен
към Неговите Светии и заедно с тях ще се вселиш в Царството на Небесния Владика.
Когато Господ Бог ти заповяда да напуснеш този свят и те повика при Себе Си,
тогава ние няма да се разделим един от друг, но ще бъдем заедно там в неизказаната
светлина.
След тези думи Ангелът стана невидим. А блаженият Дамян разбра,
че това бе видение от Бога, понеже не видя своя събеседник да влиза през вратата,
нито да излиза през нея, но там, където се яви, на същото място стана невидим.
После бързо повика брата, който се грижеше за него, и го изпрати при преподобни
Теодосий с молба той да дойде при него. Светият игумен веднага дойде, а блаженият
Дамян с радостно лице го попита:
- Отче, ще стане ли така, както ти сега ми се яви и ми обеща?
Но той не знаеше за явяването на Ангела и отвърна:
- Не зная, чедо, какво е това, което казваш, че съм ти обещал.
Тогава св. Дамян му разказа как се молеше на Господа и как се яви
в образа на преподобния отец онзи, който му обеща, че молитвата му ще бъде изпълнена.
А Духоносният Теодосий, щом чу това, прослави Бога, просълзи се и каза на блажения:
- Да, чедо, така ще стане, както ти е обещано, защото Ангел Божий
ти се яви в моя образ. А аз, грешния, как бих могъл да ти обещая вечната небесна
слава, приготвена за праведните?...
Радост изпълни душата на блажения Дамян, а сърцето му се стопли
с добра надежда и упование на Бога. После, когато братята се събраха, той се
прости с тях и с мир предаде душата си на Господа. Тогава лицето му чудно се
просвети, за свидетелство, че душата му с радост се раздели от светото му тяло
(Кончината на преп. Дамян е била в 1070 г. Неговите
мощи почиват в Антониевата пещера в Киево-Печерската лавра.) и Божиите
Ангели дойдоха да я вземат в Небесните обители.
Преподобни Теодосий заповяда да ударят клепалото за да се съберат
и останалите братя, и така с молитвословия и почест погребаха в пещерата тялото
на Христовия угодник, в чест и за прослава на Светата и Живоначална Троица.
И нека Бог по молитвите на блажения целител Дамян да удостои и нас да бъдем
във вечността там, където няма болест, нито печал, нито въздишка - в Своето
Небесно Царство, амин.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
