маше един благороден и
богат човек на име Клавдий, който беше добър
по душа и милостив към бедните. Веднъж този човек видя едно малко момиченце,
осиротяло напълно още от ранното си детство. Името на това дете бе Харитина.
Клавдий се съжали над нея и я прибра в дома си, отгледа я вместо дъщеря и я
обикна като истинско свое чедо. И наистина, имаше за какво да я обикне: дошла
в пълнолетие, тя се отличаваше не само с красотата на лицето си, но и със своя
добродетелен характер: беше кротка, смирена, послушна, мълчалива, целомъдрена
и благоразумна девойка, и което е най-важно - вярна Христова рабиня и Негова
невеста. Когато повярва в Господа, в душата и запламтя силна любов към Него;
оттогава тя даде обет пред Бога да пази своето девство и живееше на отделно
място в целомъдрие и уединение. Нейният настойник и възпитател не и забрани
да осъществи това свое желание, а напротив - радваше се на целомъдрения и и
свят живот, и и построи отделен дом за да живее в безмълвие, а тя денем и нощем
там се поучаваше в Господния закон. Християните, които я посещаваха, тя ги поучаваше
за духовна полза и спасение, а неверниците обръщаше към вярата в Бога и им проповядваше
Христа. И за всички бе учителка във вярата и в богоугодния живот.
По това време нечестивият император Диоклетиан подигна гонение срещу
християните и навсякъде слугите му търсеха християни за да ги отведат на мъчение,
а най-много - тези, които бяха прославени от Бога заради своя добродетелен живот
и надарени с духовен разум. Тогава нечестивите докладваха на градоначалника
Дометиан и за св. Харитина - че е християнка и мнозина от елините обръща в Християнската
вяра. Щом чу това, той веднага написа писмо до нейния настойник и му заповядваше
да изпрати Харитина при него. Това писмо внесе голяма скръб в душата на Клавдий:
той знаеше за какво я търсят и виждаше, че не е възможно да се съпротивява на
воинската сила на градоначалника. Обзет от дълбока печал, той се облече в траурна
дреха и плачеше за светата девойка. Но все пак доколкото можеше, съпротивяваше
се на изпратените за нея войници: плачеше, държеше я с ръце и не даваше на похитителите
да я грабнат. Те я дърпаха към себе си, а Клавдий, който и беше вместо баща,
не я пускаше от ръцете си и възпираше войниците. Св. Харитина каза на своя възпитател
и благодетел:
- Пусни ме, господарю мой, и не скърби за мен, но се радвай, защото
ще стана благоприятна жертва на Бога за моите и за твоите грехове.
Тогава войниците се озлобиха до крайност и насила я изтръгнаха от
ръцете му, грабнаха я както вълци отвличат овца и я поведоха към градския управител.
А Клавдий я изпращаше и през сълзи и каза:
- Помени ме пред Небесния Цар, когато застанеш пред Него заедно със
светите мъченици!
Изправиха светата девойка пред градоначалника, а тя се молеше в
сърцето си и призоваваше Бога, своя Помощник. Мъчителят я попита:
- Истина ли е това, което чувам за теб, девице: че си християнка,
а освен това мнозина прелъстяваш и ги привеждаш към твоята нечестива вяра?
- Истината е - отвърна му дръзновено св. Харитина, - че съм християнка.
А лъжа е, че съм прелъстявала хората - не ги прелъстявам, но ги отвръщам от
прелъстяването им, заблудените наставлявам в пътя на истината и ги привеждам
към моя Христос. Вярата в Него не е нечестива, както ти безумно говориш, но
е свята и праведна. А вашата вяра е изпълнена с всякаква нечистота, тъй като
вярвате на всескверните и лукави бесове и вършите тяхната воля.
От тези думи градоначалникът силно се ядоса и заповяда безмилостно
да я бият, а след това я върза за шията с желязно въже и я изпрати на съд при
друг един неправеден съдия - управителя на областта.
Този съдия първоначално изнесе на показ всички мъчителски оръдия,
а после се обърна към св. Харитина и започна да и говори:
- Помилвай сама себе си, преди да бъдеш погубена от жестоките мъчения!
Приеми един добър съвет: принеси жертва на безсмъртните богове - така ще придобиеш
за себе си три изключително полезни неща: ще умилостивиш боговете, ще спечелиш
благоволението на царя и ще запазиш красотата на твоята младост цяла и недокосната
от жестоките мъчения.
Но тя не се уплаши от думите му, издигна поглед към Небесата и оттам
очакваше помощ. Осени себе си с кръстното знамение и отвърна:
- Хитър си ти, съдия! Лукав си и неправеден, но твоето коварство
нищо няма да успее. Няма да ме уловиш с твоите преструвания, няма да ме уплашиш
и с мъченията си, нито пък със злите си съвети ще ме склониш към вашето нечестие.
Няма да измениш моето твърдо желание да страдам за Христа! Но посъветвай сам
себе си на това, което е полезно за душата ти, и не се покланяй на бездушните
идоли за да не погинеш с бесовете, които почиташ за богове.
Съдията започна да и се подиграва, после заповяда да и острижат
косата. А тя стоеше мълчаливо като агне пред стрижещите го, и само вътре в сърцето
си беседваше със своя възлюбен Небесен Жених и Го молеше да и даде да завърши
благополучно мъченическия подвиг. Но щом я остригаха, веднага пред очите на
всички на главата и отново израсна коса - по-голяма и по-красива от първата.
Удивително и страшно Божие знамение! Но уви, дори и то не оказа въздействие
на закоравелите и ожесточени души на мъчителите. Те гледаха и все повече се
озлобяваха. Разгневен, съдията заповяда да донесат горящи въглени, които посипаха
върху главата на мъченицата и жестоко я обгориха. Тя сякаш цялата пламна в огън.
След това, за да усилят още повече страданията и, поляха обгореното и тяло
с оцет, и с някакво диво, жестоко задоволство гледаха как се мъчи. А светата
девойка търпеше и се молеше на Господа.
- Господи Иисусе Христе - казваше тя, - Ти си силен Помощник на онези,
които се уповават на Теб - Ти запази невредими тримата свети отроци сред огнения
пламък. И сега побързай да ми помогнеш и ме укрепи в мъченията, които понасям
заради Теб, за да не кажат враговете ми: "къде е нейният Бог?"
След молитвата тя почувства облекчение на страданията си и благодари
на Бога. Но мъчителят не спря да мисли с все по-изтънчена сатанинска изобретателност
какви нови мъчения да и наложи. Заповяда да нагорещят железни ръжени и с тях
пробиха гърдите и, а след това обгаряха ребрата и със запалени свещи. Но тя
сякаш не усещаше веществения огън, понеже духом гореше от огъня на любовта към
Бога и непрестанно със сърцето си и с устата си изповядваше името на Иисуса
Христа.
Накрая мъчителят я осъди да бъде хвърлена в морето. Слугите я хванаха
и я поведоха натам, а по пътя светата мъченица се молеше на Бога с думите:
- Благодаря Ти, Господи, Боже мой, понеже заради Твоето свето име
след огненото опалване ще бъда хвърлена в морската вода. Благоволи, Господи,
да ме явиш чиста в деня на възкресението, но и сега, както и винаги, покажи
в мен Твоите чудеса, чрез които все повече да се прослави Твоето превелико име
во веки.
Стигнаха до морето, завързаха на шията и голям камък и я хвърлиха
в морската дълбочина. Но изведнъж камъкът се отвърза и потъна, а светата дева,
невидимо поддържана от десницата на Всевишния, застана върху морето и тръгна
по водата като по сухо. Излезе на брега и отиде пред съдията.
- Виж - каза му - силата на моя Христос и повярвай в Него.
Той я погледна втрещен. Виждаше я жива излязла от морето и не искаше
да повярва - ужаси се и стоеше сякаш в забрава. Дълго остана в това състояние,
но щом малко се опомни, не можа да измисли друго и започна да приказва, че светата
мъченица била магьосница и с помощта на някакви магии е излязла жива от морето.
След това заповяда на предстоящите да я хванат, да и съблекат дрехите и да
я привържат към едно колело, под което забиха остри железни оръжия, мечове и
ножове, и посипаха много горящи въглени. Накара слугите да въртят колелото заедно
със завързаната на него Христова мъченица, за да се насече тялото и от острите
оръжия под колелото и да се обгори от нажежените въглени, та всичко това да
и причини двойно мъчение.
Започнаха да въртят колелото. Но изведнъж то застана неподвижно
и мъчителите почувстваха необичайна слабост в ръцете си. Горящите въглени сякаш
сами угаснаха и св. Харитина остана невредима - Ангел Божий по чуден начин запазваше
светата Христова невеста. От това мъчителят се изпълни с още по-голяма злоба
и заповяда да изтръгнат ноктите на ръцете и нозете и, а след това избиха всичките
и зъби, но тя мъжествено понесе тези страдания. После беззаконникът намисли
да оскверни девството и и нареди да извикат множество безсрамни хора за да
извършат над нея насилие. А тя, като чу за това мерзко намерение на злобния
дяволски слуга, рече:
- С мен е моят Христос, Който ще съсипе целия ваш лукав замисъл и
сега ще вземе при Себе Си моята душа непорочна!
След тези думи издигна ръце и поглед нагоре и усърдно се помоли
на Бога да я избави от нечестивите. Когато повиканите безсрамници пристигнаха
и вече искаха да я вземат, тя веднага предаде чистата си и непорочна душа в
ръцете на своя Господ.
(Св. мъченица Харитина е пострадала около 304 г. в град Амисия
в Понт, на южния бряг на Черно море) Сред мерзките и изпълнени с гнусна похот безсрамници
остана само нейното мъртво тяло. Съдията видя, че светата мъченица е мъртва,
и заповяда да сложат тялото и в един мех, да го допълнят с пясък и да го хвърлят
в морето.
Три дни по-късно нейното свето тяло, без ни най-малко да е повредено
от водата, бе изхвърлено от морските вълни на брега. А Клавдий, който бе възпитал
св. Харитина като своя дъщеря, взе нейното многострадално тяло с плач и скръб,
но едновременно и с радост, понеже тя се удостои с мъченическа кончина заради
Христа. След това я погреба с подобаваща почит и прославяше родилия се от Пречистата
Дева Спасител - Христос, на Когото и от нас да бъде чест и слава во веки, амин.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
