разнуваме паметта на
Св. преподобномъченик Петър, презвитер Капитолийски.
(Капитолия - град, който се намирал на пътя от Иерусалим за Дамаск)
Приел монашество, той против волята си бе поставен
за презвитер. Впоследствие като християнски учител агаряните го хванаха и го
отведоха в Дамаск на мъчение. Там мъчителите му отрязаха езика, но той започна
още по-ясно и по-добре да говори. След това му отсякоха дясната ръка и десния
крак, избодоха му очите и накрая му отсякоха главата заради изповядването на
Христа.
разнуваме и паметта на
Св. мъченица Домнина и двете и дъщери -
Виринея и
Проскудия.
Те бяха хванати от идолопоклонниците в Едеса и ги водеха
към Йерапол. По пътя стигнаха до една река и когато войниците седнаха да се
хранят, майката заедно с дъщерите обсъдиха помежду си и решиха, че по-добре
е заради любовта към Христа да потънат в реката и да се явят чисти пред Господа,
отколкото да бъдат живи в ръцете на нечестивите. Помолиха се на Бога и на Неговата
света воля предадоха себе си, а след това се хвърлиха в речните води и така
завършиха своя земен живот.
разнуваме и паметта на
св. мъченик Давикт и на неговата дъщеря
Калистения. Той произхождаше
от Асийския град Ефес и беше дукс (военачалник) и епарх (градски управител) при
император Максимиан. Веднъж нечестивият император поиска да вземе Калистения за
своя жена, но баща и не я даде, за да не бъде поругана нейната Християнска вяра
от скверния и богомерзък човек. Затова Давикт бе лишен от чест и богатство, и
пратен на изгнание в Мелитина,
(Мелитина - област
в северната част на Малка Армения, недалеко от р. Ефрат. При император Траян
(98-117) там е имало селище с названието на областта, което
по-късно се разраснало до размерите на голям град) а там му бе отсечена
главата.
Калистения отначало се криеше в Никомидия, след това отиде в Тракия
и живееше у някаква жена. Дъщерята на тази жена страдаше от очна болест, и св.
Калистения я излекува с молитвата си. Когато Максимиан умря и на престола седна
Лициний, св. Калистения дойде при съпругата на Лициний - царица Констанция,
сестрата на император Константин Велики, която бе християнка. Разказа и всичко
за себе си, а царицата я прие с любов и и помогна да и бъдат върнати именията
на баща и, отнети от Максимиан. Св. Калистения щом ги получи, раздаде на бедните
цялото имущество. След това донесе тялото на баща си от мястото на заточението
и построи църква на негово име. Св. Калистения прекара останалата част от живота
си в апостолски трудове и с мир се прибра при Господа.
разнуваме и паметта на
светите мъченици Гаий, Фавст, Евсевий и Херимон. Те бяха Божии
свещенослужители - свещеници и дякони - ученици на св.Дионисий Александрийски
(чиято памет е на 5 октомври).
Светите Гаий и Фавст бяха преследвани от езичниците и приеха мъченическа
кончина когато бяха заедно със своя учител. А Евсевий и Херимон след изгонването
на св. Дионисий посещаваха затворените в тъмница и погребваха телата на мъчениците.
Те обърнаха и много езичници в Христовата вяра и ги кръстиха - едни явно, а
други тайно. Заради изповядването на Христа двамата Божии угодници претърпяха
жестоки мъчения, но останаха непоколебими.
Те започнаха страданието си заради Христа по време на царуването
на Деций, и завършиха подвига на мъченичеството по времето на император Валериан
(през втората половина на III в.).
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
