реподобният Гурий
бе роден и възпитан в град Радонеж. Той произхождаше
от малкоизвестен болярски род, а светското му име беше Григорий. Баща му също
се наричаше Григорий, по фамилия Руготин. Блаженият Григорий като малък живееше
в дома на един от князете - Иоан Пенков, и се отличаваше със смирения си и тих
характер. Често ходеше на църква, живееше безбрачно и усърдно се трудеше в пост,
молитва, милостиня и всички останали добродетели. А господарят му, виждайки
неговото добронравие, повери му управлението на целия свой дом. Това, обаче,
възбуди завистта на останалите служители в дома и те излъгаха господаря си,
че уж Григорий прелюбодейства с неговата жена.
Тогава господарят повярва на
лъжата на клеветниците и заповяда да убият невинния юноша. Но синът на този
господар беше внимателен и разумен човек - той измоли от своя баща да не вярва
прибързано на клеветниците, за да не докара срам върху себе си, и сам се зае
с разследването на случая. Разпита по-подробно за това, което се отнасяше до
Григорий, разбра че е невинен и успя да убеди баща си да не го наказва със смърт.
Но баща му не можеше да сдържа безпредметната си и безумна ярост, и заповяда
да хвърлят невинния юноша в една дълбока яма. В тази яма Григорий прекара цели
две години, измъчван от глад. Даваха му не човешка, а животинска храна: веднъж
на три дни му хвърляха сноп овес и малко вода. Един от неговите близки приятели
обеща да му носи храна, но той не искаше, а му нареди да донесе хартия и мастило.
С тях той пишеше в ямата книжки за поучение на децата и ги даваше да бъдат продавани,
а парите от тях да бъдат раздавани на бедните.
Когато изминаха две години, милосърдният Господ, виждайки непоколебимото
търпение на Своя раб, който невинно страдаше, благоволи да го освободи от този
затвор, напомнящ на адските тъмници, и с невидимата сила на Своята десница му
отвори тъмничните врати. Григорий неочаквано видя откъм вратата светлина и стоеше
ужасен. Помисли, че това е бесовско мечтание и прелест, понеже от две години
тази врата не беше отваряна. Стана и започна да се моли на Бога, но пак откъм
вратата се яви светлина по-силна от първата. Григорий пристъпи към вратата,
докосна я с ръка и тя веднага се отвори. Тогава той разбра, че Бог по Своето
благоволение го освобождава от този затвор, и с благодарност се помоли на Господа.
Взе иконата на Пресвета Богородица, която имаше при себе си в тъмницата и посред
ден излезе навън, но хората не го виждаха. Излезе от къщата и от града, и отиде
в монастира "Успение Богородично", наричан още Иосифов.
(Той се намирал на 19 км от град Волоколамск (Моск. губерния).
Основан е бил от преп. Иосиф Волоколамски в 1479 г., откъдето е получил и
названието си - Иосифов.) Там прие монашеско
пострижение с името Гурий, и живееше в изрядно постничество и в добродетел,
а след известно време бе поставен за игумен на тази обител. След това остави
началническата длъжност поради своята телесна немощ, но малко по-късно отново
бе поставен за игумен в Троицкия Селижаров монастир (наричан така по името на
река Селижаровка, където се е намирал). Тук, обаче, той остана не повече от
година.
Когато Бог покори
(в 1552 г.) град Казан под
властта на руския цар
Иоан Василиевич, тогава по предложение на преосвещения Всерусийски митрополит
Макарий и на останалите архиереи на Руската митрополия св. Гурий бе избран чрез
жребий за пръв архиепископ на град Казан и ръкоположен на 7 февруари 1555 г.
С големи почести царят го изпрати в Казан и му даде много скъпоценни църковни
вещи, изпрати го с честния Кръст и с икони, заедно с митрополита и с целия
Архиерейски събор, с множество народ и с литийно шествие. Така той пристигна
в Казан и прие архиепископския престол. Всъщност самият той нито се стремеше
към власт, нито търсеше почести, но от Бога получи всичко това.
В своята нова длъжност преосвещеният Гурий живееше богоугодно и
свято: нахранваше бедните, раздаваше потребното на нуждаещите се, беше застъпник
на вдовиците и на сираците, и ги избавяше от бедствия. Постоянно прибавяше трудове
към трудовете си, цели нощи прекарваше в бдение и молитви; поучаваше неверниците
да познаят и да повярват в Светата Троица - в Отца и Сина и Светия Дух - единия
Бог, мнозина обърна към светата Вяра и ги кръсти. След време той се разболя
от някаква болест и дълго боледуваше, но телесното страдание не успя да победи
неговото смиреномъдро устроение на душата и богоумъдрена духовна разсъдителност.
С благодарност към Бога и с изключително търпение светият архиерей носеше своя
тежък кръст. Три години служителите му го носеха по негово нареждане в църква
въпреки болестта му, въпреки тежкото му здравословно състояние.
Осем години и девет месеца той богоугодно пасеше стадото на словесните
Христови овци. А когато разбра, че скоро ще отиде от този свят при Господа,
повика архимандрит Варсонофий, към когото питаеше голяма духовна любов, и му
заповяда да го постриже във велика схима. Скоро след това, на 4 декември 1564
г. светителят с мир почина в Господа. Тялото му бе положено в Спасо-Преображенския
монастир
(Основан от преп. Варсонофий през 1556 г.,
който е бил и първият архимандрит на тази обител.) зад олтара на голямата
монастирска църква и бе погребано с почест от неговите духовни чеда.
Преподобни
Варсонофий бе родом от град Серпухов. Той беше син на
един свещеник на име Василий, и в св. Кръщение бе наречен Иоан. Още от ранна
възраст баща му го изпрати на училище за да се ограмоти и да изучи Божественото
Писание. Преди да достигне пълнолетие, обаче, той беше пленен от кримските татари.
Но и там, покорен на Божия промисъл, Иоан с усърдие изпълняваше всяка работа,
която му възлагаха. Живееше във въздържание, приемаше малко сън, а с устата
и сърцето си пееше онези псалми, които беше запомнил. Неверниците виждаха, че
е добродетелен юноша, че се труди нелицемерно, със смирение, и им слугува
безпрекословно, удивяваха се на това негово добронравие и му позволиха да живее
по-свободно.
След три години неговият баща го откупи от татарите. Иоан отиде
в Москва и прие монашеско пострижение в един монастир, наричан Андроников.
(Основан ок. 1360 г. с пожертвования на митрополит
Алексий и с трудовете на преп. Андроник, ученик на преп. Сергий.) Той
водеше добродетелен и богоугоден живот, и затова
(през 1544 г.)
му бе поверено игуменството на Песношската св. обител.
(Песношският монастир се е намирал в Московска губерния, на р.
Пешноши. Основан е през 1301 г. от ученика на св. Сергий Радонежки преп. Методий,
който е бил и пръв игумен на монастира.) По-късно бе поставен за архимандрит
в гр. Казан - там устрои монастир, построи църква и монашески килии, и усърдно
се трудеше на духовната Божия нива. От любов към Господа и за да умъртви съвършено
страстите в плътта си, той изнуряваше себе си с изключително въздържание и с
бдения, а освен това носеше и железни вериги на тялото си, но за този подвиг
тогава никой не знаеше. Във всяко отношение той служеше за пример на братята
със своя добродетелен живот; също и мнозина неверни обърна към Бога и ги кръсти.
Изпитваше дълбоко уважение и истинска любов в Христа към Божия светител Гурий
и във всичко му се покоряваше. След това преподобни Варсонофий бе поставен за
епископ на град Твер и богоугодно се грижеше за своето паство, а най-много се
трудеше в духовни подвизи: в пост, молитви, покайни сълзи и всенощни бдения.
Мнозина болни излекува, понеже беше опитен в лекарското изкуство, но вършеше
това напълно безвъзмездно. Преди всичко, обаче, лекуваше душевните страсти чрез
благодатта на Светия Дух. Занимаваше се и с ръчен труд: изработваше клобуци,
раздаваше ги на монастирските братя с просба да се молят за него на Господа.
Достигнал дълбока старост, св. Варсонофий остави своето паство,
отново отиде да живее в създадения от него монастир "Преображение Господне"
в гр. Казан и бе постриган във велика схима. Макар вече поради старост и телесна
слабост тялото му да бе достигнало до крайно изнемогване, той не измени своето
правило, но и тогава учениците му по негово настояване го носеха в църква.
Малко преди своята кончина той напълно изнемогна и разбра, че е
наближило отхождането му от този свят. Причасти се с Пречистите Христови Тайни
и на 11 април 1576 г. се прибра при Господа, Когото възлюби още от младостта
си, и бе погребан там в монастира, близо до преподобни Гурий.
Почти 32 години след
кончината на св. Гурий и 20 г. след като почина
св. Варсонофий по заповед на руския цар Теодор Иоанович на мястото на дървената
църква започна да се строи каменна църква в чест на Христовото Преображение.
Когато започнаха да копаят основите, на 4 октомври 1596 г. откриха гробовете
на светите Гурий и Варсонофий, и известиха за това на митрополит Ермоген, който
беше архипастир в гр. Казан. Той отслужи св. Литургия и панихида, и отиде в
монастира заедно с останалите свещенослужители. Когато отвориха гроба на св.
Гурий, видяха, че е пълен с благоуханно миро, а тялото на светеца стоеше цяло
и нетленно. Само до горната част на устните му тлението се бе докоснало и малко
ги беше повредило. Одеждите му бяха цели и дори по-здрави от нови. След това
отвориха гроба и на св. Варсонофий, и също намериха мощите му цели и нетленни
както на светителя Гурий; единствено тлението малко бе повредило нозете, но
костите се бяха запазили. Извадиха техните свети тела от гробовете и ги поставиха
в нови ковчези, изпяха надгробно молитвено последование и ги поставиха открито
за поклонение, за да могат християните да видят и с вяра и благоговейна почит
да се поклонят на техните св. мощи.
Изпратено бе писмо за това до благочестивия руския цар Теодор и
до светейшия патриарх Иов. А те щом научиха, заедно с целия царски съвет и с
православния руски народ отправиха славословие към Бога, Който прославя Своите
светии. Благочестивият цар заповяда да бъде построена църква от южната страна
на олтара на голямата църква и в нея да положат открито светите мощи на Божиите
светители, от които се подават на пристъпващите с вяра изцеления, за слава на
Бога, в Троица прославян, сега и винаги, и во веки веков, амин.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
