в. Павел отначало
живееше в едно село и се занимаваше със земеделие.
Той беше незлобив човек, прост по характер и неук. Свърза се в съпружество с
една жена, прекрасна по лице, но злообразна по ум и по характер, която дълго
време прелюбодействаше тайно от него. Веднъж той се прибра от работа в своя
дом и завари жена си да съгрешава с някакъв друг мъж. Но щом ги видя, вместо
да се разгневи или да направи нещо подобно, св. Павел само се позасмя и каза
на прелюбодея:
    - Добре, добре, наистина - не ме е грижа. Но казвам ти пред Господа
Иисуса: повече не искам да живея с нея! Ето, и тя нека е твоя, и децата отгледай!
А аз отивам да стана монах.
    Веднага остави всичко и излезе от дома. На никого нищо не разказа
за станалото, нито изрече лоша дума за тази скверна жена, но си замълча и отиде
в пустинята. Дойде при преподобни Антоний Велики и почука на вратата на килията
му. Св. Антоний го попита:
    - Какво искаш?
    - Искам да стана монах - отвърна Павел.
    Но преподобният отец видя, че той вече е човек на възраст, и му
каза:
    - Ти, старче, вече си почти на 60 години и не можеш да станеш монах!
Но отиди в селото и работи с благодарност към Бога, защото няма да можеш да
понесеш пустинножителските трудности и не ще изтърпиш бедствията.
    - Отче - отговори Павел, - каквото ми кажеш, това ще направя!
    Но св. Антоний сякаш не чу думите му и повтори:
    - Казах ти, че си стар и не можеш да бъдеш монах. Върви си оттук!
Ако пък търсиш монашество, иди в монастир: там има много братя, които могат
да понесат твоята немощ. Аз тук живея сам и по пет дни нищо не ям: затова не
можеш да живееш заедно с мен!
    След тези думи той затвори вратата и три дни не излизаше от килията
си заради стареца Павел - а той стоеше там и не си отиваше. На четвъртия ден
св. Антоний отвори вратата и щом видя, че Павел не си е отишъл, отново взе да
го гони.
    - Отивай си оттук, старче - казваше му, - защо ме безпокоиш? Казах
ти, че не можеш да останеш!
    Но той отвърна:
    - Дори да умра тук, няма да си отида.
    Св. Антоний видя, че не е донесъл със себе си нито хляб, нито вода,
и вече четвърти ден стои без храна. "Този старец - помисли си той, - като не
е свикнал така дълго да пости, ще умре от глад и грехът ще тежи на моята душа".
Затова го прие и му каза:
    - Можеш да се спасиш ако пребъдваш в послушание и вършиш това, което
ти казвам.
    - Всичко, което ми заповядаш, отче - отвърна Павел, - готов съм да
го направя.
    Тогава за да го изпита, св. Антоний му рече:
    - Остани на това място и се моли докато дойда и ти донеса каквото
ще работиш.
    После влезе в пещерата и го остави, и цяла седмица не излезе при
него, но тайно го гледаше през едно прозорче - и видя, че през цялото това време
той стоеше денем и нощем на едно място неподвижен. Тогава излезе и му занесе
палмови клонки, натопяваше ги във вода и му каза:
    - Ето, старче, плети въже така, както ме виждаш мен да правя.
    Павел се хвана на работа и до 3 часа след обяд успя да изплете
с голям труд въже, дълго 15 лакти.
(Лакът - мярка
за дължина, равна на 46,2 см) Но св. Антоний, щом го видя, изрази
недоволство и си даваше вид, че не одобрява работата му.
    - Не си го изплел добре! - рече му. - Разплети го и отново го изплети.
    А вече седми ден нищо не беше му давал да яде. Всичко това преподобният
отец правеше за да изгони от себе си стареца, и мислеше, че няма да изтърпи
и ще си отиде. Но когато видя, че той с голям труд разплиташе въжето и отново
го плетеше, и въпреки че беше гладен и вече на години, не скърбеше, нито се
смути, нито роптаеше, нито пък се ядоса, стана му жал за него и на залез слънце
му каза:
    - Старче, искаш ли да се нахраниш с малко хляб?
    А Павел отвърна:
    - Както ти искаш, отче.
    От тези думи св. Антоний се умили, а и наистина бе достойно за удивление
това, че Павел, макар и гладен, не бързаше с невъздържание към хляба, но предаваше
себе си на волята на своя духовен наставник. Тогава те се нахраниха с малко
хляб и вода, и благодариха на Бога.
    Светият пустинник изпитваше Павел и в молитвата: по цели нощи не
спяха, но пееха псалми и правеха много поклони. Обаче и в това Павел се показа
търпелив и бодър.
    Веднъж, когато се хранеха, св. Антоний му нареди да изяде повече
хляб от себе си - съжаляваше го задето не е свикнал толкова много да пости.
Но той му отвърна:
    - Ако ти, отче, се храниш повече, тогава и аз ще се храня повече.
    - За мен е достатъчно - каза св. Антоний,- защото съм монах.
    - И за мен е достатъчно - отговори му тогава Павел, - защото и аз
искам да стана монах.
    Така този свят послушник вършеше всичко, каквото св. Антоний му
заповядваше. Веднъж той му заповяда да ушие една дреха, но щом Павел я уши,
каза му:
    - Лошо си я ушил. Разпори я и отново я уший!
    И когато отново бе ушита, пак му нареди да я разпори и да я ушие.
Всичко това той правеше за да изпита неговото търпение и послушание. А св. Павел
ни най-малко не започна да роптае, но с усърдие и старание вършеше това, което
му е казано.
    След известно време св. Антоний се убеди, че той във всичко е опитен,
и му рече:
    - В името на Господа Иисуса, ето, ти вече стана монах.
    Заповяда му да живее отделно и устрои за него килия на разстояние
от своята колкото четири пъти хвърлей камък. Така блаженият Павел започна да
живее в своята килия в уединение, близо до св. Антоний, денем и нощем се трудеше
в иноческите подвизи и преуспяваше от сила в сила. След известно време той получи
от Бога власт над нечистите духове да ги изгонва и дар да лекува душевните и
телесните недъзи на хората.
    Веднъж при св. Антоний доведоха някакъв юноша, обхванат от много
жесток бяс, който силно го измъчваше и хулеше Бога - това бе един от князете
на тъмнината. Но преподобният отец каза:
    - Не е по силите ми това дело, защото не съм получил от Бога власт
над началниците на бесовете, но Павел простият има този дар.
    Отиде заедно с тях при св. Павел и му рече:
    - Авво Павле, изгони нечистия дух от този юноша, за да отиде юношата
здрав в своя дом и да възхваля Бога.
    - А ти, отче - попита го той, - защо не си го изгонил?
    - Имам друга една важна работа - отвърна св. Антоний - и затова го
доведох при теб.
    След това остави бесноватия юноша при него и си отиде. А св. Павел
се помоли на Бога, после се обърна към беса и му каза:
    - Отец Антоний ти заповядва, дяволе, да излезеш!
    Но дяволът отговори с отвратителен, подобен на кучешко лаене глас:
    - Няма да изляза, всезлобен и лъжлив старче!
    Св. Павел взе кожата, в която се обличаше, започна да го бие и му
казваше:
    - Излизай! Заповядва ти Антоний!
    Но демонът не излизаше. Той пак му рече:
    - Или ти излизай, или аз ще отида и ще кажа на Христа, и ще стане
лошо за теб!
    Но бесът започна да хули Христа и казваше:
    - Няма да изляза!
    Тогава св. Павел се разгневи на беса, и по пладне, когато в Египет
слънцето изгаря като вавилонска пещ, се изкачи на една скала, застана неподвижен
като стълб, отправи молитвения си вопъл към Христа и казваше:
    - Иисусе Христе, Който си претърпял разпятие при Понтий Пилат! Ти
виждаш, че няма да сляза от тази скала, дори и да умра, и няма да вкуся хляб,
нито вода, докато не ме чуеш и не изгониш беса от този юноша.
    При тези думи бесът веднага започна да вика:
    - Отивам си! Отивам си! И не зная къде ще попадна.
    Излезе и се преобрази в страшна змия, дълга 70 лакти, отиде на брега
на Червено море и там потъна в морската дълбочина.
    Така св. Павел със своята простота и смирение победи дявола. И наистина,
малките бесове могат да бъдат изгонвани от хора, силни във вярата, а бесовските
началници са побеждавани от смирените, какъвто бе и св. Павел.
    Но този свят подвижник бе удостоен от Бога и с благодатния дар на
прозорливост. Веднъж влезе в един монастир, застана пред църквата и гледаше
кой с какви мисли влиза в Божия храм. По това време се отслужваше вечерня. Преподобният
виждаше с духовните си очи как всички влизат със светли лица и просветени души,
и с всеки от тях радостен вървеше и Ангелът Пазител. Но един от братята, който
отиваше в църквата, беше с черно лице и помрачена душа, обкръжен от бесове,
и всеки бяс го дърпаше към себе си. Неговият Ангел Пазител отдалеч го следваше
и плачеше от скръб. От тази страшна гледка св. Павел се натъжи и горчиво заплака
за погибелта на този брат - дори не влезе в църквата от мъка, но стоеше вън
и плачеше.
    Щом свърши богослужението, братята започнаха да излизат и бяха такива,
каквито и влязоха - осияни от божествената светлина. Видя и онзи, който бе влязъл
тъмен, но сега лицето му беше светло като на Ангел и благодатта на Светия Дух
го осеняваше, а светият Ангел Пазител радостен го беше хванал за ръката. И само
отдалеч се виждаше как бесът ридае и не може ни най-малко да се приближи. Каква
радост изпита тогава блаженият, виждайки внезапната промяна към добро у този
човек! Отиде при него и го спря, а междувременно около тях започнаха да се събират
много от монастирските братя. Св. Павел пред всички разказа какво бе видял за
него и го попита каква е причината за това негово обръщане към добро. А братът,
като се видя изобличен от Божието откровение, пред всички изповяда делата си.
    - Аз - каза той - съм голям грешник. Много години, дори и до днес
живях в нечистота, но сега, като влязох в църквата, чух думите на св. пророк
Исаия, или по-точно казано - на Бога, Който говори чрез него:
"Умийте се,
очистете се; премахнете лукавството от душите си пред Моите очи, престанете от
вашите лукавства. Научете се да правите добро ... И ако бъдат греховете ви като
багрено, - като сняг ще ги избеля" (Ис.1:16-18).
Щом чух това, душата ми се умили, отвориха
се моите духовни очи и познах своето окаянство и своята погибел. Тогава въздъхнах,
обърнах се мислено към Бога и казах: "Господи, Ти си Бог и си дошъл в света
за да спасиш грешниците, както и сега казваш чрез думите на Твоя пророк. Но
извърши на дело това в мен, грешния. Ето, обещавам отсега нататък с Твоя помощ
да не върша вече никакво зло, но се отричам от всяко беззаконие и отсега ще
служа на Теб, Владико, с чистота на съвестта. Сам Ти ме приеми в покаяние и
не отхвърляй мен, който Ти се покланям и прибягвам към Теб". С тези обещания
излязох от църквата и положих в сърцето си твърдо решение да не съгрешавам пред
Бога.
    Братята, щом чуха всичко това, удивиха се и с висок глас прославяха
Бога, Който приема всеки, прибягващ към Него с покаяние.
    Ето такава беше прозорливостта на св. Павел - той бе изпълнен с
Божията благодат заради своята простота и незлобие. Кой е толкова приятен на
Бога както незлобивият?
"Незлобивите и праведните - казва Той чрез думите
на светия Псалмопевец -
се прилепяха към Мен" (Пс.24:21)
. Много години преживя преподобни Павел в своята простота, много чудеса
извърши и с мир се прибра при Господа
(† в IV в.). И той,
който беше прост и неук на земята, сега, на Небесата,
е по-премъдър от всички "мъдреци" на този свят и заедно с Херувимите съзерцава
Христа - Божията сила и Божията премъдрост. Действително, истинската мъдрост
е човек да се бои от Бога, на Него да благоугождава и да Му служи с простота
в душата си и с незлобие в сърцето си.
    Господи, по молитвите на Твоя угодник - препростия Павел - умъдри
и нас в изпълнението на Твоите заповеди, и ни дай да придобием началото на премъдростта
- Твоя страх. Дай ни чрез Твоя страх да се отклоняваме от злото, да вършим добро
пред Теб и да се удостоим с Твоята милост во веки, амин.
   
   
Начална страница
        Съдържание за месеца
        Азбучен указател