Житие и страдание на св. свещеномъченик Дионисий Ареопагит
в.Дионисий
беше син на благородни родители, но невярващи. Той израсна
и бе възпитан в славния сред гърците град Атина. Още от млада възраст го изпратиха
да изучава елинската мъдрост и толкова много преуспя в нея, че на 25-годишна
възраст превъзхождаше с познанията си по философия всички свои връстници. Но
той искаше да я изучи в пълнота и затова отиде в Египет, в град Илиопол, където
от древност имаше високообразовани учители - от тях се научи на звездобройство
заедно със своя приятел Аполофан. Това се случи в края на земния живот на Спасителя.
А когато Господ Иисус Христос заради нашето спасение бе разпнат на кръста, слънцето
не понесе да гледа страшното Разпятие и скри светлината си - този ден, около
обяд, по цялата земя настана тъмнина за три часа. Удивен от страшното и необикновено
явление, Дионисий рече:
    - Или Бог, Създателят на цялото творение, страда, или този видим
свят е достигнал своя край!
    Това той каза не поради знанията си в светската мъдрост, а по внушение
от Божия Дух.
    След известно време Дионисий се върна в Атина и встъпи в брак. Нямаше
сред съгражданите му друг, равен на него по благородие, разум и ученост, и той
бе поставен за управител на града и член на Ареопага.
    Малко по-късно в Атина дойде св. апостол Павел и проповядваше за
разпятието и възкресението на Христа. Дионисий дълбоко се впечатли от неговите
думи и внимателно го слушаше. Останалите старейшини казаха на светия апостол,
че искат през друго време да го изслушат и то - по-подробно, но Дионисий, който
беше най-образованият сред всички тях, започна насаме да спори с него. Св. апостол
Павел го попита:
    - Кого вие почитате тук за Бог?
    В отговор той му показваше из града идолите на Кронос, Афродита,
Зевс, Хефест, Хермес, Дионис, Артемида и останалото множество езически богове.
Но както вървяха двамата и ги разглеждаха, на едно място Христовият апостол
видя някакво капище с надпис: "На Незнайния Бог".
    - Кой е този "Незнаен Бог"? - попита той.
    Дионисий отвърна:
    - Той още не се е явил между боговете, но когато настъпи времето,
ще дойде: Той е Бог, Който ще властва над небето и земята, и Неговото Царство
не ще има край.
    Щом чу тези думи, св. апостол Павел се зарадва, продължи мисълта
му и с успех започна да сее семето на Божието слово в добрата земя на душата
му. Казваше му, че Този Бог вече дойде и се роди от Пречистата Приснодева Мария,
и за спасението на човешкия род претърпя страдания и разпятие на кръст. Дори
слънцето не можа да понесе да гледа Неговите страдания, но скри светлината си
и по цялата земя настана мрак в онзи ден за три часа. Каза му още, че същият
Този Бог възкръсна от мъртвите и се възнесе със слава на небесата. В заключение
добави:
    - Затова, Дионисий, повярвай в Него и Го познай, и истинно започни
да служиш на истинския Бог Иисус Христос.
    Тогава Дионисий си спомни за тъмнината, настанала в онзи ден по
цялата земя и разбра, че за същото дивно явление говори апостол Павел: повярва,
че в това време Бог страдаше по Своята човешка природа, която бе възприел на
Себе Си, и отвори сърцето си за да познае Единия Бог - нашия Господ Иисус Христос.
Божията благодат се докосна до него и го просвети - той просеше от апостола
да се помоли на Бога за него, за да го помилва и да го причисли към Своите раби.
    Когато св. апостол Павел тръгна да излиза от града, един слепец
се обърна към него и молеше за изцеление (за този слепец всички знаеха, че откакто
се е родил не може да вижда). Той осени очите му с кръстното знамение и рече:
    - Моят Учител и Господ Иисус Христос, Който направи калчица, помаза
с нея очите на слепия и му възвърна зрението (Иоан.9:6), нека и теб да просвети
със Своята сила!
    При това слепият човек веднага прогледа, а апостолът му нареди да
отиде при Дионисий и да му каже:
    - Павел, служителят на Иисуса Христа, ме изпрати при теб за да отидеш
при него както си обещал, да се кръстиш и да получиш прошка на греховете си.
    Той отиде, предаде му тези думи и разказваше за Божието благодеяние,
с което се удостои чрез св. апостол Павел. Радост и удивление изпълниха душата
на Дионисий при вида на изцерения слепец, когото от дълго време познаваше -
той сякаш не можеше да повярва на очите си! Без да се бави отиде заедно с жена
си Дамара, със синовете си и с всичките си домашни при св. Павел и прие от него
Кръщение. Оттогава животът на Дионисий коренно се промени: той остави дома си,
жена си и децата си, и последва Христовия апостол. Три години го съпътстваше
неотлъчно, и под неговото благодатно духовно ръководство навлезе изключително
дълбоко в познаването на предметите на Вярата - за това свидетелстват писанията
на св. Дионисий за Божиите тайни . След известно време св. апостол Павел го
постави епископ, и от Солун го изпрати в Атина - да се грижи за спасението на
хората там. Но освен благодатните поучения на своя свят наставник, св. Дионисий
се удостои да чуе и проповедта на всички Апостоли, когато те се събраха в Иерусалим
за погребението на Пречистата Божия Майка. Той също отиде там и както сам пише
в книгите си, беше на Гроба Господен и видя св. апостол Яков, брат на Спасителя
по плът, първовърховния апостол Петър, св. Иоан Богослов заедно със светите
Тимотей и Иеротей,
(Паметта на св. ап. Тимотей е
на 22 януари. За св. Иеротей Атински виж по-нататък, на 4 октомври.) и с
много други от братството на Иерусалимската Църква.
От тях той получи неоценима полза за душата си и с радост слушаше боговдъхновените
им думи за истините на св. Вяра - така както и по-късно всички св. Отци и църковни
учители са излагали православното учение за Божествената и човешката природа
на Господа Иисуса Христа.
    Действително, първоначално, а и по-късно, много от истините, отнасящи
се за св. Православна вяра, за църковната практика и изобщо - за благочестието,
не са били записвани, а са се предавали устно: от светите Апостоли на техните
приемници, от тях - на следващите, и т.н. И тази благодатна връзка никога не
е била прекъсвана в Църквата - обичаите, истините на св. Вяра и духът на благочестието
винаги са се предавали чрез йерархията от поколение на поколение, дори и до
днес.
    Дълго време св. Дионисий остана в Атина и умножи Христовата Църква,
чийто начатък там бе поставил св. апостол Павел. След това и той, подобно на
Апостолите, пожела да проповядва Евангелието в други страни и да пострада дори
до кръв заради името на Господа Иисуса Христа. (Малко по-рано разбра за мъченическата
кончина на своя учител във вярата - блажения апостол Павел, пострадал заради
Христа в Рим от Нерон.) Постави в Атина друг епископ вместо себе си, а сам
отиде в Рим и с любов бе приет от Римския епископ св. Климент. Но св. Дионисий
не остана там за дълго. Св. Климент го изпрати заедно с епископ Лукиан, свещеник
Рустик, дякон Елевтерий и с останалите братя в Галия (днешна Франция) за да
проповядва на неверниците словото Божие. Когато пристигнаха, св. Дионисий се
прояви наистина като апостол на тази страна: най-напред обърна към вярата в
Господа много от жителите на Париж, а след това и други хора. Със средствата,
които християните даваха за милостиня и дарения, построи там и църква - в нея
принасяше Безкръвната Жертва и молеше Бога да събере около него много души,
жадуващи спасение.
    Оттогава в Галия започна да се разпространява словото Божие, но
заедно с това настана и второто (след Нерон) гонение на християните - от Домициан
( 81-96г ). Той изпрати в Галия игемона Сисиний за да ги
издирва и предава на мъчения. А този, щом пристигна в Париж, най-напред заповяда
да хванат и да изправят на съд св. Дионисий, който бе прославен от Бога с
чудотворство и премъдрост, заедно с Рустик и Елевтерий, а останалите от братството
отидоха в други страни да проповядват Евангелието.
    Св. Дионисий вече беше твърде стар и преуморен от множеството благовестнически
трудове. Слугите на мъчителя хванаха и вързаха здраво светия епископ, влачеха
го жестоко и го отведоха заедно с другите двама християни пред игемона. А той
яростно погледна към него и каза:
    - Ти ли си злият старец Дионисий, който хулиш нашите богове, съсипваш
цялото им служение и се противиш на царската заповед?
    - Макар да виждаш - отвърна му той, - че телом вече остарях, но моята
вяра разцъфтява като в младост и изповядването ми на името Господне винаги ражда
нови чеда на Христа.
    След това игемонът го попита кой Бог почита. Св. Дионисий с небесна
кротост и дръзновение започна да му говори онези думи, за които Спасителят е
казал, че са
"дух и живот" (Иоан.6:63), и изповяда
великото име на Пресвета Троица - на Отца и Сина и Светия Дух. Но игемонът,
обикнал повече мрака на беззаконния и богопротивен живот,
отколкото
светлината на изпълнението на Божиите заповеди
(Иоан.3:19)
, подобно на глух аспид
(вид отровна
змия) (Пс.57:5) не искаше да чуе спасителната
проповед и взе да разпитва тримата - Дионисий, Рустик и Елевтерий - дали ще
се подчинят на царя и ще принесат жертва на идолите. А те сякаш с едни уста
отвръщаха:
    - Ние сме християни и имаме единия Бог, Който е на Небесата - Него
почитаме, а на царската заповед няма да се подчиним!
    Тогава игемонът заповяда да съблекат св. Дионисий и безмилостно
да го бият с бич от върви, а той търпеше и благодареше на Христа задето го удостои
да носи Неговите рани на тялото си, според казаното от апостола:
(Гал.6:17). Измъчваха също Рустик и Елевтерий, но те,
укрепявани от Божията благодат и от думите на светия архиерей, търпяха мъжествено
и прославяха Христа. Не след дълго игемонът видя, че ръцете на мъчителите се
умориха да измъчват, а Христовите страдалци не изнемогват в своето дивно търпение,
и заповяда да ги затворят този ден в тъмница. На следната сутрин слугите изведоха
св. Дионисий и по заповед на мъчителя го разтегнаха на една желязна плоскост,
а отдолу запалиха огън. В това страдание той пееше псаломските думи:
    -
(Пс.118:140).
       
("Твоите думи, (Господи,)
са като разпален огън, и Твоят раб ги обикна".)
    После го свалиха оттам и го хвърлиха за храна на зверовете, но те
не навредиха на светия мъченик, понеже Бог го запазваше. Хвърлиха го в силен
огън, но и там той остана здрав - пламъците дори не се докоснаха до него. Накрая
отново го отведоха в тъмницата при презвитера Рустик и дякона Елевтерий. Мнозина
от християните идваха там да ги посетят. Заради тях св. Дионисий отслужваше
в тъмницата Божествена Литургия и ги причастяваше с Пречистите Тяло и Кръв Христови.
А по време на служението му християните виждаха над него да се явява някаква
чудна и ослепителна светлина, и достойните от тях виждаха Царя на славата заедно
с Ангелските воинства, доколкото това бе възможно за тленното човешко око.
    Не след дълго тримата Христови окованици бяха изведени пред игемона
и той отново взе да ги увещава да принесат жертва на идолите. Но те не се подчиниха
и изповядваха Христа - истинския Бог. Тогава мъчителят се разгневи и заповяда
отново да ги бият безмилостно, а накрая ги осъди да бъдат посечени с меч.
    Поведоха ги към една планина, която те наричаха Ареева (по името
на идола Арей). Св. Дионисий се молеше и казваше:
    - Боже, Боже мой, Ти си ме създал и си ме научил на Твоята вечна
премъдрост, Ти си ми открил Твоите тайни и навсякъде, където бях, не си ме оставял!
Благодаря Ти за всичко, което си сторил чрез мен за прослава на Твоето пресвето
име. Благодаря Ти, че ме посети в моята отрудена старост, в която жадувам да
видя Теб, моя Бог, и ме призоваваш при Себе Си заедно с моите другари. Затова
Ти се моля: приеми ме заедно с тях и бъди милостив към онези, които Си придобил
със Своята кръв и чрез нашето служение си приобщил към Себе Си. Защото Твоя
е силата и властта с Отца и Светия Дух во веки веков.
    И когато каза: "Амин", преклони главата си заради пресветото име
на Иисуса Христа и бе посечен с една изтъпена секира. Също и светите Рустик
и Елевтерий заедно с него положиха своите глави за Христа. Но Бог извърши преславно
чудо след смъртта на Своя угодник Дионисий: тялото му, както беше обезглавено,
със силата Божия стана, взе в ръце главата си и отиде на едно място, отдалечено
на около 3 км, където след това християните построиха църква. Щом стигна там,
св. Дионисий подаде своята глава на една благочестива жена на име Катула, а
тялото му падна на земята. Заради това дивно чудо мнозина от езичниците повярваха
в Христа и още тогава бяха посечени от меча на мъчителите много християни, чиито
имена Сам Господ знае и ги е написал в Книгата на живота. Катула прие главата
на светеца, но щом поиска да вземе и тялото му, неверниците не и позволиха.
Тогава тя повика стражите в дома си, нагости ги и им даде дарове, задържа ги
за известно време и нареди на християните да вземат безценното съкровище - светото
Дионисиево тяло. Те изпълниха това и го погребаха на мястото, където светецът
подаде своята глава на Катула.
    Св. Дионисий пострада на 90-годишна възраст, в 96 г. след Рождество
Христово. Много чудеса се извършваха при гроба му по неговите св. молитви, за
слава на нашия Спасител - Господ Иисус Христос, Който е прославян заедно с Отца
и Светия Дух во веки, амин .
Разказ на св. Дионисий за св. Карп и за двамата грешници
   
Св. Дионисий Ареопагит е написал едно послание до монах Демофил,
който изгонил от църквата някакъв свещеник. В това послание Божият угодник го
поучава на кротост и незлобие, и споменава следния случай:
    "Когато бях в Крит - казва той, - прие ме в дома си блаженият Карп,
(Паметта на св. апостол Карп от 70-те е на 26 май)
ученикът на св. апостол Павел. Съвършен в добродетелта мъж, той притежаваше
изключителна чистота на сърцето и беше способен да съзерцава Божествени откровения.
Например, той не започваше да служи на Пречистите и Животворящи Тайни докато
не види от небето Божествено видение. Сам този свят мъж ми разказа, че е бил
наскърбен от някакъв езичник, а причината за скръбта му е била следната: езичникът
откъснал от светата Църква един християнин и го подмамил в своето зловерие -
заради това блаженият Карп твърде много скърбеше. При такова стечение на обстоятелствата
той трябваше да прояви търпение и непрестанно да поучава отпадналия от вярата
с полезни наставления, а споменатия езичник да побеждава със своята благост.
И трябваше усърдно да се моли на Бога за двамата, за да обърне Бог отново към
Своята света Църква онзи, който се е отклонил в нечестие, а ослепения от неверие
да просвети със светлината на вярата.
    Дотогава блаженият Карп никога не се беше проявявал като нетърпелив,
а сега, не зная защо, твърде много се огорчи в душата си. Щом настъпи вечерта
и наближи полунощ, той стана на молитва, понеже имаше обичай винаги да става
в полунощ и да се моли. Стоеше на молитва, а душата му се разкъсваше от болка
и се изпълваше с горчивината на скръбта заради споменатите двама души. Казваше
си:
    - Не е справедливо да живеят на земята беззаконни хора, които развращават
правите Господни пътища.
    Молеше Бога да падне върху тях огън от небето и безмилостно да прекрати
живота и на двамата. В един момент, обаче, както се молеше на Господа с цялото
си усърдие, внезапно къщата, в която стоеше, се потресе и се раздели отгоре
на две. Струваше му се, че стои на двора, и върху него слезе от небето светъл
огнен пламък. Погледна нагоре и видя небето отворено и Господ Иисус седящ, а
около Него предстояха в човешки образ безчислено множество Ангели. Блаженият
Карп много се удиви на това видение. После наведе поглед надолу и видя земята
разтворена, а в нея - тъмна и дълбока пропаст: на края на тази пропаст стояха
онези двама души, от които той се беше наскърбил и просеше от Бога тяхната гибел.
Те стояха с умоляващ поглед, в голям страх и трепет, и вече всеки момент щяха
да паднат в пропастта. А в дълбините на тази пропаст се извиваше една огромна
страшна змия и скърцаше със зъби. Имаше и някакви други мъже, които биеха споменатите
двама, блъскаха ги и ги влечаха към отвратителната змия. Карп гледаше онези,
които го бяха наскърбили, гледаше как щяха да паднат в пропастта и щяха да бъдат
погълнати от змията, и се успокояваше; и не толкова искаше да погледне към отворените
небеса, и към Господа Иисуса, седящ в тях, колкото желанието и погледът му бяха
насочени към погибелта на тези двама грешници. Пак тъгуваше и скърбеше задето
не падат, и отново се молеше на Бога да паднат и да погинат. Но щом издигна
поглед към небето, както и по-рано, видя, че Спасителят стана от Своя небесен
престол, дойде при онези хора, които стояха на края на пропастта, и им подаде
ръка за помощ. А Ангелите ги поеха, поддържаха ги и ги отвеждаха от пропастта.
Тогава Господ Иисус се обърна към Карп и му каза:
    - Ето, бий Ме! Готов съм заради спасението на хората отново да бъда
разпнат, и с радост бих го сторил, само за това - за да възненавидят хората
своите грехове. Но виж: дали е по-добре за човека да пребивава в пропастта заедно
със змията, отколкото да живее с Бога и с Неговите благи и човеколюбиви Ангели?"
    Този разказ св. Дионисий приведе в своето послание до споменатия
монах Демофил, и не само него, но и нас поучава да не бъдем жестоки към съгрешаващите
и да не се радваме на тяхната погибел, но да желаем тяхното изправление. Такива
хора трябва да бъдат поучавани с любов и търпеливо да чакаме тяхното покаяние.
За тях трябва усърдно да се молим на Бога, Който не желае смъртта на грешниците
- Той Сам със Своята благост и милосърдие да ги отвърне от злото и да ги помилва.
Защото Той обича праведните, милостив е и към каещите се грешници, и на Него
подобава слава во веки, амин.
Начална страница
        Съдържание за месеца
        Азбучен указател