о време на царуването
на Деций (249-251), в Антиохия Сирийска живееше един философ
(т.е.: езически мъдрец, в смисъл - лъжлив мъдрец)
и знаменит магьосник на име Киприан. Той произхождаше от Картаген. Родителите
му бяха идолопоклонници и още от малък го бяха дали в служение на техния скверен
езически бог Аполон. А по-нататък животът му протече така: на 7-годишна възраст
той бе поверен на влъхвите за да го научат на магьосничество и на бесовска "мъдрост".
Когато навърши 10 години, родителите му го изпратиха в планината Олимп (която
езичниците считаха за жилище на техните богове) за да се изучи в пълнота на
жреческото служение на идолите. На тази планина имаше безчислено множество идоли,
а в тях живееха десетки хиляди бесове. Там Киприан още повече се усъвършенства
в изкуството на дяволската злоба: научи се да познава и да върши различни бесовски
мечтания,
(в духовен смисъл "мечтание" означава
образ или явяване на нещо несъществуващо,
недействително; привидение. Обикновено мечтанията са плод от действието на злите
духове) а също така - да променя свойствата на въздуха, да създава ветрове
и да изпуща гръмове, да образува дъждове и морски вълни, да прави пакости в
градините и по полетата, да нанася вреда и рани на хората, и изобщо - научи
се на всепагубното мъдруване и на всезлобните дяволски коварства. И видя там
безчислени бесовски пълчища заедно с княза на тъмнината: едни от тях предстояха
пред него, други му служеха, някои от тях възклицаваха и хвалеха своя княз,
а други бяха разпращани по целия свят за да прелъстяват хората. Видя също и
всички езически богове и богини, различни мечтания и привидения, на които се
учеше след 40-дневен пост, състоящ се в следното: хранеше се след залез слънце,
но не с хляб или с друга някоя храна, а само с дъбови жълъди. На 15-годишна
възраст имаше за учители седем знаменити жреци, които служеха на седем планети,
и от тези жреци научи много бесовски тайни.
    След това отиде в град Аргос, където остана известно време, служеше на езическата
богиня Хера и се научи на много козни от живеещия там жрец. После отиде в Тавропол
и служеше на Артемида, оттам - в Лакедемония, и се научи с какви магии и привидения
да прави мъртъвците в гробовете да говорят.
    На 20-годишна възраст Киприан отиде в Египет, в град Мемфис, където се учеше
на още по-голяма злоба и магии. В 30-тата си година отиде при халдеите (вавилонските
езически "мъдреци" - окултисти) и там се научи на звездобройство.
    Така той завърши своето учение и отиде в Антиохия - съвършен във всяка злоба
магьосник, чародей и душегубител, голям приятел и верен слуга на адския княз,
с когото беше разговарял лице в лице и даже се бе удостоил с големи почести
от него. Това самият Киприан по-късно засвидетелства:
    "Повярвайте ми - казваше той, - че аз видях самия дявол, а за това предварително
го умолявах и го умилостивих с жертви; поздравих го и говорех с него и с тези,
които са му най-приближени. Той ме обикна, похвали моя разум и пред всички каза:
    - Ето, това е новият Амврий,
(Амврий -
нечестив израилски цар - идолопоклонник, който "вършеше лукавство пред
Господа, и постъпваше по-лошо от всички свои предшественици" (3Цар.16:25))
бърз на послушание към нас и достоен да се приобщи с нас.
    После той ми обеща, че след като душата ми напусне тялото, ще ме
постави за княз, а и докато живея на земята ще ми помага във всичко, и ми даде
полк от бесове за да ми служи. Когато си отивах от него, той извика към мен:
    - Бъди мъжествен, усърдни Киприане!
    Стана и ме изпрати, на което всички бесовски старейшини се учудиха.
Затова и всички негови князе ме слушаха, виждайки с каква чест той ме е удостоил.
    Външният му вид беше подобен на цвете, а на главата си имаше венец,
направен (не в действителност, а призрачно) от злато и блестящи камъни, от което
пространството наоколо се осветляваше, а одеждата му беше изумителна. Когато се
обръщаше насам-натам, цялото това място се тресеше; около престола му стояха с
голяма покорност множество зли духове от различни степени. Тогава и аз всецяло
му се отдадох, подчинявайки се на всяка негова заповед".
    Всичко това сам Киприан разказа по-късно, когато се обърна към светата
Вяра. Оттук ясно може да се види какъв човек беше той: обучен сатанист и изтънчен
разбойник, приятел и слуга на бесовете, чиито дела вършеше, като пакостеше на
хората и ги прелъстяваше. По време на пребиваването си в Антиохия той увлече
много хора във всякакви гнусни грехове, мнозина уби с отрова и магии, и колеше
младежи и девойки в жертва на демоните. Но още повече хора научи на своето зло
магьосническо изкуство: едни научи да летят по въздуха, други - да "плават"
по облаците в ладии, трети - да ходят по водата. И от всички неверници беше
почитан и прославян като пръв началник на жреците и "премъдър" слуга на техните
всескверни богове. Мнозина отиваха при него, когато имаха "нужда" да извършат
някое беззаконие, а той им помагаше с помощта на бесовете, с чиято сила бе изпълнен.
На едни помагаше да извършат прелюбодейство, на други - в плановете им за гняв,
вражда и отмъщение, на трети помогна в завистта. И вече целият той с душата
си беше на дъното на ада и в устата на дявола - беше син на геената и жертва
на адските сили, съобщник на участта на бесовете и на тяхната вечна погибел
и мъчение.
    Но Господ, Който не желае смъртта на грешника, поради Своята неизказана благост
и поради Своето велико милосърдие, което човешките грехове не могат да надвишат,
благоволи да призове към покаяние и този погинал човек, потънал в бездната на
преизподнята, да го извади от пропастта и да го спаси. Всемилостивият Господ
направи явно за всички хора Своето добросърдечие и благост, понеже няма грях,
който да превишава Неговото човеколюбие. От следното повествование ще видим
по какъв начин Господ спаси Киприан от страшната погибел.
    По това време в Антиохия живееше една девица на име Юстина, чиито родители бяха
езичници: баща и Едесий беше идолски жрец, а майка и се наричаше Клеодония.
Веднъж, когато вече беше навършила пълнолетие, Юстина седеше в дома си до едно
прозорче, а отвън случайно минаваше наблизо един дякон на име Праилий. От този
дякон тя чу думите на Христовото благовестие и Евангелското учение за спасението
и за вечния живот: той и говореше за въплътяването на Господа Иисуса Христа,
за това, че Той се роди от пречиста Дева, извърши много чудеса и доброволно
пострада заради нашето спасение, възкръсна от мъртвите със слава, възнесе се
на небесата, седна отдясно на Отца и царува во веки. Думите на дякона като благодатни
семена попаднаха в добрата земя на Юстининото сърце: скоро започнаха да принасят
плод и да изкореняват в нея всички тръни на неверието. Юстина пожела по-добре
и в пълнота да разбере от този дякон Христовото учение, но не посмя да го търси,
възпирана от девическата си срамежливост и целомъдрие. Оттогава тя започна тайно
да ходи в християнските храмове: там често слушаше словото Божие и по благодатта
на Светия Дух, действаща невидимо в сърцето и, повярва в Христа. Малко след
това увеща и майка си, и я обърна към благочестието, а също и баща си, който
вече беше стар, приведе в светата Вяра. Той виждаше разума на своята дъщеря,
слушаше нейните богомъдри думи и размисляше в себе си, че идолите действително
са направени от човешки ръце и не могат да бъдат богове щом нямат душа, нито
дихание. Когато се замисли над това, през нощта видя насън по Божие откровение
дивно видение: виждаше многочислено воинство от светоносни Ангели, а сред тях
беше Христос, Спасителят на света. Тогава чу Господ да му казва: "Дойдете при
Мен и ще ви дам Небесното Царство".
    Като се събуди от сън, Едесий веднага отиде заедно с жена си и дъщеря си при
християнския епископ Оптат и го молеше да ги научи на вярата в Христа и да ги
удостои със св. Кръщение. Каза му това, което беше разбрал от дъщеря си, а също
и за видението на Ангелите и на Спасителя, с което сам бе удостоен. Епископът
се зарадва на тяхното обръщане към Господа и дълго им говореше за светата Вяра.
После кръсти Едесий, жена му Клеодония и дъщеря му Юстина, причасти ги със Светите
Тайни и ги изпрати да си отидат с мир. След време, когато Едесий вече бе укрепнал
в Христовата вяра, той го постави за презвитер, понеже виждаше неговото благочестие
и добродетели. Година и шест месеца по-късно Едесий богоугодно завърши своя
живот и с мир се прибра при Господа.
    А Юстина, възлюбила от все сърце Христа, живееше в девство и целомъдрие, в пост
и изключително въздържание, и непрестанно се подвизаваше в изпълнение на евангелските
заповеди. Денем и нощем тя служеше на Господа и преуспяваше в добродетел и в
благоугождаване на своя Небесен Жених. Но дяволът, който ненавижда човешкия
род, се изпълваше с голяма завист и злоба заради нейния свят живот и започна
да и прави пакости, започна да и нанася различни бедствия и скърби.
    По това време в Антиохия имаше някакъв младеж на име Аглаид, син на богати
и знатни родители. Той живееше нашироко и се валяше в тинята на сладострастията
и суетата на този свят. Веднъж този юноша видя Юстина когато тя отиваше на църква
и се удиви на красотата и, а дяволът вложи в сърцето му зла мисъл към нея.
Оттогава в Аглаид се разгоряха пламъците на скверните пожелания и той започна
по всякакъв начин да се старае да се сближи с нея и да и се хареса, с намерение
да подмами чистата Христова агница и да я въвлече в своята нечистота. Дебнеше
я кога ще излезе и я причакваше на тези пътища, по които тя трябваше да мине,
излизаше насреща и и и се подмазваше с прелюбодейни думи: хвалеше красотата
и, ласкаеше я, изказваше и своята плътска "любов" и с хитросплетените си лъжи
се опитваше да я склони към блудство. Но целомъдрената девойка се отвръщаше
и бягаше от него, гнусеше се от нечистотата му и дори не искаше да чуе неговите
прелъстителни и лукави думи. Това обаче не възпря безсрамието на Аглаид и той,
подбуждан от похотта, изпрати при нея хора да я молят да му стане съпруга. А
тя предаде да му кажат:
    - Моят Жених е Христос - на Него служа и заради Него пазя себе си в чистота.
Той пази и душата, и тялото ми от всяка сквернота.
    Щом чу този отговор на светата девица, Аглаид още повече я пожела, понеже беше
напълно замаян от огъня на блудната страст и цял беше в плен на дявола. И като
не можеше по никакъв друг начин да я прелъсти, намисли да я отвлече насила.
Повика няколко подобни на себе си безсрамни младежи и причакваше Юстина на пътя,
по който тя отиваше в църквата на молитва. Там я пресрещна, грабна я и насила
я влечеше към своя дом. Но тя започна силно да вика, биеше го по устата и го
заплюваше. Тогава съседите чуха виковете, веднага излязоха да видят какво се
е случило и отнеха светата девойка от ръцете на скверния похитител. Цялата група
хулигани се разпръсна, а Аглаид, изпълнен със срам, се прибра в къщата си. Той
не знаеше вече какво да прави, а бесовската похот все повече напираше в душата
му, подлудяваше го и не му даваше покой. Тогава той се реши на още едно нещо,
което дотогава не беше правил: отиде при знаменития магьосник и чародей Киприан
- идолския жрец, разказа му за своята скръб, молеше го за помощ и обещаваше
да му даде много злато и сребро. Киприан го изслуша, утеши го и обеща, че ще
изпълни всичките му желания. Каза му:
    - Аз ще направя така, че тази девойка сама ще търси твоята любов и ще те пожелае
повече, отколкото ти нея.
    От тези думи Аглаид се успокои и се върна обнадежден. А Киприан взе своите магьоснически
книги и извика един от злите духове, за когото знаеше, че бързо може да разпали
сърцето на Юстина със скверно пожелание към онзи юноша. Бесът веднага му обеща,
че ще стори това и с гордост взе да се хвали:
    - Това нещо за мен не е трудно, понеже аз много пъти разтърсвах градове, разрушавах
стени, разделях семейства, организирах кръвопролития и отцеубийства, посявах
вражда и голяма омраза между братя и между съпрузи, и мнозина, които желаеха
да живеят в девство, аз ги вкарах в нечистота. Аз вложих блудна похот в сърцата
на монаси, които живееха в планините, водеха строг постнически живот и дори
не помисляха за телесното, и ги научих да слугуват на плътските страсти; а други,
които се бяха отрекли от всичко в света и живееха в покаяние, пак ги върнах
към предишните им зли дела. Много целомъдрени хора хвърлих в прелюбодеяние,
и сега тази ли девойка не ще мога да склоня към любовта на Аглаид?! Но защо
е нужно повече да говоря? Скоро чрез самото дело ще покажа моята сила, а ти
само приеми това "лекарство" (при тези думи бесът му подаде съд, напълнен с
нещо) - дай го на онзи юноша за да поръси тайно с него дома на Юстина, и ще
видиш какво ще стане.
    И като каза тези думи, отиде си, а Киприан повика Аглаид и го изпрати да поръси
тайно дома на Юстина с онова, което беше в дяволския съд. Щом той направи това,
бесът на блудството влезе там със своите стрели на плътска похот, за да уязви
сърцето на девойката с прелюбодейство и да разпали плътта и с нечиста страст.
    Св. Юстина имаше обичай всяка нощ да отправя своите молитви към Господа. Веднъж
тя стана по обичая си в третия час на нощта и се молеше на Бога, но неочаквано
усети в тялото си колебливи движения, нападение на буря от зла плътска похот
и възпламеняване на геенски огън. Не малко време тя остана в това душевно смущение
и вътрешна борба: в ума и изплува образът на онзи юноша Аглаид и напираха нечисти
помисли. Тя се учудваше и сама от себе си се срамуваше - усещаше кръвта си като
в котел кипяща, а мислите и я теглеха към този, от когото винаги се е гнусяла
като от някаква нечистота. Но св. Юстина беше благоразумна и разбра, че тази
духовна борба в нея е причинена от дявола. Веднага огради себе си с непобедимото
оръжие - кръстното знамение, прибягна към Бога с гореща молитва и от скръбта
на сърцето си извика към своя Небесен Жених - Христос.
    - Господи, Боже мой, Иисусе Христе - казваше тя, - ето че моите врагове се изправиха
срещу мен, сложиха примка пред нозете ми и угнетиха душата ми. Но аз си спомних
през тази нощ Твоето име и се възрадвах духом; когато те ме нападат, аз прибягвам
към Теб и се надявам, че враговете ми не ще злорадстват над мен. Ти знаеш, Господи,
Боже мой, че съм Твоя рабиня, че заради Теб запазих моето тяло в чистота и душата
си на Тебе поверих. Затова запази и Ти, Добри Пастирю, Своята овца и не ме
предавай на звяра, който иска да ме погълне, но ми дай да победя злото пожелание
на моята плът.
    Дивно търпение показа тогава светата дева, дълго пребъдваше в молитва с упование,
додето посрами врага - победен от нейната молитва, той с безчестие избяга от
нея, а в душата и тялото и отново се върна предишният мир, огънят на нечистите
пожелания угасна, престана вътрешната борба и кипящата кръв се успокои. И така,
укрепена от благодатната помощ свише, св. Юстина прославяше Бога, а бесът се
върна при Киприан с неприятната за него вест, че нищо не е направил.
    Киприан го попита защо не е успял да победи девицата, а той макар и против волята
си, призна истината:
    - Затова не можах - каза, - понеже видях на нея едно знамение, от което се уплаших,
и не успях да я победя.
    Тогава Киприан повика най-злия бяс и го изпрати да изкушава Юстина. Той отиде
и много по-жестоко отколкото първия нападна светата дева, но тя се въоръжи с
още по-усърдна молитва и още повече усили подвига си: облече се във власеница
и умъртвяваше плътта си с пост и въздържание - хранеше се само с хляб и вода.
Така тя укроти страстите в тялото си, победи дявола и го прогони с безчестие
- той, както и първия бяс, нищо не постигна и се върна при Киприан. А Киприан
извика един от бесовските князе, извести му за безсилието на изпращаните зли
духове, които не могат да победят една девойка, и го молеше за помощ. Този демон
се разгневи на първите два бяса и строго ги смъмри че не са опитни в това нещо
и не знаят как да внушат нечистото услаждане на прелюбодейството в сърцето на
девицата. Обеща на Киприан, че сам по друг начин ще я изкуси, и си отиде от
него. След това се преобрази като жена и по такъв начин влезе при св. Юстина,
седна и започна да разговаря с нея от словото Божие, уж че иска да подражава
на нейния целомъдрен живот. Питаше я каква е наградата за такъв многотруден
живот и за запазването на девствената чистота. Св. Юстина отвърна:
    - Велико и неизказано е въздаянието на онези, които живеят в чистота, и е крайно
учудващо, че хората изобщо не ги е грижа и дори не искат да знаят за това велико
съкровище - ангелската чистота.
    Тогава бесът започна да открива вълчите си зъби: хитро и внимателно се опита
да и завърти ума:
    - Ами по какъв начин - взе да я подпитва - светът би могъл да съществува? И как
хората щяха да се раждат? Ако Ева беше запазила девствената си чистота, откъде
щеше да се умножи човешкият род? Наистина, съпружеството е добро нещо, понеже
е установено от Самия Бог и Писанието също го похваля. Казано е:
"бракът е нещо
честно у всички, и брачното легло - чисто" (Евр.13:4). Нима много от Божиите
Светии не бяха в съпружество, което Бог даде на човека за утеха - за да гледа
децата си, да им се радва и да хвали Бога.
    Като слушаше тези думи, св. Юстина позна вселукавия измамник - дявола - и го
победи много по-добре, отколкото Ева: без повече да продължава разговора, незабавно
прибягна към помощта на Кръста Христов - положи на себе си светото знамение,
а душата си издигна в молитва към Бога и веднага дяволът изчезна с още по-голям
срам отколкото първите.
    Тогава гордият бесовски княз се върна при Киприан смутен, а Киприан
разбра, че и той нищо не е успял да направи. Каза му:
    - И ти ли, който си силен княз и по-опитен от всички в това дело, не
можа да победиш тази девица? Но тогава кой от вас може да стори нещо на непобедимото
девическо сърце? Кажи ми: с какво оръжие тя ви се съпротивява и как обръща в
немощ вашата крепка сила?
    В отговор на тези думи бесът, заставен от Божията сила, макар и
против волята си изповяда:
    - Ние не можем да погледнем към кръстното знамение, но бягаме от
него - то ни изгаря като огън и ни прогонва далеч.
    От всичко това Киприан много се разсърди на дявола, задето го остави
посрамен пред Аглаид и се препираше с него:
    - Такава ли е вашата сила - казваше му, - та една немощна девойка ви
побеждава?!
    А дяволът искаше да успокои Киприан и направи следното: преобрази се
като Юстина и тръгна при Аглаид, за да помисли той, че наистина това е Юстина, да
изпълни своето скверно желание и така да бъде прикрито безсилието на бесовете, а
и Киприан да не бъде за срам пред хората. Когато бесът влезе при Аглаид, този
веднага скочи от преголяма радост, хвърли се към мнимата Юстина, прегръщаше я,
целуваше я и казваше:
    - Добре си дошла при мен, прекрасна Юстино…
    Но щом каза думата "Юстино", веднага бесът изчезна, понеже не можа да
понесе да чуе името на светата дева. Аглаид остана като вцепенен и силно се уплаши,
отиде при Киприан и му каза за станалото. Тогава Киприан с магиите си го преобрази
като птица, направи го да лети по въздуха и го изпрати в дома на Юстина за да
може през прозореца да влезе в стаята и. И така Аглаид в птичи образ летеше
(всъщност - беше носен от беса по въздуха), стигна над Юстининия дом и искаше
да "кацне" на къщата. Но случи се, че в това време Юстина погледна през прозореца,
а бесът щом я видя, остави Аглаид и избяга. Изведнъж цялото това бесовско мечтание,
в което Аглаид изглеждаше като птица, се разтури: нещастният юноша полетя надолу
и едва не се преби до смърт - хвана се с ръце за покрива на къщата и висеше,
и ако не бе му помогнала молитвата на св. Юстина за да бъде свален оттам, бездруго
щеше да падне и да умре. След този безуспешен опит той отново се върна при Киприан
и му разказа за бедствието си. От това магьосникът много се оскърби, виждайки
себе си посрамен. Пожела сам да отиде при Юстина и се надяваше на своята вълшебна
сила: първо се преобрази в жена, после в птица, но още преди да се приближи
до вратата на дома и, привидението на женско и птиче подобие го напускаше и
той се връщаше скръбен.
    Тогава Киприан започна да отмъщава за своя срам и с магиите си нанесе
бедствия на Юстининия дом и на домовете на всички нейни сродници, съседи и познати,
както някога дяволът - на праведния Иов: убиваше добитъка им, пращаше болести върху
слугите им, а самите тях хвърли в голяма скръб. Юстина също бе поразена от болест
и лежеше на одъра си, а майка и плачеше за нея. Но светата девица я утешаваше
с думите на св. цар Давид:
"няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата
Господни" (Пс.117:17). Киприан, обаче, не спря дотам.
Разяждан от своята злоба, изгарян от гордост и от чувство за оскърбено достойнство,
той докара бедствия (по Божие допущение) не само върху нея и сродниците и, но и
върху целия град.
Появиха се рани по животните и много болести сред хората; и по бесовско внушение
из целия град се разпръсна слух, че "великият" жрец Киприан наказва града заради
Юстина, която му се противи. Тогава се събраха много от знатните граждани, отидоха
при нея и с гняв я убеждаваха да не огорчава повече Киприан и да се омъжи за
Аглаид, за да не би всички тях да ги сполети още по-голямо бедствие заради нея.
А тя ги успокояваше и им казваше, че скоро всички тези напасти, нанасяни от
Киприан чрез бесовете, ще се разрушат. Така и стана. Св. Юстина усърдно се помоли
на Бога и веднага цялата бесовска сила се унищожи: всички се излекуваха от раните
си и оздравяха. Тогава хората се отвръщаха от заблуждението си и прославяха
Христа, а на Киприан и на неговите магии се подиграваха, тъй че той дори не
смееше да се срещне с познатите си поради големия срам, с който бе изпълнен.
Накрая му стана ясно, че нищо не може да победи кръстното знамение и името Христово.
Той дойде на себе си и казваше на дявола:
    - Душегубителю и измамнико, свърталище на всякаква нечистота и мерзост, сега
разбрах твоето безсилие: щом се плашиш от осеняването с кръстното знамение и
трепериш от името Христово, какво ще правиш когато Сам Христос дойде против
теб?! Ако не можеш да победиш тези, които се осеняват с Кръста, тогава кого
ще отнемеш от ръцете на Христа? Сега разбрах, че ти си нищо, нищо не можеш,
и нямаш сили дори да отмъстиш за себе си! Заблудих се аз, окаяният, като те
послушах и повярвах на твоята лъжа. Затова махни се от мен, проклети, махни
се! Сега имам нужда да моля християните да ме помилват, трябва да прибягна към
благочестивите за да ме избавят и да се погрижат за моето спасение. Махни се,
махни се, беззаконнико, враже на истината, ненавистник и противник на всяко
добро!
    Щом чу това, дяволът се устреми към Киприан за да го убие: нахвърли
се върху него, удряше го и взе да го души. Страшно стана тогава за Киприан. Той беше
сам и безпомощен, нямаше кой да му помогне и не знаеше как да се избави от убийствените
бесовски ръце. Едва жив, той си спомни за знамението на светия Кръст, чрез което
Юстина се съпротивяваше на цялата бесовска сила, и извика:
    - Боже на Юстина, помогни ми!
    Вдигна ръка и се прекръсти, и веднага дяволът отскочи от него като
стрела. Той си пое дъх и малко се съвзе, а след това започна да призовава Христовото име
и се осеняваше с кръстното знамение, крепко се съпротивяваше на беса, проклинаше
го и го укоряваше. А бесът стоеше далеч от него и не смееше да се приближи заради
кръстното знамение и заради името Христово. Яростно го заплашваше и му казваше:
    - Христос няма да те избави от ръцете ми!
    След това нададе ужасен рев, подобно на лъв, и си отиде.
    А Киприан взе всички свои магьоснически книги, отиде при християнския епископ
Антим, падна в нозете му и го молеше да го помилва и да го удостои със св. Кръщение.
Епископът знаеше, че той е знаменит и известен на всички магьосник, и мислеше,
че лицемерно е дошъл при него. Отпращаше го и му казваше:
    - Ти вършиш много злини сред поганците, но недей да вършиш сред
християните, за да не погинеш в скоро време!
    Тогава Киприан със сълзи изповяда на епископа всичко поред и му даде
в ръце книгите си за да бъдат изгорени. Той видя неговото смирение, настави го и го
поучи в светата Вяра и му нареди да се готви за Кръщение, а книгите му изгори
пред всички християни, които живееха в града. И така, Киприан се върна от него
със сърдечно съкрушение, плачеше за греховете си и посипваше главата си с пепел,
вършеше дела на покаяние и се молеше на истинския Бог да бъде очистен от своите
беззакония. На другия ден влезе в църквата и с радост и утеха слушаше словото
Божие, застанал между християните. Когато дяконът възгласи:
и оглашените излязоха от храма, Киприан не искаше да излезе, но каза
на дякона:
    - Аз съм Христов раб и няма да ме изгониш оттук.
    Дяконът му рече:
    - Понеже още не си приел свето Кръщение и не си станал в пълнота
християнин, затова подобава да излезеш.
    - Заради Христа, моя Бог - отвърна му той, - Който ме помилва, избави
ме от дявола и запази чиста девицата Юстина, няма да ме изгониш от църквата докато
напълно не стана християнин!
    Дяконът отиде и извести това на епископа, а той, като видя усърдието
на Киприан
и неговата ревност в Христовата вяра, повика го при себе си и незабавно го кръсти
в името на Отца и Сина и Светия Дух. За това узна и св. Юстина, и от сърце благодари
на Бога, раздаде много милостиня на бедните, а също и в Божия храм направи приношение.
На осмия ден след това епископът постави Киприан за четец, в двадесетия - иподякон,
в тридесетия - дякон, а след година го ръкоположи за свещеник.
    Така Киприан напълно изостави предишните си дела, коренно промени живота
си и ден след ден вървеше по тесния и многотруден път на спасението. Непрестанно
се каеше и плачеше за злите деяния, които по-рано бе вършил, и така постепенно
възхождаше от сила в сила и от добродетел в добродетел. Скоро след това бе поставен
за епископ и в този сан водеше такъв висок духовен живот, че можеше да се сравни
с мнозина велики Божии угодници, и богоугодно се грижеше за Христовото стадо.
Той постави светата девица Юстина за дякониса и игумения на девически монастир.
Много езичници виждаха неговия пример на обръщане към вярата в Господа и неговия
добродетелен живот, слушаха поученията му, отричаха се от идолопоклонството
и се присъединяваха към Христовата Църква. Така все повече и повече идолослужението
отслабваше, а Христовата слава се умножаваше.
    Но дяволът, като виждаше светия живот на Киприан, ревността му в Христовата
вяра и усърдието му за спасението на душите на хората, изпълваше се със злоба,
скърцаше със зъби срещу него и подбуди някои от езичниците да му сторят зло,
да отидат при владетеля на източните страни и да го обвинят, че презира боговете
им, че много хора отвърна от идолопоклонството и прославя Христа, противно
на техните езически обичаи. Тогава нечестивите се събраха и отидоха при княза
Евтолмий, който властваше над тези области, оклеветиха Киприан, а заедно с
него и св. Юстина, и излагаха против тях много обвинения. Казваха, че те двамата
са противници на боговете им, на императора и на всичките им властници, че смущават
народа и го прелъстяват, водят го след себе си и го учат да се покланя на разпнатия
Христос. Затова молиха княза да накаже със смърт и двамата. Щом чу това, Евтолмий
заповяда да хванат Киприан и Юстина и да ги затворят в тъмницата, а малко след
това тръгна за Дамаск и заедно със себе си взе и тях, понеже искаше там да ги
съди. Когато пристигнаха, той изправи пред себе си двамата Христови окованици,
обърна се към св. Киприан и го попита:
    - Защо си оставил твоята предишна слава ти, който по-рано беше
знаменит служител на нашите богове и много хора обръщаше към тях?
    В отговор св. Киприан му разказа поред всичко: как видя безсилието и измамата
на бесовете, и позна силата на Христа, от която всички бесове се боят и треперят,
и изчезват от осеняването с честния Кръст. И изобщо - изповяда всички причини
за обръщането си към Христа, за Когото беше и готов веднага да умре. Но мъчителят
не желаеше да повярва в истинността на думите му (не защото ги считаше за неверни,
но понеже отхвърли истината) и като нямаше какво да му отговори, заповяда да
го окачат да виси и да стържат тялото му, а св. Юстина заповяда да я бият по
устата и по очите. Дълго ги измъчваха по този начин, а те непрестанно изповядваха
Христа и с благодарност към Бога търпяха всичко. След това мъчителят ги хвърли
в тъмница, а после отново опита с ласкание да ги убеди да се поклонят на идолите.
Но щом видя, че нищо не успява, заповяда да ги хвърлят в кипящ казан. Това мъчение
ни най-малко не им навреди: те бяха сякаш в прохладно място и славеха Бога.
Един от идолските жреци, на име Атанасий, гледаше това и каза:
    - В името на бог Асклипий, аз също ще вляза в този огън и ще засрамя
тези магьосници!
    Но щом стъпи в огъня, веднага умря.
    Мъчителят видя това и се уплаши - не искаше повече да ги съди, но ги
изпрати при император Клавдий в Никомидия и му написа всичко, което се отнасяше до
тях. Императорът ги осъди да бъдат посечени с меч. Когато ги доведоха на указаното
място за изпълнение на смъртната присъда, св. Киприан изпроси за себе си време
за молитва, за да бъде посечена първо св. Юстина: той се опасяваше да не би
тя да се уплаши като види неговата смърт. А светата девица с радост и духовно
веселие преклони главата си под меча и отиде при своя Небесен Жених - Христос.
Един човек на име Теоктист, който стоеше наблизо и гледаше това несправедливо
убийство, твърде много съжали за тях, възпламени се духом от ревност по Бога,
отиде при св. Киприан и падна пред нозете му, целуваше го и изповядваше себе
си, че е християнин. Тогава и Теоктист веднага бе осъден на посичане.
    Така завършиха живота си тези Божии угодници и предадоха душите си на Господа,
а телата им шест дни останаха непогребани. Някои от странниците, които се намираха
там, тайно взеха светите мощи, занесоха ги в Рим и ги повериха на една почтена
и свята жена на име Руфина, която бе сродница на император Клавдий
(Римският император Клавдий II царувал от 268 до 270 г. А кончината
на светите Киприан, Юстина и Теоктист е била около 268 г.). Тя погреба
с чест телата на Христовите мъченици Киприан, Юстина и Теоктист, и при гробовете
им се извършваха много изцеления на прибягващите с вяра към тяхната молитвена
помощ.
    Нека по техните свети молитви Господ да излекува и нашите душевни и телесни
недъзи, амин.
Начална страница
        Съдържание за месеца
        Азбучен указател