разнуваме паметта на
св. преподобномъченик Михаил, игумен на Зовийската
обител (която се намираше близо до Севастия Арменска), и с него 36 преподобномъченици.
Заедно със своите духовни чеда той се подвизаваше в монастира и водеше добродетелен
живот. По време на царуването на Константин (780-797) и Ирина (до 802) агарянският
емир Алим
(агаряни - от Агар - робиня на Авраам, чиито потомци са арабите. Впоследствие "агаряни" започнали да наричат изобщо мюсюлманите. "Емири" (на арабски означава "князе") се наричали
мнимите наследници на Мохамед, потомци на неговата дъщеря - те били предводители
на отделни племена и разбойнически шайки от араби) нападна тази страна и го хвана заедно с другите монастирски братя.
Укрепени от Божията благодат, преподобните отци не се подчиниха на неверниците,
които ги принуждаваха да се отрекат от Христа. Светият игумен Михаил застана
сред иноците издигна глас и ги увещаваше да проявят твърдост във вярата си и
да бъдат готови да положат и душите си за своя Господ. Първоначално разбойниците
посякоха с меч останалите братя, а накрая и преподобни Михаил.
(Кончината им, според някои, е била в периода
780-790 г)
разнуваме и паметта на
св. мъченик Домнин. Той бе родом от Солун. Когато император
Максимиан Галерий (305-311) построи за себе си дворец в Солун, св. Домнин беше
хванат заради Християнската си вяра и изправен пред царя на съд. Максимиан с
гняв му каза:
- Защо по време на моето пребиваване в града ти открито изповядваш друг Бог?
Принеси жертва на боговете, ако искаш да бъдеш жив!
Но светият мъченик не се подчини. Тогава императорът заповяда да разкъсват тялото
му. В необикновеното търпение на св. Домнин той виждаше укор към себе си - затова
накара слугите си да го изведат вън от града и да му отсекат краката до коленете.
Седем дни светецът лежеше пред града с отсечени нозе и без храна.
После благодари на Бога, Когото бе възлюбил от цялата си душа, и завърши своя
мъченически подвиг.
разнуваме и паметта на
преподобния наш отец Сава Вишерски. Той произхождаше
от Тверската област, от град Кашин, и бе син на благородни родители. От младостта
си възлюби Христа и стана монах - и заради добродетелния си живот беше хвален
от сродниците си и от велможите, които властваха в тази област. Но за да избяга
от човешката слава, преподобният отец напусна (подобно на Авраам) своята родна
земя и своите сродници, и отиде в Новгород като един от бедняците и странниците,
за да не го познае никой. След това, наставляван от Бога, дойде в една местност
над река Вишера; там построи колиба и се молеше пред иконата на Пресвета Богородица.
Веднъж някои хора от града го видяха да стои на молитва, а лицето му не се виждаше
от множеството комари, които го бяха покрили. Тези хора се удивиха на търпението
на св. Сава и започнаха да го хвалят като истински Божий угодник. Но той, щом
видя, че и тук хората разбраха за неговия живот и го прославят, отдалечи се
от това място и се засели близо до една река, наричана Сосница, и там се подвизаваше.
След известно време за него узна преосвещеният архиепископ Иоан, дойде да го
посети, и двамата беседваха за душеполезни неща. Оттогава архиепископът започна
да му изпраща потребното за неговите нужди и го почиташе като велик Божий угодник.
После блаженият Сава отново се върна при река Вишера и там започна да води още
по-строг живот. Около него се събра братство и бе устроен монастир с църква
в чест на Възнесението на Господа Иисуса Христа.
Преподобни Сава живя още много години, всячески благоугождаваше на Бога и поучаваше
братята за тяхна духовна полза и спасение, след което с мир предаде душата си
на Господа
(† 1 окт. 1460 г.).
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
