реподобни Иоан се роди в град Дирахия
(Дирахия - Дирахион; сега Драч - град на източния
бряг на Адриатическо море),
който се намираше в областта на Охридската
архиепископия. По произход той бе българин, но още от рано остана без баща.
Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско
възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.
Иоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "ангелогласният". По същото
време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета, и да ги пращат
да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища - едни пращаха да изучават
философия, други - краснопис. По тази причина взеха и Иоан, който имаше прекрасен
глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното
изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително
много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички
се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито
го питаха:
- Иоане, какво яде днес?
А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на
гръцко-български:
- Кукия ке зелия (боб и зеле).
Затова момчетата го нарекоха Кукузел.
Не след дълго Иоан изучи гръцкия език и надмина в музиката всички
свои връстници.
Удивен от неговото наистина прекрасно пеене, византийският император
(Преподобни Иоан Кукузел е живял по времето когато
Българското царство се намирало под византийско робство (1018-1185), а във
Византия властвала династията на Комнините) много го обикна, радваше се
за него и го убеждаваше да се ожени. Но той му отговори:
- Прося и моля твое царско величество да ми позволиш да отида и да
видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя.
Императорът уважи желанието му и незабавно го изпрати с подобаващи почести.
Щом пристигна близо до дома си, Иоан чу плача и риданията на майка си, която
безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост.
Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при
царя.
В Константинопол Иоан бе обграден с много внимание и почести. Но всичко това
само отегчаваше неговата смирена душа. Друго желаеше той. Възлюбил Бога и тишината
на уединението, младият юноша искаше да служи на Господа в безмълвие, свободен
от суетните светски грижи, и се молеше на Всевишния да устрои така неговия живот.
Бог, чрез Своя дивен промисъл, не се забави да изпълни молбата му. Веднъж в
царския дворец дойде по някаква работа игуменът на Атонската лавра и след като
свърши всичко необходимо, тръгна обратно за своя монастир. Щом узна това, св.
Иоан намери удобно време, облече се в бедняшки дрехи и почерни лицето си за
да не бъде разпознат, взе една просешка тояга и с радост последва отдалеч игумена
докато пристигнаха на св. Гора.
Скоро дойдоха до Лаврата. Игуменът влезе, а той остана вън и седеше пред портите
като някакъв чужденец. Пазачът, застанал при монастирските врати, го попита:
- Какво желаеш, че си дошъл тук? И какъв занаят умееш да работиш?
- Зная - отвърна му св. Иоан - да паса кози и искам да стана монах.
Като чу това, пазачът отиде и извести на игумена, а той много се зарадва, че
се е намерил пастир на козите, защото тъкмо по това време се случи да нямат
такъв човек. Незабавно заповяда да въведат юношата в монастира и се зае да го
обучава в духовния живот. Не след дълго го пострига за монах, а после го изпрати
да пасе козите.
Оттогава св. Иоан живееше в планината, усърдно и с радост изпълняваше послушанието
си и пасеше монастирските кози.
Императорът силно скърбеше заради неочакваното изчезване на сладкогласния и
боговдъхновен певец. Той не знаеше какво се е случило с него и бе в недоумение.
Изпрати хора да търсят старателно навсякъде. Те обиколиха много места, крепости,
пустини и монастири, но не можаха да го намерят. Дойдоха също и на света Гора,
и там проверяваха прилежно на всички места, но - отново безуспешно. Но дори
и да го бяха видели, едва ли щяха да го познаят: св. Иоан се бе облякъл във
вехта и изпокъсана дреха, а и видът на лицето му се беше изменил от изнурителния
пост и въздържание.
Един ден, обаче, докато пасеше козите в пустинята, той пожела да изпее на Господа
някоя духовна песен от псалмопенията. Огледа се наоколо за да се увери, че няма
кой да го чуе, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но в някаква
пещера наблизо живееше един подвижник - той чу пеенето и помисли, че то е ангелско,
а не човешко. Излезе от пещерата и отиде да види. Тогава пред очите му се разкри
дивна картина: видя младия пастир да пее, а козите бяха спрели да пасат и го
слушаха с радост и сякаш с внимание. Подвижникът си помисли, че това ще да е
Иоан Кукузел, когото императорът търси, а сега Сам Бог го открива. Той побърза
да отиде в Лаврата и насаме разказа на игумена всичко, каквото бе видял. Игуменът
веднага изпрати да повикат козаря и щом той пристигна, каза му:
- Бог ми откри, че ти си Иоан Кукузел. И защо толкова време си крил това от мен?
Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!
Тогава преподобният падна в нозете му, молеше за прошка и със сълзи му отвърна:
- Да, аз съм, грешният и недостоен раб на твоя светиня. Когато видях, че всичко
в този свят е суетно, аз го презрях заради Бога и го оставих. Затова много те
моля и прося от теб да ме пуснеш на същото смирено служение, което си ми дал
отначало - да паса козите, за да не би царят да узнае че съм тук и да ме грабне
насила от това пристанище на спасението.
- Чедо мое - рече му игуменът, - не се безпокой за това! Ти само прояви послушание
и остани в килията, която ще ти дам тук в монастира, а аз ще отида да моля царя
да ти прости и да те освободи от всичко.
Така, по нареждане на игумена, св. Иоан остана да живее в монастира, а сам игуменът
се погрижи да уреди това, което се отнася до него.
Щом пристигна в Константинопол, игуменът отиде при императора и му каза:
- Царю, моля и прося твое величество да ми подариш един човек заради неговото
и твоето спасение на душата, и ако е оскърбил твое величество - да му простиш.
Царят се учуди и попита за името на въпросния човек, но игуменът му отвърна:
- Ако не ми дадеш предварително твоя милостив отговор писмено, няма да ти съобщя.
Тогава царят му даде своето писание, а той му извести за св. Иоан Кукузел и
му разказа всичко за него. Царят се удиви, много се зарадва и прослави Бога.
Но сам в себе си бе раздвоен - не искаше да се раздели окончателно с добродетелния
юноша, а от друга страна, вече беше дал на игумена своето писмено съгласие.
Тогава нареди да приготвят кораби и заедно с игумена отиде на Атон в Лаврата.
Там императорът се срещна със св. Иоан, поздрави го и устрои тържество. После
той се върна в Константинопол, а св. Иоан, скъсал и последните си връзки със
света, остана в Лаврата, където безпрепятствено служеше на Бога, пееше в църква
и благославяше Този, Когото възхваля всяко дихание
(Пс.150:6).
След известно време той построи недалеч от Лаврата малка църква на името на
светите Архангели и килия, в която остана да живее в безмълвие. Шест дни в седмицата
той пребъдваше в килията си и, останал сам с Бога, грижеше се за очистването
на душата си от греха. А в неделя и на празник отиваше в голямата монастирска
църква, заставаше на десния клирос и пееше на Бога с голяма любов и умиление.
Един ден, през светата Четиридесетница, в Акатистната събота, той по обичая
си изпя с умиление самогласните стихири и канона на св. Богородица. След края
на бдението и Акатиста към Божията Майка той седна срещу Нейната икона, но се
почувства твърде уморен и задряма както се бе опрял на мястото си.
(Бдението на св. Гора започва при залез слънце и завършва при
изгрев - затова е понятна умората и дрямката на светеца.) Тогава видя
пред себе си Царицата на Небесата, сияеща от слава и Божествена светлина. Тя
се обърна към него и кротко му каза:
- Радвай се, Иоане!
И добави:
- Пей и не преставай да Ме възпяваш. Аз няма да те оставя!
При тези думи Пресветата Дева постави в ръката му една златна монета и стана
невидима.
Щом се събуди, той намери златницата в дясната си ръка - тогава душата му се
изпълни с неизказна радост и той със сълзи благодареше на Божията Майка и Я
възпяваше. Златницата бе прикрепена към иконата на Пресвета Богородица, и оттогава
ставаха дивни чудеса и знамения както от иконата, така и от самата златна монета.
(Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена
"Кукузелиса", се е прославила с чудеса и знамения особено от 1796 г.)
Утешен от необикновеното видение, св. Иоан не остави служението си като певец
на десния клирос в голямата монастирска църква. След известно време на единия
му крак се появи болезнена рана, която се възпали и силно загнои. Но скоро Сама
Пречистата Божия Майка го излекува по чудесен начин, както някога св. Иоан Дамаскин.
Яви му се и му каза:
- Бъди здрав отсега нататък!
При тези Нейни думи той напълно оздравя, благодареше на своята
Покровителка и отправяше към Нея песни и славословия. Оттогава и до края на
живота си той не страдаше от болести.
Св. Иоан Кукузел живееше в пост и бдение, трудеше се в добродетели и
най-вече се стараеше да придобие смирение. По откровение свише той узна предварително
приближаването на своята кончина и каза за нея на всички братя. След това се
помоли за тях и им завеща да го погребат в църквата "Св. Архангели", построена
от самия него.
Така св. Иоан завърши земния си живот и се всели във вечните Небесни обители
за да възпява Христа Бога в Неговото Царство заедно с Ангелите и всички Светии.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
