в. апостол Анания,
един от 70-те, беше епископ в Дамаск. Когато св. апостол
Павел от гонител на християните стана проповедник на Христовата вяра след явяването
на Спасителя, тогава Господ се яви на св. Анания в Дамаск и му заповяда да отиде
на улицата, наричана "права" - там да потърси в Юдината къща един тарсянин на
име Савел, който се моли
(Деян.9:11), и да го кръсти. Св. Анания отначало се
опасяваше да стори това, понеже знаеше колко много злини Савел беше сторил на
иерусалимските християни, а знаеше още, че този човек и в Дамаск беше дошъл
с намерение да върже всички, които призовават името Господне. Но Господ го успокои
и му каза:
- Иди, защото той Ми е избран съсъд, за да понесе името Ми пред народи, царе
и синове Израилеви
(Деян.9:15).
Тогава Анания стана и отиде при Савел, възложи върху му ръце и каза:
- Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, откъдето идваше ти, ме
прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.
Веднага след тези думи Савел прогледа, а Анания го кръсти. Няколко дни по-късно
юдеите се наговориха да убият апостол Павел, задето от гонител на истината стана
неин защитник и проповедник на Иисус Христовото име, но за да осуетят този заговор,
св. Анания заедно с някои от християните го взеха и го спуснаха нощем в кошница
по стената на града.
Св. апостол Анания често влизаше в юдейските синагоги, открито и смело проповядваше
името Господне, и благовестеше Евангелието на царството Божие не само на юдеите,
но и на езичниците. От Дамаск той отиде в град Елевтеропол: там наставляваше
хората в пътя на спасението, изцеляваше болните и мнозина приведе в Христовата
вяра.
По това време в Елевтеропол властваше игемонът Лукиан, който беше идолопоклонник
и се покланяше на изделия, изработени от човешки ръце, а не на Твореца на всяко
създание; него дяволът го настрои против християните и по бесовско внушение
игемонът разпрати по цялата околна област следното писание: "Ако се намери някой,
който нарича себе си "християнин" и се покланя на Разпнатия, заповядвам да бъде
предаден на жестоки мъчения. А който се отрече от Христа и принесе жертва на
безсмъртните богове, той да бъде удостоен от нас с дарове и почести".
След излизането на това зло и богопротивно писание слугите на игемона разбраха,
че в тяхната област се намира св. Анания, който ходеше по градове и села, просвещаваше
хората с Евангелската проповед и лекуваше болните сред тях, защото Господ беше
с него и вършеше много чудеса чрез ръцете на Своя угодник. Тогава идолопоклонниците
хванаха светия апостол и го отведоха пред игемона Лукиан, който по всякакъв
начин се опитваше да го принуди да принесе жертва на идолите. Но св. Анания
не се подчини. Отвърна му:
- Няма да се поклоня на лъжливите богове, но се покланям на единия истински Бог
- моя Господ Иисус Христос, Когото очите ми видяха и беседвах с Него лице в
лице, не само когато Той живееше на земята като човек, но и след Неговото възнесение
на Небесата. Преди време живеех в Дамаск, и Той Сам ми се яви и ме прати да
излекувам Савел, когото обърна чрез Своята дивна премъдрост и сила към познание
на истината. Но Господ и всички нас избави от ръцете на бесовете и ни доведе
при Своя Отец - затова на Него се покланям, а не на бесовете, които искат да
погубят целия човешки род!
Игемонът започна да го заплашва с мъчения ако не изпълни заповедта, но той стоеше
в изповядването на Христа непоколебим като скала. След това св. Анания издигна
ръце към небето и рече:
- Господи Иисусе Христе, Сине на благословения Отец, чуй моята молитва и ме направи
достоен за блажения дял на светите Апостоли в бъдещия век. Както със светлината
на истината Ти спаси Савел, спаси и мен от ръцете на този нечестив човек, който
се противи на истината: да не се изпълни над мен неговата воля, да не ме улови
с мрежите на своето коварство! Не ме лишавай, Господи, от Царството Небесно,
приготвено за всички, които са възлюбили пътя на Твоята истина и пазят Твоите
заповеди.
Игемонът не понасяше дълго да слуша думите му и заповяда да го прострат на земята
и да го бият. Докато слугите вършеха това с жестокост, глашатаят викаше:
- Послушай управителя, недей да се противиш на неговата заповед и принеси жертва
на боговете, на които целият свят се покланя!
Щом престанаха да го бият, игемонът му рече:
- Пощади поне сега твоята душа, послушай ме и се отречи от Разпнатия, за да не
ти нанеса още по-страшни мъчения!
- Това, което ти казах отначало - отвърна св. Анания, - същото и сега не ще престана
да говоря: а именно, че няма да се отрека от моя Бог и няма да пристъпя към
бездушния камък и дърво, които вие почитате за богове.
Игемонът видя, че е непреклонен, и заповяда да одерат ребрата му с железни нокти,
а раните да горят със запалени свещи. Всичко това светият апостол понесе с дивно
търпение, издигаше погледа си към небето и усърдно се молеше. Накрая мъчителят
му каза:
- Докога ще пребъдваш в непокорство? Докога не ще се смилиш над самия себе си
и не ще се поклониш на великите богове? Или предпочиташ да страдаш напразно
заради Някой си Христос, Когото юдеите разпнаха, отколкото да бъдеш здрав и
невредим? Но казвам ти: няма да те пусна жив, ако продължаваш да си така непокорен!
- Прави каквото искаш - отвърна св. Анания. - Ти си враг на Бога и приятел на
дявола. Много пъти чу от мен, че няма да се поклоня на твоите богове, но се
покланям на единия Бог, Който е Отец на Своя Единороден Син и начало на Светия
Дух.
Тук, разбира се, "начало" не
означава начало на битие, а изразява отношението на Отца към Св. Дух, съответстващо
на личното свойство на Св. Дух - "изхождане от Отца" (Иоан 15:26).
Този Бог, в Когото повярвах, е сътворил небето, земята и всичко, що е в
тях, и Той ми даде сила да стоя през целия ден твърдо пред теб и мъжествено
да търпя твоите мъчения. Защо се трудиш напразно? Казах ти, че няма да се покоря
на твоята воля - затова прави без да се бавиш каквото си намислил!
При тези думи мъчителят се изпълни с ярост и заповяда на събралия се народ да
вземат светеца, да го изведат вън от града и да го убият с камъни. Тогава беззаконната
тълпа, опиянена от желание за кръв и отхвърлила сякаш човешкия си облик, с див
устрем се нахвърли върху апостола, хванаха го и го завлякоха на мястото на убийството.
Поставиха го прав и започнаха да го замерят с камъни подобно на първомъченика
архидякон Стефан. А той извика:
- Господи Иисусе Христе, в Твоите ръце предавам духа си!
С тези думи завърши мъченическия си подвиг, а душата му, освободена от връзките
на тялото, отиде в Небесните селения.
Хората, щом видяха, че е умрял, оставиха го непогребан и си отидоха. В това
време по някакъв повод там бяха дошли няколко души християни от Дамаск - те
взеха светото тяло на Христовия апостол, занесоха го с почит в Дамаск и там,
в отечеството му, го погребаха.
Впоследствие мощите на св. ап.
Анания са били пренесени в Константинопол, където се намирали дори в началото на
XIII в.; около 1200 г. ги е видял руският поклонник инок Антоний.
Начална страница
Съдържание за месеца
Азбучен указател
