Последици от календарната реформа върху
вярващия народ
Още от древност съществува
утвърдена благочестива традиция - новородените деца да се кръщават на името на
светията, в чийто ден са се родили. Тази благочестива традиция в различни форми
се пази и до днес. След направената груба смяна на календара тя беше нарушена, като
християните не празнуваха вече паметта на светията, на чието име са кръстени. Това
в душите на непросветените разколеба вярата им дори в самото тайнство Кръщение.
То се изразяваше в простичкото народно противодействие с думите на упрек, отправени
към новостилни свещеници: "Вие, свещениците, искате да ми кажете, че аз не съм
(например) Стефан, понеже съм роден в деня на св. Стефан, а сега ме карате да
празнувам в деня на друг светия!"
Атеистичната атмосфера спомагаше простата народна логика да заключи:
"Сега поповете доказаха, че няма Бог". Духът на новото време считаше ходенето
на църква като отживелица и така църквите постепенно оставаха празни. Изстиналата
любов към Църквата предвещаваше изстиване на любовта към Божиите заповеди и
към ближните, което е налице. Постепенно от масонските идеолози на новото време
се даде официално право за нарушаване на Божиите заповеди, например девиза:
"Грабь награбленное" означава "кради". Така по подобие на тази Божия заповед
бяха потъпкани и всички останали, което виждаме сега с очите си.
Постепенно Църквата се явяваше като че ли излишна и ненужна. Тази
празнота започна да се запълва с развлечения, пиршества, удоволствия, и зад
тях чакащите сектантски общества. Последните поощряваха греховността и фалшиво
се стремяха да заместят вродената потребност от богопознание. Оттук е ясно,
че вече става въпрос за друг "бог", с противоположни "заповеди", който, макар
пак да го наричат Иисус Христос, е ясно, че е антихрист. Това откъсване от светата
Майка - Църквата стана много лесно, и главно - в младото поколение, което изцяло
се възпитава в атеизъм и безбожие. До смяната на календара, църковните празници
така бяха пропити в живота на хората, че те свързваха всички събития с църковните
празници, с простите изрази: "Това се случи на Петровден", "тогава беше Гергьовден"
или: "пред Димитровден" и т.н. "Новите" хора вече загубиха този маркиращ репер
на събитията и така постепенно губеха връзката си с Църквата, която е непоклатим
стълб и утвърждение на истината (1 Тим. 3:15). Тъй като и
чрез тази борба беше трудно да се изкоренят духовните традиции, то се прибягна до
известна хитрост, като беше използувана някаква странична връзка с църковните празници,
например, денят на св. великомъченик и победоносец Георги го нарекоха "ден на овчаря",
денят на св. равноапостолни Кирил и Методий беше наречен с абстрактното понятие
"ден на славянската писменост и култура". Денят на св. Трифон - "ден на лозаря",
на свв. 40 Мъченици - "ден на пролетта" и други, като например: "ден на семейството",
"ден на родилната помощ" и т.н. При това, този "капан" беше много жесток, защото
постави тези "нови" езически празници на истинските църковни дни, с които е
свикнал народът от векове, но те вече имаха друг - езически смисъл. А ако някой
търсеше църковен смисъл, то в останалите някъде, все още отворени църкви, се
предлагаше новия, нецърковен календар. Така се достигна до пълна духовна безизходица
и обърканост до такава степен, че даже никой не се замисляше за факта, че т.нар.
"октомврийска" революция се чествува на 7-ми ноември.
А веровите навици и най-важните от тях - постите, бяха по този
начин умело изкоренени, както и свързването на събитията от живота с църковните
празници. И народът остана като бездомно сираче - откъснат от светата Майка
- Църквата, а новата мащеха му предлагаше камък вместо хляб и змия вместо риба.
Ето така постигна своята цел този нов дървен троянски кон, както
пояснихме в предната глава, като пред очите ни майсторски унищожава вярата в
душите на народа.
Предишна
Начална страница
Съдържание
Следваща
