Разказите и писмените
свидетелства за живота и делата на светите
подвижници и изповедници, угодили на Бога с различни духовни подвизи, съществуват
в Християнската Църква още от първите времена след нейното основаване. Начало
на тези повествования е положил св. евангелист Лука, който е описал в книга
“Деяния на светите Апостоли” подвизите и страданията на първовърховните ученици
на нашия Спасител и на другите Негови последователи. В същата книга евангелист
Лука е описал страданията и мъченическата кончина на св. архидякон Стефан. Малко
преди това св. апостол Павел в едно от своите послания е дал на християните
заповед да помнят своите наставници, утвърдили вярата в Христа с живота си и
с мъченическата си смърт. И така, по примера на боговдъхновения повествовател
и според заповедта на първовърховния апостол християните винаги старателно са
запазвали сведения за живота и делата на Светиите, и са се стремели да подражават
на тях.
Първи по време са били писмените свидетелства и разказите за светите
мъченици. Мъченичеството винаги е имало изключително важно значение за разпространението
и утвърждаването на Християнството. Твърдостта и непоколебимостта на Христовите
страдалци, които мъжествено отивали на смърт за светата Вяра, така силно въздействали
на душите на езичниците, че нерядко и самите мъчители, виждайки дивното търпение
и незлобие на своите жертви, се обръщали и приемали Християнството. Така християнската
мъченическа кръв станала, по думите на Тертулиан, семе за нови християни. Християните
точно записвали дните на кончината на светите мъченици и се събирали в тези
дни за да празнуват тяхната памет. “Отбелязвайте дните - е писал св. Киприан
Картагенски на своя клир, - в които умират Христовите изповедници, за да имаме
възможност да празнуваме тяхната памет заедно с паметта на мъчениците”. За тази
цел в Църквата още от древност е имало назначени писари, които записвали всичко,
случващо се с християните в тъмниците и съдилищата. Както е известно от историята,
по времето на първите гонения на християните св. Климент Римски е поставял такива
писари в различните части на Рим. Въпреки че езическите правителства заплашвали
тези писари със смъртно наказание, записването на живота и страданията на светите
мъченици непрекъснато се е водело през цялото време на гоненията срещу християните.
Тези писмени свидетелства, в които понякога могат да се намерят подробни сведения
за въпросите на съдиите - мъчители и отговорите на страдалците, са известни под
наименованието “мъченически актове”. Сред тези актове се срещат цели съдебни
дела, съставени по време на самия съд над мъчениците. Това са копия от официалните
съдебни протоколи, които християните срещу висока цена получавали от езичниците.
Дните на кончината на светите мъченици се празнували не само в тези поместни
Църкви, към които принадлежали те, но и във всички други, тъй като християните
от всяка поместна Църква известявали останалите поместни Църкви за мъчениците
сред тях, които са пострадали за Христа. Така например, когато св. Поликарп
завършил живота си мъченически, Смирнската Църква изпратила послание за това
до Филаделфийската с молба да предадат посланието и на другите поместни Църкви.
Описанията на страданията на светите мъченици се ползвали с голямо
уважение. Те са били четени когато християните се събирали на молитва и богослужение,
веднага след Свещеното Писание - от мъченическите актове на св. Игнатий Богоносец
може да се заключава, че тази църковна практика е съществувала още във II век.
В древното житие на св. мъченик Евстратий е указано и времето на четенето за
страданията на Светиите - именно: на утренята след пеенето на псалмите. А в
418 г. Картагенският събор е постановил правило: в дните, когато се празнува
паметта на мъчениците, да се чете в църква за техните страдания.
Когато се прекратили гоненията срещу християните и Християнството
се установило в господстващо положение в Римската империя, тогава някои от вярващите
в Христа се погрижили да съберат на едно място всички писмени свидетелства и
повествования за светите мъченици. Пръв се е заел с това Евсевий Памфил, епископ
Кесарийски. Той отначало събрал житията на мъчениците от Палестина, пострадали
при император Диоклетиан. След това, както се говори в преданието, той се обърнал
към император Константин Велики с молба да извади и препише мъченическите актове
от всички съдебни учреждения на Гръко - Римската империя. Затова бил издаден императорски
указ и всички подобни дела били изпратени на Евсевий, а той на основание на
тези актове съставил “Сборник на древното мъченичество”. Този сборник съдържал
разкази за мъченици, епископи, изповедници, св. жени и девици от всички епархии.
Според някои той се състоял от 20, а според други - от 16 книги. Но дори в началото
на VII век сборникът на Евсевий е бил такава рядкост, че преписи от него не
се намирали нито в Александрийската, нито в Римската Църкви. При това положение
не е учудващо, че трудът на Евсевий не е достигнал до нас в цялост, а единствено
могат да се намерят някои негови части у други писатели. По всяка вероятност
книгата на Евсевий скоро след своето появяване е била разпространявана и допълвана
от следващите събиратели и съставители на жития - и така тя скоро загубила своя
първоначален вид и името на първия си съставител. Освен това, предвид трудностите
и скъпо струващото преписване на цялата книга на Евсевий, тя била разделена
на части, каквито се срещат в по-късно време в писмените паметници на различни
страни.
Освен Евсевий в делото на събирането на житията на Светиите е известен
и св. Марута, епископ Месопотамски. Той е описал страданията на мъчениците,
пострадали в Персия с историческа точност. “Що се отнася - казва св. Марута
- до мъчениците, на които описах всички мъчения, присъди и смърт - на някои
от тях аз сам бях очевидец, тъй като те пострадаха по мое време. А историята
на по-рано живелите мъченици я написах по разказите на престарели и правдолюбиви
епископи, и на презвитери, заслужаващи доверие, които сами са били очевидци
на живота на мъчениците по тяхно време”.
След като нашият Господ Иисус Христос разпространи и утвърди Своята
Църква чрез кръвта на мъчениците, засвидетелствали с мъжественото си търпение
и с безчислените си страдания истината на Православната вяра, Той е указал и
други начини за спасение и прославление на Своите последователи. След жестоките
гонения, които разтърсиха, но не погубиха Христовата Църква, Господ и дари мир
и спокойствие, и по това време яви в нея нови Свои угодници. Сред християните
просияха великите подвижници, които бяха прославени от Господа с богомъдрите
си поучения и проповедта на словото Божие, със светостта на своя живот и наставляването
на други в добродетелта, или пък с доброволното умъртвяване на тялото (т.е.
на страстите в тялото) и с множество други трудове и духовни подвизи. И както
страданията на християнските мъченици най - старателно и подробно са били описвани,
така и трудовете на тези нови подвижници не били оставени под покривалото на
мълчанието. Появил се нов вид църковни повествования за Божиите угодници. Тези
повествования, с изключение на някои църковно - исторически съчинения, намираме
в различни по-пълни или по-кратки сборници, каквито са отечниците, синаксарите
(по-късно получили наименование “пролози”) и други подобни. Много от гръцките
отечници са били съставени във времето IV-XI векове. Най-известни от тях са:
1. “Велик египетски Лимонар” (от гр.
leimwn
- ливада, пасбище), който не
се е запазил до наши дни - от него са произлезли Скитският патерик (отечник)
и Азбучния (поучения от св. духовни старци); 2. “Лавсаик”, в който се разказва
за египетските подвижници: техните жития в V в. е описал епископ Паладий за
управителя на Кападокия Лавс; 3. “История на боголюбците”, т.е. сирийските подвижници,
съставена от бл. Теодорит Кирски
(† 457г.);
4. “Събеседване” (или “Диалог”)
- в него се съдържа описание на живота и чудесата на италийските подвижници
(написано е около 593 г. от св. Григорий Велики, който заради този свой труд
е наречен Двоеслов, и след 165 години е преведено от латински на гръцки език);
5. “Луг духовный” (духовна ливада), заключаващ в себе си поучения, разкази за
чудесата и подвизите на преподобните отци от Палестина, Египет и Сирия, събрани
от монах Иоан Мосх
(† 622 г.).
Всички изброени писмени паметници - мъченическите актове, сборниците
с описания на живота на подвижниците и други подобни писмени свидетелства, са
послужили като основа за съставянето на месецословите, синаксарите и чети-минеите,
които представляват разположени според дните на месеците четива за живота и
подвизите на Светиите. От гръцките месецослови и синаксари са известни следните:
1. Месецослов, съставен по заповед на император Василий
(X-XI вв.); 2. Петров
синаксар, съставен по древния Месецослов на Василий (най-старият ръкопис е от
1249 г.); 3. Кларомонтански синаксар от XI-XII в., близък по съдържание до Петровия
синаксар. Освен това е имало и два вида “стиховни синаксари”, наречени така,
защото в тях пред всяко четиво били поместени по два или три стиха в чест на
Светиите. “Стиховните синаксари” са съставени през XII-XIII в. въз основа на
споменатите по-древни. По свидетелството на св. Теодор Студит, в края на VIII
в. в Християнската Църква вече съществували 12 книги Чети-Минеи. Тяхното съдържание
било разнообразно. Освен житията в тях започнали да внасят и слова от най-известните
отци на Църквата за великите празници. Някои мъченически актове или древни сказания
за подвижниците били преработвани в похвални слова. Освен това някои древни
жития били написани в нова по-изящна форма.
В последния от споменатите видове произведения най-много е известен
със своите трудове бл. Симеон Метафраст. По нареждане на император Константин
VII
(царувал 912-959 г.) той е трябвало, доколкото е било
възможно, да събере
всички древни жития и да ги подреди по месеци и по дни. Подбуждан от голяма
ревност за прославата на светите подвижници, бл. Симеон не само събрал повествованията
за тях, но и много от събраното преработил, отчасти съкратил, и което е най-важното
- заменил старинната, тежка и в много случаи трудна за разбиране реч със съвременни
на него ясни и разбираеми думи (затова той е и получил наименованието “Метафраст”,
което означава “преразказвач”, “преводач”). Някои изброяват, че преработените
от него жития са около 500. Но освен това бл. Симеон е съставил и 22 нови жития.
Към житията на Светиите той е присъединил похвални и поучителни слова на Господските,
Богородичните и на някои светийски празници, избрани от творенията на великите
отци и учители на Църквата.
Както в древната Християнска Църква, така и в Руската Църква строго
се е съблюдавал обичаят да се четат откъси от житията на Светиите по време на
църковното богослужение. Обикновено четивото е било на утренята след VI-та песен
на канона, след кондака и икоса, които са твърде близки по съдържание до краткото
проложно житие. В резултат на това, в Руската Църква още отрано е съществувал
Пролог в славянски превод. Първоначално той се е наричал “синаксар”, а след
това бил наречен “пролог” (от гр.: означава “предисловие”). Имало е три вида
славянски пролози. В основата на първия стои гръцкият месецослов на император
Василий, допълнен във втората половина на XI в. от Студийския инок Илия и Мокисийския
митрополит Константин. Вторият вид Пролог е бил съставен от славяните въз основа
на първия и древните Чети-Минеи. Третият - т.нар. “стиховен” - е преведен в
XIV в. от древния гръцки Стиховен пролог.
Славянският превод на Чети-Минеите трябва да се отнесе също към
първите векове на славянската писменост. Наистина, от това време не са запазени
всичките 12 книги на Чети-Минеите: от XI в. е запазена една книга за март в
южно-славянски препис, а от XII в. - откъс от Чети-Минея за май. Въз основа,
обаче, на преписите от XV в.
(от XIII и XIV вв. няма),
които са направени от
древните, следва да се мисли, че в X-XI векове славяните са имали пълен превод
на Чети-Минеите за всички 12 месеци. Славянският превод е бил направен от гръцките
Минеи, претърпели незначително влияние от преработките на Симеон Метафраст.
Още отрано са се появили отечници в славянски превод. В славянските
ръкописи предимно се употребява названието на Скитския патерик без разлика за
отечниците с различно съдържание, въпреки че Лимонарият в повечето случаи е
наричан “Синайски патерик” или “Цветник”. Руските преписи на Синайския и Скитския
отечници се отнасят вече към XII-XIII вв. и са били известни на много писатели
от XIII в. От XIV в. са се запазили много преписи на отечници, които били твърде
употребявани по това време. За пръв път в Русия е бил издаден отечникът “Луг
духовный” през 1628 г., а “Събеседването” на св. Григорий Двоеслов било преведено
в 1671 г. от Симеон Полоцки.
В дълбока древност били преведени от гръцки език на славянски т.
нар. “тържественици” (
biblia panhgurika). Те се разделят на
два вида. Първият - Минеен - в реда на своите четива съответства на месечните
Минеи - а именно: четивата му са разположени според реда на празниците по месеци
и дни за цялата година, започвайки от септември. Този вид съдържа похвални слова
на Господските и Богородичните празници, жития на Светиите и разкази за това
как са произлезли църковните празници и тържества. Вторият вид тържественици
- Триодният - съдържа четива, разположени по реда на Постния и Цветния Триод,
т.е. по седмици - от Неделята на митаря и фарисея до Неделята на Всички светии.
По-голяма част от съдържанието на този вид са поучения, свързани с конкретната
неделя, и няколко похвални слова. Има запазен руски препис от XII в. на по-древен
Минеен тържественик, преведен в България. Триодният тържественик също е бил
преведен в България и след това е преминал и в Русия.
С постепенното разрастване на Руската Църква, постепенно се увеличавал
и броят на жизнеописанията на руските светци. Първи съставители на такива жития
били: монах Яков
(1074-1088), който е съставил житието на
свв. Борис и Глеб,
и преп. Нестор, който е написал две сказания - едно за свв. Борис и Глеб, и
друго - за преп. Теодосий Киево-Печерски.
През XV в. се появява Печерски патерик, съставен по образеца на
гръцките отечници. Той представлява сборник от кратки разкази за живота и чудесата
на Печерските подвижници и за самия монастир. В основата на Патерика стоят разказите
на Владимирския епископ Симон и на монаха от Печерския монастир Поликарп. Впоследствие
към него били добавени житието на преп. Теодосий, написано от бл. Нестор и сказание
“защо монастирът е наречен Печерски” и за първите Печерски монаси. Големият
брой на преписите на Печерския патерик, достигнали до нас, свидетелстват, че
той е бил любимо четиво на нашите предци.
Житията на руските светци отначало са имали форма на сух, сбит разказ,
рядко оживяван от речта на действащото лице или от заимстване на думи от Библията.
Но с увеличаването на преведените гръцки жития и особено под влияние на църковно
- ораторските
произведения, каквито са похвалните слова и поученията на светийските празници,
от XV в. житията на руските светии получават нова форма. Първо такова произведение
е било житието на св. митрополит Петър, съставено от светител Киприан. “На праведника
подобава похвала - казва съставителят в предисловието към житието, - и аз, привлечен
от любов към духовния пастир, искам да отправя тази кратка похвала към светителя”.
От тази гледна точка на жизнеописанието на светеца - като на похвално слово
за него - Киприан е счел предишното житие на светител Петър за написано твърде
просто и сухо, и не отговарящо на горното изискване. Затова той написал отново
по-подробно житие, изпълнено с изящни форми на речта, и го е завършил с тържествено
похвално слово за светителя. Това ново направление в областта на житията на
руските светци още повече е утвърдил и развил инок Епифаний. В съставените от
него жития на светител Стефан Пермски и на преп. Сергий Радонежки в изобилие
са употребени ораторски похвати и красноречие. Най-известен труженик в съставянето
на житията на руските светци е бил Пахомий Логотет (той е бил монах на Атон;
дошъл в Москва ок. 1440 г.). В тогавашните църковни среди в Русия той е бил
считан за начетен и високообразован човек, превъзхождащ всички по разум и мъдрост.
Затова и великият княз, и митрополитът, и Новгородският владика, и игуменът
на Троице-Сергиевия монастир - всички те се обръщали към Пахомий с молба да
напише за един или друг светец. В своите произведения Пахомий е установил тази
еднообразна литературна форма на житията, на която впоследствие много са подражавали
руските житиеписатели.
Нова епоха в историята на агиографията представлява дейността на
Всерусийския митрополит Макарий. Изобщо, по негово време в изобилие са били
писани жития на руски светци. Това изобилие се обяснява с канонизацията на много
светии на съборите през 1547 и 1549 г. Най-значимото произведение на митрополит
Макарий са били неговите Велики Чети-Минеи. Още като Новгородски архиепископ
Макарий поел върху себе си труда да събере цялата духовна писменост от своето
време, или според собствените му думи - “всички книги, които са в употреба,
намиращи се в Руската земя”. В Москва Макарий допълнил своя сборник със значително
количество произведения, които не влизали в първоначалната му новгородска редакция.
Съдържанието на Макариевите Чети-Минеи е твърде разнообразно. В
тях за всеки ден са поместени по два пролога, съдържащи в себе си кратки сведения
за житието или мъченическите страдания на светеца, за дневния празник, и някои
кратки назидателни поучения; след това са поместени подробни жития на Светиите,
разкази за откриването на мощите им, намиращи се по-рано в многочислени сборници
или отделно, похвални и тържествени слова, които се намирали в особени сборници,
наречени “тържественици”. Освен това в Макариевите Минеи са били поместени и
други известни по това време произведения на духовната литература, голяма част
от книгите на Свещеното Писание и много творения на св. отци, а също на славянските
и руските йерарси и духовни писатели, отечници (между тях и Киево-Печерския)
и др. Изобщо, това е било пълна енциклопедия на тогавашната руска духовна образованост.
В 1600 г. в Московския Чудов монастир са били съставени 13 книги
Чети-Минеи, “понеже месец ноември е разделен на две части”. До сега от тях са
се запазили само 11 книги. Те съдържат освен описания на житията и подвизите
на Светиите и на страданията на светите мъченици, и някои отечници: Киевския,
Синайския, и “Събеседването” на св. Григорий Велики. Отличават се от Чети-Минеите
на митрополит Макарий по отсъствието на пролози и по по-малката степен на заимстване
от тържествениците. В Чудовските Чети-Минеи има и нови четива, които не са били
внесени в сборника на митрополит Макарий.
Около едно столетие след Макариевите Минеи, в 1627-1632 г. са били
съставени Чети-Минеи от монаха на Троице-Сергиевия монастир Герман Тулупов.
Те съдържали предимно жития и разкази за руски светци. Почти по същото време
над Минеите се е трудил и свещеникът Иоан Милютин. Заедно с трите си деца той
в продължение на 8 години
(1646-1654) е преписвал жития на
светии. Ползвал е
Чети-Минеите, съставени от Герман Тулупов, но е направил и някои допълнения
от печатния Пролог от 1642-1643 г. Иоан Милютин не само е събирал четива, но
ги е и преработвал. В неговите Минеи има немалко четива и жития на руски светци,
които не се намират в Макариевите Минеи. В послесловието към всеки месец е поместено
следното четиристишие: “Висотата на небето е неизследима, дължината и ширината
на земята са необхватни, дълбините на морето са неизмерими, а чудесата на Светиите
са неизброими и непостижими за човешкия ум”.
Докато в Северна Русия паметниците на древната писменост и между
тях жизнеописанията на Светиите са се запазили невредими, православните християни
в Южна Русия, вследствие на татарските нашествия, а също на полските и на литовските
набези, били лишени от много ценни духовни книги, а заедно с тях и от Житията
на Светиите. Затова на любителите на душеспасителните четива там се налагало
да се ползват само от западните мартиролози, преведени на полски език и в много
отношения несъгласни с духа на Православието. В желанието си да отстрани тези
мъчителни неудобства, Киевският митрополит Петър Могила е проявил голяма загриженост
за издаването на Жития на Светиите на славянски език. За тази цел той решил
да направи нов превод от гръцките жизнеописания и преписал от Атон житията,
съставени от Симеон Метафраст. Но ранната кончина на знаменития Киевски първосветител
не му позволила да завърши започнатия труд. След него с голямо усърдие се е
грижил за издаването на Житията на Светиите архимандритът на Киево-Печерската
лавра Инокентий Гизел. В допълнение към материалите за този труд, приготвени
вече от Петър Могила, Инокентий помолил Московския патриарх Иоаким да му даде
големите Чети-Минеи на митрополит Макарий, първите три месеца от които и му
били изпратени. Но заради военните смутове по това време, които не позволявали
свободни занимания с книжовна дейност, и на Инокентий не било съдено да завърши
това изключително трудно дело. Неговият приемник, архимандрит Варлаам, споделял
напълно желанието му за издаване Жития на Светиите и с всичкото си старание
се заел да осъществи това. Той, обаче, не се решил да поеме върху себе си този
труд, а започнал да търси човек, който е по-способен за такова дело и по-малко
зает с други неща. За такъв човек той избрал игумена на Батуринския Крупицки
монастир йеромонах Димитрий и с това поставил нова епоха в историята на агиографията.
По това време Димитрий вече е бил известен проповедник в Западна
Русия и често е бил викан от епископи и от игумени на монастири за да чуят неговото
изпълнено с боговдъхновена премъдрост слово. Към възложения му труд по съставянето
на Житията той пристъпил с необикновено самоотвержение и ревност, и не се надявал
на собствените си сили, а възлагал упованието си на Божията помощ и на молитвите
на Пречистата Божия Майка. Така в 1684 г. св. Димитрий започнал своя изключително
тежък труд, който с Божия помощ е бил завършен окончателно в 1705 г. - тогава
бил отпечатан и издаден последният четвърти тримесечен том от Чети-Минеите (всичко
това е описано подробно в неговото житие на 21 септември).
В съдържанието на Чети-Минеите на св. Димитрий освен жизнеописанията
на Светиите са поместени и синаксари на Господски и Богородични празници, на
празници по случай пренасяне мощите на някой светец, а също и поучителни слова,
чието съдържание съответства на конкретния празник.
Впоследствие Чети-Минеите на св. Димитрий Ростовски отново са били
печатани в Киево-Печерската лавра. В 1711 г., в 1714 г. и в 1716 г. са били
отпечатани съответно първата, втората и третата част (всяка от които съдържала
житията за три месеца). А що се отнася до четвъртата част, нейното повторно
отпечатване е било възпрепятствано от пожара през 1718 г., който опустошил Киевската
печатница и библиотека.
След това Житията на Светиите, съставени от св. Димитрий с някои
граматически и стилови поправки са били отпечатани в Москва и в 1759 г. се е
появило синодалното издание на Чети-Минеите, което без изменения се печата и
до днес.
От времето на издаването им досега три столетия православните славянски
народи четат и слушат Чети-Минеите на св. Димитрий Ростовски, намират в тях
неизчерпаем източник на нравствено назидание и църковно-историческо познание,
и с благоговение произнасят името на техния съставител.
При четенето на житията на Светиите древните християни виждали главната
цел в нравствено-назидателната полза. За да устоят срещу всички заплашващи ги
опасности, против всякакви измами от страна на мъчителите по време на гоненията,
християните са се назидавали и подкрепяли с високите примери на търпение, преданост
и любов към Бога, каквито те намирали в мъченическите актове. След утихването
на гоненията християните с изключителна ревност продължили да се занимават с
четене на житията на Светиите за да се предпазват от съблазните на този свят.
Духовно-нравствената полза от древните жития на Светиите ярко е изобразена в
следните думи: “Ако Христовата Църква не бе видяла в тях полза, нямаше да ги
приеме - защото те са съставени не от хитросплетени лъжливи слова и от показно
натруфена реч, а съдържат в себе си здрави във всяко отношение и смирени думи,
способни да доведат сърцето в съкрушение и душата в умиление. Те услаждат духом
и принасят голяма полза на онези, които наистина желаят да се спасят”.
Така е било в древната Църква, така е и у нас. Какво е търсил в
житията православният читател - за това ни известява един от древните житиеписатели:
“Житията на Светиите - казва той - вселяват в душата страх Божий, прогонват
лекомислената дързост, възпират човека от зли дела и му даряват духовни блага.
Като вижда живота на Светиите, човек осъзнава своите дела и се грижи за това
- как да престане да върши зло. Житията на Светиите са светлина и просвещение
за нашите души”.
В един старинен руски сборник намираме следното молитвено обръщение:
“Кажи ми Твоята неизследима и скрита за очите на този свят премъдрост, защото
на Тебе се уповавам, Боже, за да просветиш моя ум и моята мисъл със светлината
на Твоето познание - не само да чета написаното, но и да го изпълнявам, за да
не чета поученията и житията на Светците за свое осъждане, но за обновление,
за просвещение и за спасение на душата ми, и за напътствие към вечния живот”.
Св. Димитрий забелязал, че по негово време мнозина щом ставали от
сън считали като правило за себе си наред с молитвите към Господа да се обръщат
молитвено и към светеца, чиято памет се празнува в този ден, и заедно с това
се стараели да си припомнят главните събития от неговия живот, макар по кратки
извадки от пролозите.
Действително, този, който търси поучение и назидание в благочестието,
винаги ще намери в житията на Светиите изобилна духовна храна за удовлетворяване
на своето богоугодно желание. Поучителни и многообразни са проявите на Божията
сила в неустрашимото мъжество и в непобедимото търпение на мъчениците, в знаменията
и чудесата, които Господ е извършвал над тях и чрез тях. Поучителна е и силата
на убеждението, с което се излага учението на светата Православна вяра от нейните
защитници. В отговорите на мъчениците пред съдилищата се слуша живият глас на
изповедниците на истинната Вяра, с пълната увереност в нейното Божествено достойнство
и с готовност да утвърдят своето изповядване чрез проливане на кръвта си. Изповедниците
на св. Православна вяра не са говорили излишно много в защита на проповядваната
от тях Истина, а са говорили просто. Но техните отговори са били така искрени,
така твърди, че само ожесточените и ослепени от своята злоба мъчители не са
могли да видят струящата от тях истина.
Както в писанията на отците и учителите на Църквата, така и в житията
на Светиите и в описанията на страданията на мъчениците може да се види утвърждаване
и разкриване на различни догматически истини и опровергаване на лъжливите учения.
В житията на св. йерарси и подвижници, които са защитавали светото Православие
от еретиците и са страдали заради верността си към учението на Църквата, може
да се види и ясно изложение на тези догмати, за които те са страдали, и предпазване
от заблужденията, противоположни на тях. В това отношение особено поучителни
са житията и страданията на защитниците на иконопочитанието.
В житията на Светиите много често може да се намери отговор за решаване
на различни затруднения, каквито среща християнинът в своя живот. Затова духовните
старци - подвижници при всяко важно събитие или случай в живота винаги намират
съответни примери от житията на светите Божии угодници. Нека припомним, че и
Сам Спасителят в отговор на въпроса на фарисеите може ли в събота човек ако
е гладен да стрива житни класове за да яде, е показал за пример св. цар Давид.
От това следва, че при всяко съмнение дали някое действие, за което в каноните
на св. Църква не е ясно указано, е позволено или е непозволено, може да се ръководим
от примера на светите Отци.
Изобщо, житията на Светиите представляват богата съкровищница, от
която всеки може да вземе всичко необходимо за преуспяване и възрастване в духовния
живот.
“Книгата на Житията на Светиите - е казано в предговора към Чети-Минеите
- за теб, благочестиви читателю, се предлага за духовна полза. Сега ти е нужно
единствено усърдие и желание за четене, а след като прочетеш житията не може
да не се удивиш и да не прославиш Божията премъдрост и величие. Там ще видиш
колко различни по своята форма пътища Бог е дал на човека за до го приведе в
Своята слава. Хората от всяко звание и обществено положение ще намерят в тази
книга много примери за своя поука. Управляващите, които са на власт, ще видят
как са живели Божиите помазаници, които благочестиво и с милосърдие са управлявали
своето царство, защитавали са Христовата Църква и са я довеждали в разцвет.
Пастирите на Христовата Църква ще се поучат от примера на великите църковни
учители и светители, които богоугодно се погрижиха за словесното стадо и твърдо
се подвизаваха за Вярата, а сега заедно с Пастиреначалника се радват в Царството
Небесно. Тези, които са избрали уединен живот, ще имат за пример постниците,
молитвениците, доброволните страдалци и всички други, които са насилвали себе
си към добродетелен живот и с това благочестиво насилие са грабнали Царството
Небесно, и сега с веселие се наслаждават духом в него. Военачалниците и войниците
ще имат пред себе си живота на подвижниците, които служейки на земния цар са
служили преди всичко на Небесния Цар и заедно с победите си над видимите врагове
са побеждавали и невидимите, духовните врагове, а сега заедно с Подвигоположника
Христа тържествуват на Небесата. Съдиите и гражданските управители ще се поучат
от примера на тези, които възлюбиха правдата и проявяваха милост в съда, които
не приемаха подкуп и не гледаха на лице, но еднакво съдеха бедния и богатия,
знатния сановник и обикновения човек. Търговците ще узнаят за живота на онези,
които се отвърнаха от лихварството и се гнусяха от нечистата печалба, но с праведни
придобивки купиха Небесното Царство. Обикновените хора ще видят подобните на
себе си, които преминаха живота си в праведност, непорочен труд и християнски
добродетели и достигнаха там, където мнозина с цялата си земна слава и благородие
не стигат. Остава само едно: всеки да подражава на тези, които му дават пример
със своя свят живот, и да тръгне по тесния спасителен път, по който са вървели
те”.
Начална страница
Азбучен указател
